Изолацията е мъчителна. Оплакването от самота го има навсякъде.

Препоръчват ни да оценим и предимствата на самотата

Особено противопоставена на пресищането от контакти, да избереш самота е спасение. Отшелничество в което да се съхраниш.

В темата С Учител или сам по Пътя?  пред избора дали сам да търсиш пътя на живота си, везните се накланят към търсенето на учител, избягването на самотата.

Значи е въпрос на избор, противоборство на мотиви да избереш самота след пресищане от контакти или контакти след продължителна самота. Или е въпрос на болестно влияние, защото има и хора, които се страхуват от другите и такива, които се страхуват от самотата. Най- добре би било "златна следа", но и люлеене между самота и контакти е добро положение.

Според вашия живот, кое е по- добро, самота или многолюдие?

Има различни психологически типове.

Хората, които се чувстват добре сред тълпите и не харесват самотата, се наричат екстроверти.

А хората на които им е по-добре когато са сами, и не се чувстват добре сред тълпите, се наричат интроверти.

Едните са силно социални и не могат да си представят живота без приятели и шумни компании. По този начин множеството от хора ги зареждат с енергия.

Другите се чувстват зле сред много хора и се зареждат, когато са сами и самотата за тях е един вид лекарство. Те са обърнати навътре, към своя вътрешен свят, и предпочитат компанията на книгите или тихата музика.

Разбира се, има и смесени типове, но в една или друга степен преобладава единият или друг тип у всеки индивид.

 

 

 

преди 1 час, _Aumi_ написа:

Хората, които се чувстват добре сред тълпите и не харесват самотата, се наричат екстроверти.

А хората на които им е по-добре когато са сами, и не се чувстват добре сред тълпите, се наричат интроверти.

Поредните два фейка.

Но авторката пропусна да поясни "кои точно ги наричат с тия етикети, това, което е описала". Защото според психопознанието горното е фейк и много моля да не се натрисат в някаква защита поредните популистки фейкове, щото психологията не съществува за народната неграмотия и хора, които са невежи в нея, и хиляда полулистки линка да довлачат пак ще си останат невежи.

========================

И така - самотата... Налице са две допълнителни разделения на нюансите по отношение на основния предмет на темата:

САМОТНОСТ

и

САМОТА.

==============

В своето несъзнавано, хората носим в себе си различни еволюционни наследства. Едно от най-важните от тях е обобщено като "социални инстинкти". Събирането в групи, групите се превръщат в ОБЩности - първите изрази на това е понятието ПЛЕМЕ.
Цялото психично формиране след раждането ни е силно повлияно от социалния ни контекст и това е за всеки човек без изключение. Разчитаме след раждането си единствено и само на този контекст и от него получаваме всичко нужно за да оцелеем - основно прехрана, грижа и оцеляване. Така е и сред всички социални животни, от които при висшите бозайници се срещат всички типологии социални инстинкти, каквито са и в примитивните хора.

При човека, обаче, е налице и допълнителни сложни последствия от началните форми на взаимодействие между детето и социалната му среда. Той произхожда от инстинкта му за идентификация и нейното усложняване заради по-сложния психичен свят и неговите специфики.

Инстинкта за идентификация е ядрото, което на по-късни етапи формира т.н. ЛИЧНОСТ. В хода на психичното формиране и съзряване на личността са налице етапи, сред всеки от които е налице определен КОНФЛИКТ или свързани с него конфликти, които играят ролята на "летва" и е нужно тия конфликти да се преодолеят. САМОТАТА е един от тях и е просто израз на тия етапи, които обобщени могат да се представят като "КОНФЛИКТ между субекта и социалната му среда".

Когато дадени конфликти не се преодолеят навреме, или въобще, възниква блокаж в дадения аспект на развитието към зрелост и в организацията на ЛИЧНОСТТА възникват сложни разминавания в нейните психични аспекти и "елементи".

Един от начините за компромисно "справяне" с конфликт от типологията "ИНДИВИД - СОЦИУМ" е избягването от него чрез преминаването сред въображаемия свят на индивида. Така за да се избегне конфликт, който е невъзможно за субекта да го преодолее и отработи, той си съставя своя версия на лична реалност, сред която такъв "конфликт" вече не съществува. Но пък "цената" на този инстинктивен начин е, че между вътрешната реалност и действителния контекст на субекта възникват разлики, които при задълбочаването им лесно достигат до драстични разминавания...

