Търсещ истини

Като разглеждаме материята, то количеството вещество на сумата от частите не може да е различно от количеството вещество на цялото. Взаимовръзките и пр. нямат маса и съответно не могат да се отразят. Дали пък не могат да бъдат представени като комплексно число с имагинерна част или пък по някакъв начин да се добави информацията, знанията за нещата? Чудна работа!

Как да не е тъжен човек! Още един събеседник- К. Манджаров избра да живее в кофата с боклуците.

Ех, Манджаров, Манджаров. Защо така? Получи се много, много оскърбително. Сега по- велик ли се почувства? Недостойно ест. А ето и цитат, от където е взет казуса: Лайбниц, Нови опити върху човешкия разум. Кн. ІV, гл. VІІ, §10 "Колкото до аксиомата, че цялото е равно на всички свои части, взети заедно, Евклид не си служи с нея специално. Ето защо тази аксиома се нуждае от ограничение, понеже тук трябва да се прибави, че тези части не трябва да имат самите те обща част. Действително 7 и 8 са части от 12, но заедно те съставят повече от 12." Споменавам, че Лайбниц не е бил глупав човек. Напротив, измислил е интегралното и диференциално смятане. В горния цитат поставя един философски въпрос,който, разбира се, е намерил своя отговор.

🈵️, ех, пак нищо не си разбрал, нито от текста, нито от моята бележка. Направи поне едно циганско колело за да ни развеселиш

Известно е, че тяло, съставено от части е сума от частите си и не може сумата от частите да е по- голяма от цялото. В числовият ред от 1 до 10, части са 1,2,3...7, 8, 9. Защо сумата 8+ 9 е по- голяма от 10, т.е. сумата на само две части е по- голяма от цялото, а ако съберем всички части, сумата надвишава цялото неколкократно?

У Декарт се набляга на „интуиция“ и „дедукция“, дефинирани по следния начин. Под интуиция се разбират усилията на ума, в крайна сметка водещи към познанието на единното и на Бога. Интуицията е знание умствено и непосредствено. Дедукцията е логически извод, по необходимост произтича от предпоставките. Тя е знание опосредствено. Тя е елементарна – следвайки обратния път, тя ни дава познание за феномените, присъстващи в сетивния свят, а четирите стъпки към истината са: Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение. Да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре. Да спазвам винаги ред в мислите си, като започвам от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкача малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемам, че има ред дори и между ония, които естествено не се предхождат един друг. Да правя навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал. Моето разбиране е следното: Обяснението на философския проблем не бива да се взима на вяра, а да се подлага на осмисляне. Тук е мястото на интуицията, която евентуално би ни представила отговора като очевиден. Проблемът следва да бъде разделен и тук е мястото на дедукцията. Това разделяне ни е необходимо за да се захванем с най- простия подпроблем. Казано преносно, като формираме първо идея за точка и линия можем да стигнем до идея за успоредност. Когато решим и това, можем да тръгнем да обясняваме фигури и закономерности. Накрая е мястото на индукцията при която се изброяват всички възможни прояви на проблема и ако нашето осмисляне е адекватно, не противоречи в никой случай, то това е истинското обяснение. Методът може да не е използван навсякъде, но е забележителен алгоритъм.

