Търсещ истини

Може и Не може Във физиката употребата на глагола "може" е обикновено има възможност, подходящи условия има способност, потенциал. В бита има също широко значение Разрешено е, позволено е. "Тук може да се пуши". Способност. "Той го може" Вероятност. "Може и да стане". Общоприет модел, вм. бива, редно е. "Вече можем ли да седнем?" Искане, молба "Може ли да мина?" Ако човек се стреми към прецизност на езика, когато темата го изисква, синкретичното и многообемно на съдържание "Може" е по- добре да бъде заменено с уточнено понятие. Рано или късно ще се наложи да се уточни и след "Колата не може да тръгне" ще дойде "Повредена е", "Не е разрешено", "Има задръстване"

Защо и Защото Малко небрежни сме, липсва ни езикова изтънченост и често не отбелязваме разликата, когато питаме защо и когато отговаряме "защото". В нашия език въпросът "Защо?" може да се отнася както към "По каква причина", така и "По каква цел". Философията отбелязва важността на тези причини за промяна с оформени философски възгледи. Едни размишляващи смятат, че светът се движи от причинност, съществуващото е достигнато след верига от причинни връзки. Други смятат, че пред човека и природата стои някаква цел и всички действия са насочени към нея. В делничната реч, въпросът "Защо?" е доста обширен и продуктивен, но във философските размисли е редно да бъде разделен на "По какви причини?" и "С каква цел?" Примери: "Защо се разболя?"и "Защо постиш?". В обикновен разговор никой няма да си направи труда да диференцира.

От времето на платноходните кораби е откритието, че няма начин да се установи дали корабът се движи равномерно праволинейно или е в покой, чрез физически методи в каюта, от която не се виждат и евентуално следят външни отправни точки, било то звезди, бряг, дъно, вода. От там е дошло, че физическите закони са еднакви за всички инерциални отправни системи. Това е означавало, че са абсолютни. Сега се смята за доказано, че при ускорително движение физическите закони се изменят, а покоят и равномерното движение са само частни случаи, което ги прави съотнасящи се към движението. От друга страна, нашето разбиране, опряло се на нашето познание за физиката и света е постъпателно, постепенно. С абсолютна сигурност учените от времето на Аристотел и Птолемей са смятали, че слънцето се върти около земята и тежките неща падат по- бързо заради тежестта си. После физиката ги отрекла. Обаче науката запазила опростяващата бинарност: истина- лъжа, като не допуска нещо помежду им. Аз лично не мога да си го представя, освен като някакво съгласие, конвенция. Ако на една линия до нулевата точка отдясно е истина, а отляво лъжа, при това без резки за размерност, то онези клонящи към 0 точки отляво и отдясно твърде много се сближават. Дали имат своя граница преди да стигнат нулата? Пространствената представа, че в нищото има една планета Истина, която през вакуума е отдалечена от единствената друга планета в космоса Лъжа ми е много абсурдна. Другата представа, че има едно огромно кълбо- Истина, а всичко което го обгражда е неиситна също не ми помага. Все пак и те имат граница. Като приемаме, че Аристотел и Птолемей са говорели истина в епоха Т, а Галилей и Коперник в епоха Т1, въвеждаме относителност към времето, а по- точно към натрупаните знания и инструменти. Жалко, законите на физиката са абсолютни, но нашето знание за истината по тях е относително. (ама това е в реда на нещата. Човек на възраст Т4 знае едно, на възраст Т11 друго, а на Т 40 съвсем друго по отношение истината за правенето на деца)

Дълбоките ми уважения, г-н Лайбниц! "Когато умът сравнява едно нещо с друго нещо, ние имаме отношение" Лайбниц, Нови опити върху човешкия разум, гл.ХХV, §1. Признавам правотата Ви! Ето, когато става дума за измерване, питаме "Колко пъти се нанася Петър на метър" или "На колко метра можем да разделим Петра?" и отговаряме 1.80 м. А пък като сравним Новото ауди (измислен пример) с по- стария модел, изтъкваме разлики. Доколкото, умножението е форма на събиране и 5А=а+а+а+а+а, нека го превърнем в таблица с качества: новото ауди е бързо+ широко+ комфортно+ неикономично+щадящо природата, а старото е бързо+ широко+ комфортно+ икономично+ замърсяващо. Разликата е видиме Съжалявам, че проявявам езикова дребнавост дали е отношение или разлика, но това е защото ни мъчеха в училище да ги различаваме, а не съотнасяме. Пък може даскалицата ни да е била дребнава. Да видим отношението следствие- причина. Тук също сте прав, защото сравняваме въпросното нещо с класа "причина" или класа "следствие". Работи! Сравняваме с групата "Причинители на раждания" бай Пешо и ако не се различава, той принадлежи на групата, отнася се към нея. Дори самоидентичността се изяснява. Сравняваме Петърчо с дядо Петър и се чудим дали е същият. Обаче като имаме идеята за ония клонящи към 0 dХ, приемаме идентичността. Защото ежесекундната промяна на Петърчо ни води към това как е станал юноша, изучил, възмъжал, оженил се, работил, взел пенсия, остарял и станал дядо. Да, различават се, но в процеса и за време клонящо към 0, промените клонят към 0. Да, г-н Лайбниц, ако нещо греша, то е по моя вина, не съм Ви разбрал правилно... а за бога, там си имам паралелни виждания, то е друга работа.

