преди 2 минути, _ramus_ написа:

Това си е ваша работа, вкл и дали ще "броите някой си за празнословец". 

Така е. 

Нека с участието ви в тази тема поне да фиксираме кога самотата е полезна и кога вредна?! 

При смърт на близък човек е вредна! При раждането на нов човек също!!! Примерно ...

Споделете и вие! 

Основното което е водещо дали е вредна или полезна е: Дали желаете да споделите някаква емоция с някой?! 

По-често тези които споделят негативите от самотата си в действителност им липсва някой да им обърне внимание и приемат присърце емоционалното им състояние в зависимост случващото се в момента или в следствие на скоро преминали събития, защото всяка една психика има инертност, т.е. не винаги успяваме да я "променим" веднага след дадено събитие и то оказва влияние в бъдещи моменти (почти непосредствено след даденото събитие). 

Ето и мои "хипотези" в които самотата е полезна: Трябва да вземете важни решения за бъдещето си. Трябва да решите как да направите друг човек щастлив. Трябва да изпълните някаква прищявка на друг въпреки, че може да се счете, че не е редно. Тогава не когнитивните ви способности, а въображението ще ви помогне, а то когато сте сред хора няма как да възникне. 

Да видя до колко изобщо осъзнавате вашата психика и сте готови наистина да помогнете на човек в самота, а не само да си развихряте философията, че по-добре владеете тази не толкова лесна дисциплина наречена психология!!!

тематично авторско хайку:

 

"Повя през темите отново

сложен микс от спиртни изпарения

и възрастови изменения.

Мъката е по-голяма от вселената..."

                                                     рамус

'2024  Всички права запазени!!!!  

Уединението не е точно самота. А самотата може да послужи като основа за растеж, но това си зависи от човека. Човекът трябва да извлече полза, трансформирайки отношението си към себе си и другите - не че ползата е в самотата.

Самотата е зов без отговор.

А мушицата си жужи сякаш жуженето й има някаква стойност за човека.

преди 36 минути, 16562 написа:

Уединението не е точно самота.

Да. Заради това идеята е за преживяването Самота. Когато е уединен човек, той си има друго в ума и не преживява Самота. Той се е уединил за да избегне някакви контакти, така че те не само не му липсват, но са му били и излишни.

Самота и взаимозависимост.

Мисля си, че ако човек е добре адаптиран в някаква общност, ако взаимната зависимост му е позната и приета, той- не изпитва самота в тази общност.

Правим на село таратор. Обаче нямаме в градината копър. През комшулука викаме на съседката и тя къса от нейния. Ние пък споделяме вода от герана. Тази обвързаност не тежи и границите й не се минават... е, не е желателно. Ето как обяснява това, че на село не се чувства самота Н. Вирмозелова:

"живеещите в селата не се чувстват изолирани от заобикалящите ги хора,...Близостта на съседството в селата много често се налага от общите занимания свързани с взаимопомощ при дворната или кърската работа, това носи дух на съпричастност и взаимност, а хората не се преживяват като сами и изолирани един от други, дори  разделени на значително разстояние в  махали."

Всеизвестно е, как в чужбина срещата със съселянин е като среща с най- близък роднина. 

на 17.07.2024 г. в 15:34, witness написа:

Не ми хрумна за дневник, но нали при него самата идея и предназначение е да си го четеш сам, както и записките. Аз говорех за писането във форум, при него се предполага взаимодействие и почти като правило конфронтация на мнения. Характера на фейсбук или разговорите на живо е друг. Хората говорят (публикуват) само да си чуят гласовете, често без значение за какво, с цел единствено да усетят каква е "атмосферата".  Как са настроени едни към други, понеже имат повече маркери. Затова и конформизмът е повече, а тук може да се караме, без да се сбием. Както и да е... не вярвам и лицемерието да е нещо, избавящо от самотата. Ако и доколкото я има

 

Не обобщения, по-скоро анализ. Опивам се да отсека всичко, което не е самота от онова, с което е обвита. Какво остава и дали остава нещо, след като се премахне всичко, което не е търсеният предмет. Изглежда, дотук учатниците изглеждаме съгласни, че такова явление в психичния живот съществува. Най-малкото относително, наред с другите относителни явления. 

