bgchaos.com

 

Теории за произхода на религията.

Наука и/ли/ религия.

Комунизмът като религия

Ваня Милева

---

Сложните взаимоотношения между наука и религия, ще започна с малък опит да систематизирам възгледи и теории за произхода на религията.

Защо се е появила религията?

Кратък исторически преглед на проблема

Древна Гърция

Опитите за обяснение на произхода на религията са започнали още в Древна Гърция.

На Ксенофан принадлежи мисълта, че боговете са създадени по образ и подобие на човека: „Ако биковете, лъвовете или конете имаха ръце И можеха да рисуват както хората Конете щяха да рисуват боговете като коне Биковете биха дали образ бичи на безсмъртните Външността им всеки смъртен би сравнил С породата, която носи на земята.” Евхемер пише в Hiera Anagraphe, че древногръцките богове първоначално са били хора, макар и изключителни – царе, герои, завоеватели, които после са обожествени.

Философите от Древна Гърция са оставили няколко основни теории за произхода и естеството на религиозните вярвания:

1. Алегоричен израз на природните явления под формата на разкази за свръхчовешки същества.
2. Психологически опити за успокояване на дълбоки емоционални страхове или стремеж за удовлетворяване на желанията
3. Опити за представяне на исторически събития
4. Художествено украсени човешки истории

Средновековие

Както древногръцките философи, християните са смятали религиозните вярвания, но само нехристиянските естествено, за алегории, вдъхновени от природни явления. Нехристиянските политеистични религии за църковните водаки били плод на невежество или направо грехопадение или зли сили.

Някои християнски апологети разработват теория за прогресивния разпад на истинската вяра в един бог във вяра в много фалшиви божества. Политеистичните религии са възприемани като заемки от религията на евреите без никакви доказателства за това.

Осемнадесети век

Времето на рационализма донася със себе си куража да се критикува традиционната църква, нейните практики, теории и вярвания. Великите географски открития донасят в Европа огромно количество информация за други култури и религиозни вярвания. Забелязаните прилики и разлики са повод за нови теории. Религиозните вярвания вече се разглеждат като следи от нерационалното детство на човечеството.

Дейвид Хюм смята, че хората като рационални същества са стигнали до вярата в едно единствено всемогъщо същество чрез съзерцанието на величието и хармонията на вселената.

Волтер вижда корените на фалшивите вярвания в опитите на църквата да поддържа своята власт и обществен престиж.

Йохан Хердер дава особено показателен теория, че митовете на ранните езичниците е форма на език, с които те описват своите представи за природните явления.

Имануел Кант вижда произхода на религията в емоцията. Религията се основава на етиката или необходимостта от такава. За Кант религия и вяра са нещо ясно разграничено от царството на разума.

Деветнадесети век

Повечето теории, които се появяват през деветнадесети век са белязани от позитивизма или еволюционизма.

Огюст Конт третира религията като най-примитивна форма на човешки опит. Религията ще бъде заменена с наука.

Хърбърт Спенсър счита, че религията е възникнала на форма на поклонение на прародителите и също като Конт, че религиите са част от еволюцията на мисълта. Този подход предполага, че религията е една ранна и примитивна фаза на опита.

Съвременни теории за произхода и същността на религията

Специалистите антрополози са установили, че първите религиозни обреди са възникнали почти веднага с появата на "Хомо сапиенс". Религията е универсално явление – тя се среща във всички известни ни човешки култури. Тези факти са накарали някои експерти да заключат, че тя е част от човешката природа, че съществува "религиозен инстинкт".  Густав Льобон (Gustave Le Bon) го нарича "религиозно чувство", МакДугъл (William McDougall) вижда религията като развитие на инстинкта за любопитство и страх, Фройд – като "своего рода универсална натраплива невроза".  Някои, като  Уилфред Тротър  (Wilfred Trotter), смятат че религиозния инстинкт е включен в "стадния инстинкт". 

Психологическо обяснение на Фройд

Зигмунд Фройд предлага теория, в която религията е представена като форма на невроза.

Религията е възникнала от необходимостта да има ограничения върху основните физически влечения. Докато мъжете са ловци-събирачи и са далеч от племето и от жените и децата, е налице необходимост да се ограничи достъпът до жените на по-възрастните млади мъже-тинейджъри.

Бащата в семейството е имал силата да защитава семейството, да определя свой порядък У детето се изработва комплекс спрямо бащата, т.н. Едипов комплекс: то смята баща си за силен, добър, с авторитет, но ревнува майка си от бащата и се опитва да заеме мястото му. По-късно инцестните влечения губят своята сила, а уважението и страха от бащата остава. Същата функция изпълнява и Бог.

Идеята за всемогъщ баща, който всичко забелязва и който ще накаже нарушителите, ще работи вместо физическото присъствие на един силен мъж, който да се грижи за племето. Религията поддържа тези ограничения с по-сложни набори от идеи, които са фокусирани върху потискането на естествените желания и влечения.

Фройд смята, че религията е масова невроза. Фактът, че религията в много от своите предписания прилича на обсесивно невротично състояние. Например, ако невротикът се страхува да не направи някакви определени движения, то всеки истински вярващ също се страхува да не изпълни някакъв религиозно предписание. Единствената разлика е, че невротикът не може да обясни смисъла на своите действия, докато вярващия, в зависимост от знанията си по теология, обяснява своите ритуали. На това основание Фройд нарича религията социална невроза.

Теорията на Фройд за религията обяснява мъжкия Бог-Отец. Има обаче много религии с женски върховни божества и религии без богове. Неговата теория не обхваща тези случаи.

Карл Юнг приема, че религията се ражда от колективното несъзнавано, в което участва опита на всички хора. Колективното несъзнавано е матрицата на всяко метафизично твърдение на всяка митология, философия и религия. Индивидът е част от универсален код, който се изразява под формата на архетип – първичен образ, лежащ дълбоко в човешката подсъзнание. Участието в това колективно несъзнавано подпомага човека в поддържането на психическото му равновесие и здраве. Космичното дърво е един от архетипите, част от митологията на много народи, древен символ на космическия ред. То стои като световна ос, в центъра на света. Неговите корени отиват дълбоко в земята, а връхът му докосва небето. Кръстът е също метафора на космичното дърво. Горната част е – рай, рамото на кръста е земята, а подножието – адът.

ht

Адолф Бастиан твърди, че религията е израз на колективната психология на един народ. За Джеймс Льоба, религията има биологична ценнност и спомага за оцеляването на вида, който се нуждае от идеи за своята стойност и място в космоса.

Социални теории

Емил Дюркем (David Émile Durkheim), който се счита от мнозина за "бащата на социологията", вижда религията като социално, обществено явление.   

Религията намира най-ранната си форма на представителство в символа на тотема. символ, който представя племето или народа като цяло. Религиите и системите религиозни вярвания предлагат на членовете на групата средство, чрез което те могат да се идентифицират с другите членове на групата и да живеят организиран общ социален живот. Хората са привлечени от религията за да се идентифицират с рода, нацията, определена цивилизация.

Дюркем никога не стъпвал в Австралия, но въпреки това се обръща към аборигенската тотемична култура за да намери обяснение за своята теория за религията. За Дюркем, аборигените практикуват религия в най-чист и прост вид, неусложнена от свръхестественото. Не е имало божественост, никакъв бог, комуто да са дължали някакви задължения. Когато се опитват да обяснят естествения свят, те правят това чрез природни обекти: земя, вода, животни и растения.

Възраженията към теорията на Дюркем идват от това, че религията не може да е социален факт в една примитивна култура, която няма здраво, социално развито общество както е при аборигените в Австралия

Клод Леви-Брюл гледа на религията като форма на примитивна наука, която ще прогресира от мистиката към опита и научното обяснение.

