преди 12 минути, Търсещ истини написа:

Преживяване на изоставяне и преживяване на самота едно и също ли е?

Чувство и ПРеживяване не са едно и също. Дори доста се различават.

по-горе споменахте какво според вас е "СЪСТОЯНИЕ ( на съзнанието) " , а не беше верно - и там е налице разминаване с психологията...

В конкретиката на този въпрос - никое преживяване не е, и не може, да е едно и също. Дори в рамките на един и същ субект...

Ако приема условността до известни предположения какво означава този въпрос през вашата призма - то НЕ, не е едно и също...

ПРЕЖИВЯВАНЕТО е израз на субективност. То е резултат от наслагвания от паметови записи и сложен микс от тях. ПРЕЖИВЯВАНЕТО измества връзката с обективната действителност и така формира ситуиране като сред сън, защото то се поражда от сложни невронни връзки между дялове и центрове...

Депресивните състояния включват в себе си "чувство на самотност". Изоставянето е причина да се усети самотност, но може да се стигне до нея при каквито и да са тригъри, от които да се отключат стари отпечатъци от такива травми...

А по-горе вие визирахте "ЧУВСТВО" за самота, но го адресирате неточно, защото според мен вие имате предвид какво е това явление сред най-възрастните, където вие имате най-голям интерес и  опит...

Това тънко диференциране на нещата не ми отговаря на въпроса дали преживяването на самота и изоставяне са едно и също. Зная, че умеете да го правите, дайте някакъв отговор за да мога да прибавя като синоним изоставеност към самота. Или не?

преди 6 минути, Търсещ истини написа:

Това тънко диференциране на нещата не ми отговаря на въпроса дали преживяването на самота и изоставяне са едно и също.

според мен - написах достатъчно, макар и фрагментирано. Диференцирането което ви е нужно... е въпрос на компетенция - не мога аз да ви науча да различавате понятията, за да ги докарам "да ви стане ясно". Просто не мога да направя всичко като отговори във ученически лексикон - да, или не. За мен това е прекален компромис с познанието и не бих го направил.

Освен това - по-горе направих уточнения на които вие отговорихте с предложение - да си пиша без оглед на "кой клас"... И аз го правя.

Ако друго не ви харесва, припишете на ника ми каквото ви хрумне или каквото си пожелаете, за да ви е удобно - както широко ползват няколко други никове. Както и преди вие самия го правихте.

 

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Ако друго не ви харесва, припишете на ника ми каквото ви хрумне или каквото си пожелаете, за да ви е удобно - както широко ползват няколко други никове.

Благодаря за бързата реакция. Липсата на отговор е също отговор. Приятно довършване на мача. 1:0!

аз мачове само играя, не гледам въобще и нямам никакъв интерес, нито съм фен на отбори, имена или титли.

"Проблемът ми е че съм много самотна... Имам най много 4-5 приятели и това са... Напоследък имам чувството че не съм важна за хората около мен.. Чувствам че съм самотна и някак си "задръстена" ако може така да се каже. Защо хората не ме харесват? " споделя 12 годишното девойче от анонсираната тема "Самота".

Тя се чувства незначителна, задръстена, нахаресвана и нарича това "самота". Явно иска обратното- да бъде значителна за другите, харесвана и атрактивна (привлекателна), динамична и адаптирана, отворена в контактите. 

Явно липсата на споменатите отношения и качества я карат да си седи у дома и да се смята за самотна с 4-5 приятели и родителите.

По- надолу в коментарите става дума, че това е тийн- възраст, когато нахлуват полови хормони и девойчето е предопределено да придобие нови умения. Трябва да го харесват всички, макар да е достатъчен един, но това ще научи по- късно. Трябва да се оправя във всички ситуации на живота, макар да е достатъчно да се усъвършенства в ролята на майка и работещо момиче. Самооценката, че не покрива строгите и обемни критерии, които си въобразява я правят нещастна и унизена. Девойчето сама се изолира, вероятно не споделя с родителите, отбягва приятели за да не се изложи. Така погледнато, тя сама си е причинила това, от което се оплаква.

Наистина, психологът не може да й каже "Сама си си виновна", но вероятно ще наблегне на придобиването на нови социални умения.

Така погледнато, вероятно можем да представим самотата на това девойче с 4-5 приятели и родители, като усещане за липса на комуникативни умения по създаване и поддържане на доверени отношения и съответно избягване на ситуации и контакти, които изискват тези умения.

Испания- Англия 1:1

Испания- Англия 2:1

преди 18 часа, _ramus_ написа:

Няма как едно дете на година да "активизира желание"...