Има и вариант на горното при което в психичното поле се отпечатват травми от непреодолените конфликти и блокажите от тях, които също резултират до "потъване сред лична реалност изградена от такива "травматични отпечатъци".

Едно от последствията е... и САМОТНОСТТА - потъването сред личен свят, населен и конструиран от самия субект, го обрича на САМОТНОСТ, защото в неговата въображаема конструкция на "свят" има място само за автора й... Възниква допълнителен конфликт - бягайки от конфликта, се потъва сред личната форма на приказка на живота и хората, но там САМОТНОСТТА се превръща също в конфликт и изисква поредица от задълбочаване на приказката пък за да се избяга от поредния...

Това не е отклонение от темата - с горните абзаци обяснявам защо сред вътрешния свят на даден субект може да е налице "САМОТА", и да се преживява същата, а да не са налице обективни предпоставки за конфликта ИНДИВИД-СОЦИУМ.

В този смисъл ПРЕЖИВЯВАНЕТО на някого, относно нещо... е "в главата му", си е само там... Но за него - това е "света" и е с инстинктивната проекция че "всеки е като него" и всеки и всичко - е в "неговата версия". 

и  т.н.

===================

Темата е сложна и широка заради нейната същност, роля и значение за всеки човек, както и заради многообразието от начини по които хората се опитваме да преодоляваме конфликтите си.

 

Вместо да разтягаш празни локуми, по-добре поясни какво е самота и какво самотност?

преди 4 минути, _Aumi_ написа:

Вместо да разтягаш празни локуми, по-добре поясни какво е самота и какво самотност?

За кого е "по-добре"?

Изглежда че можеш да дъвчиш само популистките си виртуални глупости. Защото хем е написано, но и хем няма да го прочетеш. Но пък мен това не ме засяга с нищо, нито дължа нещо си за да угаждам на емоционари и комплексари.

преди 2 минути, _ramus_ написа:

За кого е "по-добре"?

Изглежда че можеш да дъвчиш само популистките си виртуални глупости. Защото хем е написано, но и хем няма да го прочетеш. Но пък мен това не ме засяга с нищо, нито дължа нещо си за да угаждам на емоционари и комплексари.

Обичаш да си добавяш текстове към постовете ти, и добре че имаш достатъчно време да го правиш...

Все пак, поясни по-ясно каква е разликата ... ако можеш.

Защото много хора могат да разтягат локуми без да казват нищо съществено.

 

Виж, нито си говорителка на 'хората', нито ме интересуват комплексите и когнитивните ти дефицити.

Живей си живота и не ме занимавай с тях, защото за мен те не са моя работа. Не съм на урок в детската градина и изискванията за такъв на някого не ме занимават с нищо.

Когато си невеж в дадена тематика, тогава средноинтелигентния човек се ориентира по това какво пишат другите, докато комплексара настоява той да е центъра на вселената.

Когато не си в състояние да схващаш, си пляскаш онова, с което се преживяваш на "светната" - както и правиш. Резултатите от това са фейк. Ми, ок - толкова можеш, дотам стигаш. За мен в това няма никакъв проблем, а и го срещам навсякъде, вкл и сред КАЛДАТА.

преди 9 минути, _Aumi_ написа:

Все пак, поясни по-ясно каква е разликата ... ако можеш.

Ясно беше, че няма да можеш да поясниш въпроса ясно, кратко и по същество, без поредните празнословия и фермани. 

преди 48 минути, _Aumi_ написа:

Ясно беше

преди 48 минути, _Aumi_ написа:

Все пак

оспамваш поредната тема заради личните ти себични глупости. 🖕- ясно , кратко и по същество. Схващаш ли поне това... щото за двойкаджии в пореден първи клас звънеца ще удари наесен.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

пред избора дали сам да търсиш пътя на живота си, везните се накланят към търсенето на учител, избягването на самотата.

Казусът УЧИТЕЛ или без него - има съвсем друго измерение, а не е свързан с търсенето на изход от самота.

Оставането сам да търсиш път в живота си... е неизбежно, защото това е "ТВОЯТ ПЪТ". Който не му стиска копира или "следва" нечии пътища, като ги нарича "свои". Така се опитва да заобиколи и потисне ефекта от недостатъчната си готовност и зрелост ( и смелост).

Проблемът в сериозен план е следния - ако останеш сам да вървиш в развитието си, по пътя срещаш конфликти, с които може и да не успееш да се справиш.

