Непълен списък на темите, които според избраната методика на изследване се отнасят към самотата

тема №5 преживяването на изолираност

тема №6 Тревога по отношение на липсата на хора за взаимност и разбирателство

тема №7 немогат да споделят с никого мислите и чувствата, които имат

тема №10 в момента никой не е загрижен за тях

тема №11загубили доверие в свои близки, на  които са разчитали и които са ги подвели

тема №12, чието съдържание е свързано с безпокойство от липсата на хора, които да се нуждаят от грижите на изследваните лица

тема №14 липсата на сексуална интимност

тема №16 недоволни от отношенията си с другите хора

тема №19 през изминалата седмица често са се чувствали самотни

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Може би е добре да свързваме самотата с "чувство за изоставеност".

Не е добре!!! Изоставен от кого? Да, има липса, но тя не е заради някакви изоставени неща! Защото тях ги има, т.е. няма загуба или по друг начин изречено нанесена щета!!! 

преди 19 минути, Търсещ истини написа:

избраната методика

Кой обучава в свободен форум??? 

Тук, вулгарно казано или изречено си споделяме нещата от живота! 

И кой е избрал въпросната методика или методология?  

Методите, за да се справиш със самотата си са различни!!! Няма строга наука, която да дефинира законите по които "налегне" ли те "отрицателната" самота правиш това и ... воаля ... избавяш се.  

Все пак ти благодаря, че ме развесели. Издирвали сме в тази ти тема методиката и прочие ...   

преди 52 минути, Търсещ истини написа:

забелязал съм

Аз друго съм забелязал. Единият умре, а след някакво относително кратко време и другия. И то в много случаи от как по едно време от погребение на погребение "зациклих". 

Та, твоята статистика се различава от моята!!! 

Още нещо, което привлича внимание

Съществува "корелация... между самотата и избягването на конфронтация ...Тук връзката е право-пропорционална и положителна, което означава, че хората колкото повече са самотни, толкова повече избягват конфронтацията с другите".

Авторката го обяснява по следния начин: "обичайно се смята, че конфронтиращите се хора не са привлекателни за контакт и взаимоотношения, което провокира в самотните стремеж към избягването на този стил на общуване".

Друга и за мен по- правдоподобна интерпретация е, че конфронтиращите се ВЛИЗАТ В ОТНОШЕНИЯ. Те не са самотни. Самотата е за сам, а конфронтацията иска поне двама. Има стара поговорка за бягство от самотата, в което човек предпочита "Шамар да е, контакт да е." Заради това в някои семейства има готовност за провокиране конфликт и бой, само да не е мъчително мълчание, изолация и самота.

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Тази група е статистически незначима.

Уточни какво е статистически значимо., защото не всеки из форума е завършил висша математика. 

Принципно съм забелязал, че много социолози правят стъкмистики, а не статистика. 

В една статистика е важно и един друг показател = степента на грешка, т. е. до колко данните се отклоняват от така наречената контролно нормална група. = Без еталон, то това не е статистика, а нагаждане на резултатите в полза на.... 

Понеже става въпрос за семейни взаимоотношения, то до колко в съвремието ни имаме нормално семейство?! 

В едно семейство съществуват поне три поколения едновременно. Всяка статистика базирана на едно поколение е грешна и данните трябва да се игнорират. 

Засилената негативна самота е поради факта, че имаме отчуждение между поколенията, а не заради липса на комуникация между представители на едно и също поколение. 

Отделно това, то проблем със самотата по-често се наблюдава при подрастващи или дори възрастни, които са продукт на "разведени" родители, т. е. такива в които няма изградена ценност под формата на семейство, което в трудни моменти помага. 

Трябва да обърнем и внимание на друг вид самота. Тя произлиза от това, че някои са израснали без брат или сестра. В тях се изостря егоизма и всеки сблъсък с чужди желания може да ги доведе до негативна емоционална самота. = Те са свикнали, че тати и/или мама ще им угудят всякакъв каориз. НО, в този случай по - удачна е тази тема, независимо от чуждицата в заглавието й:

 

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Ако беше така, то депресията трябва да се размие при поява на близките. Обаче депресивният, не се подобрява,

уточнил съм:

преди 14 часа, _ramus_ написа:

Всички депресивни състояния са винаги свързани с преживяване на самотност, но тя в тях е само симптом, а не диагноза.