ОК, но на три може! На четири може вече да зададе смислен въпрос и именно тогава се формира така наречената от теб когнетивнист. До седем детето вече си е оформило съзнанието не само по отношение на желанието си да опознае този свят, а и как да го промени. Тогава се започва да разбира какъв е неговия пол и за какво е, т.е. много е важен периода между една и четири години, и ако тогава върху него е проявено физическо или психическо насилие, то психиката му вече е изкривена и ако до половото му съзряване не се коригира, то вече има трайно увреждане на същата и е възможно до края на живота му да е деформирана . Което ще рече, че по отношение на самотност или близост то в някои не се появява потребност от близост, а напротив формира се потребност от самостоятелност. Кратко: Понякога потребността за независимост населява над потребността за близост. 

В този случай обаче не може да се счита, че самотата е отрицателно за обществото. 

Което профански изречени ще рече: Самата нормална психика зависи от народопсихологията, а това вече не е в компетенцията на психологията, а на социологията. 

Затова @_ramus_ може и да имаш познания по металните способности на индивида, но на по-горно ниво си невеж. Трайните увреждания в народопсихологията в българското общество са видими именно сред индивиди от твоя тип, т. е. твоята идентичност като българска е заличена и подменен с друга. Тя е изкуствена и не може да се нарече нормална, защото не се базира на ценностна система изградена из българите. = Поради един основен факт = волево или неволно (без значение) обръщаш внимание и ставаш коствен проводник на чужда народопсихологията. 

Споделял си, че не играеш роля, но уви дори не осъзнаваш, че и @Търсещ истини и @16562 те "водят за  носа" като мечка, а уж си с по-добри когнитивн способности. 😀 

.. 

Както и да е... Самотната не трябва да се разглежда като отрицателно явление, защото именно по този начин определена народопсихология е оцеляла над 500 години. 

От тази гледна точка, то индивиди които възприемат самотата като ненормално психическо изживяване определено трябва да потърсят помощ от психиатър, особено субекти, които считат, че във виртуална може да съществува близост. 😀 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Така погледнато, вероятно можем да представим самотата на това девойче с 4-5 приятели и родители, като усещане за липса на комуникативни умения по създаване и поддържане на доверени отношения и съответно избягване на ситуации и контакти, които изискват тези умения.

Там не говорим за самота или потребност от комуникация! Понеже е девойка, то случая е нарушена връзката между майка и дъщеря. Факт е, че полово момичетата по-рано съзрява полово., а по начена пи който "поднасаш" информацията може да се счита, че майка й не обръща внимание на дъщерята, а отделно това по-вероятно от психо помощ се нуждаят и двамата й родители, а не девойката. 

В момента явно издирва съмишленици, които да компенсират отчуждението й от родителите си. = Случая евентуално е "липса на комуникация между девойката и родителите й" , а не усамотение (самота) в следствие на неразбирателство свързано с социума в който израства. 

И какво значи 4-5 приятели? Приятелки няма ли? 

Нейното по прилича, че е алтсайдер, т. е. вижда нейни връснички как привличат вниманието на другите към себе си, но тя поради табу /забрана/ (неизвестно)  не може да е като тях. 

Та, вулгарно: На девойката й трябват родителски грижи, а не психологически! 

По-горе споменах, че интимност във виртуална представлява потенциална опасност, т..е. единствен съвет към такъв вид девойка е да разговаря с майка си или бабите си! Една или и двете или и трите дори (не изключва те майката на баща й!!!)) ще й помогнат много по-добре, отколкото твоята философия @Търсещ истини-но!!!

Кратко: Колкото и да се дуеш, че си разбирач на психика, то повече приличаш на посредствен манипулатор. 😀 

Няма вероятности в психологията!!! 

Човек за мен е добре да остава сам поне за час-два през деня. Това не на всеки му е приятно, а за мое съжаление невинаги ми е възможно. Някои не обичат да остават сами със себе си, да спрат потока на ежедневните мисли или пък да преразгледат мислите, стремежите, емоциите и действията си. Също така единствено сам и в тишина човек може да навлезе до по-базово и абстрактно ниво в дадена тематика, да види повече приложения, взаимовръзки и съответствия свързани с нея. Аз всъщност използвам темите във форума за тази цел - просто за да насоча мисълта си в съответната посока, да предизвикам и различа всичко свързано с нея, да събера и подредя, да отделя водещото от второстепенното... И за разлика от повечето пишещи тук, които наблягат на конкретни отделни аспекти, които анализират, аз тях като цяло ги прескачам, а излагам само общото, което е и основополагащо според мен. То именно се постига само когато човек е сам, абстрахирал се е от всичко друго, вкл. и от себе си.

Колкото до самотността при децата и подрастващите, там от горямо значение е желанието да се изявят пред другите и да бъдат приети. Това е период на себеутвърждаване пред себе си и другите. Много е важна в този период, а и в последствие, подкрепата освен ако не става въпрос за нещо съвсем погрешно, умелото насочване оставящо свобода на детето и намирането на подходяща област за изява интересна и отговаряща на способностите...