УЧИТЕЛ - е временно решение относно опасността ако си сам да потънеш сред личния си субективизъм, дори да стигнеш в него до крайност. В резултат - това е капан в който попадат неподготвени за него "пътници".

УЧИТЕЛ - има за задача да е един непрекъснат ориентир за да неутрализира субективното потъване, чрез "приземяване".

СРЕД КАЛДАТА примери за Потънали сред субективния си свят в крайна форма има няколко - при това  крещящи в своята "чистота".

УЧИТЕЛ не може да спаси някого от самота, нито ролята и значението му се свеждат до това...

УЧИТЕЛ - най-важното предизвикателство е да подготви и подпомогне "ученика си" през капаните и спомогне за реализацията му да поеме сам и по-стабилен по своя път. Така или иначе - на такъв етап, въпросите със "САМОТАТА' трябва да са решени и за двамата, защото няма личен път, който да не израз на развитието на субекта към ИНДИВИД. Понятието ИНДИВИД показва това съвсем точно.

Емоционално зависими субекти изпадат непрекъснато в емоционални влияния и за тях това е неизбежно, защото непреодолените конфликти и травматични записи имат огромно влияние. За такива "пътници" са налице съвсем други форми на "учител"...

Самотата си е субективно преживяване. Тя като че ли е отсъствие на близост. Не се мери в бройки хора, а в някакви "душевни метри" до близките хора. Как да се мери близост не зная, но има интуитивна представа и човек може да сравни и каже "Този ми е по- близък от онзи".

Под "близки" разбирам както реални, така и виртулни контакти. Струва ми се нереалистично ако затворник контактува с Омир и не е самотен или Робинзон да контактува с папагала си, обаче да отвориш чат- бот и да не си самотен го намирам за възможно. 

Има и Отчуждение, което е прекратяване на близостта. Отдалечаване и дори скъсване. Предполагам, че то се преживява като самота при условие, че няма други близки контакти. В "Чужденецът" на Камю героят е толкова отчужден от всички, че е дезадаптиран, чужденец е в средата си. Едновременно той къса с обществото и обществото смъртоносно къса с него. Героят на романа няма близък, дори жената с която се люби. Обаче не прави и опит за близост. Изглежда не преживява като нещо трагично самотата и отчуждението.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

САМОТНОСТ

и

САМОТА.

За филолозите няма някаква разлика и това са синоними, т.е. самотност=самота. Други синоними на самота в речника са:

самотност, уединение, усамотение, усамотеност

мъртвило, пустош

изоставеност, мъка, нещастие, безутешност, неутешимост, пустиня

интимност

Последното ми е неразбираемо. Може би става дума за липса на интимност, а може да става дума за оная усамотеност на двойката (примерно), която е пре-достатъчна на тези, които са постигнали интимност. По- скоро е грешка в речника на Читанка. 

Примерите там са по- разбираеми

1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота.
2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота.

 

Аз не мога да дам различни имена на този, който изпитва самота и този, който изпитва самотност. Все са ми самотни.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Казусът УЧИТЕЛ или без него - има съвсем друго измерение, а не е свързан с търсенето на изход от самота.

Съгласен съм. Причина да го спомена е, че я има думата "сам". Когато човек върви сам по пътя, по един реален път, за който не се знае къде води, той се чувства неуверен, смутен, докато като има учител, водач, му е спокойно. Съгласен съм, че преживяването е различно, не е точно самота, но определено като имаш до теб друг в пътя, чувството е положително, а сам- негативно като в самотата.

Усещането за самота идва от неосъщественото желание за близост и споделяне. Без такова желание не може да се говори за самотност. Може да се търси споделяне на интереси, каузи, възгледи, чувства и всичко останало, а осъзнаването на общото, на допирните точки е което определя и близостта. 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Под "близки" разбирам както реални, така и виртулни контакти.

Самотата няма нищо общо с близостта!!! 

Що се касае до интровертни или екстровертни, то проблем със самотата има само при интровертните, т.е. екстровертните от време на време предпочитат да са сами. Защо?! -> Защото самотата пряко е зависима от отношението на социума към твоето его, т.е. интровертен по-може да се почувства изолиран дори от най-близкия социум наречен близки хора. 

И запомнете: Сред "виртуалните" контакти няма близки!!! Там може да има еднаквост на възгледи и т.н., а няма близък контакт поради един основен фактор -> няма как да има интимност, там има анонимност!!! Всяка проява на някаква форма на интимност рано или късно се превръща в бреме. 

