Делфинчето

Споделям възмущението ти. Жалкото е, че гоцетата (на този не мога да му сложа главна буква!) са доста харесвани от т.нар.средностатистически българин. Но си мисля, че тези кухи манерки не могат да ни управляват безкрайно, колкото и да са хитри и лукави. Живея с увереността, че нашите съграждани в един момент все пак ще пораснат и ще осъзнаят в какво се състои демокрацията.

Работя като архитект от 15.09.1977година( ха-ха-почти 30 години!). А преди университета - английска гимназия с втори език немски. Щастлива съм от избора си и от късмета да попадна на подходящото място в подходящия момент в далечните 1967 и 1972. С много труд, разбира се, защото по онова време само около 20% от приема беше на общо основание. Останалите 80% - прием по почти всички букви от азбуката - като дете на активен борец против фашизма и капитализма, дете на работник, дете на трудещ се селянин, дете на работник в строителството, дете от развиваща се община(по-точно недоразвита) и други. Корупцията с пари е по-лесна за упражняване от онази корупция по произход. Пари можеш да спечелиш или да вземеш на заем, но произхода си трудно можеш да смениш. Страхотно щастие е да улучиш професия, която да те прави щастлив всяка сутрин с мисълта, че предпочиташ да тръгнеш за работа, вместо да останеш да се разтягаш в къщи. Пожелавам на всички това усещане и успех на търсещите го. Скъпа GABRIELA, прекрасно звучи това "искам да съм учителка" . Дъщеря ми е в 7-ми клас. От редките родителски срещи (два пъти в годината) съм останала с впечатление, че само една учителка от всичките 10-15 (не съм ги броила) обичат професията си и, което е много важно - обича децата! Пожелавам ти успех!

Не съм народен представител , а съм убеден и последователен антикомунист и въобще антитоталитарист . Но не им казвай, че да не ме подгонят на стари години

Скъпи товарищ Баро, аз съм от тази не толкова малка шепа хора, които не сме били комунисти, но не сме и гнили по затворите. По наше време (аз съм родена 5 дни преди смъртта на товарищ Сталин - виж датата в профила ми) вече ни работеха по-фино. Мене три пъти ме каниха да стана Член, защото татко ми беше и все още е Член (въпреки 85-годишната си възраст), но аз отказвах, защото съвсем искрено желаех да бъда оценена като творец, без допълнителни активи, които биха ме обидили морално. Материално не, защото така или заплатите бяха от порядъка на 105-125лв.В резултат на това в продължение на 5(пет) години просто не ми възложиха никаква творческа задача, което беше много унизително. Но пък научих тънкостите на занаята ни, тъй като непрекъснато довършвах работите на колеги, които напускаха или излизаха в дълга отпуска. Всяко зло за добро... За мене идеята да дойде еднолична власт не е подходяща. Просто трябва да осъзнаем, че всеки от нас трябва да поеме своята лична отговорност и да се опита да работи за издигането във властта на тази прослойка от около 3% интелектуален елит, който движи гражданското общество във всички "бели" държави. А това за краденето е наследено от соцдържавата. И трябва да минат още 50 години, за да се отучим от идеята, че нашето си е наше, а общото си е още по-наше.

Погрешен подход! Какво чакаш? И защо чакаш? Ние, българите, от чакане сме на това положение. Съмишленици сме Радвам се, че един млад човек, който не е живял в "нашето" време, е толкова правилно ориентиран!