Честит 24.05.2024 на всички българи. Честито на абитуриентите и на тези, които имат абитуриенти. Честито на всички, които ползват клавиатури с кирилица, независимо как е подредена. Да ги има българските буквички!

Всъщност в повечето случаи "отношението" се отнася до принадлежност към някаква група, т.е. до сравнение или не толкова до отношението в математически смисъл А/В, а до А-В, а при промяна в процес или пък при различия до dA-A. Очевидно е, че А/В се отнася до еднородни предмети. Дори и малкит деца знаят, че "ако имаш 4 ябълки и ги разделиш на двама е по 2 ябълки", но ако са "две ябълки посях и две череши", трябва да ги обединиш в множество плодове и тогава да ги разделиш на каквито подмножества искаш. Не това търсим в dA/A.

Преди се ползваше и думата "сношават се", вместо "свързани са", "имат отношения", "контактуват". Примерно "Двете стаи се сношаваха посредством коридор". Още по- впечатляващо е "След възбуждане на съдопроизводството страните се сношават посредством съда". Ясно какво имат предвид да се свърши след възбуждане на това... на съдопоризводството. Страните да осъществяват контакти помежду си само чрез посредничеството на съда.

Друго объркващо съдържание на думата Отношение е това, означаващо Контакт. Вуте е в тесни отношения с Пена и враждебни отношения с мъжО й. А с Митра, дето носи вОда (Митре, ле на Елица и Стунджи) нема никакви отношения. Ама иска.

Ами тия отношения? Една измислена шеговита гатанка. Вуте има двама сина и две снахи. На едната е свекър, на другата девер. Защо различно? Тези отношения са от семейната система и отразяват семейни връзки. Не е като годините на старостта при различни животни. По отношение, ама не математическо, а на свързаност Вуте има снаха- съпругата на единия му син. Съвсем друга е връзката му с жената на брат му, на тази снаха, несъмено е девер. И за други връзки се използва думата отношение.По отношение на вяра е православен, по отношение пОла си е мъж, по отношение семейно положение- женен, по отношение бащинство- баща, по отношение братство- брат, по отношение съседство- съсед на Станоя и Благоя, по отношение етнос- българин. Стожерът, възможностите, абсолютът за тези отношения се открива в някакъв списък с възможни връзки или сравнения, на който елементът от системата отговаря. Заради това, много не ми подхожда да наричам това Отношение, то е по- скоро сравнение с елементи от някаква подсистема. Сравняваме нашият тъмен балкански субект с подмножеството "Свекъри" и откриваме, че той е такъв. Какво ти отношение? Принадлежност. Така един Писаро принадлежи на подмножеството импресионисти, част от множеството живописци, а друг Писаро принадлежи на подмножеството конквистадори, част от множеството испанци.

Може би греша, но не съм търсил учител за християнството и дъновизма. От четене на ценните им книги съм разбрал, че не ми импонират за да се присъединя към Пътя им. Така да се каже, в Йерусалим не ми се ходи нито с водач, нито без. Зная къщата на Бялото братство в Айтос, виждал съм паневритмии в Рила, но не е моят път. Жалко. Защото не съм анти..., но съм безразличен. Дори харесвам митологията на евреи и християни наравно с елинската. Защо някакви християни ще преследват и обвиняват за врагове (което е смъсълът на анти...) хора, които искат да си имат своя култура и вярвания, без да притесняват християните? Не е справедливо.