Децата, дори и по-затворените имат нужда от внимание. При възрастните това е по-слабо изразено, тъй като те намират поле за изява в работата и в други направления. После в старостта когато външната активност намалее, усешането за самота може да се усили, особено при липса на комуникация с други хора.

Част от мерките против Ковид включваха самоизолация. Независимо, че телефонната и видеовръзка са общодостъпни, отбелязваха се следните страхове у хората

• Страх от разболяване и смърт;
• Избягване на здравните заведения поради страх от зараза;
• Страх от загуба на поминък, от неспособност да се изпълняват трудовите задължения по време на изолация, страх от уволнение от работа или че няма да могат да си намерят нова работа;
• Страх от социално изолиране / поставяне под карантина заради принадлежността към определена националност или етническа група.
• Чувство на безсилие да защитят любимите си хора и страх от загуба на близки хора;
• Страх от раздяла с близки и полагащи грижи хора поради карантина;
• Страх кой ще се грижи за деца или възрастни хора, ако близките им са под карантина или болни;
• Чувства на безпомощност, скука, самота и депресия поради изолирането;
• Страх от преживяване на опита от предишна епидемия.

Част от тези страхове са само за Ковид-изолацията, но част са общи. Това, че не можеш да се погрижиш за себе си, за близките, за имуществото си, е силно въздействащо, а депресията и скуката се появяват в много от случаите.

Основните препоръки са да се възползваме без да прекаляваме от достъпа до информация за това какво става по света и комуниказия с близките за да знаем как е при тях. Така получаването на информация, която ни интересува и е важна, което е основното средство против чувството за самота. За предпочитане е, информацията да е от човек, да се получава в диалог, вместо от еднопосочен източник. 

Ами в космоса непрекъснато имат връзка с колеги и близки, а и не ги оставят сами.

Психология на самотата

Според различни данни, над 40% от хората преживяват болезнени състояния на самота през определени периоди от живота си. Тези състояния не зависят толкова от броя на приятелите, колкото от субективното качество на отношенията, които създаваме.

Или с други думи – от това дали се чувстваме емоционално дистанцирани или свързани с нашето обкръжение.

Над 60% от самотните хора всъщност са женени

Когато партньорите в един брак не споделят своите чувства, мисли и преживявания, това може да ги раздалечи емоционално и да ги накара да се чувстват самотни. Често хората в подобни връзки вярват, че техният партньор не може да им предложи дълбоката свързаност и подкрепа, от която смятат, че се нуждаят. Дори това да бъде вярно в известна степен, трудността произлиза и от факта, че самотата изкривява нашето възприятие за отношенията ни.

Тези изкривявания принуждават хората да се отдръпват още повече от обкръжението, което парадоксално е натоварено с очаквания да облекчи същата тази самота. В подобни ситуации сме склонни да вярваме, че никой не се интересува от нас, че ако потърсим подкрепа, то отново ще бъдем отхвърлени. Затова и сме склонни да отклоняваме възможности за по-близък контакт, което затваря порочния кръг на нарастваща изолация.

Поради трудността ни да разберем как сами отхвърляме хората и как това ги дистанцира допълнително, приемаме изолацията като потвърждение на страха ни, че никой не се интересува от нас.

Самотата ни влияе и физически

Тя води до повишено кръвно налягане и холестерол, стимулира психологически и физиологични реакции на стрес. Поради тази причина хроничната самота увеличава риска от сърдечносъдови заболявания и повлиява имунната система, която започва да функционира не толкова ефективно и ни прави по-уязвими към развиване на разнообразни заболявания. Данните от изследвания показват, че самотата води до рискове за здравето, сходни с рисковете от тютюнопушенето.

Чувството на самота е важен предиктор на бъдеща поява на депресия. Наличието на клинична депресия може би е механизмът, чрез който самотата повлиява физическото и психично здраве, както и различни аспекти от качеството на живот – хранене, сън, разнообразни активности и т.н.

При някои хора състоянията на самота започват постепенно

Например вследствие от ограничаване на контакти с приятели, които емигрират, имат деца, ангажирани са професионално и т.н. В други случаи се наблюдават значими събития в живота като загуба на близък човек, раздяла с партньор, нова работа, пенсиониране и т.н. Тези външни промени са важни, но по-важно е как те биват субективно преживени, т.е. доколко способни сме да се справяме със загуби и раздели, да съхраняваме дълготрайните си отношения и дали те ни носят удовлетворение или не.

Самотата като продукт на околната среда

Изглежда съблазнително да си кажем, че самотните хора просто са родени такива, но едно продължително изследване на 8000 еднояйчни холандски близнаци открива, че ако единият близнак се чувства самотен и необичан, вероятността и вторият да има подобни преживявания е 48%, т.е. 52% от вероятността за наличие на хронично преживяване на самота е резултат от средата, в която човек се формира.