Депресията не е мимолетно преходно чувство, за да "се размие" при запълване на дефицита.  Освен това една от задължителните в нея аспекти на терапията е да се излезе от изолацията и общува с позитивни и близки хора... Чувството за самота и самоизолация е едно от най-разпознаваемите симптоми за депресия.

Учих за депресията намирайки си много широк набор от литература и учебници, с пояснения и уточнения от специалисти... Просто се наложи - семеен проблем, напълно изненадващ от мен... Да отбележа че това е огромна, сложна и... доста актуална тема за мнозина. Депресията е явление, което е с много широк диапазон от прояви и т.н. "скрит" вариант е един от най-опасните за психичното развитие. Освен това в нея има и допълнителни 'неврофизиологични тежести" - например "наследствен" фактор, генетични невронни предразположения, хормонален дисбаланс, нарушенията на баланса в трансмитерните регулации...

Ако имате откровен мерак за да разширите разбирането си, можете да намерите и отбележите какво е "емоция, чувство, настроение, преживяване и състояние"... и да намерите сходствата и разликите им. Това е само предложение, ваша си работа, но това са базови понятия в психологията и според мен биха внесли повече адекватност в обмена тук.

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Още нещо, което привлича внимание

Съществува "корелация... между самотата и избягването на конфронтация ...Тук връзката е право-пропорционална и положителна, което означава, че хората колкото повече са самотни, толкова повече избягват конфронтацията с другите".

Авторката го обяснява по следния начин: "обичайно се смята, че конфронтиращите се хора не са привлекателни за контакт и взаимоотношения, което провокира в самотните стремеж към избягването на този стил на общуване".

Тази корелация ми се струва подвеждаща. И в двата случая може да има усещане за самота, но избягващите конфрантация ще го подтиснат, а търсещите конфронтация чрез нея го компенсират. Това при вторите не е истинско решаване на проблема. Не можейки да осъществят нормален разговор по ред причини, те се задоволяват с предизвикване на конфликти. Да, това е някакъв вид взаимодействие, но споделянето и близостта са проявени в своя негативен полюс. При т.нар. избягващи конфликта хора имаме задържане на проблема в себе си. Те е възможно преди това да са опитали да споделят състоянието си, но да не се е получил нужният им ефект.

Затворените, капсулиращи се в себе си индивиди като цяло отдават голямо значение на това как (ще) изглеждат в очите на другите. Това е един вид притеснение и дори страх, който може да се окаже пречка във взаимоотношенията с околните и да спомогне за самотността им.

преди 19 часа, Търсещ истини написа:

Може би е добре да свързваме самотата с "чувство за изоставеност". Изостанало от стадото животно припка за да достигне останалите. Когато е малко и се почувства изоставено квичи. Кучетата вият на изоставено, а при поява на човека, смятан за водач или близък махат с опашка. При пасажните риби не е така и те явно не изпитват изоставяне. Слоновете реагират с объркване и зоват, когато някой от стадото загива, т.е. и стадото или поне близките възприемат "изоставянето", липсата на "един от нашите". Майки зоват липсващи малки, чувстват се свързани и усещат разкъсването на връзката.

А?

Обаче връзката ни с "приятни неща" мисля, че е от друг порядък. Липсата на любимото одеалце или играчка може да предизвика дискомфорт, но не и самота. Явно е конкретно връзката ни в социалния кръг. 

А може би не е добре, защото при самотата изоставяне може и да няма. Ако се чувствам изоставена от котката си, защото е убита от някого, значи не съм наред с главата. Може и да има такива случаи, но не са правило. Самотата е усещане за липса на нещо конкретно - не на одеялце или храна, а на желано общуване с някого. И подчертах преди, че трябва да е желано или приятно, за да се привържеш и да ти липсва. На никой не му липсват токсичните отношения, щом се прекратят. Не се привързваме към болката, а към нещо приятно и при самотата чувстваме липсата на контакт от такъв вид. 

Например, ако Ви лишат от интернет за неопределено време, няма да се чувствате изоставен, но лишен от възможност да общувате във форумите. Щом го правите, вероятно чувствате потребност и писането Ви дава удовлетвореност. А ако сте сто процента сигурен, че никой няма да го прочете, няма да напишете и ред. 

преди 20 часа, _ramus_ написа:

Липсата на признание и разбиране от другите... се преживява като 'неприемане' и "неодобрение".