Прав си. Не съм познавач на будизма. Погледнах в Уикипедия

Скромното ми мнение по темата, за което няма да влизам в полемики е, че по- добре е по пътя с учител, но само при условие, че е КОМПЕТЕНТЕН и ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН. Да не е някой, който не знае нищо и същевременно е злонамерен. Иде ми на ум, че Хък Фин и негърът Джим се чувстват неуверени на сала по Мисисипи, техният Път. Обаче при тях идват едни измамници, от които е трудно да се отърват. Такива Водачи по Пътя не са добри. А като няма други, сам е по- добре. Ако търсиш истини сам, може да не стигнеш върхове, но ще намериш свои, личностно ценни и изстрадани истини. Когато Буда търсил Пътя, посетил много учители. Накрая го намерил сам. Когато Исус търсил Пътя, още като дете, посетил едни мъдреци, които били толкова мъдри, че той започнал да ги учи. После, други завистливи "учители" го предали на разпятие. Нали ви казвам КОМПЕТЕНТЕН и ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН учител, ако не е, по- добре сам.

Терминът за относително има нюанси в значението и това ме обърква. Пре-великият Лайбниц разглежда следния казус- за един човек на 20 казваме, че е млад, а на 7, че е малък. За кон на 20 казваме, че е стар, както и за куче на 7. В това той вижда относителност. То си е и така, обикновено казваме, 7 годишни "по отношение на кучетата" е старост. В този смисъл Лайбниц противопоставя относителното на абсолютното, което е 7 обиколки на земята около слънцето и го поставя в "отношение" към продължителността на живота на кучето. Представено математически, ако животът на кучето е максимум 10 г., на конят 25, а на човек 75 г., то "относителността" 7/10, 7/25 и 7/75 е очевидна. Относителност се ползва като термин и когато става дума за промените, които правят нещата да не са постоянни, да не са абсолютни. Ползва се и думата Условни, вместо Относителни, в см., че трябва да се вземат предвид някакви условия. Примерно ако двама гледат означена на пътната настилка цифрата 9 или 6, то зависи от условието, от коя страна на цифрата е наблюдателят. Този наблюдател е неизбежен и в теорията на относителността, където е много важно на кой от два движещи се един спрямо друг обекта е. Примерно в купето на влак на гара, където единият влак потегля неусетно. Този наблюдател успешно може да замени подлогът в прочутата сентенция на Протагор и да се получи "Наблюдателят е мярка за всички неща, за нещата, които съществуват, че съществуват и за нещата, които не съществуват, че не съществуват." Тука вече съм спънат. И ако за проедоляване на неяснотите 6 или 9 се ползва долна черта за означаване, а в спор за това дали слънцето или земята са централни тела, има инструменти и физически доказателства, то оценките за красиво и справедливост остават спорни- зависят от наблюдателят. Добре, той е важният. Обаче в числител или знаменател на отношението е? От математическа гл.т. (пак поставяме гледна точка и наблюдател. Не напразно.) това не е все едно. Отношението на човекът към кучето не е като отношението на кучето към човека. х/у не е у/х. Да речем нас ни интересува отношението на Наблюдателя към Картината. Значи Н/К. Обаче нека друг да формализира наблюдателя и картината, така че да стане ясно, като годините от живота на кучето. Проблемът с наблюдателя в квантовата механка ми се вижда малко нагласен, за да придава особено положение на квантовомеханиците. Идеята за това, че телата се придвижват едно спрямо друго е решаван още в Галилеево време успешно. Измислени са трансформации за обяснение на скоростта и векторите на движение за този, който наблюдава от една относително неподвижна точка и тоз, който наблдава от подвижна. Мореплавателите са се научили с технически средства или с познаваен на звездите да определят кога се движат и кога не. Изобщо, не е проблем да се избере някаква точка, която е относително и по- трайно неподвижна и чрез нея да се определя движението, а не според наблюдатели. Не е толкова лошо да накараме наблюдателите да гледат в една посока, вместо един на друг в очите. Примерно към Орион. Има и други съждения у многоуважаемия Лайбниц, да речем аз съм си изгубил паметта. Нямам онова постоянство и свързаност със себе си. Тогава мои близки ще ми помогнат, като ми разкажат, припомнят какъв съм бил. Съответно с уговорките за достоверност на свидетелите. Наблюдателите стават безценни. Макар, че ако са шегобийци, като в Декамероновия разказ за хелиотропа, могат да ме преметнат както злощастния Каландрино ТУК. Мисълта ми отскочи и към Ектор Мало- "Без дом", където детето- наследник бива отглеждано при скитници- крадци, при странстващ музикант, за да се изличи миналото му, защото съвсем различно е, по Отношение на доходи и осъзнати имуществени и родови права в какво семейство си. То и в Оливър Туист. Връщам се към светлината като за последно. Проблемът с относителността в квантовата механика е, че вестителят за движения на частица със скоростта на светлината се движи със скоростта на светлната. При това преместванията на обекта са значително по- малки, отколкото са тези до наблюдателя. А това ни лишава от експерименталните потвърждения къде е обектът и ни връща към изчисления и умозрителни построения. Кратичко: не можем да разберем къде е една частица движеща се с максималната скорост на минимално разстояние и с минимална енергия, защото сигналът за нейното място се движи със същата скорост на многократно по- голямо разстояние, а ако е излъчен или отразен от нея ще промени състоянието й. Сериозен проблем, наистина, обаче не е до относителността. Друга загадка от същата теория се отнася за едно фенерче, което излъчва напряко на посоката на движение. Сега, аз си нямам на идея дали предмети от нашия свят могат да се движат със скоростта на светлината. Зная за частици, но цели тела предполагам да се превърнат на сноп от частици, а и с фенерчето да стане така. Не мога да си представя и далеч по- прост пример- от струята от градинския ми маркуч накаква пръскалка да пръска напряко. Допускам, че потокът от водни капки ще я вкара в "правия път". Стига. Изобщо, движението и промяната много объркват философското обяснение. Започва да се търси нещо неподвижно и непроменливо, което да определя движението и промените, но то в крайна сметка се оказва също подвижно и променливо. Практиката намира начини за да реши, доколкото е възможно или нужно проблемите. Философите казват, че за време на живота си, нито една клетка от човека не е останала същата. Променили са се негови структурни и функционални идентичности, а накрая и съвсем е забравил за миналото и себе си. Сиреч нито тялото, нито душата и паметта могат да потвърдят, че това е същият човек. Криминалистиката обаче казва- папиларните отпечатъци ще ни покажат дали е същият. Друг пример: Основаната преди 60 г. фирма е променила име, собственик, структура, персонал, местонахождение, всичко. Данъчните обаче казват "Същата е". Плаща данъци под същия номер или "Различна е", защото законът позволява- собственикът е същия, всичко е същото, обаче първата е фалирана за да се скрие от кредитори. Ако са нужни и свидетелски показания, правосъдието го е измислило. Общо взето, промените, движението изискват някакъв стожер, относително непроменлив и неподвижен белег, по Отношение на който да се определя това същото движение или промяна. Някакъв еталон, като парижките за мерните единици. Да може да се каже "По отношение на метъра, той е 1.95, по отношение килограма- 95". Практиката си решава проблемите без да философства. В добавка, промените и движението налагат не един, а множество стожери, отправни точки и еталони, с които да се съотнасяме. Много методи и средства за сравняване, идентификация и доказване. Защото философстването е нещо безобидно, но когато става дума за ориентацията в морето на кораб със стока, за идентичност на владелец на богатство, за идентифициране жертва, нещата са сериозни, не като да философстваш.