Ернст Касирер (Ernst Cassirer) разглежда митовете и религията като начин на изразяване на човешките преживявания чрез символи.

Маркс. Религията е опиум за народа

Този прочут израз е употребен от Маркс като определение на религията в критиката на Хегеловата философия на правото от 1844 г.:

Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа.

Маркс вярва, че религията е създадена за да насажда у хората робска психика и те да приемат безропотно статуквото. Тя е заблуда и пречи на погледа върху реалностите. "На трето място, той вижда религията като фундаментално лицемерие. Въпреки че може да изповядва ценни принципи, тя праща в задънена улица борбата с икономическите потисници". Маркс вярва, че религията има също за цел да създаде илюзии за бедните, че макар и бедни сега, ще намерят истинско щастие в отвъдното.

”Религията е фантастично отражение в главите на хората на външните сили, които господстват над тях в техния ежедневен живот, отражение, при което земните сили приемат форма на неземни"

Един от проблемите в теорията на Маркс е, че той изследва религията само в християнската й форма. Вторият проблем е, че религията според него напълно се определя от икономическите реалности.

Общата теория се отлага

Въпреки, че всичките досега изброени общи теории за произхода са непълни, все пак те осветляват въпроса поне частично. Фройд предлага частична яснота от позицията на психолога, Дюркем предлага частичен поглед от опзицията на социолога. Религията, като сложно и многообразно явление, трудно се поддава на обобщаващи теории.

Вярата като социален инстинкт за очакване на Спасителя

Инстинктите представляват  фиксирани модели на действие, оформени от естествения подбор на ниво ген. Те са многобройни, някои прости, други – по-сложни. Основни и най-важни са: инстинкта за самосохранение и инстинкта за размножаване като и двата могат да бъдат определени като инстинкти за запазване на собствения генома (или както назовава Докинз – "Егоистичния ген").

Други важни инстинкти (които, между впрочем, също могат да се сведат до запазване на гена) са инстинкта за запазване на собственото потомство, т.н.
майчински (родителски) инстинкт и груповия или стаден инстинкт, един инстинкт за запазване на популацията, разглеждащ запазването на генома по-широко.

Да речем, че член на едно племе изпадне в беда. Към кого ще се обърне? Ако е дете – към майка си (призовавайки към действие майчинският инстинкт), а ако е възрастен – към някой по-силен от своето племе (към стадния инстинкт). Ако групата е малка, той ще е съвсем конкретен Спасител.

Той е могъщ, но не всемогъщ. Може да е вождът на племето, който ще надвие врага, може да е шаманът, който ще прогони някоя болест.

Но какво се случва в една по-голяма общност, вече с многобройни, изменящи се и непроследими взаимоотношения? Тогава страдащият призовава цялото племе и никой конкретно, към някой неопределен, абстрактен, неперсонифициран. Към абсолютния алтруист, към Бог. Това е засега личният Спасител, но тази лична вяра може да се вербализира (опише с думи) и съпостави с тази на другите в племето. И може да се установят общите свойства на всички лични богове: неограничени възможности и
неограничен алтруизъм. Вярата в всемогъщ и всемилостнв Спасителя, който е общ за племето, това вече е религия.

Богът е обществено-усреднен символ на инстинктивната Вяра на всеки в Спасител и може да възникне именно в популация, практикуваща колективен начин на живот и вече създала възможност за обмяна на по-сложна информация. Богът е мифологизиран символ на груповия инстинкт за взаимопомощ, резултат на естествения отбор и остава в гените. Всъщност не религията е в гените, а обобщения инстинкт на детето, което се
надява на Спасител.

Религията е заложена в мозъка ни

Последните постижения в изследването на мозъка с помощта на томография, магнитен резонанс и електроенцефалография показват, че вярата в Бог е кодирана в неврологичните структури на човешкия мозък. Изглежда, че мозъкът, в продължение на милиони години еволюция, е бил подготвен за преживяването на единство с космоса или единение с Бога.

Интересни са резултатите от проучвания, описани в книгата ‘Защо Бог никога няма да изчезне?’ („Why God Won’t Go Away?“) от лекарите от Университета в Пенсилвания: Андрю Нюбърг и  Юджин Д’Аквили. В главата "Науката за мозъка и биологията на вярата", те обръщат внимание на следното:

Заснетите изображения показат, че префронталната кора на мозъка по време на дълбока медитация, се оцветява в червено, което е белег на увеличаване на притока на кръв и мозъчна активност в тази област. В същото време, изненадващо, в горната задна част на мозъка, наречена париетална област се появява тъмносиня сянка показваща рязък спад на мозъчната дейност в този район, което авторите наричат "област, асоциирана с ориентацията" (ОАО).

Лишен от нормално "хранене", участъкът ОАО престава да функционира нормално (което се изразява в намаляване на дейността му) и човек се чувства така, сякаш границата между него и всичко останало започва да се разтворя и изчезва. И тъй като за него изчезва пространственао-времевия "контекст’, го обхваща чувство за безкрайно пространство и вечност..(„Why God Won’t Go Away?“)

В същото време, благодарение на силната концентрация ( в мантра, в Бог или гуру) префронталния кортекс или областта, асоциирана е вниманието (ОАВ е силно активна и поема ролята на нов център на преживяването. В този случай съзнанието няма друг избор, освен да възприема себе си като безкрайно, слято с всеки и всичко. Това е състоянието, което Нюбърг нарича Абсолютно единно битие (Absolute Unitary Being) или състояние на единение.

Париетална област-област, асоциирана с ориентацията (ОАО): Ориентация в пространството Разлика между себе си и останалия свят Място на съзнанието и Егото Фронтален лоб (ОАВ): воля фокусиране на вниманието усещане за единение

Някои от констатациите на Нюбърг са били потвърдени от невролога Ричард Дейвидсън от Университета на Уинконсин. Дейвидсън, който сътрудничи с Далай Лама, който му е изпратил осем от най-напредналите си медитатори за научното изследване. Използвайки електроенцефалография и магнитен резонанс, Дейвидсън проучва състоянието на монасите по време на дълбока медитация и установява много висока активност в префронталния кортекс – особено от лявата страна, която е свързана с чувствата на радост, щастие и състрадание. Записите от електроенцефалограмите по време на дълбока медитация показват изключително мощно гамаизлъчване в същата област на мозъка.

Интензивният религиозен опит носи и голям емоционален заряд, който дава чувство на благоговение и усещане за дълбокия смисъл на ставащото. Неврофизиолозите смятат, че появата на тези усещания са свързани с друг участък на мозъка, различен от теменния, а имено лимбичната система – т.н. емоционален мозък, лежащ дълбоко вътре в слепоочния дял в страничните части на мозъка, под големите полукълба.Този участък на мозъка отговаря за инстинктивното поведение, емоциите и маркира особено важни за нас събития и образи, моментите на религиозен опит също се маркират като изключително важни състояния, съпроводени с усещания на голямо удоволствие и хармония.

"Да се срещне с Бог"’ може практически всеки – достатъчно е само да си сложи специален шлем

Ако, както се оказва от това изследване, религиозното чувство има материална основа (областта ОАО, "емоционалния мозък" и др.), то следва, че то може да бъде предизвикано в мозъка и изкуствено чрез различни дразнители. Доктор Майкъл Персингер, невролог от университета в Садбъри, на базата на изследванията си твърди, че определено движение на слабо магнитно поле (в порядъка на генерираното от компютърните монитори), предизвиква у всеки четири от пет човека усещане, че до тях има някакво призрачно същество.