Нелепо е да се слагат всички фирми, хора, личности под общ знаменател.Има и примерни "фирми" и аз, заедно с моя съдружник, съм собственик на една такава фирма. Частници сме от края на 1990 година. Напълно съзнателно не влязохме в нито един от списъците с привилегировани от властимащите фирми, въпреки че бяхме канени да го сторим. Преживяхме и много тежки моменти по тази причина. Слава Богу професията ни позволява да сме си самодостатъчни. Офисът ни по едно време наброяваше 14 души. Сега сме сами и за пръв път от 17 години през последната година наистина печелим добре от труда си, въпреки че сега "експлоатираме" само себе си. Оказва се, че нашите хора не са си изкарвали дори заплатите, но ние не сме го отчитали като факт. Защото сме възпитаници на онова другото време, което дори не желая да назовавам. Като "чорбаджия-изедник" мога да споделя следните дребни факти от нашата работа: - имахме служителка, която си плетеше пуловери и шалчета, когато сме отсъствали от офиса по работа. На забележката ми, че в това време, ако не й се работи, би могла да чете професионалните списания, които фирмата осигурява за ограмотяване, тя отговори, че от това й се приспивало! - други две си пускаха на фирмената копирна машина кръстословици, за да ги решават в работно време. А в някои случаи ги решаваха направо върху моя вестник. - имахме стажант, който започна "кариерата" си с открадната от нас и публикувана идея. И въобще доста хора се облажиха чрез отнесена фирмена информация. - Две от нашите когато им беше горещо през зимата, отваряха широко прозорците, вместо да изключат трите ел. печки, с които се топлеха в стая от 10 квадратни метра. Защото заплатите им не зависеха от това (голяма грешка от наша страна!). - Получавахме укори, ако забравим да купим кафе (винаги сме го осигурявали безплатно). Ако случайно някой се излъжеше да купи 200г кафе със свои пари (1.70лв - насипно), си искаше парите настоятелно. И ги получаваше, с извинения от наша страна. - имахме служителка, която отсъстваше от работа без предупреждение, когато дъщеря й беше "в цикъл". - В последните 2-3години имахме трима служители. След напускането на всеки от тях сметката за телефон падаше с 50лв. на месец. Да не говорим за ел.сметките... - Възмущаваха се, че им плащахме осигуровките върху реалната работна заплата, а не им давахме тези пари на ръка. - Да не говорим, че за сериозни грешки в работата им, за които, естествено, само ние - "изедниците", носим отговорност, сме претърпяли сериозни както морални, така и материални щети. Този списък би могъл да бъде много дълъг, но трябва да работя. Защото моята работа винаги ми е правила удоволствие. А че програмата САПАРД е голяма далавера, за това мога роман да напиша.

Колкото до Ж.Г., С.Б., В.С. - и те са въздух под налягане, но ние нали "най-мразим да мислим" (Цитат - Вуте), предпочитаме да ни свирят, пеят, заблуждават, въобще обичаме външните изяви, вместо да се напънем и сами да си излъчим истински елит, който да ни води. А не тези лумпени и парцалени марионетки. Нима в България не останаха истински интелигентни и почтени хора? Но и тяхното време ще дойде. Или ще се затрием.

Грешка! Не ме е страх, а ме е срам. Както ме беше срам, че Тошо ни представлява пред света. Почти от рождението ми до 36-тата ми година.

НИЩО НОВО НЕ НИ КАЗВАТ АМЕРИКАНЦИТЕ! Информация за този бандит ибутафорен "политик" беше публикувана и в България, още когато го назначиха за главен секретар. Тази публикация е въпрос към всички нас тук - защо знаем и пак търпим, че някои от нас даже го и харесват! Може би защото като нация сме недорасли, немислещи, инфантилни...

това ми хареса Мисля, че на английски са по-добри

Thank yoy for the music! От 14 години си строя една къщичка на най-морското море (Южното Чернооморие). Има сериозни изгледи да я завърша до края на юни. Така че питието - там! Благодаря sweety! Пожелавам ти и на 54 да си толкова свежа и жизнерадостна, както си сега

Благодаря на всички приятели за топлината и сърдечния порив да поздравят доайена на Kaldata - твърде зрялото според календара, но с вечно млада душа и тяло Делфинче! Чувствам се прекрасно сред всички вас, въпреки че нямам много време да участвам в събитията. (Тъй като цял ден блъскам по компютъра в офиса, съм решила да не свързвам домашния си лаптоп с мрежата.) Изпращам ви по едно виртуално питие и виртуална тортичка. Наздраве! Въпреки голямото творческо напрежение, сега ще сръбнем със съдружника ми по едно мъничко J&B

8. Обичам да помагам на човек, ако е в нужда- винаги бих подкрепила и насърчила, обичам да мотивирам и да карам хората сами да намират доброто в себе си и да откриват качествата си, които те имат за недостатък, а всъщтност точно Това ги прави уникални и необходими. 9. Искам да открия истината за много неща едно от което е дали съществува истинска и вечносъществуваща любов ....и дали е възможно човек до толкова да развие качествата си и капацитета си като личност, че да надскочи или да дастигне до такова ниво на познание-от знанието, че да открие Целия си потенциал.... Бе обичам да питам и да знам бе, аз съм една питанка.... пп. За това съм и тук, за да помагам, за да питам, за да давам себе си като капацитет, за да научавам...