Така наречените самотници не са нито интровертни нито екстровертни. Те са саможиви! При тях преди всичко е важно тяхното его. Те именно се чувстват добре както когато са сами, а така също и сред тълпата. Стига да не са ексхибиционисти,  то тяхната ексцентричност или нестандартно поведение определено не ги прави самотни, а напротив около тях се сформира социум на последователи (фенове) или хора които им е потребно тяхното присъствие сред тях. 

По отношение на духовността. 

Там няма самотност!!! Духовният човек не се изолира от обществото, а игнорира въпросното, за да е в унисон с духовността, която счита като по-важна от социалния живот, т.е. свежда контактите си до минимум и живота му вече не е свързан с битовизмът, а с по-висши духовни неща. 

Тук съм забелязал, че много не правят разлика между духовни и душевни потребности, т.е. самотата е пряко свързана с душевна потребност някой да те харесва и да те оценя, а когато не е удовлетворена тази потребност започваш да се чувстваш именно самотен, което го възприемаш като свой проблем и почваш да търсиш внимание.  

преди 57 минути, 16562 написа:

неосъщественото желание

Не всички желания са постижими!!! Това обаче не те изолира!!! Да, ти може да се изолираш, но това ни на йота не те прави самотен! 

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

За филолозите няма някаква разлика и това са синоними, т.е. самотност=самота. Други синоними на самота в речника

Доколкото виждам избрали сте да сложите темата в раздел ПСИХОЛОГИЯ, а не философия, литература, журналистика или филология. Заради това темата САМОТА я разглеждам през призмата на психологичното познание, вкл и метапсихологично.

Всеки път, всеки един от участниците, който не му достига разбиране и различаване между понятията, се пробва до "речници". Менталните безумия... от цитираните в "ЧИТАНКА" няма да ги коментирам, но ми е странно интелигентен човек да търси пояснение за себе си именно там, че и да го ползва за модел, под предлог че "били по-разбираеми". ( ВНИМАНИЕ!!! - пиша че МИ Е СТРАННО, а не че е ГРЕШНО...  по причина че емоционалното възприятие и призма сред форума взе да става водеща, до степен да е "ЕДИНСТВЕНА" ) .

ПРИМЕРИТЕ били по-разбираеми... - за кого? За ученици в 6ти клас ли - синоними за самота, било "мъртвило и пустош"... За мен това е най-малкото несериозно...

За мен темата има всякакви измерения, съответствени на доминантните качества  и особености на всеки реципиент, но за мен всички маркери показват че емоционалния аспект на понятието е заложен като основен. ЗА МЕН, обаче, е раздел за психология в общ вид, става въпрос за познавателната й част, а не за работа с "подрастващи" и проблемите в тяхното възприятие и конфликти в живота им.

Не ми се струва нормално ПОЗНАНИЕТО да се завърта винаги около емоционалното възприятие и неговите особености, и то от никове които декларират широка начетеност или възвишени претенции... Има само една причина това да е така...

В този смисъл, обобщавам следното: - нека думите на рамус, бъдат извадени от емоцинално-чувствената насока на останалите коментиращи в темата. Поне в опит да избегна поредната бъркотия поради несъответствие.

преди 8 часа, 16562 написа:

Усещането за самота идва от неосъщественото желание за близост и споделяне. Без такова желание не може да се говори за самотност.

Да напомня, че раздела е ПСИХОЛОГИЯ...

БЛИЗОСТ и СПОДЕЛЯНЕ са базови ПОТРЕБНОСТИ, като  част от социалните инстинкти и то са най-значими и определящи в началните етапи на развитието. По никакъв начин не са свързани с понятието ЖЕЛАНИЕ. И е без никакво значение дали е "осъществено или не".

-------------------

Като си в раздел психология и имаш претенциите някой да те вземе насериозно, поне научи базовите понятия в нея. Наивно е да парадираш как си я учил като предмет някъде сред "двете ти висши", а това, което показваш е за ниво около 5-клас. Не знам владиката как въобще ти ги понася тия безумия, дето редиш.

 

преди 51 минути, _ramus_ написа:

Доколкото виждам избрали сте да сложите темата в раздел ПСИХОЛОГИЯ

Очевидно.

преди 54 минути, _ramus_ написа:

ПРИМЕРИТЕ били по-разбираеми... - за кого? За ученици в 6ти клас ли - синоними за самота, било "мъртвило и пустош"... За мен това е най-малкото несериозно...