Възприеми темата и подбудите както искаш. Ако искаш, можеш да ме попиташ за тях и тук. Обаче, моля, отговори, Защо, ако си православен, (католиците и протестантите са на друг ден) не свидетелстваш "Христос воскресе". Срамуваш ли се? За мен това е сериозна криза в православието, гледано от страни. Това е сериозен разговор.

Тезей, синът на Егей- този на когото е кръстен Егея, се прибрал след подвига с Минотавъра в Атина. Корабът му бил нарочен за късметлийски и почитан на специално открито място. Загрижените атиняни, не позволявали съсипването на паметника и като станела непредставителна за култа някоя дъска я сменяли с читава. По някое време всички дъски били сменени, но за всички това бил "Корабът на Тезей". От кой момент нататък това не бил Корабът на Тезей, а реплика, копие, кораб на атинските кораборемонтници?

И какво се получи?- като познаваме хората на културата, познаваме хората на властта. Защото властта просто няма да търпи хора, които са против нея. Народният поет Иван Вазов е имал поетични заслуги и преди, обаче преследван, му се е наложило да бяга в Пловдив и Одеса, където пише "Под игото". Като вземем предвид пък стиховете му по време на войните, властта вече го харесва. Юбилеи, чествания, Народен поет. Връщам се на списъка с културни дейци с "особени заслуги към българската държава и нацията". Взимам името Иван Братоев, заради сходството с имената на волейболистите. В Уикипедия го няма. Намирам архитект, инженер, свещеник, литературен критик и рокаджия. Презимето не съвпада или го няма за уточнения. Кой си ти, Иван Василев Братоев, с "особения принос"? Ами певците, които си изкараха най- плодовития период от живота по чужди страни, забавлявайки чужди хора и формиращи тяхната култура?- Търновската царица Камелия и братята Аргирови? Отидоха да печелят, върнаха се изгладнели като мишката от баснята, дето за да се измъкне от килера трябва да отслабне толкова, колкото хилава е влязла. Всъщност България им дава пенсии защото са участвали в други култури. (ей, да не би пък властта, определяща кой какъв е в културата да не е в Министерството на културата? )