Какви може да бъдат тези фактори на средата? От една страна това са по-очевидни и актуални преживявания, които пречупват възможностите ни за свързване, като например ситуации на училищен тормоз и изолация, раздели с партньори и т.н. Понякога тийнейджърите търсят изход, като се затварят във виртуален свят, в който се идентифицират с идеализиран образ за себе си, или пък постигат дисфункционално оттегляне от социалната реалност чрез употреба на наркотични вещества.

Друга не толкова явна причина за развиването на хронична, болезнена самота е свързана с качеството на ранните отношения в семейството. Дори и да не са ставали жертва на сериозни травми или злоупотреби в детството, много самотни възрастни хора си спомнят своите ранни години като пропити с дистантна, неглижираща вътрешния им свят атмосфера, в която емоционално близки отношения с родителите и сиблингите просто липсват. Това обикновено води до трайни затруднения в капацитета за създаване и развиване на удовлетворителни отношения. А именно той е определящият фактор за появата и задълбочаването на хроничното чувство на самота.

Самотата като глад

Гладът ни помага да се погрижим за физическото тяло, а самотата ни стимулира да се погрижим психологически за себе си, тъй като освен биологични, ние сме и социални същества. Изследванията и клиничният опит показват, че мъжете и жените често създават връзки и остават в тях поради страх да не бъдат самотни.

Основаването на една връзка върху страха не е най-доброто начало. Докато човек не се чувства достатъчно сигурен и спокоен с това кой е, е възможно да се чувства хронично самотен или да влиза в отношения, които целят бягство от нещо, но не и истинска близост. Преодоляването на подобни страхове и развиване на по-голяма увереност в собствената личност може да предостави и по-големи възможности за избор дали да бъдем или не във връзка с някой.

 

Автор: Д-р Светослав Савов

Източник: moeto-zdrave.life

ТУК интересна статия в която за продължителен период са изследвани хора, част стигнали дълголетие. Авторите отбелязват, че не парите и славата, а добрите взаимоотношения са ги довели до тук. Самотата и конфликтите са вредни

Сега чета тази статия, озаглавена "Проучване на преживяването на самота"

"Самотата се определя като негативно, субективно преживяване в резултат на противоречието между желаното и постигнатото в междуличностните отношени"

Приемлива дефиниция. Набляга на познавателния конфликт, предизвикващ негативни емоции. Аналогично обаче "субективното преживяване между желаното и постигнатото в професия, доходи или други поражда други емоционални преживявания. Или пък сходни?

Пак цитат от споменатата статия:

"Уейс разглежда понятието самотата като съставено от два отделни типа: емоционална самота и социална самота. Емоционалната самота, той описва като липса на близка, интимна връзка с друг човек. Социалната самота, според него е липса на социална мрежа, в която хората да споделят съвместни интереси. Типологията на Уейс се основава на предположението му, че различните типове взаимоотношения се свързват с различни видове нужди, които резултират в дистрес и самота [10]. Уейс идентифицира шест различни нужди свързани с междуличностните взаимоотношения:

1) нужда от свързаност, чрез връзка която обезпечава безопасност и сигурност, обикновено давана от родители, съпрузи, или любовни партньори;

 2) нужда от социална интегрираност, от чрез връзка която дава усещане за принадлежност, обикновено чрез приятелите;

 3) нужда от отговорност и удовлетвореност, от връзка която да носи усещане за отговорност за някого, обикновено за дете;

 4) нужда от оценяване, която носи на човек усещането за компетентност, обикновено се получава от колеги или служители;

 5) нужда от надеждна връзка, обикновено получавана от роднините и членовете на семейството;

 6) нужда от попечителство, което идва обикновено чрез доверието в авторитетите като родители или учители.

Уейс свързва емоционалната самота с недостиг в привързаността, а социалната самота с недостиг на социална интегрираност. Уейс предполага, че недостигът от всеки тип нужда води до различен дистрес, според теорията на Уейс - дистресът свързан с емоционалната самота и дистресът породен от социална изолация, вече се разглеждан като е качествено различни. Уейс твърди, че емоционалната самота води до чувства на тревога и изолираност, а социалната самота би могла до донесе чувства на отегчение, безцелност, маргиналност."

Харесва ми това, че се споменава "нужда", а не "потребност". Изненадва ме разделянето на емоционална и социална самота, защото смятам, че близостта, интимността на връзката, може да се вмести и без да е отчуждена като емоционална.

Много интересен резултат относно

" безпокойство от липсата на хора, които да се нуждаят от грижите на изследваните лица  ... 50% от изследваните, които много се тревожат, че никой не се нуждае от тях са на възраст до 20 години, другите 50% с този отговор са  изследваните между 41 и 50 години."

Определено това зависи от разбирането на понятието "никой не се нуждае от мен". Думите, думите, те определят мисленето.  Предполагам втората възрастова група разбира това като "Никой не иска помощта ми", а първата по друг начин. Може би "Никой не смята, че с мен ще му е приятно" или "Никой не иска да прави нещо съвместно с мен". Просто жизненият опит не допуска, че да съм нужен означава да ме помоли да съдействам, когато той има някаква нужда от помощ.