Не знам, искаше ми се да изчистя максимално самото чувство за самота от другите неща, с които е примесено, а човешкият живот, мотивите ни са по-сложни и смесени, разбира се. Но при социализацията са твърде намесени суета, тщестлавие, гордост, наранено самолюбие, нереалистични оценки и самооценка и т.н. Исках да сведа нещата до основното, което остава при изчистването на цялата палитра и тогава като че ли не остава много. Любов, омраза и безразличие. 

преди 19 минути, witness написа:

А ако сте сто процента сигурен, че никой няма да го прочете, няма да напишете и ред.

Това не е вярно. Аз съм пример за обратното. Разполагам с множество от мои работни записки, които никой няма да прочете, защото няма да ги направя публични. Те са за практическа работа - за каквото ползвам писаното от мен, принципно. (много често - вкл и сред форума КАЛДАТА)

Не съм само аз изключение - много е разпространено явлението "личен дневник", вкл и като терапевтично средство за някои психични проблеми. Тия дневници не се пишат за "чужди очи"...

преди 19 минути, witness написа:

Не се привързваме към болката,

това също не отговаря на широтата в палитрата на психичните явления.

В съвсем общ смисъл, да - това е част от заложените в несъзнаваните мрежи механизъм за стремеж към "приятното", което се асоциира с "оцеляването" и размножаването. Ползват се като мотивни тригъри, но проблемът им е отново дозата - стига се до зависимости. Но често в "мрежите" възникват бъгове, реализират се "погрешни връзки", те резултират до "странности в поведението и отражението"...

Въобще... обобщенията са сложна работа и липсата на заложената условност и относителност в тях, ги прави неадекватни.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Не съм само аз изключение - много е разпространено явлението "личен дневник", вкл и като терапевтично средство за някои психични проблеми. Тия дневници не се пишат за "чужди очи"...

Не ми хрумна за дневник, но нали при него самата идея и предназначение е да си го четеш сам, както и записките. Аз говорех за писането във форум, при него се предполага взаимодействие и почти като правило конфронтация на мнения. Характера на фейсбук или разговорите на живо е друг. Хората говорят (публикуват) само да си чуят гласовете, често без значение за какво, с цел единствено да усетят каква е "атмосферата".  Как са настроени едни към други, понеже имат повече маркери. Затова и конформизмът е повече, а тук може да се караме, без да се сбием. Както и да е... не вярвам и лицемерието да е нещо, избавящо от самотата. Ако и доколкото я има

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Въобще... обобщенията са сложна работа и липсата на заложената условност и относителност в тях, ги прави неадекватни.

Не обобщения, по-скоро анализ. Опивам се да отсека всичко, което не е самота от онова, с което е обвита. Какво остава и дали остава нещо, след като се премахне всичко, което не е търсеният предмет. Изглежда, дотук учатниците изглеждаме съгласни, че такова явление в психичния живот съществува. Най-малкото относително, наред с другите относителни явления. 

преди 1 час, witness написа:

и почти като правило конфронтация на мнения.

Характера на фейсбук или разговорите на живо е друг.

Всички можем да забележим лесно, че има много автори на никове, за които е без значение дали е ФБ или КАЛДАТА...

Предполагам че схващам гледната ти точка. Имам различно виждане, анализ и обобщения, но не виждам защо да ги слагам на фокус, в случая, защото темата е САМОТА.

Според мен "опита за отсичане на всичко, което не е "... бих изразил следната аналогия - можеш ли сготвеното ястие да го разделиш после на "съставките му"? Не е задължителен отговора.

Според мен, когато се опитва извеждането на комплексно явление е толкова важно да е налице умерен и балансиран подход - както в анализа, така и в синтеза. Иначе, да - през моите очи е "добър опит".

преди 1 час, witness написа:

Изглежда, дотук учатниците изглеждаме съгласни, че такова явление в психичния живот съществува.

Според мен, измерението и казусите на темата са далеч отвъд съгласието на "участниците". Това не е дебат за българска политика, за да е нужно съгласие.

Налице са сериозни разлики в нивото на компентентност и когнитивното развитие. Не че не ми е интересно, но за мен несъгласието и различността са онова, което е ценно и до голяма степен аз ползвам. Но най-ценно е когато са налице компетентни хора и компетенцията е сходната, но личният опит спрямо нея няма как да е и обменът дава голяма възможност за обогатяване и задълбочаване на познанието.