  Само хората ,които бездействат са самотни . Защото , ако се грижиш за някого - ти не може да си самотна/самотен . 

  Има хора ,на които никой не им помага и ги стъпкват защото са слаби в очите на другите ( примерно са големи мечтател/ки/и , но се появява някой ,който им разкрива други светове - дори в съседният по голям град , и изведнъж те вече не са самотни . - това се получава ,когато примерно отидат да учат висше в друг град - примерно , след това работят в екип с други и един дребен ремонт , покупка на телевизор , раждане на децата им са - все осъществени мечти и самотата от мечтанията вече един далечен спомен . ) .   При младежите , които искат да се самоубиват - е защото са смазани от самота , но обикновено някой добър психолог вземе че помогне ( не че да се хваля , но за 10 минути разговор очи в очи - промивам мозъци - и цялата тлак , страхове , несигурности , неуверености , апатии и тема подобни - заминават в пречиствателна , защото им обяснявам за възможностите на положените усилия ) просто трябва да им се обясни ,че като искат нещо - не става отведнъж или на момента , - става лека по лека - давам им пример с обувките - искат хубави нови обувки - трябва да работят няколко дни за да заработят 💸 💰 пари за да си ги купят - така е със всичко - но не е важно просто обувките а пътя до обувките - така е и с желаната връзка - градиш себе си , и друг които е изграден се събирате и - хоп - любов в някакви форми . - когато го обясниш това на някого - ( е виждал съм как се появяват усмивки , започват да учат , да работят , да се образоват - да мечтаят , да градят - изобщо от апатици - стават нови хора с амбиции , цели , работливи . ) изобщо пълна промяна ,...

преди 22 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Само хората ,които бездействат са самотни . Защото , ако се грижиш за някого - ти не може да си самотна/самотен . 

Е, все пак самотата е преживяване на отсъствието на хора. Робинзон не е бездействал, но с труда си само се е отвличал от мъката по хората. Том Ханкс в Корабокрушенецът си общуваше с някакъв "Уйлсън"- очовечена волейболна топка. Дето се вика, "Няма кой да те напсува", т.е.  и нещо неприятно казано, но от човек казано.

преди 10 часа, _Aumi_ написа:

Трябва да си зададеш въпроса от какво е породена нуждата от идентификация.

Тази нужда не е ли породена от страх от самотата. Когато си сам, се чувстваш слаб и безпомощен. Когато си в някаква тълпа, или си въобразяваш, че си част от някаква общност, не се чувстваш толкова слаб и сам. 

Като частен случай е възможно. Но и в група може да се чувстваш слаб и безпомощен, дори и сред обкръжение от добронамерени хора. 

Вече мисля, че посочих, че решението на проблема със самотата е да настроиш съзнанието си в посока какво можеш да дадеш, вместо в посока какво искаш да получиш. Разбира се тук не говоря за някакво безразборно и неразумно себеотданане, коего ще те остави руина, а другите просто да се възползват от теб за личните си интереси.

Ако човек само се стреми да получава, това разбира се ще предизвика съпротива от останалите в групата. Има изключения, като отношенияга родител-дете, но там действат и други фактори. Давайки човек неизбежно и ще получи в замяна равностойността на даденото. Това може да не е в рамкиге на същата група, но е твърде вероятно. А и така вероятно ще утвърди позицията си в нея. И все пак в една група най-важно е сходството на интересите, разбиранията и характериге, и ако там има разминаване, взаимоотношенията няма да са равнопоставени и устойчиви.

Ако се фокусираш само върху получаването, а дори и само върху даването, това би могло да доведе до страдание.

Ако само ти даваш, без да получаваш, това ще породи дискомфорт и неудовлетвореност у теб. Още по-зле е да имаш очаквания от другите. 

Затова човек трябва да бъде умерен и да не таи големи очаквания.  Защото колкото по-големи са очакванията, толкова по-големи могат да бъдат разочарованията.