Мисленото се изразява чрез езика. За да имаме едно и също разбиране за конвенциите на нещата зад думите, опираме до речниците. Те, разбира се не дават стандарт и ако там пише,че самотата е мъртвило, пустош, това не значи нещо задължително, а че се употребява в езика, а то и мисленето, от някои хора. Разбирам добре човека, който ми казва "Мъртвилото на безкрайната степ ме осъждаше на самота". Това е място, където НЯМА човешко движение, пустош. Учудва ме, че за ученици от 6 клас това базисно познание е разбираемо, а за по- големи- не. Явно този парадокс не е отчетен от създателите на речници.

Разбира се, имате право на възражение против речниците и енциклопедиите, но Просвещението започва с тях. Не зная кое започва с отричането им, но не ще да е просветеност.

преди 1 час, _ramus_ написа:

За мен темата има всякакви измерения

Подкрепям различните погледи и измерения.

преди 1 час, _ramus_ написа:

нека думите на рамус, бъдат извадени от емоцинално-чувствената насока на останалите коментиращи в темата

Похвално желание

преди 1 час, _ramus_ написа:

БЛИЗОСТ и СПОДЕЛЯНЕ са базови ПОТРЕБНОСТИ, като  част от социалните инстинкти и то са най-значими и определящи в началните етапи на развитието. По никакъв начин не са свързани с понятието ЖЕЛАНИЕ.

Отбелязвам разминаване с реалността, освен ако влагате друго съдържание в думите, което не бихте искал да съгласуваме. Задоволяването на потребностите се осъществява чрез активиране на желание, а от там и действие за задоволяването им. Желания може да има и за нещо, което не е потребност, но задоволяване на потребност без желание за осъществяването й, е невъзможно.

Тъй като излизаме от темата и се впускаме в неразбирателства за съдържание на думи, предлагам да пишете по темата, все едно дали като за 6-ти клас или 7-ми. Ако избягваме специални термини, а ползваме конвенциални думи, ще се разберем. Разбира се, че високата терминология е по- конкретна и добра, но нека се отнася до самотата.

 

Има основно положение при самотата: Има ли мисъл за друг, то човек не е самите. От този аспект, то социално предразположени (без дали са интровертни или ектвовертни) не се чувстват самотни. 

В повечето случаи самотни се чувстват субекти които желаят да има кой да им обърне внимание, т. е. те имат потребност да представляват интерес в другия или другите и когато не го получат, то изпитват въпросното чувство. 

Повечето които се чувстват самотни не презнават пред себе си, че в действително не са самостоятелни и от там имат грешни представи какво е да си сам и какво е да си самотен. 

Самотниците принципно не са проблем на обществото до колкото се свързва с вулгарното разбиране, че са "тихи луди". Иначе има и патологични случаи по-известни като наличие на психопати из социумите. 

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Мисленото се изразява чрез езика.

Такова нещо няма. 😀 Чрез езика имаме изява на/за общуване, за да преценим дали имаме сходно мислене или чрез него да създадем мисъл в другия. 

преди 49 минути, Търсещ истини написа:

съдържание на думи,

Трябва да се отбележи и антипота на самотата в този случай, за да се изясни аспекта., защото по-общо това е усамотение, т. е.  в един определен аспект тя  помага за психическото здраве да се възстанови. 

"Преходната самотност (самота, която съществува за кратък период от време) е свързана с положителни ефекти, включително повишен фокус върху силата на взаимоотношенията на човека." 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Самота

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Задоволяването на потребностите се осъществява чрез активиране на желание

Това не е точно така, защото са налице и много потребности и нужди, които се осъществяват чрез инстинктивни действия, налице са и импулси, докато ЖЕЛАНИЕТО е психично явление, в което участва съзнанието ... Преди да се появи ЖЕЛАНИЕ са налични множество психични процеси и явления.

Специално в конкретиката относно БЛИЗОСТ и СПОДЕЛЯНЕ са базови потребности... които са в зоната на несъзнаваното и инстинктивното и стремежа към тяхната наличност опира до "ЖЕЛАНИЕ" само когато са минали през съзнанието и се търсят съзнателни подходи за достигането им. Няма как едно дете на година да "активизира желание"... За да е налице ПОЖЕЛАВАНЕ са нужни и наслагвания е обектното постановяване и отношението на субекта спрямо тях, за да ги дефинира, после целеположи... и т.н.