Обикновено в казусите, които разглеждам по-сериозно разполагам предварително с доминантните гледни точки и "контратезите им". Изреждането им от различни никове не ми е интересна толкова, особено когато те са с личното усещане че подават някакви невероятни и значими "мнения", а всъщност са просто изразители на "удобните и съответни на ползите им" групови конфекции.

Не е идеята да се застане зад готова социална доктрина, нито зад конвенция от "съгласни". Така липсва индивидуално мислене и опит, а за мен това е приоритет, защото е рядко срещано и особено ценно за практическите ми задачи.

преди 51 минути, _ramus_ написа:

Според мен "опита за отсичане на всичко, което не е "... бих изразил следната аналогия - можеш ли сготвеното ястие да го разделиш после на "съставките му"? Не е задължителен отговора.

Всъщност точно за това помислих в началото. В случая, по твоята аналогия, е като да отделиш ястието от чинията и субективната представа какво ядеш. Ястието има поне няколко задължителни съставки, без което не е същото ястие и самотата има няколко съставки/условия, които трябва да присъстват винаги, неизменно. Като при водата и куп други неща, където е лош опит да ги обявиш за несъществуващи, понеже са съставни. Не е лошо да човек да им направи разбор, предвид възможността да я разбере едва след него. 

преди 8 часа, 16562 написа:

Затворените, капсулиращи се в себе си индивиди като цяло отдават голямо значение на това как (ще) изглеждат в очите на другите. Това е един вид притеснение и дори страх, който може да се окаже пречка във взаимоотношенията с околните и да спомогне за самотността им.

Към това бих добавил и още един текст от изследването, а после ще опитам да се насоча към идея за решаване на проблема или поне отслабване.

"съществува правопропорционална зависимост между скала „Плахост, зависимост от одобрението на другите” и преживяването на самота r = 0.421. Колкото по-самотни са хората, толкова по-плахи и зависими са от одобрението на околните. Преживяването на самота понякога е така остро в негативните емоции, че хората за да го ограничат са склонни да проявят плахост при изразяване на себе си, тъй като не рядко негативната санкция носи повече дискомфорт, от отричането на собствената индивидуалност."

Бих обобщил, че в много случаи по- плахите и зависими от одобрението са и по- самотни.

Една възможност е работа по преодоляване на плахостта, чрез разясняване на негативните й последици, другото е чрез организиране група с подобни симптоми. Смятам, че в груповата динамика могат тези "плахи" хора да се поощряват един друг за изграждане на чувство на надеждност в групата, липса на заплахи. После да се генерализира в друга доброжелателна среда.

Друга възможност е работа със зависимостта от одобрение. Съветите за "Кажи майната му", тури си едно перде", "не плащай данък обществено мнение" не работят, макар това да е целта. Някакъв тренинг,може би, в който пак в доброжелателна среда, да се изразява несъгласие...

Може и чрез издигане на самочувствието, чрез опора на успехи в миналото. Мисля, че при раждали жени, този акт от който много се страхуват е сериозен успех. Пък това, че децата са отлетели е естествено при птиците. Това, че имат крила е било целта, значи е добро постижение. Кой щъркел се връща в гнездото на родителите си? За него там няма вече място. 

Пък може и да акцентираме на положителното в отсъствие на неприятни контакти. Защо да ни променят живота? Плахият е по- добре да не среща заплахи и агресивни натрапници. 

А?

преди 17 минути, Търсещ истини написа:

После да се генерализира в друга доброжелателна среда.

няма как да стане в среда - първо една, после друга... Още от първата възниква зависимост на субекта от средата си, защото ще стане задължително условие за да е той "ок". Проблемът е и, че няма как да има среда в която доброжелателността да е константа. Просто няма как. Може би донякъде, докато поокрепне, но обикновено е само на теория.

Практиката показва че когато е вече формирана личността комплексите (в случая "плахостта" ) вече са се отпечатали в нея, потърсена им е компенсация и е формиран самозаблуден "фон и контекст". Само отвън изглежда че това е проблем, докато "отвътре всичко си изглежда ок, щото съм си "свикнал/а". Свикват си да ги е страх, свикват си да са смачкани, плахи, свикват си с всички слабости... и са принудени да си свикнат, защото иначе ще "изгърмят психично" до разпад. Това е начин на НЕСЪЗНАВАНОТО да ги "съхрани" - поне според неговите заложени алгоритми. Нищо че развитието спира... оцеляването е с приоритет.