Някой ще каже, че култура се налага чрез мисионерство. Имам сериозни подозрения, че не е така. Мисионерите също трябва да ядат, а когато се намират в среда с друга култура, която искат да променят, ще бъдат посрещани враждебно, т.е. зад тях трябва да стои организация, която да преразпределя някои доходи и за тях. Общо взето, мисионерите при индианците не биха постигнали нищо без аркебузите на културтрегерите на испанския и португалския крал. За английския крал не говорим, там е имало повече огнена вода и кръв. Християнството, прочее, щеше да си остане една идея, ако не беше наложена от Константин. Да, има период на осмисляне, философстване, работа с хора, но едва когато се заеме властта, нещата се осъществяват трайно. По въпроса с културата на дисидентите, те могат да бъдат вградени или прогонени от същата власт. Бориловия синодик разказва за осъждането на едни носители на нова култура. У нас, в съвремието не зная да имаше дисиденти, но ето, има нова култура. Как стана? Ами смени се властта. Така че не културата управлява света, а властта, мили ми приятели. От тука- културата се определя от властта, а властта може да взисква, наказва и поощрява. Но това беше казано.

В потвърждение, че културата се налага с власт е стремежът на немците от късното средновековие да окултуряват източните славяни. Хубава статия от Уики.де тук. Не че не са окултурявали и в ранното средновековие славяните, примерно когато са изгонили св. св. Кирил и Методи от Моравия, но теорията за културтрегерството, забулваща инвазията е възникнала по- късно. Била е популярна в съчетание с Дранг нах Остен. Интересно е, че освен на немски, статия за "Културтрегер" има само на украински, като е насочена срещу Сталинската и последващата културна политика на СССР. Доколкото немската статия е по- обширна, ще я пусна в машинен превод.

Привърженик на идеята, че културата се взисква от интересите на властта, към същия двигател привързвам и морала. Кратичка уговорка правя, че формата на властта може да е еднолична, на група или на голямо множество, организирано и наименовано или не, но стига да може да бъде наложена, това е именно власт. На ум ми е и няма да го оставя за друг път, че когато са поръчвали на Микеланжело някаква творба, градските власти може да са били някой херцог или дожите на републиката, но те са имали изискванията към това, за което плащат. Те са изисквали да го поправя и съобразява с техните възгледи и интереси. Това се отнася не само до художниците, но и до съдиите, правниците и посредниците с божеството, духовници или светски лица.