САМОТАТА е състояние, което е пряко зависимо от етапа на развитие на съзнанието. За хора в различни етапи, то има различно измерение и вече съм посочил какви са механизмите и извеждам обосновките и основните положения от психичния контекст на тия процеси. Разбира се - е фрагментарно и в никакъв случай не мога да постигна изчерпателност, а и виждам че въобще не е нужна.

В най-общ смисъл САМОТАТА е състояние, а САМОТНОСТТА - е обобщение на микса от тягостно чувство на "отделеност, несподеленост" и хилядите нюанси на чувства и преживявания свързани с него.

САМОТАТА е сложно съставно явление - КАТО СЪСТОЯНИЕ то е пряк резултат от когнитивните натрупвания и доколко конфликтите в етапите в развитието са решени. Бягствата в лична версия на реалност, всъщност са вид "САМООБРИЧАНЕ на самота". Но парадокса е, че това се прави от хора,  които са САМОТНИ именно заради бягството сред личен сън.

Както вече горе посочих - естествено следствие от потъването в личен свят е оставането САМ и понеже това са защитни импулси ( а не желания) те довеждат несъзнателно до САМОТНОСТ. Тъй като потребност от БЛИЗОСТ и СПОДЕЛЯНЕ продължават да са много силни и важни за такава психична типология, назрява конфликт. Понеже е несъзнаван стремежа да се запази личната реалност е най-висока, но и потребностите също са важни, се реализира нещо като "и двете" - за целта всеки такъв тип субект, "придърпва" към личния си свят образите, събитията и преживяванията на всички други.

Резултатът от всичко дотук е явлението, което е чудесно изразено и в този форум - потъналите сред личния си свят субекти търсят конекции с "други и друго" извън света си. В конкретиката  на КАЛДАТА - първо изразяват с всички средства личния си свят, като го представят в максимално идеалната СИ светлина, вкл и личния си образ. Но всичко се прави за да се търсят конекции и от тях - преживяване на споделяне и някаква форма на емоционална и когнитивна близост.

От горното следва че корелацията е права - в смисъл, че колкото повече са потънали сред личния си свят субектите, толкова по-силна е нуждата от споделяне и близост... и това е резултат от самотността.

В други по-напреднали етапи в развитието - САМОТАТА е естествен резултат от повишаването на индивидуализация на субекта и като е налице все повече отпадане на социалните нужди и потребности. Особено пък - зависимостта им от тях.

Това е доста характерно - в ранните етапи, в ниска степен на индивидуализация нуждата от СПОДЕЛЯНЕ и БЛИЗОСТ е много висока, до степен на ЗАВИСИМОСТ. Това е следствие от инерцията на първите етапи след раждането - пълната зависимост от социалното обкръжение. От това тръгва проблемът със САМОТАТА - на такъв етап на екзистенция, тя се идентифицира с ОПАСНОСТ, от изоставяне, примерно. Защото изоставянето при такава зависимост от обкръжението - означава "смърт".

По-нататък в развитието са налице етапи при които степента на самостоятелност нараства непрекъснато и заедно с нея намалява и зависимостта от средата.

Колкото по-нататък по етапите - зависимостта си самоотпада, степента на самостоятелност определя и индивидуализацията. Това някъде напред води до такава степен на самостоятелност, която да е чудесно адаптирана към социалната среда, но без проблеми е възможно да отпадне нуждата от нея. Става въпрос за ПСИХИЧНА НУЖДА...

Преживяването на самота е основно емоционално: някакво чувство за нещастие. Основно е свързано със потребността от социално приемане. Има и чисто физически прояви- стрес, високо кръвно, безсъние, отслабване на имунитета, атрофия на мозъчни структури. То може да се прояви във всяка дейност, която изисква да се осъществява от съобщество. Някои дейности са интимни, за сам и при тях не очаквам преживяване на самота, още повече, че са кратки.

Интелектуална: усещане за липса на интелектуално стимулиращи връзки и обмен на идеи при среда, в която човек не може да обменя и развива своите интелектуални идеи.

Екзистенциална: при отсъствие отговори и липса на съвместно разбиране за смисъла на живота, смъртта и индивидуалната съдба и перспективи.

Религиозно- духовна: при липса на усещане за подкрепа от свръхестественото божество или от членовете на някаква църковна общност

Културна- битова: когато липсва подобие на културно- битовата среда, подкрепящо смисъла на индивидуалната култура в друга културна среда.