Хората не се развиваме в "рая" и "идеалното добро". Всички етапи в развитието се определят макар и условно, от значима, дори критична бариера, която е нужно да се прескочи или преодолее. Всяка крачка в развитието преминава през етап на нестабилност и криза. Всеки подскок е предшестван от "залитане" или дори "падане". Развитието се определя най-вече от преодоляването, а не от оставането в "удобна утроба". Не е възможно при всяка крачка да се "асистира" и някой друг да тушира "кризата", защото съпротивителните механизми ще спрат своята работа, за да се сведат до 'свикване'.

Всъщност всички типологии "самозаблудни приказки" играят ролята на защитна утроба. Защита - като непрекъсната житейска стратегия, защото в несъзнаваното още се разиграват блокажи от "битки" за отстояване, които не са реализирани и отработени... Имаме сред форума, дори и темата, чудесни примери за всичко това.

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Проблемът е и, че няма как да има среда в която доброжелателността да е константа.

Защо? Груповата терапия с психолог дава възможност за контролирана среда.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

Само отвън изглежда че това е проблем, докато "отвътре всичко си изглежда ок, щото съм си "свикнал/а". Свикват си да ги е страх, свикват си да са смачкани, плахи, свикват си с всички слабости...

Разбира се, тези няма да потърсят помощ

преди 44 минути, Търсещ истини написа:

Груповата терапия с психолог дава възможност за контролирана среда.

от кого? Да, от психолога, докато тече сеанса. Преди и след сеанса кой какво ще "контролира"? Нали се връщат отново в "заученото сред филма си"

Груповата динамика разчита на блокирани и травмиращи процеси, които да се преодолеят. Колко от всяка такава група "успяват"? Просто се създава изкуствена среда, срещу изработения драматичен филм отвътре.

Разчита се да се преодолеят блокажите... от самия субект, като терапевта създава и контролира групова "подходяща среда". Но преодоляването е личен акт... и колко от тях имат куража. Което дори не е особения пробив - въпросът е да продължат и "извън контролираната среда"... и да задържат така доживот. А като се "блъснат" или "паднат" отново?

Ето тук сред форума има няколко примера с идеологични защитни утроби. Да, те са намерили начина за отстояване, идентифицирани и защитени от личната си приказка. Докато я има - тях ги има. РАзвиват борбеност, дори адаптивност към изменение от външната среда. Да, оцеляват, но без приказката си (извън утробата) кво правим. Как ще намерят собствените си "крака" ако са вкопчени непрекъснато в патериците си.

Децата прохождат и на много от тях им асистират с придържане с ръка, с проходилки... Някои прохождат дори без да пролазят. Но мига в който направи първите си крачки само - са голямата победа и е преминат важен начален етап... Уникално е да се забележи в очите им огромния триумф и екзалтация при първите самостоятелни стъпки...

Да се научиш да караш колело - да, често ти асистира близък човек, но някои се учат и сами... Но когато подкараш сам и усетиш преодоляването - това е триумфа. Пада поредната патеричка и ставаш по-независим и... "по-голям". и тн.

В зоната на любопитното - преди няколко години се качих на зимни кънки на откритата градска пързалка в Пловдив. Само няколко пъти през зимата и дотам е възможно. Но има "ролери" и си купих... Всяко ново умение е израз на усвояване, осмисляне, осъзнаване, нова координация, нови невронни връзки. Когато е акт на действие то е и акт на връзка с действителния контекст. Не можеш да играеш тенис на маса, когато в главата ти шари владиката и се фантазираш как топчето се контролирало от "чистите ти помисли" , а ръката с хилката се води от "висшите сфери"...

Така се ползва действителната среда, която хем създава съпротива, но и дава възможност за преодоляването й, както и за оставане във "връзка" с нея чрез тялото и сетивата. Потъването сред личен сън... разсейванията и бленуването дори под завесата на 'преживяване; или на "размишление'  измества връзката с действителния контекст и "тялото остава в аут". Сънят в главата остава без своя естествен коректив и съпротива, сред които се ситуира адекватността.

преди 7 часа, witness написа:

Може и да има такива случаи, но не са правило. Самотата е усещане за липса на нещо конкретно - не на одеялце или храна, а на желано общуване с някого.

Никога не свързвайте самотата с липса на общуване! Общуването го има! Или в магазина за хранителни стоки не общувате? 

