shefkata

Искам всички да са здрави.

Щото ти го позволява организма. На мен порцията на Бел и за ядене ми е много http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Щом има липси, резултатът от този отчет е загуба.

таралеж

Всичко започна така... Продължи така... И завърши, така... Имаме две салати. Едната класическа шопска салата / домати, краставици, лук, печена чушка / Другата - царевица, черен боб, печена чушка, пушено филе, чесън и копър. Едни банички за предястие, които бяха във фурната за да се топлят през това време, заедно с пълнените гъби, които станаха много вкусни. Основното беше друсан кебап и накрая завършихме с шоколадов сладкиш с ром за аромат.

Страхотно, муцунке

Така...Федора е права, да се поправя и аз. Салата, така я яде милото - домата и краставицата на четвъртинки Аз моята си я режа, като за малки деца, на ситничко Пържоли на скара с гъби за гарнитура. Гъбите са задушени в масло с лимонов сок, копър и малко чесън. Питката е домашна - питката на баба

Билет за ада Една сълза, по-тежка от олово, прогаряше последните минути… И нажежено бе до бяло всяко слово, а ужасът и болката – нечути. По робски примирило се сърцето, дамгосването изтърпя безмълвно и с празен поглед във небитието, остави жива рана, непревързана. Ще загнои и ще остави кървав белег, а то ще помни как боли от свободата, преди отново да му стигне смелост да се събуди и да продължи нататък. Една сълза, а как тежи, защото в небесните везни ще е мерило и изкачиш ли своята Голгота, дано за отговора имаш сили! автор: ma_gi

острие

Ела си в България. И тук си мизерстваме, ама сме с у дома. Ела си...

Това е щото отиде да мърсуваш снощи сама

"О, миг, поспри,ти си тъй прекрасен" Фауст

НА МЪЖА МИ Не надничай в съня ми — няма твои познати. Мойте нощни злодеи имат ангелски облик. И ме грабват от теб на конете крилати и за стотен път виждам, че земята е обла. Знам, че викам насън — запуши си ушите. Все едно — невъзможно е да прогониш кошмара. От далече се връщам и от страх съм пропита. И съвсем са излишни твойте мъжки шамари. Отдалече се връщам, ала още се връщам. Затова не разпитвай колко дяволи срещнах. Остани в тази наша, земна, истинска къща. Нека аз изкупувам часовете ни грешни. Нека теб не закачат! Нека теб и децата да оставят на мира — да сънувате тихи. Аз подпалих небето, аз продъних земята — неразумно изтръгвах от сърцето й стихове. Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш. И не ме съжалявай — не съм толкова млада. Мойте нощни злодеи със апостолски маски, са мъжете, които съм изпратила в ада. Камелия Кондова

И кие им е невинното на малките, зелени вресльовци

Е, що си мислиш, че след като на Пепеляшка не и се е чистило, на тая кокона и се е...Решила е да подремне, дакато добрите феи с пръчките, разчистят панаира

Грешен отговор - шефката няма механа Ама салфетки имам и в момента, да ти дам да се позабършеш.

По-добре изгубена битка, отколкото битка пропусната от страх !

Искам хората да бъдат себе си. Толкова много ли искам Омръзна ми от измеслени герои...

птица

По-добре е да не започваш, отколкото да спреш на половината път !

А агнешко, яде ли ?

Искам твърде много явно, а хората не са готови да дадат и малко дори...

Дора Петрова Габе (Истинко име: Изидора) Родена на 28 август 1888, с. Харманлък / днес Дъбовик /, Добричка област. Починала на 16 ноември 1983, София на 95 годишна възраст, е българска поетеса от еврейски произход. Дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна записва естествени науки в Софийския университет (1904), следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредица „Библиотека за най-малките“. Редактор (1939–1941) на детското списание „Прозорче“. Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947–1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество. За пръв път в Шумен публикува стихотворението „Пролет“ в сп. „Младина“ (1900). Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново пръцка на общество“ през 1905–1906. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог, „Полско-български преглед“, „Демократически преглед“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ и др., във вестниците „Слово“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женскиглас“, „Мисъл“, „Съвременник“, „Вестник на вестниците“, „Дневник“, „Заря“ и др., в детските периодични издания „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Другарче“, „Детски живот“, „Росица“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“ и др. След 1944 публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“ и др. Първата лирична стихосбирка на Дора Габе „Теменуги“ е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти — на налагащата се поетична конвенция на символизма. Създадена е с редакторската намеса на П. К. Яворов (стигаща до съавторство) и при съставителството на проф. Боян Пенев, чиито образи поетесата съхранява трайно в емоционалната си памет, вплита имплицитно и чрез посвещения в късното си творчество. Дора Габе разгръща дарованието си и в областта на детската литература. Дебютира в „Златна книга на нашите деца“ на Александър Божинов през 1921. Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца, принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора Габе за деца (осъществено и в прозаични жанрови форми) заемат мемоарните импресии, събрани в книжката „Някога“.

Пък аз съм се сетила да питам за Оставиме и Инфинити Някой да е чувал нещо за тях ? Живи ли са тези двама форумни герои Ауууу, бедния Нав