преди 55 минути, Търсещ истини написа:

"Самотата се определя като негативно, субективно преживяване в резултат на противоречието между желаното и постигнатото в междуличностните отношени"

Приемлива дефиниция. Набляга на познавателния конфликт, предизвикващ негативни емоции. Аналогично обаче "субективното преживяване между желаното и постигнатото в професия, доходи или други поражда други емоционални преживявания. Или пък сходни?

Най общо пораждат неудовлетвореност. Но противоречието между желаното и постигнатото в междуличностните отношения, дали винаги е самота? В самотата присъства усещане за отчуждение, изолираност, за отдалеченост, дори пропаст между човека и другите, за неразбиране, за различност... Понякога някои от изброените наистина са налице и преодоляването им изисква смирение и приемане на хората такива, каквито са, без да ги натоварваме с излишни наши очаквания. 

В този ред на мисли, гениите и просветлените същества никога не могат да бъдат разбрани напълно от хората, между тях и другите има огромна пропаст (в дадено конкретно направление при първите и във всяко едно отношение - при вторите), но отдадеността им, отказа от личното в името на идеала, който въплъщават, премахва самотата. С духовното израстване те вече усещат себе си като неделима част от нещо по-голямо, което ги обединява с всички останали - от една обща световна душа.

преди 3 часа, 16562 написа:

но отдадеността им, отказа от личното в името на идеала, който въплъщават,

това са поредни фантазии. Нито гениите, нито някакви си "просветлени същества" са "отдадени на някакъв идеал, след отказ от личното". Тия популистки измишльотини са просто нечии фантазии, развъртени до приказки.

Един Айнщайн е бил с девиация наречена "синдром АСПЕРГЕР" - един от много видове с общо наименование АУТИСТИ. МОЦАРТ - доказано също е с всички признаци. Не само той - голяма част от френската импресионистична школа са гениални художници, но няма нито един, който да не е с психични отклонения, тежки зависмости и диагнози. Нито един!!!

Един Леонардо да Винчи... - щото той направо е "отдаден на идеала си да е оставил личното за сметка на състраданието..."   - това са пълни глупости.

Гениалността е прекомерно разрастване и развиване на отделни аспекти, които рефлектират като качества и дадености, за сметка на други. Това е толкова обикновено обобщение от толкова много наблюдения, че просто е смешно да се надуваш с тия изхвърляния. И всичко отново е да си натириш "оная повярванка", дето вече играе ролята на "началото и края на една лична кутийка".

Колкото до "някакви просветлени същества" - тях ги има само по легендите и от тях нито един не е писал каквото и да е, и да бъда разбран от тия като теб, за да списваш тия твои идеализми и да са с тежест на смислени аргументи.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

че да съм нужен означава да ме помоли да съдействам, когато той има някаква нужда от помощ.

освен че не съм съгласен с нищичко от останалите думи, ще се наема просто да коментирам нещо, ползвайки този цитат.

Емоционалната и Социалната САМОТА са свързани само за определена психична типология, която не успява да преодолее определени кризи в дадени етапи в психичното си израстване.

Но... - Социалната зависимост сред групите се основава на емоционалните връзки между членовете й, особено сред "най-близките". на такова ниво емоционалните връзки са от примитивен тип и стигат до зависимости.

Какво означава ОТНОШЕНИЯ, основани на емоцинална зависимост:

Това са отношения, основани на емоционална взаимна компенсация. Всеки емоционален субект, недоразвил и неотработил емоционалните си аспекти блокира някъде сред тях и това му остава за цял живот. Това го "обрича" да усеща в себе си една напълнота и "зависимост" от другите - точно както е било отпечатано в ранните му детски години. 

Субекти, които имат в себе си прекомерно усещане за непълнота и дефицити, се усещат слаби, малки, нищожни и незначителни - пак е от ехото на ранните им детски години, които не успяват да ги "израснат". За такива субекти са в сила непрекъснатите "подпирания" на слабостите на единия, компенсирани през другите в групата. Всеки един служи за компенсатор на друг/други... Това ги прави взаимно зависими.

Така - обобщавам - някой да е нужен на друг, за такава психична типология и отношенията им, въобще не е адекватно за тях. Те живеят като се подпират и компенсират взаимно и това е всеки миг. Те не могат да излъчат "нужда от помощ", защото индивидуалността им е стигнала само до "какво ми харесва" и "какво ме кефи" и когато ми е кофти друг да ми достави онова, което не ми достига.

Огромен брой хора живеят именно така - вашият пример от цитираното изречение въобще не може да се съотнесе до тях. По-скоро е нещо като "непрекъснато съм в "изискване за помощ" и всеки на всеки непрекъснато внимава кога, с какво и как да компенсира, до степен - че всеки свиква с това и направо е с очакването да е всеки миг, всеки един... Такива отношения са в "личен план" и се простират в много широк мащаб.