Самотата винаги е свързана с интимността, т.е. на взаимността с някой или някои да изпитвате удовлетворение, че сте с него, нея или тях!  = Липсата на взаимност в някои се трансформира в чувство на самотност!!! 

Самата "самота" по своята същност е свързана с потребност да не сте сами в даден момент, т.е. някой без да се налага да ползвате вербалното да е съпричастен в тегобата ви или радостта. Особено в тегобите ви!!! Защото в радостта винаги може да намерите съпричастен! 

В много аспекти невербалните аспекти са по-удачни да разберете кой е самотен и дори без думи да му покажете, че не е сам!!!  

Общуването в дадени моменти не е необходимо!!! Дори общувайки с човек в самота може да има обратен ефект!!! 

п.п. Има и друго:

Понякога не общувайте с човек в самота!!! Защото по-вероятно е да ви повлияе и вие самите да попаднете в самота. 

Вулгарно!

Понеже из темата се "разнесе", че самотата е отрицателност то:

Погледнете себе си в огледалото, а не във форума! Защо ви вълнува това явление или пък проявявате интерес? = Толкова ли сте самотни, че повече обръщате внимание върху подобни аномалии из обществото? Да, тя самотата в момента е актуална поради вируси, нещастия които се случват (визирам пожарите), но тя ли е най-важна, че всички трябва да тръгнем да търсим с @Търсещ истини основите на въпросната, а де факто е нормална реакция из човеци попаднали в несгоди. Едва ли с този сорт философия ще може да помогнем, дори не само по отношение на психиката на нуждаещия се за помощ или по общо в духовен аспект! 

Да мотивираш някой реално да помогне на изпаднал в "самота" не са необходими думи или истина, а невербални деяния!!! 

Останалото дори не осъзнавате, че е ваша суетност, т.е. скучно ви е и за това да се правим на умни, че разбираме от самота и прочие ... 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Ето тук сред форума има няколко примера с идеологични защитни утроби.

?

преди 2 часа, _ramus_ написа:

ползва действителната среда,

Зависи от готовността на "плахия" човек и оценката на психолога.

Двама и повече души в екип са винаги по-ефективни и силни, отколкото е сбопът от възможностите им по отделно  Така да се превъзнася едностранчиво самостоятелността е некоректно и крайност. Обществото е изградено от индивиди и е добре те сами по себе си да са развили различни умения, но не това прави обществото силно. В тази връзка има нещо, което се нарича "съпричастност". 

Има случаи в които човек просто е чужд в дадена среда или група, но изпитва силно желание да е част от нея. В този случай като че ли самотата е неизбежна Има и случаи в които човек е в "правилната" среда, но сам се отчуждава...

преди 7 часа, 16562 написа:

Двама и повече души в екип са винаги по-ефективни и силни, отколкото е сбопът от възможностите им по отделно  Така да се превъзнася едностранчиво самостоятелността е некоректно и крайност. Обществото е изградено от индивиди и е добре те сами по себе си да са развили различни умения, но не това прави обществото силно. В тази връзка има нещо, което се нарича "съпричастност". 

Има случаи в които човек просто е чужд в дадена среда или група, но изпитва силно желание да е част от нея. В този случай като че ли самотата е неизбежна Има и случаи в които човек е в "правилната" среда, но сам се отчуждава...

Да, човек когато е в група му е удобно, но в тази група има доминиращ. В момента в който домениращият е деесоосибен, то групата е силна, но спре ли да е активен въпросният, то групата се разпада и мнозина на ниско йерахическо ниво изпадат в немилост и са склонни да затънат в "самота". 😀 

Има принцип: Една група е силна толкова колкото е силен най-нискостоящия в йерархията, защото при сътресения натоварването и психологически и физиологически пада върху него. . 

Един показателен пример е распада на ДПС в момента, т. е. създателят на тази група, за да не е противоконституционна партията позволява друговерници да са сред елита и неудачния му избор за наследник го принуди да излезе отново на политическата сцена.  В момента нисшите нива на тази група са объркани, т. е. чувстват се предадено от сегашното ръководство, защото уж ДПС бе силно, но за миг.... се срина и то заради това, че почетният им лидер е против новото начало което съгражда действащия в момент лидер. 

Това "малцинство" кой ли не го излъга? Въпреки, че в момента из него има големци, то сегрегацията е видна, т. е от една страна са произведените слуги за Европа, а от друга страна мизерията на останалите да живеят из България. 