Както стана дума, властта определя каква да е културата. Основно чрез взисквания и поръчки, но и с възнаграждения. Ето и тези, които НС е харесало. Едни са популярни, за други може да се почуди човек, трети са непознати за публиката. I. Отпуска държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията: 1. Пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер на 500 лв. месечно на: 1. Стефка Иванова Берова 2. Йордан Светославов Марчинков 3. Богдана Иванова Карадочева 4. Николай Георгиев Балинов 5. Величко Маринов Маринов 6. Светломир Димитров Цоцорков 7. Стефан Михайлов Димитров 8. Мустафа Арифоф Чаушев 9. Петко Георгиев Петков 10. Васил Михайлов Найденов 11. Маргарита Николова Хранова 12. Христо Димитров Кидиков 13. Панайот Димитров Панайотов 14. Росица Пенева Ганева 15. Светослав Аргиров Аргиров 16. Благовест Аргиров Аргиров 17. Кирил Иванов Икономов 18. Мая Василева Нешкова 19. Благой Ранков Войов 20. Рашко Лефтеров Рашков 21. Томчо Иванов Икономов 22. Камелия Кирилова Тодорова 23. Георги Стефанов Христов 24. Нели Маркова Рангелова 25. Кристина Димитрова Димитрова 26. Петя Костадинова Буюклиева 27. Маргарита Димитрова Горанова 28. Красимир Николов Гюлмезов 29. Виолета Сергиева Гюлмезова 30. Ева Кирилова Найденова 31. Петър Асенов Цанков 32. Кирил Кирилов Маричков 33. Владимир Тотев Тотев 34. Георги Михайлов Марков 35. Йордан Петков Караджов 36. Румен Спасов Душилов 37. Христо Василев Ламбрев 38. Владимир Тодоров Захариев 39. Евгений Христов Симеонов 40. Пейо Тодоров Пеев 41. Асен Константинов Драгнев 42. Митко Генчев Щерев 43. Живко Иванов Топалов 44. Цветан Благоев Банов 45. Илия Ангелов Маринков 46. Георги Станчев Георгиев 47. Константин Емилов Атанасов 48. Емил Драгомиров Герасимов 49. Станислав Йорданов Сланев 50. Веселин Маринов Тодоров 51. Ненчо Владимиров Маноилов 52. Румен Петров Лозанов 53. Йордан Борисов Стаменков 54. Огнян Стоянов Цолов 55. Здравко Цоков Желязков 56. Екатерина Асенова Михайлова 57. Силвия Демирова Кацарова 58. Милчо Тодоров Кацаров 59. Людмил Стоянов Христов 60. Валери Георгиев Градинарски 61. Стефан Марков Първанов 62. Александър Анатолиев Александров 63. Александър Недялков Димитров 64. Венета Рангелова Рангелова 65. Румяна Иванова Маутнер 66. Здравко Петров Радоев 67. Антон Николов Бубев 68. Илия Иванов Караянев 69. Александър Александров Кипров 70. Емилия Атанасова Маркова 71. Емил Димитров Коларов 72. Васил Георгиев Стоев 73. Развигор Петров Попов 74. Мими Иванова Рибинска 75. Генчо Димитров Въртовски 76. Иван Александров Пендачански 77. Боян Балев Балев 78. Тодор Петров Върбанов 79. Петко Стамов Мюфтиев 80. Петър Борисов Василев 81. Гинка Недкова Иванова 82. Николай Томов Атанасов 83. Ани Христофорова Върбанова 84. Снежана Петкова Петкова 85. Румен Бориславов Бояджиев 86. Константин Стефанов Цеков 87. Иван Боянов Лечев 88. Мария Василева Атанасова 89. Димитър Стефанов Христов 90. Георги Георгиев Кокаланов 91. Борис Михайлов Чакъров 92. Милко Василев Андреев 93. Васил Петров Василев 94. Росен Насков Иванов 95. Марийка Николаева Иванова 96. Орлин Методиев Лалов 97. Тенко Славов Лошев 98. Димитър Георгиев Ковачев 99. Максим Веселинов Горанов 100. Жорж Георгиев Димитров 101. Васил Лазаров Димитров 102. Евгени Конкордов Платов 103. Росица Кирилова Начева 104. Богдан Томов Кръстев 105. Александрина Данаилова Митрева 106. Мая Йорданова Илиева 107. Валентин Димитров Ракитски 108. Владимир Юриев Божинов 109. Петър Веселинов Драмов 110. Димитър Милчев Величков 2. Пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер на 350 лв. месечно на: 1. Никола Борисов Динев 2. Марин Стоянов Цветков 3. Красимир Стефанов Янакиев 4. Румен Атанасов Илиев 5. Иван Христов Бояджиев 6. Емил Асенов Гоголов 7. Николай Димитров Пенков 8. Петко Красимиров Ников 9. Ангел Георгиев Попов 10. Ивайло Георгиев Манолов 11. Петромир Вълов Иванов 12. Валери Христов Веселинов 13. Иван Василев Братоев 14. Георги Тодоров Пеев 15. Толя Георгиев Никифоров 16. Борислав Христов Борисов 17. Александър Георгиев Коев 18. Иван Стефанов Тенев 19. Кирил Николов Бойчев 20. Дариана Богомилова Генова 21. Александър Димитров Петров 22. Константин Димитров Петров 23. Иван Николов Михайлов 24. Георги Димитров Начев 25. Апостол Христов Киров, за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата. II. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата. ------------------------- Решението е прието от 49-ото Народно събрание на 1 март 2024 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Ciela Law