Как ще се интерпретират тези преживявания, зависи от несъзнателния избор на всеки човек, но представете си какво влияние биха имали по време на религиозен ритуал.

Излиза, че хората са програмирани от самата природа от време на време да преживяват усещания, създаващи у тях илюзията за различни видения и те, като разумни същества, са способни и склонни да си обясняват и класифицират тези усещания – призрак, Бог или нещо съвсем друго. Тази интерпретация е подпомогната от социалното общуване, води до определянето на тези преживявания като преживявания от религиозен тип. В рамките на една или друга култура те се трансформират в една или друга религия, която на свой ред тълкува по свой начин поредните религиозни или мистични преживания и в крайна сметка се оформя една мощна традиция и реална социална сила.

Със синьо е очертана област, където активността драстично е намалена в сравнение с други области. Това е лимбичната система, "емоционалния мозък", управляваща емоциите и основните инстинкти. С червено е рязко активизирата зона, фронталния кортекс. В това място е всичко, което ни прави хора: волеви контрол, логически операции, съзнателен избор. По време на мистичен транс, са напъно овладени и потушени първичните инстинкти, сексуалното влечение отстъпва на универсална любов, страховете си отиват и на тяхно място идва творчеството и духовността.

Интервюто с Майкъл Персингер завърша с един интересен извод:

От изложеното по-горе следва любопитен и дори малко тревожен извод: по някаква неизвестна за нас причина – независимо дали материална, както казват скептиците или свръхестествена, както биха казали вярващите, нашият голям и мощен мозък има възможността да изпитва един сравнително нов еволюционен вид преживявание, което наричаме религиозно. Проблемът се крие във факта, че всички наши преживявания са в еднаква степен генерирани от мозъка – като усещания за реалност и като мистични преживявания. В действителност, парадоксално е, но единственият критерий за реалност за нас е доколко ние го чувстваме реално. Можете да сънувате сън и в същото време да го чувствате истински, но когато се събудите, той няма да бъде реалност. От друга страна, хората, които са предразположени към мистични преживявания, считат това преживяване по-реално от обикновената реалност и се придържат към това убеждение, връщайки се към ежедневието.

Това е вярно за т.н. “лични преживявания и усещания”. Да не изпадаме в дълбок солипсизъм. В момента има изобретени уреди за измерване на какво ли не и това, което “усещаме”, може да се сравни с усещанията на други хора и така да се обективизира.
Нюбърг не се съмнява, че "реално" района на фронталния кортекс е оцветен в червено, а не му се струва на сън.

Докинз: Религията е мисловен вирус

Без претенции за пълнота, Докинз представя в What Use is Religion? Free Inquiry magazine, V. 24, No 5, Aug-Sept. 2004, своя хипотеза за възникването на религията.

Наличието на "религиозен" център в човешкия мозък и теорията, че вярата е следствие на стадния инстинкт дори и да обясняват до някаква степен съществуването на религиозно поведение, все пак не дават отговор на въпроса с какво това поведение дава еволюционно предимство на индивидите, които го практикуват. Като дарвинист, Докинз задава точно този въпрос:

Защо точно тези наши предци, които са имали генетична предразположеност към развитие на този център на вяра в мозъка си, оцеляват по-добре, отколкото тези, които нямат такава предразположеност?

Религиозното поведение изисква огромно количество време, усилия и средства (катедрали, църковна музика и живопис, религиозни войни, самоизтезания от всякакъв вид – от самобичувания до многообразни обети за мълчание, безбрачие, глад). Природата не търпи разточителство и безполезност. Докинз, този сладкодумен разказвач, казва:

Природата е педантичен счетоводител. Тя трепери за всяко пени и наказва и за най-малките ненужни разхищения. Ако в дивата природа животното пилее силите си за ненужни действия, естественият подбор ще даде предимство на неговия съперник, който посвещава всичките си сили за оцеляване и възпроизводство. Природата не може да позволи фриволни jeux desprits, игри на ума за забава.

Хипотезата на Докинз е свързана с децата. Хората, в много по-голяма степен от другите видове, оцеляват благодарение на натрупания опит на предищните поколения. Детският мозък, генетично склонен да следва правилото да вярва на това, което му говорят по-възрастните, ще има еволюционни предимства в естествения подбор. Тези, които искат да разберат от собствен опит защо не бива да се къпят в река с крокодили, по-рядко биха дали потомство. По-добре оцеляват тези, които се подчиняват без въпроси на родителите си и старейшините на племето.

Естественият подбор оформя в детския мозък тенденцията да вярва на всичко, което му кажат по-старшите, но това качество автоматично го прави податлив на ментални вируси, подобни на тези в компютрите ни, които също безпрекословно се подчиняват на заповеди. Установеното по естествени еволюционни причини, детско доверие се простира върху всичко, казано от "по-големите" – било то вярно или не.

Детето не може да се каже, че съветът "Ако плуваш в река, пълна с крокодили, ще те изядат" – това е добър съвет, а съветът "Ако на пълнолуние не принесеш в жертва козел, реколтата ще загине" – е лош съвет. И двата звучат еднакво. И двата идват от надежден източник, и двата се произнасят със строг глас, който изисква уважение и послушание. Същото важи и за твърденията за света, космоса, морала, човешката природа.

Накратко: според хипотезата на Докинз, религията е своеобразен ментален вирус, подобен на компютърните вируси, възникващ като паразит върху еволюционно полезното свойство на детската психика безпрекословно да разчита на това, което казват по-възрастните.

Наука или религия

Науката и религията са две страни на социалния ни живот, религията е древна, може би заложена в гените ни (според някои скорошни изследвания), а науката е възникнала от самата религия.

Причини за конфликта

Въобще адекватен и смислен ли е спора наука или религия? Причината за спора е това, че те дават различни отговори за същността на явленията във всички сфери – от космоса до съзнанието, но доколко може да е смислен спорът, който се води на различни езици е друг въпрос. Науката използва доказателства, експерименти, а религията – вяра, откровения.

Религията има две страни: метафизична, която се стреми да обясни позицията и смисъла на човека във Вселената и морално-етична страна, която регулира поведението на хората. Никога не е имало същестен конфликт с науката в областта на етиката, защото моралните въпроси са извън областта на интересите на науката – един, например физичен закон не е нито морален, нито неморален, а само отразяващ фактите или не.

Но в метафизичния си аспект, религията влиза рязко в конфликт с науката – описанието от свещените книги, които се смятали за боговдъхновени, се разминава с научната картина на света. Остротата на конфликта се дължи най вече на факта, че съмнението във вярата отслабва авторитета на църквата, а от там и на нейните приходите, затова църквата е проповядвала, че съмнението подкопава морала.

Нека си спомним процеса на Римокатолическата църква срещу Галилей и как едва през 1992 папа Йоан Павел II изразява съжаление за поведението на църквата. А тя ще продължи да губи позиции. Сега друг конфликт е на дневен ред – въпроса за произхода на живота и в частност на човека. В съвременния свят,  църквата е наясно, че вече с подобни процеси и репресии не може да се бори с научния прогрес и затова разчита на мимикриращи наукоподобни теории като креационизна и теорията за интелигентния дизайн.

Може ли да се избегне противопоставянето на религия и наука? Би могло, ако ясно се разграничат двата аспекта на религията и църквата се откаже от тезата, че Светото писание е източник на знания. Това едва ли ще стане – според религиозните хора Създателят на вселената е написал или продиктувал свещенните им книги и така двете страни на религията си остават свързани помежду си. Това означава, че и в бъдеще конфликтът религия-наука е неизбежен.