Дрън- дрън, ама ги публикуват За да се научите как ефективно да използвате техниките на реториката (ораторството) в словесен двубой, ви е необходима определена психологическа подготовка. - Придобиване на увереност в себе си, в своята дейност, в способностите си. Чувството за увереност ще ви позволи спокойно, без излишни емоции и без да губите достойнство, да отговорите на критиката, дори тя да е изразена в груба форма. - Развиване на състояние на душевно равновесие. Неуравновесените хора бързо се дразнят и поради това губят, когато се налага да поставят събеседника на място. - Овладяване на разнообразни начини и средства за ефективно общуване: правилна аргументирана реч, интонация, жестикулация, мимики. - Да се научите да разбирате събеседника си, неговото/нейното емоционално състояние, отношение към вас, вашия бизнес и т.н. Такова възприемане на партньора ви в общуването ще ви позволи да изберете правилния тон, съдържанието на речевата атака и да отговорите на „удара“ на опонента. Всички тези психологически умения са необходими не само в ситуация на грубост от страна на събеседника, но и при всяко общуване. Повечето хора ги усвояват още от детството, но не всеки ги има напълно оформени. В този случай трябва да се занимавате със социално-психологически тренинг, той е добър за развиване на комуникативните умения и за овладяване на начините за отразяване на психически атаки от страна на събеседника. Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/curious/psihologija-na-rechevata-ataka-kak-da-se-nauchim-da-postavjame-nahalnicite-na-mjastoto-im-news_2226956.html © Actualno.com Речта ни е богата на изразни средства и дава много възможности да поставим на мястото си нахалниците. Не без основание за хората, които са в състояние да победят опонента с една дума, се казва, че имат остър език. Ето някои ефективни техники. 1. Най-добрата защита е нападението. В отговор на груба забележка или упрек не се оправдавайте, а веднага кажете на опонента си оплакването си от неговото поведение, действия, позиция. И го направете по такъв начин, че събеседникът да изпита чувство за вина, това ще го лиши от чувството за превъзходство. 2. Сменете черното с бяло. Събеседникът ви е изразил недоволство от поведението ви? Намерете положителни аспекти в действията си и ги изразете. Това ще обърка нахалника и ще ви даде психологическо предимство. 3. Ефектът „Слаб!“. Това е ефективна психологическа техника, която работи безотказно. Ако човекът е недоволен от работата ви, предложете му да я свърши сам, да я направи по-добре, да покаже как се прави. По правило това предложение срива високомерието на критика. 4. Игнориране. Това не е точно реторичен подход, но е ефективна техника. Няма нищо по-хубаво от презрителното мълчание в отговор на забележките им. Особено ако мълчанието е придружено от снизходителна усмивка. Използвайки техниките на реториката, опитайте се да не се подхлъзнете до нивото на хапливостта и обидите. Това е не само неприлично и неефективно, но и доказва, че твърденията на събеседника ви сериозно засягат. Не угаждайте на наглите хора с раздразнението и обидите си. Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/curious/psihologija-na-rechevata-ataka-kak-da-se-nauchim-da-postavjame-nahalnicite-na-mjastoto-im-news_2226956.html © Actualno.com

Може и Не може Във физиката употребата на глагола "може" е обикновено има възможност, подходящи условия има способност, потенциал. В бита има също широко значение Разрешено е, позволено е. "Тук може да се пуши". Способност. "Той го може" Вероятност. "Може и да стане". Общоприет модел, вм. бива, редно е. "Вече можем ли да седнем?" Искане, молба "Може ли да мина?" Ако човек се стреми към прецизност на езика, когато темата го изисква, синкретичното и многообемно на съдържание "Може" е по- добре да бъде заменено с уточнено понятие. Рано или късно ще се наложи да се уточни и след "Колата не може да тръгне" ще дойде "Повредена е", "Не е разрешено", "Има задръстване"

Защо и Защото Малко небрежни сме, липсва ни езикова изтънченост и често не отбелязваме разликата, когато питаме защо и когато отговаряме "защото". В нашия език въпросът "Защо?" може да се отнася както към "По каква причина", така и "По каква цел". Философията отбелязва важността на тези причини за промяна с оформени философски възгледи. Едни размишляващи смятат, че светът се движи от причинност, съществуващото е достигнато след верига от причинни връзки. Други смятат, че пред човека и природата стои някаква цел и всички действия са насочени към нея. В делничната реч, въпросът "Защо?" е доста обширен и продуктивен, но във философските размисли е редно да бъде разделен на "По какви причини?" и "С каква цел?" Примери: "Защо се разболя?"и "Защо постиш?". В обикновен разговор никой няма да си направи труда да диференцира.

От времето на платноходните кораби е откритието, че няма начин да се установи дали корабът се движи равномерно праволинейно или е в покой, чрез физически методи в каюта, от която не се виждат и евентуално следят външни отправни точки, било то звезди, бряг, дъно, вода. От там е дошло, че физическите закони са еднакви за всички инерциални отправни системи. Това е означавало, че са абсолютни. Сега се смята за доказано, че при ускорително движение физическите закони се изменят, а покоят и равномерното движение са само частни случаи, което ги прави съотнасящи се към движението. От друга страна, нашето разбиране, опряло се на нашето познание за физиката и света е постъпателно, постепенно. С абсолютна сигурност учените от времето на Аристотел и Птолемей са смятали, че слънцето се върти около земята и тежките неща падат по- бързо заради тежестта си. После физиката ги отрекла. Обаче науката запазила опростяващата бинарност: истина- лъжа, като не допуска нещо помежду им. Аз лично не мога да си го представя, освен като някакво съгласие, конвенция. Ако на една линия до нулевата точка отдясно е истина, а отляво лъжа, при това без резки за размерност, то онези клонящи към 0 точки отляво и отдясно твърде много се сближават. Дали имат своя граница преди да стигнат нулата? Пространствената представа, че в нищото има една планета Истина, която през вакуума е отдалечена от единствената друга планета в космоса Лъжа ми е много абсурдна. Другата представа, че има едно огромно кълбо- Истина, а всичко което го обгражда е неиситна също не ми помага. Все пак и те имат граница. Като приемаме, че Аристотел и Птолемей са говорели истина в епоха Т, а Галилей и Коперник в епоха Т1, въвеждаме относителност към времето, а по- точно към натрупаните знания и инструменти. Жалко, законите на физиката са абсолютни, но нашето знание за истината по тях е относително. (ама това е в реда на нещата. Човек на възраст Т4 знае едно, на възраст Т11 друго, а на Т 40 съвсем друго по отношение истината за правенето на деца)