Хора на културата са тези, които формират културата. От тях религията е изключвала артистите- Молиер е пограбан като неблагочестив извън гробищните стени. Изключвани са поетите- Платон смята, че в идеалната държава те не бива да бъдат допускани. А нацистът, като чуел култура се хващал за кобура. Певиците, наричани певачки, също не са носители на културата, особено в Евровизия. Леле- леле. Да добавим и широко ползваните от тях наркотици, дори до смърт и ще ги злепоставим съвсем. Художниците и те не са най- добрите образци, не само от това, че моделките им не са недостъпни, но и се смята, че трябва да са бохеми, мъчещи се в среда от еснафи. Творците на високата мода привърженици на множеството полове, самите са с множество ексцентричности. Цялата тъпота, е, че у нас културата са свързва само с изкуството, което споменахме е доста фриволно и ексцентрично. Учените по принцип са изключени- те правят наука, познание, често са неразбирани и предпочитат самота и размишления. Шекспир казва за героя си "На Просперо му стига, да властвува над свойта библиотека". Кои са тогава хората на културата? Към по- безспорните са издателите, които предлагат висококултурни издания- книги, музика, филми. Тяхното поведение по правило е по- малко ексцентрично и не са постоянно във фокуса на медиите. Обаче винаги културата се е определяла от властващите. Някога, образци на културата са били аристократите. Те са подкрепяли (уж, а и не всички) сътворяването на вечни културни ценности. После третото съсловие- буржоазията дълго още изпитва уважение към тях, но се води от свой интерес, който е свързан с масовостта. Масово производство, масови явления, масови революции, масово образование, масова култура. Масовата култура налага образци, които често нямат нищо общо с поведението на носителят им. Всичко е пари, казва певецът- наркоман и пее против наркотиците. Всичко е пари, казва артистът и посещава събития с кауза и играе в роли, които нямат нищо общо с възгледите му. Защо го правите, бе хора? "- За пари, голтако". И така, връщам се на темата. В наше време на специализация, има едни, които определят културните модели, други които ги генерират, още по- други, които ги представят и едни там, които ги попиват. В тази верига от дейности, не можем да се ориентираме кой- какъв е и забравили, че културата се определя от властта, се доверяваме, въпреки целия фалш, на платените труженици, които ни представят масова култура във филми, книги, драми, песни, дрехи, поведение. Всичко. И за политици ги приемаме, и за знаещи, и за можещи. Маргариди- за домашно.

Обяснявайки света, Декарт се стреми да използва достиженията на математиката. Така физическото преместване, движението, той помества в Декартовата координатна система с трите оси. Опитва се да изрази и човешките страсти, като ги класифицира по някакъв начин, при което размишлява за 6 основни страсти, които би искал да бъдат някакви родови понятия, които включват принадлежащи им видови. Изборът да са 6 много прилича на осите x, y, z с техните 3 положителни и 3 отрицателни направления. От изброените от него 6 страсти: удивление, любов, омраза, желание, радост, тъга това лесно се получава при противопоставянето на любов- омраза и радост- тъга, но другите 2 не си противоречат. Удивлението и желанието са доста самостоятелни, несвързани. Отбелязваме, че Декарт се стреми да намери и елементарното, това което е начално и как другите прояви се изразяват чрез него, подобно линиите чрез точката в геометрията. В този смисъл, той търси и причинност за проявите, които, за съжаление, отнасящи се към човека, са твърде сложни. Декарт дори не намеква за разположение на страстите в координатна система, поне двуизмерна с координати любов- омраза и радост- тъга, вероятно разбирайки, че това е недостъпно, но се опитва да раздроби поне любовта. Така се получава редът харесване˂привързаност˂приятелство˂преданост. Описанието в този смисъл е на качествени характеристики, а не количествени и съвсем естествено, не можем да твърдим, че разстоянието между две съседни точки е едно и също като други две съседни. Подобно е и разделянето на удивлението на: учудване˂заслепяващо любопитство˂изумление. При това Декарт размишлява, че има различни видове от изброените страсти, които са качествено различни и съответно насравними за ранжиране, което разбираемо изисква друга подредба за разклоненията. Трудността е очевидна, ако си представим Декартови координати не от прави линии, а от дървовидни класификации, където любовта от някъде се разделя на похотлива и доброжелателна. В този смисъл, последващото изреждане „За особените страсти” е натрупване на каталог от преживявания, които не се вместват в координате от главните 6 страсти, но в общоприетите разбирания имат своите противоположности. Така към споменатите 6 основни страсти, представени не толкова като оси, колкото като крайни степени в таблица можем да представим и: удоволствие- ужас красиво- грозно уважение- презрение гордост- смирение благородство- низост благоговение- незачитане, пренебрежение дързост, породена от надежда- нерешителност срам произлизащ от страх-слава подтиквана от надежда за постижения срам- безсрамие храброст-страх увереност- отчаяние признателност- неблагодарност жалост, милосърдие- жестокост Отново се явяват и страсти, която нямат противоположна. Ревността. В онова време под ревност са е подразбирало и ревниво отношение към делата си, т.е. амбиция, стремеж за съревнование Угризение на съвестта Подигравчийство Завист Шеговитост Самодоволство Разкаяние Благоразположение Гняв Съжаление Малко дразни смесването на емоционални и морални преживявания, но в 17 в. това са все "страсти" В днешната култура на интуитивно оценяване от 1 до 10 е решен проблемът за самоотчет по отделни преживявания, примерно гняв, като естестено самоотчетът е съпроводен с културно обусловените трудности и условности. Външна оценка, такава от наблюдател, се прави чрез тестове, които са също доста условни. Съвременното подреждане на емоциите в диаграма не е по- обективно от времето на Декарт (Уики.бг и Уики.англ, вкл. диаграмите там) Радост – положителна емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение и възбуда · Страх – негативна емоция, свързана с чувство за заплаха, тревожност · Гняв – негативна емоция, може да бъде от слабо раздразнение до силна ярост · Тъга – отрицателна емоция, свързана с ниски нива на ентусиазъм, униние · Любов – положителна емоция или чувство на привързаност, грижа, привличане и симпатия · Отвращение – отрицателна емоция, която се асоциира с нещо нечисто, негодно, или противно · Изненада – емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано · Презрение – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой Както биват коментирани проточилите се дела: „Работата по случая продължава”. Видимо е, че и днес се подхожда в голяма степен умозрително, а не въз основа на физиологични резултати, както е например при вкуса, въз основа на съответните вкусови рецептори на езика. Не можем да виним изследователите, изследванията са специални и сложни. Моят прочит на Декарт е, че проблемът със страстите не е решим чрез триизмерна Декартова система. По- скоро многоизмерна поредица от таблици/матрици които да включват преценени като съществени емоции и по тях да се оценява актуалното емоционално състояние. Във всички случаи, Декарт прави големи крачки по отношение класифицирането на страстите (емоциите), които се взимат предвид и днес, донякъде за съжаление.