Професионална- когато има неразбиране от колегите, различие в професионалните компетентности (различни дейности, познания) или място, което прекъсва или прави излишни професионалните връзки. 

Романтична(любовна): липса на любовни връзки, неудовлетвореност от съществуващите.

Компютърна: Някои пристрастени към работа с новите технологии и комуникации, изпитват самота от липсата на реално общуване

Списъкът не е и необходимо да е пълен, защото става дума за ВСЯКА ДЕЙНОСТ. 

 

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Както вече горе посочих - естествено следствие от потъването в личен свят е оставането САМ и понеже това са защитни импулси ( а не желания) те довеждат несъзнателно до САМОТНОСТ

Разбирам, че състоянието "Самота" (състояния са и безсъзнание, будност) предизвиква чувството "Самотност". Хубаво обяснение.

Предпочитам "Преживяване", защото "Състояние" повече зависи от външни фактори. Състоянието се променя, когато се променят условията. Примерно нямало е хора, появяват се, би следвало състоянието на самота да изчезне. Обаче като преживяване, човек може да го изпитва със или без хора. Да се чувства самотен дори след промяната наоколо, защото преживяването, отнасящо се до липса на близост е лично.

Все пак, след уточнението, разбирам по- ясно какво казвате.

В първите етапи на физическо и психично развитие, зависимостта от социума е решаваща. Почти всички базови психични постановки се залагат именно от социалната среда, след като влиянието й е безалтернативно. Това е изразено чрез есенцията 'човекът е социално животно".

Свързването на самотата с ОПАСНОСТ, се преживява като "липса", като дефицит. Това е въпрос на психична типология, на възпитание и характерови особености.

Обръщам внимание - става въпрос през цялото време за психичния аспект на самотата, защото той не се изразява само в ПРЕЖИВЯВАНЕ и ЧУВСТВА. Негативната конотация идва от инерцията от ранните детски години, но и се наслагва от това че сред всяка общност от по-примитивен тип, ОЦЕЛЯВАНЕТО на всеки от членовете е пряко зависимо от ЦЯЛАТА ОБЩНОСТ. Това се приема по подразбиране и чрез него се постановява целия социален тип отношения.

Пример за такива отношения са средновековните или възрожденски тип "БЪЛГАРСКО СЕЛО"... Зависимостта е пряк резултат от оцеляването и просперитета на всеки един но винаги САМО и ЕДИНСТВЕНО ако си резонансен на ГРУПАТА. Можеш да си самотен, сред такава група. Но действителната изолация от нея - сякаш обрича самотния и това се преживява силно негативно. Това преживява и всяко ДЕТЕ, което се усеща ОТХВЪРЛЕНО от близките си в социалната среда.

В този смисъл - твърде много човешки същества не надхвърлят ниво в психичното си развитие, при което да достигнат до етап на зрял индивидуализъм. Тук не става въпрос за самоизолация или самопринуждаване към нея, нито за негативните преживяване на "отделеност или изолация". Тия ги има и когато не се отработят си остават за цял живот.

Повечето човешки същества всъщност, не достигат етапа на индивидуална зрялост. Комфорта да си ок със себе си при всякакви обстоятелства... така си и остава недостижим...

Точно в тази тема няма как да не се обърне водещо внимание на емоциите и чувствата. Самотността е чувство, изразено през призмата на изпитващия го. "Самота" е по-общо понятие. Дали някой е самотен е само и единствено негово лично субективно усещане. И тук няма пряко значение колко е общителен, адаптивен, интровертен и др. Дори и да е обграден с хора, неудовлетвореност и чувство за самота могат да са налице, ако човек търси в общуването нещо друго от това, което се получава на практика. И пак - това е чувство, почти винаги силно емоционално оцветено. Обенката "аз съм самотен" или "аз не съм самотен" не е логична, въпреки че могат да се изведат логични фактори водещи до нея и умът може да повлияе при правилна нагласа, преразглеждане на целите, приоритетите и очакванията в комуникацията и др.

Близост и споделяне хората търсят цял живот. За разлика от животните това е и основния мотив да имат деца. В основата и на двете е любовта. Дори и в общуването с непознати, въпреки че това твърдение изглежда невярно, тя поражда стремежа за свързаност. В последният случай този стремео разбира се не е така силен и установен, както при много близки хора.

Есенция е друго

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Това е изразено чрез есенцията 'човекът е социално животно".