Само трябва да се досетиш драго ми @16562, че в групите има строго разпределение на благата получени от силата на въпросната и възникнат ли претенции из групата, то силата на въпросната пада на ниво механичен сбор от индивидуална сила. 

преди 10 часа, 16562 написа:

Има случаи в които човек просто е чужд в дадена среда или група, но изпитва силно желание да е част от нея. В този случай като че ли самотата е неизбежна Има и случаи в които човек е в "правилната" среда, но сам се отчуждава...

Не бих свързал силното желание за принадлежност в някаква група със самотата. Примерно някоя мечтателка от щата Далавери   (Delaware) иска да пробие в Холивуд. Има си среда, сигурно е популярна в училище, но иска да смени средата. Ако страда от самота, ще си побъбри с портиерката, съседката, а тя го може и е отворена, щом иска да е актриса. Е, ако е високомерна и по- малко от Том Круз не иска за общуване, вероятно ще е самотна и ще страда от това. Обаче може да отиде на психоаналитик, те обичат да казват "Моя психоаналитик" и да говорят пред учен човек за себе си. 

Не мога да си представя психотерапевтична работа с амбициозни, които от предвзетост чакат изключителната среда, а до тогава си кукуват. Момите с големи претенции също си остаряват без другарче, но си измислят оправдание и изнамират някоя приятелка, също мома. Тогава се получава казаното в поговорката "Като няма риба и ракът е риба".

По споменаването на "правилна среда от която се отчуждава", си мисля, че не ще да е правилната. Дай пример.

 

преди 11 часа, 16562 написа:

Обществото е изградено от индивиди

E невярно и е фейк.

Обществото е... изградено от всякакви "-види". някои са "ИнДИ-", други са "Аут-... Има всякакви общества... и се определя от "пълнежа им". Досега не е било известно на историята общество да е изградено от индивиди - ако въобще си наясно какво значи това понятие.

 

преди 11 часа, 16562 написа:

Двама и повече души в екип са винаги по-ефективни и силни, отколкото е сбопът от възможностите им по отделно

Зависи за какво. Ако задачата е обща - да. Но и това е под условие - нужно е да намерят начин да се допълват, обща цел, общи приоритети... Иначе - йок.

ЕКИП - има много вариации, които са пряко зависими от степента на съвместимост и отново до зрелостта и развитието. Ако няма съгласуваност, става много сложно, дори деструктивно. Ако някой ги съгласува - трябва да се подчинят да ги води. 

И пак - ефективността МОЖЕ да е висока само ако е насочена към определена и сходна цел. Макар че... и така е условно, защото променливите и комбинациите им са страшно много.РАзвитието има вектор към индивидуализация. Индивид - субект с висока степен на независимост от средата си, вкл и социалната. За да се стигне до това... се минава през етапи - от крайна зависимост, до все по-висока степен на независимост. Независимост няма нищо общо със "самодостатъчност". Но и това е условно.

Всяка стъпка, през всеки етап се бележи с преодоляване. А през многото етапи - и с наслагване...
Индивид - не може да се родиш. Такъв ставаш, ако преминеш през ситото на преодоляванията през етапите на развитието, при това с опредена доза от щети...

Това не са измишльотини, нито папагалене на фантазии от свещени книжки. Това е научно познание с огромно практическо значение - систематизирано и детайлизирано в много широк план и все повече се развива и актуализира. 

Скука, отегчение и умора.

Възпитаните хора добре различават тези объркващи чувства, от които човек изглежда раздразнен и недоволен. Обаче за всяко има различен цяр. Скуката и иска развлечения, отегчението иска малко мир и спокойствие, а умората се лекува със самота и почивка. Самотата не е само горчивина, но и лек, както и развлеченията и контактите, които са нужни, но и пресищат. Човек иска да си отдъхне от тях.

В този смисъл животът е в движението от безделие- скука- недоволство от скуката- контакти-отегчение (недоволство от контактите)- самота-скука-контакти-отегчение и така, до края на света.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Досега не е било известно на историята общество да е изградено от индивиди - ако въобще си наясно какво значи това понятие.

Измисляш нов език. Вж. тук  

ПП. Пропуснах и едно изтънчено чувство, само за интелектуалци- Сплин. Това е меланхолично настроение, мирова скръб и отчаяние от недъзите на света. Популярно е станало след стихотворението на Бодлер. Майката на Иванчо го лекува с два зад врата, а психолозите пари изкарват от него. Смятам, че основният метод е изслушване с цъкане (Тц, тц, тц, какви сложни неща разглеждаш! ) и съчувствено поклащане на глава на думите на клиента, докато си плаща.  