САМОТАТА за такава типология всъщност е - "няма на кого да се подпирам за да преживея поредното си пропадане". Мога да го изразя и с формална описателна аналогия:

Представете си група от куци, глухи и слепи хора, на които всеки е компенсаторен спрямо друг с друг дефицит. Те не могат един без друг, защото оставени сами на себе си... са нищо ( в техните глави). Двама куци стигат да се обединят и непрекъснато взаимно всеки да е патеричка на другия, като ползва за компенсатор на неговия "липсващ крак". Те са прави само докато си подпират "раменцата взаимно" и все пак донякъде реализират някаква форма на екзистенция.

Мога да разширя това до много по-широки мащаби от проявления. Например - субекти, които са "застинали" сред същата "психична възраст" стават зависими към всякакъв тип житейски фактори, чрез които някак си съумяват да намалят вътрешния си тревожен и фобиен фон.

Например - колегата с числовия ник е зависим от приказката сред която живее. За него това е станало като "липсващия му крак" и е с ролята на универсална патеричка в екзистенцията му. Още повече че му носи и възвишени фантазии и така напомпва и други аспекти от дефицитите, а не само емоционалните".

Друг пример е всеки наркоман - намирането на достъпна и лесна патеричка в живота са и кафето, пушенето на тютюн или трева, алкохола, опиума... Когато не достига отвътре... се търси компенсатор. Ако дефицита е много дълбок - повторението и задълбочаването на компенсатора резултира до зависимост към него. Лишаването от този компенсатор се преживява изключително тревожно, тежко, стига се до депресии и дори самоубийства, като самотата тук е само симптом, при това "ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН" и е без изключения.

Лишаването от компенсатора отваря тежка вътрешна болка, защото се връща старото усещане за празнота, за гнева и разочарованието, за безпомощността и слабостта, за липсата на грижовност и огромните нюанси и аспекти на емоционалната недостатъчност на средата в която субекта израства и формира. И всичко това е защото докато компенсатора е стигнал до зависимости, се блокира напълно възможността да се отработи този дефицит. Спирането на "дозата наркотик" веднага отключва тежки форми на детструкция, която много малко зависими успяват да се откопчат напълно и до края на живота си.

Тия неща не ги пише в 'нечии изследвания' , нито ще намерите в научна конференция или речници в ЧИТАНКА.

 

преди 51 минути, _ramus_ написа:

неотработил емоционалните си аспекти

Много яко изглежда.  

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Емоционалната и Социалната САМОТА са свързани само за определена психична типология, която не успява да преодолее определени кризи в дадени етапи в психичното си израстване.

Такова нещо като психично израстване няма! 

Психиката на човек е детерминирана по същия начин както неговата духовност, т. е. в даден момент човек се еманципира. Преди това имаме изграждане на личността си или по друг начин изказано придобиване на идентичност. Именно в момента на осъзнаване, че сме самостоятелни, то, самата психика се променя трайно и ряско, поради основен факт: започваме да носим отговорност за деянията си. В обществата са дефенирани норми, т. е. след дадена възраст (18 или 21) родителите не носят отговорност за постъпките на децата си, т. е. субекта се счита за вменяем. 

Приемайки, че една психика се изгражда, то все едно да считаме, че даден индивид е постоянно в невменяемост. 

Друг е въпроса за временната или частична невменяемост, т.. е. 

Отделно профански е да се счита, че има психологически типажи извън основно дефинираните четири типа нрави (особености на централната нервна система). 

Дори да вземем другите четири типажабазирани на https://www.dotu.bg/dotu-v-zivota/tipove-psihika-v-konteksta-na-upravlenieto, то другите "типажи" са комбинации от четирите, т. е. до колко субектът е активен или пасивен при дадени обстоятелства или под въздействието на психотропни вещества или други видове субстанции довели до изкуствено възбуда или понижение на нервната му система, което обосновава временната или частична негова невненяемост или по вулгарно изречени = неадекватност. 

В социална самота човек може да попадне и заради това, че е уморен. Там няма емоция! Друг е момента в който човек емоционално е възбудено, но обкръжението го игнорира. 

Затова е по-важно е да се констатира дали субектът съзнателно се усамитява, т е. игнорира социум, за да отпусне натрупани психично натоварване (което е положителна самота) или е емоционално възбудено, но не среща съпричастност от другите. (Което е отрицателна самота). 

Макар, че принципно съм зад становището, че няма отрицателно или позитивно в самотата, а самотата трябва да се разглежда като усамотение, за възвръщане на психиката поради натрупана комплексна умора. 

 

Ми не - на мен като ми ухае на сливенски джибри не ми е яко. Глупендъри като него са само навлеци.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Ми не - на мен като ми ухае на сливенски джибри не ми е яко. Глупендъри като него са само навлеци.