Прощавай, може и да не разбирам, но мисля, че не това, което питаш те интересува. Като че ли в действителност въпросът е, Какъв е смисълът да ги има болестите, страданията, трудностите, болките, разочарованията, проблемите? Защо са, като без тях се живее по- щастливо? Моят отговор е, че те са проявите на съпротивление на средата срещу проявите на живота. Казано механистически- съпротивление срещу равномерното праволинейно движение. За да ги избегнем избираме по- здравословен живот; избягваме конфликтите;строим къщи за да се предпазим от климата, натрапниците, злодеите; слагаме маски и се ваксинираме; избягваме ядове, които идват от гадове; общуваме с верни хора- роднини и стари приятели; Казано най- общо, за търкалящата се питка на нашия живот, избираме гладки пътища, без врагове.

Може би имам други представи за доказателство, заради това не съм възприел последващото като такова. Прочетох го пак. Явно е друг начин на доказване. Иначе разбирам, казваш, че ако всички вярват в християнския бог ще настъпи вечен мир и просперитет. Двехилядолетната история има значителен брой примери, които опровергават, че ... и т.н. Не оспорвам мнението ти, просто си представих, как Бог е употребил Тангра и Юпитер за свои цели. Струва ми се неестествено, но никой не може да попречи на божеството да прави всичко, дори и да се самолишава от власт. Неведоми са пътищата господни. Разбирам те. Някои църкви проповядват истината за библията, но самостоятелното постигане на тази истина често води до самозаблуди. Вежлив поклон и благодарност за дискусията.

Поставяш два интересни въпроса, които са по- скоро за тема "Изкуплението", но ще отговоря кратичко тук. 1. Учудващо е, че за кръвта на Исус възмездието е наложено от поклонник на Юпитер, а през 20 в. от демона Хитлер. Това ме води към извода, че обяснението е нагласено и невярно, т.е. използвани са някакви съдбовни събития за да се обясни нещо, с което Исус и Йехова не са съпричастни. По- скоро кръстоносците биха били деятели, но тогава Йеросалим е бил арабски (което ще рече, че пак възмездието е наложено от Мохамед, а не от Исус. 2. Види се юдеите не са изкупили кръвта върху тях, та се налага неколкократно да патят от нехристияни. Колки пъти ще патят? Седем или седем по седемдесет и седем? А по това, че някои църкви агресивно искат да ни привържат към бога, то е защото искат да ни привържат към църковната си организация, в която са пастири, а ние стадо. Ти се надяваш да си от пастирите, а не овца... лъстителна надежда. Лично аз не държа да съм пастир на овчици, защото съм човек, търсещ истини. Прочее, вярващите в бога православни не са по- долу от другите вярващи и това потвърждава, че целта е не привъзване към божеството, а към някаква земна организация, която иска да ги подчини. Казано с други думи, да открадне цяло стадо овчици, надсмивайки се над това, че божеството е всъщност пастирът.