 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Свързването на самотата с ОПАСНОСТ

Много плодотворно би било какво е детското преживяване на самотата. То би дало основа за разсъждения.

Представям си едно нахранено, завито, в тишина бебе, което е само. Дали може да плаче от самота или само от неудовлетворени базисни потребности? Само по- скоро ще заспи поради липса на външни стимули, т.е. контактът с хора като такъв не е важен и липсата му не поражда дискомфорт за него. 

Когато едно дете бъде изпъдено от къщи, то по- скоро се страхува от това навън, отколкото да изпитва самота. Когато малко дете бива наказано "да не му говорят", то прави отчаяни усилия да заговори и контактува, но като се умори може да се отдръпне и да не прави трагедии. Това ме кара да мисля, че наличието на контакти не е потребност, а комфорт, лукс. Робинзон оцелява, изпитвайки само дискомфорт. Не е като да няма чиста вода. Като изредих разни видове самота, много хора си съществуват в тези условия и си търпят. Може би се дразнят и не са щастливи, но оцеляват.

В този смисъл, самотата не е страдание, но е нещо, което може да е основа за невроза и съответно като преживяване може да бъде коригирано от психотерапия. За една добра заплата си струва да не контактуваш с близки година. 

Такива техники са 

Техники за промяна на негативни мисловни модели: помага да идентифицират и променят негативните мисловни модели, които поддържат чувството на самота.

Умения за решаване на проблеми: Развиване на умения за ефективно решаване на проблеми и справяне с междуличностни конфликти.

Социални групи и дейности: Участие в групови дейности, като спортни клубове, хоби групи или доброволчески организации.

Развитие на социални умения: Усъвършенстване на уменията за общуване и взаимодействие с другите.

Самосъзнание и рефлексия: Самоанализиране и рефлектиране върху личните чувства и мисли и тяхната значимост.

Практики за самопомощ: Медитация, йога и други техники за релаксация, които да помогнат за намаляване на усещането за самота.

преди 2 часа, 16562 написа:

Близост и споделяне хората търсят цял живот. За разлика от животните това е и основния мотив да имат деца. В основата и на двете е любовта.

Напоследък децата биват учени да се самозадоволяват полово и разумно да планират въпроса за деца. Няма да търсят любов, а усамотено място. Тъпчовците пък няма какво да споделят, то за това ги и игнорират. Друг е въпроса защо се натискат да си кажат тъпотиите и него го поставям като желание, но не потребност за изява. Сещам се за един тъпак в едно риалити, когото питаха дали би участвал и без хонорар отново. Каза- да. Не, че му е самотно, иска да излезе като въшка на чело.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Само по- скоро ще заспи поради липса на външни стимули, т.е. контактът с хора като такъв не е важен и липсата му не поражда дискомфорт за него. 

Toва за мен е доста странно съждение... Напира в мен въпросът - вие някога гледали ли сте деца? Защото ако сте гледали точно малко дете..., според мен никога нямаше да ви хрумне...

Един от най-големите страхове за всяко дете е изоставянето. За несъзнаваното в него, това е равносилно на смърт. Изоставянето след това цял живот носи отпечатък, защото отхвърлянето от дадена общност се преживява отново драматично. Отхвърлянето при влюбеност - е драма заради която много младежи се самоубиват, ако депресията премине определени граници... и т.н. Изоставените от родителите деца в детски домове ги маркира за цял живот.  Осиновените деца - това ги бележи за цял живот. В явлението РЕВНОСТ - това е основното, което го отключва и дирижира... и т.н.

В психично отношение - лишаването от стимули от външната среда намалява възможността за когнитивно развитие... Оставено само, колкото и да са различни децата на годинка, съвсем скоро започват да плачат, после - неистово... след умората заспиват, но вече зрънцата на травмата от страха са посети... и при повторение се "запечатват" в несъзнаваното...

Това дори не са някакви особени знания, а са елементарни положения, които се учат в детската педагодика. Но и да не е учил някой педагогика или детска психология тия неща се извеждат от личния опит с деца - най-вече своите.

Но като зачитам какво въобще коментирате относно децата... не зная в каква вселена си живеете, но сте в някаква друга вселена от тяхната. Да напомня - поне според мен...

преди 5 минути, _ramus_ написа:

Един от най-големите страхове за всяко дете е изоставянето.

Преживяване на изоставяне и преживяване на самота едно и също ли е?