Употребата на уличен жаргон със  строго научен не те прави компетентен. Считаш, че след като си осъзнал своята девиация те прави гениален и оригинален ли?! Ще ползвам твой изказ : Ми не.. 😀 = компенсираш свой дифицит с арогантност, за да оправдаеш некомпетентността си, като зацикляш в глупендърството проектирано от сливенския пияндурник. 😀 Видно е, че не може да се справиш с тоя вид простотия и ти довежда до негативни чувства, които не знаеш как емоционално да изразил и компенсира с основното което е твоята натура или култура = езикът на улицата, щото си израснал из такава среда, а не са те приели като равно в тази среда в която си.

Завършвам с клише, но то най-добре отговаря на твоя психо типаж "Пази Боже сляпо да прогледне!" 

 

мдааам - просто навлеци. Шапкарията не е простила никому с мизерията си и това няма изключение.

преди 11 минути, _ramus_ написа:

мдааам - просто навлеци. Шапкарията не е простила никому с мизерията си и това няма изключение.

Нещо ти се привиждат неща от детството ти ли?!

 

преди 22 часа, Търсещ истини написа:

Уейс свързва емоционалната самота с недостиг в привързаността

В тази статия нещо тръгват от погрешни предпоставки. Опитах да помисля какво е самота и не бих казала, че е недостиг в привързаността (ако това означава недостиг на привързаност), а по-скоро обратното, самотата е следствие от привързаността. Не е нужно да се усложнява много и да се разширява върху какво ли не в живота ни, понеже самота след загуба може би изпитват и животните по същия начин като нас. Значи е базово чувство, вид страдание, при това изключително остро и мъчително, докато фокусът на привързаността не се премести към друг обект и навикът избледнее. В случая на самотата, която е емоционално преживяване наистина, бих я определила като страдание, причинено от липсата на възможност за комуникация с живо същество, което би трябвало си познавал (неудовлетвореността от липсата на контакти с непознати не е самота) и която ти е носила удовлетворение. А ние се привързваме към приятните неща несъзнателно. Загубата на възможност за контакт отваря празнота и причинява страдание, особено ако е внезапна, като при смърт на близък човек или домашен любимец. При висшите бозайници трябва да е същото на базово ниво, макар да не осмислят смъртта и просто чакат, понякога докато умрат. Всякакви разсъждения за неудовлетвореност от липса на признание или разбиране не са свързани с чувството за самота, а вид его-терзания.

 

преди 1 час, witness написа:

Всякакви разсъждения за неудовлетвореност от липса на признание или разбиране не са свързани с чувството за самота, а вид его-терзания.

според мен това е единственото некоректно обобщение в коментара.

Липсата на признание и разбиране от другите... се преживява като 'неприемане' и "неодобрение". Ако се мултиплицира прекалено филмирано - до "отхвърляне" на субекта от групата. В зависимост от "различията" и степента на дисхармоничност (обратното на резонанс) с нея групата също има своя групова душа и  да усеща "различния" дори като заплаха, вкл и като "защитни действия" спрямо него.

Та... самотата е много широко явление и е част от начина по който ние хората реагираме при проблеми със социализирането на всеки от нас. Понякога тия "разлики" могат да доведат до силни негативни преживявания и дори "омраза, гняв и към тия, които са те отхвърлили'. При друга комбинация от лични характерови особености - субекта да се "смачка" още повече в хода на продължаващи неуспешни опити за защита... и т.н.

Всички депресивни състояния са винаги свързани с преживяване на самотност, но тя в тях е само симптом, а не диагноза. За да се превърне в трайно негативно състояние е нужно съчетание между условия и особеностите в неудачна социална комуникация, предишни дефицити от възпитанието... с характерови дадености. 

Всеки човек, дори в рамките на собствените си психични преживявания, реагира различно дори на един и същ стимул. Различните хора... при различни стимули... - е ясно.

Колкото до "загубата на близък човек (или домашен любимец) - загубата на каквото и да е, което е било с важно значение, подава празнота и резултата отново е "преживяване на самота", като част от появила се "празнота" и остро усещане за 'липса'. Колкото е било по-зависимо значението на липсващия елемент в психичното поле, толкова повече се реагира "заместващо" или "депресивно".

И само вметка - не само животните, а и при много хора острата болка от липса при загуба на близък, се замества въображаемо цял живот... дори и до степен че "си чакат да се върне доживот", развивайки си разни въображаеми приказки с които инстинктивно борят страданието. Имам много близък случай на "чакам си докато си умра", вкл и варианта "той/тя ме чака от отвъдното и само там ще сме заедно отново". При загубите тип "родители<->деца" също е много сложен казуса... защото там типа отношение "ЗАВИСИМОСТ" е най-често. Но дори и това е много относително и "си е до човека".