Какво отличава науката от религията?

Въпросът: "какво разделя науката и религията? " е част от демаркационния проблем. Без претенции за изчерпателност, ще набележа някои точки:

• Науката и религията имат различни методологии за трупане на познания:
  • науката използва научния метод, който разгледахме подробно в "Методите на науката"
  • религията – авторитети, откровения , вяра и святост
• Науката се основава на задължителни проверки и подлагане всичко на съмнение. Хората на науката не обявават нищо за окончателна истина, а само че един или друг факт е повече или по-малко вероятен. Религиозните хора пък са твърдо уверени и абсолютно сигурни във верността на Библията, в която намират готови отговори на всички въпроси, неподлежащи на обсъждане и съмнение.
• Науката е наднационална и безпристрастна – тя е една, религиите са много. Няма "мюсюлманска" или "християнска" физика или химия.
• Науката изисква професионални знания, време и напрягане на мозъка. Религията е достъпна за всеки, въздейства най-вече на емоциите, а не на разума.
• Науката изследва всичко, дори и религията като социо-културен феномен. Религията нищо не изследва.
• "Разликата между науката и религията е разлика между желанието непредубедено да се обмислят нови факти и аргументи, и предубеденото нежелание за същото" казва Сам Харис.
• Науката казва: "Не вярвай, проверявай!", религията: "Непроверявай, вярвай!".

Религията има един показателен, затворен в себе си, аргумент, че вярата е самодостатъчна, изразен в притчата за Тома Неверни – Христос се появил и накарал Тома да го докосне, като казал: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха" Излиза, че способността на толкова много хора да вярват сляпо била в някакъв смисъл доказателство. Фактът, че имаме някаква интуитивна представа за Бога, се смята, че е доказателство за съществуването му. А изискването на още доказателства е обида и грях.

Хроника на конфликта отвън навътре

От 17-ти век насам, науката постепенно отнема от религията територии на познанието, от най-далечните сфери навътре – Космос, Земя, Биосфера, Човек, Съзнание.

http://bgchaos.com/wp-content/uploads/digital/universe-earth-human-300x300.jpg

• Астрономия (XVII век):
  • След Коперник, Галилей се оказва, че Земята (от там и човекът) не е център на Вселената;
  • Кеплер, Нютон: планетите се движат по естествени закони;
  • Тихо Брахе, Халей: Кометите са "надлунни" небесни тела, а не "знамения";
  • Лаплас: Образуването на Слънчевата система "не се нуждае от Бог като хипотеза";
• Геология (XVIII век):
  • Джеймс Хътън: Земята е много по-стара от определената възраст в библията от 4000г;
  • Чарлз Лайъл: През цялата история на Земята протичат бавни геоложки процеси, които продължават и в наши дни, противно на теорията за катастрофите, че Земята се е оформила от Великия потоп;
• Биология (IX век):
  • Ламарк: Организмите не са неизменни, а се развиват от по-прости към по-сложни;
  • Дарвин: Теория за Еволюцията
    • Не Бог е дарил животните със съвършена приспособеност към средата, а механизмът на естествения отбора
    • Човекът е произлязъл от маймуните
• Психология (XX век):
  • обективно ли е съзнанието?
  • съществува ли "душа"?

Психологията, която според степента си на проверяемост въобще не е наука, тепърва ще се оформя като научна дисциплина и тук църквата най-трудно ще предаде позиции, особено за "науката за душата", каквато е според названието си психологията.

Наистина, има много неизвестни пред науката, а вътрешният ни свят е най-трудно познаваем. Това е така, защото трябва да изучаваме система, която сме самите ние. В случая трябва да се изследва самият инструмент на познанието – нашето съзнание – и това изглежда невъзможна задача според теоремата на Гьодел за непълнотата. Според теориата на системите обективното познание на една система става, ако източникът на познание се намира извън нея.

Дали науката ще надделее?

В противоборството наука/религия през вековете, науката неизменно е била победител. Но напоследък обаче изходът изглежда неясен.

Много от събитията и процесите на ХХ век са причиниха нарастващо чувство на неудовлетвореност от науката като такава. Причините на това отръпване от "здравия разум" са комплексни. Задълбочаващата се световна криза на съвременната цивилизация (екологично и социално-културни) предизвиква в общественото съзнание стремеж да се търсят неконвенционални нови решения, извън науката за разрешаване на глобалните проблеми, за които често е обвинявана и самата наука. Днес науката се обвинява във всички грехове: атомното оръжие, замърсяването на околната среда, генното инженерство и т.н.и т.н.

Имаме ли нужда от религия

Религията е дала календара, египетските жреци са съобщавали кога да се сее, кога да се жъне, съхранявали са и са развивали знания за астрономия, те са можели да предсказват слънчевите затъмнения, църковните училища са преподавали четене и писане. Много от учените през 17-18-век са били възпитаници на религиозни университети. Не мога да отрека положителния цивилизационен принос на религията. Била е вдъхновяваща, утеха и морален ориентир.

Но сега тези функции на религията може да изпълнява една модерна държава, училището, науката и изкуството и нищо не може да оправдае съществуването на църквата освен като историческа или етнографска атракция.

Комунизмът като религия

Тази част може да ви се струва встрани от основната. Някои хора свързват атеизма с комунизма, а това, според мен, е съвсем погрешно. Комунистическата идеология е много по-близка до религията – и в двата случая има авторитети, приети за абсолютно непогрешими, а съмнението в думите им се преследва, и в двата случая се дават готови отговори на всички въпроси, които не се обсъждат или подлагат на съмнение.

Науката е пълна противоположност, основна и неотделима част от научния метод е съмнението, критиката, по всички въпроси е наложително да се спори, всяка хипотеза трябва да се проверява.

Защо бяха преследвани традиционните религии по времето на комунизма и защо беше наложен атеизма? Отговорът, според мен е очевиден: разчистване на конкуренцията, което между впрочем се прави от всяка религия. Разликата е само в обожествяваните персонажи. За нагледност може да ви послужи речника:

• Йехова = Диалектически материализъм
• Месията = Маркс
• Светата Троица=Маркс, Енгелс, Ленин
• Богоизбраните = Пролетариатът
• Църквата = Комунистическата партия
• Второто пришествие = Революцията
• Адът = Наказанието на капиталистите
• Хилядолетния период = Комунистическата държава

В този ред на мисли, ще кажа, че науката е по-близо до демокрацията като прагматичност,  дух на свобода и толериране на критиката, постоянна еволюция чрез проби и грешки.

Източник:

Science and Religion. History of the Relationship, Philip A. Pecorino

Dr. Andrew Newberg and Eugene d’Aquili, ReligiousExperience

Richard Dawkins,What Use is Religion? Free Inquiry magazine, V. 24, No 5, Aug-Sept. 2004.

Реабилитация вещества, Илья Колмановский

Инстинкт веры, или Чего жаждут боги , Владимир Моисеевич Кошкин, доктор физико-математических наук

Relation_entre_science_et_religion

Религия как общественный невроз

Сам Харис: Науката трябва да унищожи религията
Религия. Коммунизм. Атеизм.
Коммунизм это религия

МНОГООБРАЗИЕ ФОРМ ЗНАНИЯ. НАУЧНОЕ И ВНЕНАУЧНОЕ ЗНАНИЕ

Прочети още ...

=========================================

 

 

 

Религията се е появила, за да се контролират и плашат хората. И това продължава и днес. Само не знам що се намесва комунизмът?