Дълбоките ми уважения, г-н Лайбниц! "Когато умът сравнява едно нещо с друго нещо, ние имаме отношение" Лайбниц, Нови опити върху човешкия разум, гл.ХХV, §1. Признавам правотата Ви! Ето, когато става дума за измерване, питаме "Колко пъти се нанася Петър на метър" или "На колко метра можем да разделим Петра?" и отговаряме 1.80 м. А пък като сравним Новото ауди (измислен пример) с по- стария модел, изтъкваме разлики. Доколкото, умножението е форма на събиране и 5А=а+а+а+а+а, нека го превърнем в таблица с качества: новото ауди е бързо+ широко+ комфортно+ неикономично+щадящо природата, а старото е бързо+ широко+ комфортно+ икономично+ замърсяващо. Разликата е видиме Съжалявам, че проявявам езикова дребнавост дали е отношение или разлика, но това е защото ни мъчеха в училище да ги различаваме, а не съотнасяме. Пък може даскалицата ни да е била дребнава. Да видим отношението следствие- причина. Тук също сте прав, защото сравняваме въпросното нещо с класа "причина" или класа "следствие". Работи! Сравняваме с групата "Причинители на раждания" бай Пешо и ако не се различава, той принадлежи на групата, отнася се към нея. Дори самоидентичността се изяснява. Сравняваме Петърчо с дядо Петър и се чудим дали е същият. Обаче като имаме идеята за ония клонящи към 0 dХ, приемаме идентичността. Защото ежесекундната промяна на Петърчо ни води към това как е станал юноша, изучил, възмъжал, оженил се, работил, взел пенсия, остарял и станал дядо. Да, различават се, но в процеса и за време клонящо към 0, промените клонят към 0. Да, г-н Лайбниц, ако нещо греша, то е по моя вина, не съм Ви разбрал правилно... а за бога, там си имам паралелни виждания, то е друга работа.

Честит 24.05.2024 на всички българи. Честито на абитуриентите и на тези, които имат абитуриенти. Честито на всички, които ползват клавиатури с кирилица, независимо как е подредена. Да ги има българските буквички!

Всъщност в повечето случаи "отношението" се отнася до принадлежност към някаква група, т.е. до сравнение или не толкова до отношението в математически смисъл А/В, а до А-В, а при промяна в процес или пък при различия до dA-A. Очевидно е, че А/В се отнася до еднородни предмети. Дори и малкит деца знаят, че "ако имаш 4 ябълки и ги разделиш на двама е по 2 ябълки", но ако са "две ябълки посях и две череши", трябва да ги обединиш в множество плодове и тогава да ги разделиш на каквито подмножества искаш. Не това търсим в dA/A.

Преди се ползваше и думата "сношават се", вместо "свързани са", "имат отношения", "контактуват". Примерно "Двете стаи се сношаваха посредством коридор". Още по- впечатляващо е "След възбуждане на съдопроизводството страните се сношават посредством съда". Ясно какво имат предвид да се свърши след възбуждане на това... на съдопоризводството. Страните да осъществяват контакти помежду си само чрез посредничеството на съда.

Друго объркващо съдържание на думата Отношение е това, означаващо Контакт. Вуте е в тесни отношения с Пена и враждебни отношения с мъжО й. А с Митра, дето носи вОда (Митре, ле на Елица и Стунджи) нема никакви отношения. Ама иска.