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Измисляш нов език.

Пледирам за малко повече сериозност.

Да напомня, че разделът е "психология" и дори в линка пише (както и относно социологията).... На други по-сериозни места пише и от кои гръцки думички произхожда, за да се обобщи. А в зоологията какво се имало предвид - е като за друг раздел.

И този маниер да се гледа в речници и уики... ми се струва несериозен за заявките, които се предлагат. Специално този линк в УИКИ си е повече от несериозен.

Не знам, но някак си ми се струва че от време на време някои участници се превъплъщават в ролята на ученици в прогимназия, докато в друг момент превъплъщението преминава в "нещо като компетентност".

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Възпитаните хора добре различават тези объркващи чувства

Сигурен ли сте че се съотнася извеждането ви точно до "възпитаните хора"... Защото така написано не е вярно.

Различаването на "чувствата" не се реализира с 'възпитание', а с насочено системно обучение и усвояване, което последните години се оформи под етикета "емоционална интелигентност'. Няма социологическо изследване, което да не подаде обобщение относно следното - масовото ниво на емоционалната интелигентност е изключително ниско, до липсващо. При положение че се отнася до разпознаване и опознаване на най-общочовешки психични процеси под общия етикет "ЕМОЦИИ" ( с чувства, настроения, афекти и преживявания)... както и че става въпрос за влиянието им върху всеки човек, цял живот.

В същия смисъл - няма как емоционалната интелигентност да се "възпитава"... Възпитанието... е  за други аспекти на социализацията.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Да напомня, че разделът е "психология" и дори в линка пише (както и относно социологията).... На други по-сериозни места пише и от кои гръцки думички произхожда, за да се обобщи. А в зоологията какво се имало предвид - е като за друг раздел.

Ще се върна назад, ако представиш цитат с линк защитаващ твоето разбиране, че "Досега не е било известно на историята общество да е изградено от индивиди - ако въобще си наясно какво значи това понятие." Иначе броя поредно празнословие.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Сигурен ли сте че се съотнася извеждането ви точно до "възпитаните хора"... Защото така написано не е вярно.

Да, сигурен съм. Не се учи в училище, а се възприема от съвети и примери в семейството.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Не се учи в училище, а се възприема от съвети и примери в семейството.

добре, но е погрешно. И двете твърдения в това изречения са погрешни. Сега вече навлиза и в училищата, макар все още да се напипва методиката предвид целта на самия предмет и условията на всеки преподавател.  примерно тук https://prepodavame.bg/emotsionalna-inteligentnost/

Можехте поне да зачетете за понятието "емоционална интелигентност", но може би си имате лимит... Това си е ваша работа, вкл и дали ще "броите някой си за празнословец".  Няма как да възприеме дете  "съвети и примери в семейството" и това да е познание. То няма такива родители, нито такива "семейства". Тук темата толкова добре показва ниското ниво на компетентност и по този казус.

Нямам нужда от цитати за да защитавам разбиранията си. Да ги защитавам значи да ги отстоявам, а в познанието няма мое и твое. Това не са мои убеждения, нито тук е игра на битки на някого за нещо си или заради пристрастия чрез упорство.

Какво точно някой ще защити с линк? Какво значи някакъв линк, за нещо си? Тук един бил привърженик на едно, друг на друго... Или за да не го били "броели за празнословец" трябвало линкове. В една статия пишело нещо си, в друга статия - друго. Вижте тук какво пише, вижте пък в другата статия... някой си бил написал това и това. 

Ако бяхте прочели какво означава ИНДИВИД в психологически смисъл... , щяхте веднага да схванете защо в историята на планетата ОБЩЕСТВО от ИНДИВИДИ не е било, не е и сега, а и в близко бъдеще няма как да се реализира. Не и в масов смисъл, защото това са твърде редки хора. Редки са... защото малцина преминават през етапите към зрелост в холистичен смисъл.

А понятието ИНДИВИД има един вектор и той води само към една посока - това е холистичния човек. Това е пътят към зрелостта и "високите" степени в психичното развитие и това не е клише, нито е празен идеал на някого в една или друга "статия" по гугълски линк. "Бройте ме" за какъвто си решите.