Само дето преди хилядолетия не е имало религии, поне не в този вид в който са в момента.
Почитали са се богове, извършвали са се ритуали толкоз.
След христа обаче нещата някак са се променили, а някои хора са разбрали че чрез религията могат да контролират масите.
През средновековието църквата е в своя апогей, тя коли и беси, а факта че точно този период а нарече "Тъмния период" както и абсолютния упадък на хората в тези времена са най голямото доказателство за това що за глупост е религията.
По това време исляма набира все повече популярност в голяма част от Азия.

Днес в 21ви век, 90%+ от църковните служители(Попове, монаси, епископи и т.н. до най горното ниво) са извратеняци и пияници втч и жените., като в същото време църквата получава и огромни финансови средства които почти никога не отиват по предназначение. И ако християните живеят някак по-свободно то мюсюлманите и особено сунитите живеят буквално като в средновековието защото така пишело в някаква си книга.
В същото време най голямата църковна институция Ватиканът яростно крие всяка информация която би могла да доведе дори до най малко съмнение спрямо тяхната достоверност и истинността на това което проповядват.

Както неведнъж съм казвал - За да вярваш в Бог/Аллах/Буда или както там мислиш и вярваш че се нарича, не ти трябват попове, имами, равини и т.н.

току-що, Bubbles написа:

Само дето преди хилядолетия не е имало религии, поне не в този вид в който са в момента.
Почитали са се богове, извършвали са се ритуали толкоз.
След христа обаче нещата някак са се променили, а някои хора са разбрали че чрез религията могат да контролират масите.
През средновековието църквата е в своя апогей, тя коли и беси, а факта че точно този период а нарече "Тъмния период" както и абсолютния упадък на хората в тези времена са най голямото доказателство за това що за глупост е религията.
По това време исляма набира все повече популярност в голяма част от Азия.

Днес в 21ви век, 90%+ от църковните служители(Попове, монаси, епископи и т.н. до най горното ниво) са извратеняци и пияници втч и жените., като в същото време църквата получава и огромни финансови средства които почти никога не отиват по предназначение. И ако християните живеят някак по-свободно то мюсюлманите и особено сунитите живеят буквално като в средновековието защото така пишело в някаква си книга.
В същото време най голямата църковна институция Ватиканът яростно крие всяка информация която би могла да доведе дори до най малко съмнение спрямо тяхната достоверност и истинността на това което проповядват.

Както неведнъж съм казвал - За да вярваш в Бог/Аллах/Буда или както там мислиш и вярваш че се нарича, не ти трябват попове, имами, равини и т.н.

И преди е било същото, че и по страшно даже. 

Объркана работа. Г- жа Ваня Милева е доста повърхностна и самоуверена. 

 

Като прочетох дискусията след оригиналния текст извадих два цитата

Цитат

 

Vanya казва:

14.02.2014 в 18:21

Е не мога за всичко. За нацизма е писано много, а за комунизма наистина споменах заради честото му свързване с атеизма. Темата е толкова огромна, че тази статия е обречена да е непълна.
Read more: http://bgchaos.com/749/polemics/logic/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d1%8f/#ixzz7A4AMByVt

 

и

Цитат

http://0.gravatar.com/avatar/8748eb44a0e8457d54af2e87168a87fc?s=32&d=http%3A%2F%2F0.gravatar.com%2Favatar%2Fad516503a11cd5ca435acc9bb6523536%3Fs%3D32&r=G рамус казва:

01.08.2016 в 5:51

Разбира се – за морала и науката.
МОРАЛ е сложно понятие – обобщение на явления, процеси, регулатори на социалните процеси.
В научните публикации от които се заимства в този сайт, не се ползват тия от социологията и антропологията, когнитивните или психонауките. Все пак доколкото разбирам целта на този сайт е внимателната и прецизна доза популяризиране на науката и създаване на напълно различен сложен мироглед, касаещ отношение на субекта към света.
Проблема на НАУКАТА и РЕЛИГИЯТА не е нито в науката нито в религията. Този конфликт е в самия човек. Науката и религията са обобщения на две различни по своят генезис, отношения на субекта към света. Проблема на “несъвместимостта” на старото към новото и сложността на прехода между тях…
Друг аспект е огромния непознат океан на психичните процеси, определящи въобще понятието СУБЕКТ. Както е ясно, въпросите за СУБЕКТИВНОТО са изключени от научния и рационалния мироглед,имайки своята рационална обосновка. Но известен парадокс е, че всъщност зад цялото битие, всъщност стоят нуждите на специфичен тип живо същество, наречено ХОМО… Дали и доколко е САПИЕНС… това е вече въпрос който също е част от проблемите между РЕЛИГИЯ и НАУКА
Това са изключително комплексни въпроси и теми, определени от ниво на разбиране, свързани със СИНТЕЗ.
Във връзка със същото, в изследванията на психичното, е налице обобщение на множество от наблюдения – рефлексията. Едно от неговите следствия е “принципа на взаимното съответствие” – субект, в който са налице набор от вътрешни характеристики, му е присъщен точно съответвен на тия характеристики отражение на света. Това също означава че на “религиозен” тип субект, ще са му присъщи подбрани версии на изживявания, наблюдения и вътрешен психичен свят, съответствен на неговата “първична несъзнателна нагласа”.
С това искам да вметна, че в несъвместимостта между НАУКА и РЕЛИГИЯ най-голям дял имат психичните особености на самия индивид, или на групи от взаимоподобни, чрез които се осъществяват взаимни рефлексии, израз на социалните инстинкти.
Нуждата на множеството хора от “опорни точки” в битието им, е много сложен психичен феномен. Спрямо комплексността на психичния свят, адекватен и съответствен би бил специфичен начин на разглеждане, много аналогичен с “квантовия” във физиката. И все пак “комплексно мислене” не е еквивалент на “квантово мислене”. Но комплексното мислене може да е в основата на нещото, наречено СИНТЕЗ. Това е въпроса – най-малко са човешките субекти, при които е естествен СИНТЕЗНИЯ ПРОЦЕС.
————-
Тия малко думи са само насочващи и общи, не е нужно да се гледа на тях като прецизни или най-подходящите. Като също – те не са “истина”. Нито че “тя е нужна за познанието”. Както и че – един от сравнително простите критерии за “научност в мисленето” е именно – отношението към съдържанието на думичката ИСТИНА. Защото това е част от разделителната линия между научния и религиозния тип личност.

Read more: http://bgchaos.com/749/polemics/logic/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d1%8f/#ixzz7A4Bb4e4F

 

 

 

 

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Като прочетох дискусията след оригиналния текст извадих два цитата

Защо само тях - едни ми пораждат усмивка, други - тъжни..., трети -...  Но всички показват заедно малка извадка от социалната картина и психичните й измерения... дори през "реакциите" на всеки от "списалите". Както е и тук, сред този форум. Палитрата е чудесна именно защото е "шарена", като дори "нюансите на сивото, чернобялото" са част от общото цяло. 

Между другото - много благодаря! "Тресна ме", че в коментарите под статията са налице и мои думи - забравил съм че съм ги писал. Минали са години... сега ги гледам с 'други очи', но виждам ясно един друг момент от "себе си"... Това са чудесни моменти, в които виждам "себе си", през 'две точки" разделени във времето... А с писането си разполагам с "много други точки". Някои ги прочитам редовно, а други - сякаш ги "изгубвам" и "те ме намират" после отново.  

Ваня Милева е най-добрият научен журналист сред бг-виртуала. Работата на една статия от научен журналист е да събира на едно място разнообразна и сериозна информация, а не да поднася нечие верую. Другите статии в сайта чудесно подсказват каква е целта и смисъла, както и представят чудесно рационалния подход и познанието, базирано на него.