Ами тия отношения? Една измислена шеговита гатанка. Вуте има двама сина и две снахи. На едната е свекър, на другата девер. Защо различно? Тези отношения са от семейната система и отразяват семейни връзки. Не е като годините на старостта при различни животни. По отношение, ама не математическо, а на свързаност Вуте има снаха- съпругата на единия му син. Съвсем друга е връзката му с жената на брат му, на тази снаха, несъмено е девер. И за други връзки се използва думата отношение.По отношение на вяра е православен, по отношение пОла си е мъж, по отношение семейно положение- женен, по отношение бащинство- баща, по отношение братство- брат, по отношение съседство- съсед на Станоя и Благоя, по отношение етнос- българин. Стожерът, възможностите, абсолютът за тези отношения се открива в някакъв списък с възможни връзки или сравнения, на който елементът от системата отговаря. Заради това, много не ми подхожда да наричам това Отношение, то е по- скоро сравнение с елементи от някаква подсистема. Сравняваме нашият тъмен балкански субект с подмножеството "Свекъри" и откриваме, че той е такъв. Какво ти отношение? Принадлежност. Така един Писаро принадлежи на подмножеството импресионисти, част от множеството живописци, а друг Писаро принадлежи на подмножеството конквистадори, част от множеството испанци.

Може би греша, но не съм търсил учител за християнството и дъновизма. От четене на ценните им книги съм разбрал, че не ми импонират за да се присъединя към Пътя им. Така да се каже, в Йерусалим не ми се ходи нито с водач, нито без. Зная къщата на Бялото братство в Айтос, виждал съм паневритмии в Рила, но не е моят път. Жалко. Защото не съм анти..., но съм безразличен. Дори харесвам митологията на евреи и християни наравно с елинската. Защо някакви християни ще преследват и обвиняват за врагове (което е смъсълът на анти...) хора, които искат да си имат своя култура и вярвания, без да притесняват християните? Не е справедливо.

Прав си. Не съм познавач на будизма. Погледнах в Уикипедия

Скромното ми мнение по темата, за което няма да влизам в полемики е, че по- добре е по пътя с учител, но само при условие, че е КОМПЕТЕНТЕН и ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН. Да не е някой, който не знае нищо и същевременно е злонамерен. Иде ми на ум, че Хък Фин и негърът Джим се чувстват неуверени на сала по Мисисипи, техният Път. Обаче при тях идват едни измамници, от които е трудно да се отърват. Такива Водачи по Пътя не са добри. А като няма други, сам е по- добре. Ако търсиш истини сам, може да не стигнеш върхове, но ще намериш свои, личностно ценни и изстрадани истини. Когато Буда търсил Пътя, посетил много учители. Накрая го намерил сам. Когато Исус търсил Пътя, още като дете, посетил едни мъдреци, които били толкова мъдри, че той започнал да ги учи. После, други завистливи "учители" го предали на разпятие. Нали ви казвам КОМПЕТЕНТЕН и ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН учител, ако не е, по- добре сам.