Все пак - напомням че корена на думата САМОТА - е САМ ( от другите). Оставането САМ от другите е болезненото наследство от детските ни години и може да стигне до фобия, ако са налице условията за това.

За мен... да си САМ е привично и естествено състояние. Благодарен съм на живота че ми е възможно да си го осигуря и в него събирам и концентрирам целия си личен и психичен ресурс спрямо нещата, които за мен са важни. Нямам никакви проблеми да съм сам със себе си, а когато ми е нужно - социалнича си сред определен кръг от подбрани хора. За останалата част от социума - когато се налага нямам проблем, макар да съм формален и излъчвам независимост и групата да го усеща, като най-силно го усещат "зависимите".

преди 1 час, witness написа:

 ние се привързваме към приятните неща несъзнателно. Загубата на възможност за контакт отваря празнота и причинява страдание, особено ако е внезапна, като при смърт на близък човек или домашен любимец. При висшите бозайници трябва да е същото на базово ниво, макар да не осмислят смъртта и просто чакат, понякога докато умрат. Всякакви разсъждения за неудовлетвореност от липса на признание или разбиране не са свързани с чувството за самота, а вид его-терзания.

Може би е добре да свързваме самотата с "чувство за изоставеност". Изостанало от стадото животно припка за да достигне останалите. Когато е малко и се почувства изоставено квичи. Кучетата вият на изоставено, а при поява на човека, смятан за водач или близък махат с опашка. При пасажните риби не е така и те явно не изпитват изоставяне. Слоновете реагират с объркване и зоват, когато някой от стадото загива, т.е. и стадото или поне близките възприемат "изоставянето", липсата на "един от нашите". Майки зоват липсващи малки, чувстват се свързани и усещат разкъсването на връзката.

А?

Обаче връзката ни с "приятни неща" мисля, че е от друг порядък. Липсата на любимото одеалце или играчка може да предизвика дискомфорт, но не и самота. Явно е конкретно връзката ни в социалния кръг. 

хххххххххххххх

Интересен резултат от психотерапевтична гледна точка.

"живеещите в селата не се чувстват изолирани от заобикалящите ги хора, за сметка на живущите в средно големите градове, където най-висок процент хора 48,7% споменава за безпокойство по отношение чувствата си на изолираност"

Това означава, че психотерапия на самотните е най- необходима в малките градове. Там обаче клиентелата е малка и по правило психолог не може да се издържа. В големите градове, където хората на средна възраст са заети и преобладават колегиалните връзки, също не може да се разчита на такива клиенти. Евентуално старческите домове са гнезда на самотници. 

преди 43 минути, _ramus_ написа:

Всички депресивни състояния са винаги свързани с преживяване на самотност

Ако беше така, то депресията трябва да се размие при поява на близките. Обаче депресивният, не се подобрява, а ако не реагира индиферентно, може да реагира дори агресивно. 

В споменатото и прикачено изследване, авторката отделя несправедливо голямо внимание на това, че вдовците/вдовиците не изживяват самота. Наистина, забелязал съм, че вдовиците бързо създават групи за клюки по кафенета или активно участват в пенсионерски клубове, но основната причина да възразявам е твърде малката извадка- 12 човека, която няма основание да се сравнява в процентни отношения с десетократно по- големите извадки на другите групи семейно положение. Тази група е статистически незначима.

samota.doc

преди 2 часа, witness написа:

самотата е следствие от привързаността.

Само уточнение и то свързано с този вид аспект:

Цитат

Страданието е причинено обикновено от нанасянето на щети или заплахата за нанасяне на щети. 

Човек се чувства ощетен в емоционален аспект, ако привързаността е била взаимна! Иначе, ако не е била взаимна, то става въпрос за пристрастия и/или зависимост от нисши страсти! -> В тоя случай нямаме страдание, а неудовлетворени очаквания и по-скоро имаме разочарование. 

Въпреки обаче отрицателните емоции които в такива момента ни налитат, то понякога именно "лечението" е съзнателна самота или по-точно буквално усамотяване, за да може да изживеем на спокойно последствията от загубата. 

Колкото и странно да звучи, то самота се лекува с истинска самота!!! Защото: Иначе ще натоварим друг психологически, а това ще доведе до "лавина" от негативни емоции. Да, ако имаме човек който е съпричастен е по-добре, но не винаги той е на разположение, в смисъл  живеем в динамичен свят и повечето са ангажирани със свои проблематики и не е удачно да им създаваме допълнителен дискомфорт. 

Мисля, че по горе-споменах, че определени интимности трябва да си останат в рамките на съпричастността, а не щото други ги възприемаме като близки хора. Затова и се възпротивих на това, че имало във виртуалното пространство близки които са съпричастни. Вероятността да попаднеш на измамници е голяма!!! В много аспекти из интернет има спекуланти, т.е. под съпричастността се крият користни цели!!! И може да се получи "мечешка услуга"!!!!