Разбира се, че в статията липсват точно психичните измерения на вярата, а те са основни според мен. Не е проблемът че Ваня не ги засяга. Тя пък е засегнала положения, които аз самият не съм, но са част от една по-обща синтезна картина на "света на ЧОВЕКА" и от него - "света на Човеците".

ВЯРАТА е само общо нарицателно на широк спектър от взаимосвързани психични явления и процеси. Тяхното проявление го обобщавам думичката ВЯРВАНЕ, а Религията е социалното и личностното явление, което е явява производно на ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО.

Прострял и заровил съм се в тия психични и когнитивни измерения и това е "най-старата" ми тема по която съм работил (заедно със Страха и Страхуването). Тия "теми" тръгнаха от мен самия - и първото от което почнах ( преди повече от 40 години) - бях аз и разполагах само с "моето психично". Всъщност - и сега разполагам "с него", както " и то разполага с мен" . И сме нещо като "приятели" и "спътници"

Ето защо тази тема я пуснах именно в този раздел. За мен - и Науката, и Религията имат преди всичко психични измерения, защото ЧОВЕКът е центъра през който разглеждам всички негови производни. И че те са неизменно свързани с "центъра" си.

Вчера даваха и днес повториха филма "Видението" . Основаващият се на рациото журналист Жак се сблъска с вярата на Ана. За мен се появиха много въпроси

Ако някой е добър човек, но вярва в бог или дядо Мраз, трябва ли да му сочим грешката?

Ако някой разправя небивалици, но с това лекува хора и общество, той добре ли прави, трябва ли да го оставим или да го разобличим?

Ако някой иска да вярва в някакво божество, можем ли да го върнем към реалността по начин, който да е почтен и не създава конфликт?

Ако една институция като църквата (независимо от религията), която има много привърженици, при това свестни хора, е изпълнена с пороци, струва ли си да я отричаме и на се дистанцираме от вярващите и тази силна и подмолна институция?

 

Като цяло, въпросите ми се сториха морално трудни, но приех, че ако нещо е в интерес на обществото, не бива да се руши, освен ако нямаме нещо по- добро предвид. Приех също, че винаги ще има хора, които да се доверяват на небивалици и не мога да ги променя. Ще има баби, които си хвърлят парите през балкона, важно е аз и децата да не сме от тях. (Дарвин). Така че религията е нещо, което помага на някои хора, но науката помага на повече. 

Религията осигурява сигурността на индивида в обществото, а науката уменията на индивида да се справя с действителността. 

Всякакви други литераци, интерпретации, теории и т.н. по отношение за какво му е на индивида религия и/или наука довеждат до итерации, за да може той да се обособи като личност. Достигайки своята еманация човек усвоява способността да вярва и да се осланя на своите знания. След което има свободна воля да изповядва своята вяра или религия, да ползва знанията за себе си или за обществото. 

Мнозина при достигане на въпросното състояние изпадат в дилема. Да следват вярванията си или да следват знанията си?! Едни избират едното, други другото, трети остават в положение на съмнение, а четвърти изповядват вярванията си и споделят знанията си. 

Това е по отношение на психическите процеси които протичат в човек. Останалите, по-точно независимите от човек явления, са свързани със социалните процеси които съществуват сред обществото в което живее индивида. 

В някои общества науката е приоритет. В други пък религията. В трети нито едното, нито другото. Остава друго общество, За него приоритета е човек да се развива всестранно. Това най-добре се забелязва при комунистическия идеал. Същия обаче е поруган от другите три общества. (Образно казано)

В основата е идеалът към който човек да се стреми. Идеалът не е нищо друго освен бъдещият човек да живее по-добре от миналия. Това няма как да стане, ако не му се осигури сигурност. Останалото е до колко човек е любопитен и може да се посвети на науката?! 

Аз казах!

п.п. Комунизмът се базира на комуната. Доброволно събрали се човеци с общи интереси в които всеки се занимава с каквото му се отдава, а благата се разпределят за цялата общност. Мнозина заместват комуната с кооперация или корпорация. Това, обаче не довежда до развитие на цялото общество, а на взаимоотношения между собственици и подчинени. = В тези образования има не приоритети, а привилегии и априоритети. 

преди 4 часа, dioib написа:

Религията осигурява сигурността на индивида в обществото, а науката уменията на индивида да се справя с действителността.

Каква сигурност осигурява религията?
Да може някой като го прецакат да каже "АА нищо бе, той оня горе гледа!"?

Религията дава надежда и насока. Сигурността идва от знанието и опита. А вярата се поражда в човека като че ли от взаимодействието на всички тези заедно. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Религията дава надежда и насока. Сигурността идва от знанието и опита. А вярата се поражда в човека като че ли от взаимодействието на всички тези заедно. 

Не е съвсем така. Надеждата идва от вярата, а вярата няма нищо общо с религията.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Религията дава надежда и насока.

Сигурността идва от знанието и опита.

А вярата се поражда в човека като че ли от взаимодействието на всички тези заедно. 

Три изречения - и трите са на фанатичен лунатик. Добре че всички са ти свикнали на глупостите и изцепките. Но пък - друго си е фанатизма и да си "герой и духовен" пред огледалото.

Много шик сте тва "народните психолози, научни доктори и религиозни философи" , особено пред монитора... 

преди 5 часа, Bubbles написа:

Каква сигурност осигурява религията?

Духовна. = Постъпваш ли праведно и/или канон и/или по дадена философия, то живееш блажено и си спокоен, не се нервираш, не могат да те засегнат, не изпитваш страх и т.н. което е твоя духовен живот и си изпълнен с вяра в утрешния ден. 

Що се касае за "прецакването", хм, религията ти дава способ да разпознаеш лукавия.  

на 23.10.2021 г. в 10:59, _ramus_ написа:

Прострял и заровил съм се в тия психични и когнитивни измерения

"...Пробпемът не е в неразборията между науката и религията, а между рациото и религиозното начало - у всеки човек.

 

ЕТАП "Рацио" е рядка птица и идва сред сложни условия, като намира пристан в зрели личности. РАЦИО е резултат от сложни наслагвания за да се стигне до проявата му в рамките на дадена личност. НАУКАТА е рационално производно.

 

ЕТАП "Релиджио" се основава на инстинктивизми и е достъпния на мозъка за баланс при проблеми и конфликти . А те са естествен и фон за всяка екзистенция... и Живеещ. В първите етапи от формирането и развитието на личността не са налични други алтернативи, в комбинация с водещите емоционално-чувствени приоритети и влиянието им  сред психичния свят. Точно както са и други форми на "антистрес" хапчета - алкохола, наркотиците, цигарите... и още безкрайно много вариации като катализатори и 'производства' на мозъчна химия... защото това е лесният и достъпен вариант за справяне от бъгове и дефекти в личните сънища.

 

Човешкият живот на всеки започва сред "религиозна" социална среда и резонира в религиозното в самия човек. То е неизменно "начало" и става важна основа при формирането на личността. Докато се стигне до РАЦИОТО... "я камилата, я камиларя" - я се стигне, я не... Опита да се провокира РАЦИО още от учебната система, все пак полага основи, но всъщност най-честият резултат е, че рацио започва да се подражава и имитира от децата... После - и като "възрастни" потъват в личните си самозаблуди по отношение на това "колко са рационални", чрез "черупката от рационални схеми" ,с която покриват "емоционалното" си ядро

 

Появата на РАЦИО в човешкото развитие, в рамките на една личност, е просто етапен въпрос. Малцина стигат до него, защото повечето блокират, стопират и зациклят някъде по етапите в развитието на личността. Твърде много са капаните, твърде много са бъговете и заварените от еволюцията проблеми...