Терминът за относително има нюанси в значението и това ме обърква. Пре-великият Лайбниц разглежда следния казус- за един човек на 20 казваме, че е млад, а на 7, че е малък. За кон на 20 казваме, че е стар, както и за куче на 7. В това той вижда относителност. То си е и така, обикновено казваме, 7 годишни "по отношение на кучетата" е старост. В този смисъл Лайбниц противопоставя относителното на абсолютното, което е 7 обиколки на земята около слънцето и го поставя в "отношение" към продължителността на живота на кучето. Представено математически, ако животът на кучето е максимум 10 г., на конят 25, а на човек 75 г., то "относителността" 7/10, 7/25 и 7/75 е очевидна. Относителност се ползва като термин и когато става дума за промените, които правят нещата да не са постоянни, да не са абсолютни. Ползва се и думата Условни, вместо Относителни, в см., че трябва да се вземат предвид някакви условия. Примерно ако двама гледат означена на пътната настилка цифрата 9 или 6, то зависи от условието, от коя страна на цифрата е наблюдателят. Този наблюдател е неизбежен и в теорията на относителността, където е много важно на кой от два движещи се един спрямо друг обекта е. Примерно в купето на влак на гара, където единият влак потегля неусетно. Този наблюдател успешно може да замени подлогът в прочутата сентенция на Протагор и да се получи "Наблюдателят е мярка за всички неща, за нещата, които съществуват, че съществуват и за нещата, които не съществуват, че не съществуват." Тука вече съм спънат. И ако за проедоляване на неяснотите 6 или 9 се ползва долна черта за означаване, а в спор за това дали слънцето или земята са централни тела, има инструменти и физически доказателства, то оценките за красиво и справедливост остават спорни- зависят от наблюдателят. Добре, той е важният. Обаче в числител или знаменател на отношението е? От математическа гл.т. (пак поставяме гледна точка и наблюдател. Не напразно.) това не е все едно. Отношението на човекът към кучето не е като отношението на кучето към човека. х/у не е у/х. Да речем нас ни интересува отношението на Наблюдателя към Картината. Значи Н/К. Обаче нека друг да формализира наблюдателя и картината, така че да стане ясно, като годините от живота на кучето. Проблемът с наблюдателя в квантовата механка ми се вижда малко нагласен, за да придава особено положение на квантовомеханиците. Идеята за това, че телата се придвижват едно спрямо друго е решаван още в Галилеево време успешно. Измислени са трансформации за обяснение на скоростта и векторите на движение за този, който наблюдава от една относително неподвижна точка и тоз, който наблдава от подвижна. Мореплавателите са се научили с технически средства или с познаваен на звездите да определят кога се движат и кога не. Изобщо, не е проблем да се избере някаква точка, която е относително и по- трайно неподвижна и чрез нея да се определя движението, а не според наблюдатели. Не е толкова лошо да накараме наблюдателите да гледат в една посока, вместо един на друг в очите. Примерно към Орион. Има и други съждения у многоуважаемия Лайбниц, да речем аз съм си изгубил паметта. Нямам онова постоянство и свързаност със себе си. Тогава мои близки ще ми помогнат, като ми разкажат, припомнят какъв съм бил. Съответно с уговорките за достоверност на свидетелите. Наблюдателите стават безценни. Макар, че ако са шегобийци, като в Декамероновия разказ за хелиотропа, могат да ме преметнат както злощастния Каландрино ТУК. Мисълта ми отскочи и към Ектор Мало- "Без дом", където детето- наследник бива отглеждано при скитници- крадци, при странстващ музикант, за да се изличи миналото му, защото съвсем различно е, по Отношение на доходи и осъзнати имуществени и родови права в какво семейство си. То и в Оливър Туист. Връщам се към светлината като за последно. Проблемът с относителността в квантовата механика е, че вестителят за движения на частица със скоростта на светлината се движи със скоростта на светлната. При това преместванията на обекта са значително по- малки, отколкото са тези до наблюдателя. А това ни лишава от експерименталните потвърждения къде е обектът и ни връща към изчисления и умозрителни построения. Кратичко: не можем да разберем къде е една частица движеща се с максималната скорост на минимално разстояние и с минимална енергия, защото сигналът за нейното място се движи със същата скорост на многократно по- голямо разстояние, а ако е излъчен или отразен от нея ще промени състоянието й. Сериозен проблем, наистина, обаче не е до относителността. Друга загадка от същата теория се отнася за едно фенерче, което излъчва напряко на посоката на движение. Сега, аз си нямам на идея дали предмети от нашия свят могат да се движат със скоростта на светлината. Зная за частици, но цели тела предполагам да се превърнат на сноп от частици, а и с фенерчето да стане така. Не мога да си представя и далеч по- прост пример- от струята от градинския ми маркуч накаква пръскалка да пръска напряко. Допускам, че потокът от водни капки ще я вкара в "правия път". Стига. Изобщо, движението и промяната много объркват философското обяснение. Започва да се търси нещо неподвижно и непроменливо, което да определя движението и промените, но то в крайна сметка се оказва също подвижно и променливо. Практиката намира начини за да реши, доколкото е възможно или нужно проблемите. Философите казват, че за време на живота си, нито една клетка от човека не е останала същата. Променили са се негови структурни и функционални идентичности, а накрая и съвсем е забравил за миналото и себе си. Сиреч нито тялото, нито душата и паметта могат да потвърдят, че това е същият човек. Криминалистиката обаче казва- папиларните отпечатъци ще ни покажат дали е същият. Друг пример: Основаната преди 60 г. фирма е променила име, собственик, структура, персонал, местонахождение, всичко. Данъчните обаче казват "Същата е". Плаща данъци под същия номер или "Различна е", защото законът позволява- собственикът е същия, всичко е същото, обаче първата е фалирана за да се скрие от кредитори. Ако са нужни и свидетелски показания, правосъдието го е измислило. Общо взето, промените, движението изискват някакъв стожер, относително непроменлив и неподвижен белег, по Отношение на който да се определя това същото движение или промяна. Някакъв еталон, като парижките за мерните единици. Да може да се каже "По отношение на метъра, той е 1.95, по отношение килограма- 95". Практиката си решава проблемите без да философства. В добавка, промените и движението налагат не един, а множество стожери, отправни точки и еталони, с които да се съотнасяме. Много методи и средства за сравняване, идентификация и доказване. Защото философстването е нещо безобидно, но когато става дума за ориентацията в морето на кораб със стока, за идентичност на владелец на богатство, за идентифициране жертва, нещата са сериозни, не като да философстваш.

Възприеми темата и подбудите както искаш. Ако искаш, можеш да ме попиташ за тях и тук. Обаче, моля, отговори, Защо, ако си православен, (католиците и протестантите са на друг ден) не свидетелстваш "Христос воскресе". Срамуваш ли се? За мен това е сериозна криза в православието, гледано от страни. Това е сериозен разговор.

Тезей, синът на Егей- този на когото е кръстен Егея, се прибрал след подвига с Минотавъра в Атина. Корабът му бил нарочен за късметлийски и почитан на специално открито място. Загрижените атиняни, не позволявали съсипването на паметника и като станела непредставителна за култа някоя дъска я сменяли с читава. По някое време всички дъски били сменени, но за всички това бил "Корабът на Тезей". От кой момент нататък това не бил Корабът на Тезей, а реплика, копие, кораб на атинските кораборемонтници?

И какво се получи?- като познаваме хората на културата, познаваме хората на властта. Защото властта просто няма да търпи хора, които са против нея. Народният поет Иван Вазов е имал поетични заслуги и преди, обаче преследван, му се е наложило да бяга в Пловдив и Одеса, където пише "Под игото". Като вземем предвид пък стиховете му по време на войните, властта вече го харесва. Юбилеи, чествания, Народен поет. Връщам се на списъка с културни дейци с "особени заслуги към българската държава и нацията". Взимам името Иван Братоев, заради сходството с имената на волейболистите. В Уикипедия го няма. Намирам архитект, инженер, свещеник, литературен критик и рокаджия. Презимето не съвпада или го няма за уточнения. Кой си ти, Иван Василев Братоев, с "особения принос"? Ами певците, които си изкараха най- плодовития период от живота по чужди страни, забавлявайки чужди хора и формиращи тяхната култура?- Търновската царица Камелия и братята Аргирови? Отидоха да печелят, върнаха се изгладнели като мишката от баснята, дето за да се измъкне от килера трябва да отслабне толкова, колкото хилава е влязла. Всъщност България им дава пенсии защото са участвали в други култури. (ей, да не би пък властта, определяща кой какъв е в културата да не е в Министерството на културата? )

Някой ще каже, че култура се налага чрез мисионерство. Имам сериозни подозрения, че не е така. Мисионерите също трябва да ядат, а когато се намират в среда с друга култура, която искат да променят, ще бъдат посрещани враждебно, т.е. зад тях трябва да стои организация, която да преразпределя някои доходи и за тях. Общо взето, мисионерите при индианците не биха постигнали нищо без аркебузите на културтрегерите на испанския и португалския крал. За английския крал не говорим, там е имало повече огнена вода и кръв. Християнството, прочее, щеше да си остане една идея, ако не беше наложена от Константин. Да, има период на осмисляне, философстване, работа с хора, но едва когато се заеме властта, нещата се осъществяват трайно. По въпроса с културата на дисидентите, те могат да бъдат вградени или прогонени от същата власт. Бориловия синодик разказва за осъждането на едни носители на нова култура. У нас, в съвремието не зная да имаше дисиденти, но ето, има нова култура. Как стана? Ами смени се властта. Така че не културата управлява света, а властта, мили ми приятели. От тука- културата се определя от властта, а властта може да взисква, наказва и поощрява. Но това беше казано.

В потвърждение, че културата се налага с власт е стремежът на немците от късното средновековие да окултуряват източните славяни. Хубава статия от Уики.де тук. Не че не са окултурявали и в ранното средновековие славяните, примерно когато са изгонили св. св. Кирил и Методи от Моравия, но теорията за културтрегерството, забулваща инвазията е възникнала по- късно. Била е популярна в съчетание с Дранг нах Остен. Интересно е, че освен на немски, статия за "Културтрегер" има само на украински, като е насочена срещу Сталинската и последващата културна политика на СССР. Доколкото немската статия е по- обширна, ще я пусна в машинен превод.