 

Но ако се стигне до РАЦИО в рамките на само една личност, то веднага се изправя срещу мощни защитни импулси на вече формираното религиозно, заварено ядро в личността. Този конфликт е естествен и е част от израстването и развитието, но това го прави и твърде драматичен за личността, защото заради грешния сигнал че 'личността е застрашена' се изправят всички защитни механизми - повечето от които са атавистични и наследени още от "маймунката". От друга страна - противоборството между 'защитеността' и развитието... е точно отпечатъка между РЕЛИДЖИО и РАЦИО.

 

Ехото на всичко това е умножено от социалната матрица и се проявява като несъвместимост между РЕЛИГИЯ и НАУКА. Но от тия двете - едното е израз на съхранение и защитаване, а другото - полага и реализира развитие... Тия два основни вектора са противоположни по посока и балансът между тях е сложно умение, което реализират малцина."

преди 6 часа, _ramus_ написа:

рациото и религиозното начало - у всеки човек.

Това е "тотална щета" като разсъждение. Рационално начало няма!!!  

Рационалното е свързано с възможността за някакво групиране. От там рационалното мислене е способността на човек да групира нещата по този начин, че да му е по-лесно, т.е. да не да бърза, а да огледа и намери неща които да ги групира и в последствие по-лесно направи нещото. 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Тия два основни вектора са противоположни по посока и балансът между тях е сложно умение, което реализират малцина."

 На теб ти е сложно, защото, именно не притежаваш рационално мислене. = Не може да изнамериш принципите по които определени неща могат да се групират.  

на 22.10.2021 г. в 19:47, _ramus_ написа:

Какво отличава науката от религията?

Въпросът: "какво разделя науката и религията? " е част от демаркационния проблем. Без претенции за изчерпателност, ще набележа някои точки:

• Науката и религията имат различни методологии за трупане на познания:
  • науката използва научния метод, който разгледахме подробно в "Методите на науката"
  • религията – авторитети, откровения , вяра и святост
• Науката се основава на задължителни проверки и подлагане всичко на съмнение. Хората на науката не обявават нищо за окончателна истина, а само че един или друг факт е повече или по-малко вероятен. Религиозните хора пък са твърдо уверени и абсолютно сигурни във верността на Библията, в която намират готови отговори на всички въпроси, неподлежащи на обсъждане и съмнение.
• Науката е наднационална и безпристрастна – тя е една, религиите са много. Няма "мюсюлманска" или "християнска" физика или химия.
• Науката изисква професионални знания, време и напрягане на мозъка. Религията е достъпна за всеки, въздейства най-вече на емоциите, а не на разума.
• Науката изследва всичко, дори и религията като социо-културен феномен. Религията нищо не изследва.
• "Разликата между науката и религията е разлика между желанието непредубедено да се обмислят нови факти и аргументи, и предубеденото нежелание за същото" казва Сам Харис.
• Науката казва: "Не вярвай, проверявай!", религията: "Непроверявай, вярвай!".

Религията има един показателен, затворен в себе си, аргумент, че вярата е самодостатъчна, изразен в притчата за Тома Неверни – Христос се появил и накарал Тома да го докосне, като казал: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха" Излиза, че способността на толкова много хора да вярват сляпо била в някакъв смисъл доказателство. Фактът, че имаме някаква интуитивна представа за Бога, се смята, че е доказателство за съществуването му. А изискването на още доказателства е обида и грях.

Ще обърна внимание на тази част, поради многото неточности в нея. 

"Науката се основава на задължителни проверки и подлагане всичко на съмнение. Хората на науката не обявават нищо за окончателна истина, а само че един или друг факт е повече или по-малко вероятен. Религиозните хора пък са твърдо уверени и абсолютно сигурни във верността на Библията, в която намират готови отговори на всички въпроси, неподлежащи на обсъждане и съмнение."

Подобна твърда увереност преписвана на религиозните последователи е пресилена. Самите религиозни текстове са обект на тълкуване, дори и от собствените си клирове. Опитът да се наложат определени тълкувания като канон може да засегне най-вече твърдите последователи на една религия, докато по-голямата част (светските последователи) в действителност приемат и прилагат само тази част, която разбират и искат да приложат. Приложението на голяма част от религиозните предписания са, главно поради изпитаността им в живота, която произтича повече от опита, отколкото като някакво религиозно откровение. Последните се отнасят най-вече до теоритичната, мистична страна на религията, отнасяща се до невидимите за човека реалности. И съвсем нормално, след като в тази област човечеството няма как да има опитност освен отделни единици, които биха могли да послужат като посредници.

Като обобщение: цитираната точка по-горе е пожелателна. В действителност хората тълкуват текстовете от религията според това, което са чували и според разбиранията си. По отношение на науката също има съмнение и доверие от страна на незапознатите с една или друга област в нея. 

"Науката е наднационална и безпристрастна – тя е една, религиите са много. Няма "мюсюлманска" или "християнска" физика или химия."

В същото време всеки запознат с различните религии в по-голяма степен може да види взаимосвързаността им. Може да се проследи развитието им във времето и преливането на части от една религия в друга. Като цяло аналогията е неточна, защото в науката също има множество теории, някои от които биват отхвърляни в последващ момент или допълвани и доразвивани. 

"Науката изисква професионални знания, време и напрягане на мозъка. Религията е достъпна за всеки, въздейства най-вече на емоциите, а не на разума."

Религията въздейства както на емоциите, така и на разума, в зависимост от това кое преобладава в отделния човек. Тя също така изисква време, знания и напрягане на мозъка за да бъде правилно разбрана. Колкото е достъпна религията, толкова е достъпна и науката. И в двата случая познаването из основи е пропорционално на качествата и на усилията положени от самия човек. Някак си да се прави сравнение между учения отдал се на някоя наука и масовия религиозен последовател (или дори привърженик) е несериозно. 

"Науката изследва всичко, дори и религията като социо-културен феномен. Религията нищо не изследва."

Религията предава нечий опит, а верификацията на този опит от страна на последователя, не е неин проблем, а на самия последовател. Религията се основава на изживяване, а не на доказателства. Но тук е използвана думата "изследва", която може да се отнесе и за религията.

""Разликата между науката и религията е разлика между желанието непредубедено да се обмислят нови факти и аргументи, и предубеденото нежелание за същото" казва Сам Харис."

Това е спекулация тъй като твърдението се основава на една нереална представа за религиозността. Само по себе си твърдението е предубеждение, основаващо се на също така изразяващото предубеждение свързване на науката с разума, а на религията с емоционалността. 

"Науката казва: "Не вярвай, проверявай!", религията: "Непроверявай, вярвай!"."

Това е пак същото. Повторение (всъщност потретване) на едно и също, в опит да се получат повече изброени точки.

 

Пак си списа проповедните си епитафи.

Освен че са поднесени имитационно под формата на "обръщам внимание"... ( без да е ясно към кого е обръщението и чие е вниманието) разбира се, в текста са спуснати задължителните елементи от религиозното схващане, значение и виждане относно "религиозността и разликата й с науката".

Интересно - как се произнасяш, дори и "обръщаш внимание" при положение че ти от наука нищо не разбираш, освен че си 'чел' нещо си, някога си, някак си... Това не ти пречи с апломб да влезнеш в любимата си защитна роля спрямо 'религиозността и религията и да представиш че " в случая имало някаква представа на учените относно религиозните хора, пък тя... не била верна, нито адекватна. Дай сега - да (им) обърнеш внимание ...

Това е - така, тъй като... твърдението се основавало на нереална представа за религиозността.

Сигурен ли си че ПРЕДСТАВАТА НА НЯКОГО МОЖЕ ДА БЪДЕ РЕАЛНА?

преди 49 минути, Just a Stranger написа:

Религията въздейства както на емоциите, така и на разума, в зависимост от това кое преобладава в отделния човек. Тя също така изисква време, знания и напрягане на мозъка за да бъде правилно разбрана. (вай-вай   )

Освен че това отново са измишльотини, но е и проблем логиката на автора на горните думи. Според него - религията изисквала и разум... ( което е най-смешната част - при положение че ти не знаеш какво е това, нямаш идея какво има предвид един учен с тая думичка, но пък защо да не разтегнеш малко религиозните си локуми... ) И За като че да отговориш доколко и защо й е "разум" на религията, следва това:

преди 48 минути, Just a Stranger написа:

 Религията се основава на изживяване, а не на доказателства.

Но тук е използвана думата "изследва", която може да се отнесе и за религията.

Разбира се - няма религиозен последовател, който да не е и разумен. Той разума даже е роден от "връзката"...  Особено в твое лице - точно разумен религиозен последовател и това е основния щрих на образа ти пред монитора и калдата.

Дори в кратки текстове се дъниш логически и смислово, но когато текстовете станат дълги... и настава това, което ще изкажа само с един въпрос:

От кога на ИЗЖИВЯВАНЕТО му е нужен разум, изследване...

Отгоре на всичкото - "откровенията" се съотнасяли до някаква "невидима реалност" към която били свързани малцина и именно те се приемат от последователите като "посланици към "невиждащите го"... Как точно са ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ религиозните последователи - особено спрямо 'невидимия свят'? Отговор - лесно, някой си поема ролята на "посланик и твърди че вижда в невидимото" и се почват глупостите...

преди 54 минути, _ramus_ написа:

Освен че това отново са измишльотини, но е и проблем логиката на автора на горните думи. Според него - религията изисквала и разум... ( което е най-смешната част - при положение че ти не знаеш какво е това, нямаш идея какво има предвид един учен с тая думичка, но пък защо да не разтегнеш малко религиозните си локуми... )

Аа, той ученият може да има предвид понички, но пък думите си имат смисъл и извън представите на учения. И за коя точно наука претендираш, че изказването ти е представително? Психолог ли си, сравнително религиознание ли си изучавал или друго? А някакви научно-признати трудове имаш ли? 

 

преди 11 минути, Just a Stranger написа:

А някакви научно-признати трудове имаш ли? 

Той определено няма научни познания, а ти пък търсиш някакъв негов труд.  

= Ползва махленска психология!!!  = Не случайно натъртва, че съм Бай Ганю.  

преди 16 часа, Just a Stranger написа:

ученият може да има предвид понички, но пък думите си имат смисъл и извън представите на учения.

Там е работата - не знаеш какво означава РАЗУМ, както и УМ, отвъд психарките и психарите които си избрал че 'били посланици' на "невидимия свят'. Като отгоре на всичко - се мъчиш и ти самият да се вживееш като 'посланик', защитник и просветител на същото... И с толкова много други думички си така - неясни повърхностни народно-битови значения, отразени чудесно в "резултата" на всеки твой коментар, съвсем като сливенският алкохолен състезател, който шета из толкова теми и ръси "изпаренията си".

Но пък - "да обърна внимание" - вероятно защото и 'внимание" знаеш какво е, за да го "обръщаш"... пък той раздела... думичките... смисъла им... Какво да ти пука - клишенца и смислови шльокавици, пък за теб били "думи, смисли"... Кво ще ти се дуят разни "учени" некви... които отгоре на всичкото "не знаели за невидимия свят" и така са "ограничени". Докато религиозници и фанатици - са къде по-светнати, отворени и развити...

И цитатите които си напускал от глупостите на някого, самонарекъл ги "агнийога", достатъчно говорят за буламача, който е в главата ти. А ти имаш и претенциите че говориш за "наука", някаква си...

Да ти кажа нещо просто - коментара ти е обикновена религиозна комплексарщина. Съвсем скоро надут пуяк, който в живота си не знаел какво означава "НОТА" се състезаваше да обяснява колко е голямо значението, влиянието и смисъла на чалгата в музиката. И що - ми народните хора също имали нужда от "нещо за тях си"...

Та и ти така - кво ще ви се надуват некви "учени" - народа си има негова си "наука" от типа една жена  каза, по радиото казаха, във ФБ пише... те също си имали смисли, значения, думички... Те и тия с плоската земя също бяха така... пък модата мина и нещо позамлъкнаха, щото сега е на мода друг "народен комплексарски тренд" от типа - от ваксините се умира, няма вирус, има вирус - в лаборатория са  го направили, докторите са фашисти, на оръжие - просветленото капитанче и то изтрещя и вече е в ролята си на обикновен политически трол - какъвто по принцип си е.

Няма по-нахакани "учени" от простолюдните просто - щото четат по гугъл и любимите си информационни подборки и... вече са "гоуеми", нищо че няма багаж, но за вживяване и театро не е и нужен.

преди 16 часа, Just a Stranger написа:

Аа, той ученият може да има предвид понички,

О, да!

Срещал съм го в научно-популярната литература, когато искат да онагледят какво е тороид, най-вече в  неща по астрофизика и за ТОКАМАК.

преди 27 минути, extreme_b_c_d написа:

когато искат да онагледят какво е тороид, най-вече в  неща по астрофизика и за ТОКАМАК.

и що са им разни сложни думи, некви - "поничка" си е екстра, пък и за нарочно пощене става.

Освен това - ТОРОИД, Астрофизика и ТОКАМАК - са думички,, които са пошепнати и "дадени' от висшите същества, дето се грижат за любимите си дечица и бдят от вселената над тях. Дет що има науки - всички са дадени,побутнати, вдъхновени от вселенските йерархии... На "учените" им е подадено "уж случайно" за да не се сетят че са манипулирани, но то е за добро - да не се притесняват.

Идва епохата и всички ще се просветлят, ще победят заедно злите сили, да развеят знамената и да се наредят комплексарите един до друг - за да ги осенят групово с "докосване".

Не че не е поредната приказна феерия, под претекст че е "духовна", дори нищо оригинално няма в нея. От времената на шаманите все са налице 'посредници' между невидимо някакво за едни, но за "избрани" - е видимо. Няма масова религия в основата на която да не стои една и съща схема... И що да се мени, след като е работеща и вече толкова хилядолетия малките хора са сякаш безкрай и нито виртуал, нито уникалния достъп до всякаква информация, с нещо променя "малките мозъчета".

преди 26 минути, _ramus_ написа:

От времената на шаманите все са налице 'посредници' между невидимо някакво за едни, но за "избрани" - е видимо. Няма масова религия в основата на която да не стои една и съща схема... И що да се мени, след като е работеща и вече толкова хилядолетия малките хора са сякаш безкрай и нито виртуал, нито уникалния достъп до всякаква информация, с нещо променя "малките мозъчета".

Позволяваш ли да използвам този цитат в темата за Короната, защото много върви и за оформящата се в момента Ковид-религия (засега е на ниво Ковид-култ)?

преди 45 минути, _ramus_ написа:

и що са им разни сложни думи, некви - "поничка" си е екстра, пък и за нарочно пощене става.

Ами то се вижда колко ти е учеността. Сигурен съм, че нито от физика, нито от математика разбираш, но пък вежното е приказката, че си на страната на разумната наука в противовес на основаната на инстинкти и емоции религия, да продължи. И като няма с какво друго - с жалка ирония. Що не се опиташ да се направиш на компетентен в математиката с реални знания. Да се види колко струваш.