За съжаление донякъде познах себе си

Преди няколко години получавах файлове, върху които трябваше да продължа да работя, от колежка с много скапан компютър. Тогава работех на AUTOCAD2000,сега съм на AUTOCAD2006, смених си междувременно компютъра, но проблемът си остава: Когато се наложи да преместя чертеж с командата move или да копирам встрани с copy-paste, да копирам чертеж в друг файл, някои от котировъчните линии, заедно с цифрите, се стречват в най-различни посоки, или остават на старите си места. Ако започвам нов файл start from scratch или отворя мой по-стар файл, който не е ходил в нейния компютър, нямам проблеми, но пък тогава не мога да използвам собствения си опит от последните години. Освен това когато някой проект започне да се строи, се налагат преработки и ща-не ща, трябва да работя върху старите файлове. Някой знае ли начин да се отстрани този проблем?

Здравей Верижна, Чувала ли си някой да е карал велосипед и да е забравил как се прави това? Или е можел да плува, а вече не може? Разбира се, че не си чувала! Ако си наистина на 22, както пишеш в профила, е доста тъпо да пишеш за своите умения в минало време и то с тъга. Много близка моя приятелка мина през екстремни спортове, курсове по готварство и шев и кройка. На четиридесет и пет пробва любителски да се занимава със скулптура и сега вече това е нейното призвание. Има успех. От миналата година пробва и с рисуването. Кефи се страхотно. Всъщност това е най-важното - да се кефиш от това, с което се занимаваш. И нищо не си пропуснала. Щом това те вълнува, значи ще пробваш пак и ще успееш. А науките, към които са те насочили родителите, с нищо не са ти попречили. Пробвай с моделин. Той се втвърдява без топлинна обработка. Можеш да го намериш в книжарница, където продават материали за художници. Или с глина - най-обикновена глина. За да бъде трайна, може да се изпече и във фурната на готварската печка в къщи. Ами не се чуди, а се записвай, пробвай непрекъснато, все нещо ще ти допадне. И откъде знаеш, че нямаш талант, ако не си опитвала? А не е задължително да "преуспееш" и всички да знаят за твоите таланти. Достатъчно е ти да се радваш на това, което правиш и да го правиш с любов. И преуспяването само ще се случи. P.S.Случайно вчера прочетох в стар брой на вестник СЕДЕМ интервю с известна българска художничка, в което тя говори по темата. - Наскоро приключи юбилейната ви изложба, каква следваща цел си поставяте? - Никакви чудеса нямам намерение да върша, дано обаче имам сили да продължа да работя, защото от срещите си с интересни хора, които съм имала щастието да срещна в живота си, нещо се е натрупало в мен и трябва да се опитам да го направя. Спомнете си евангелската притча за талантите и нейната поука - на когото е дадено и е придобил, още повече ще му се даде, а на когото е дадено и нищо не е направил, ще му се отнеме. Има неща като ум, способности, талант, които непременно трябва да развиеш – не само за себе си, но и за околните. А колкото едно общество е по-развито, то дава толкова повече възможности, защото те подкрепя и се интересува от труда ти. Това насърчава. От историята на изкуството знаем, че много прекрасни неща са направени, когато е имало просветени общества.

Perry Como - Don't Let The Stars Get In Your Eyes Не съм чувало за него. Едно време "благородно" ни спестяваха такава информация, за да не се разсейваме встрани от главната си цел : през 80-та година от чешмите в училищата да тече мед от едното чучурче и мляко от другото. Точно така беше написано във вестник "септемврийче" някъде в годините между 1965 и 1967, когато съм било доброволен член на тази революционна организация. Жалко, че в 80-та вече работех, та не можах да се ползвам от авантата...

Някой питаше преди десетина дни за такъв план. И на мене спешно ми трябва, по-точно библиотека за кранове и други монтажни съоръжения в AUTOCAD.

Прочетох мненията Ви. Имам чувството, че аз съм ги писала. Като намеря малко свободно време, ще добавя каквото мога.

1. Зодията ми е "риби". То делфинчето не е рибка, но живее в морето. 2. Родено съм и живея на сто метра от морския бряг. 3. Интелигентно и добричко съм като делфинчетата.

Присъединявам се към ANGELSING, като изострям малко коментара: ИЗЯВЛЕНИЯ ОТ РОДА НА ЦИТИРАНИТЕ ЗА ЛИПСА НА ТАЛАНТ ГОВОРЯТ ЗА НАЛИЧИЕ НА ВЕЛИК МЪРЗЕЛ И НЕЖЕЛАНИЕ НА ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ ДА ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ ЗА СЕБЕ СИ, ЗА МЕЧТИТЕ СИ, ЗА ИЗРАСТВАНЕТО СИ КАТО ЛИЧНОСТИ. Но от собствен опит знам, че от това състояние може да се излезе. И е супервълнуващо усещане. Желая успех на всички съмняващи се!!!

Днес попаднах в този форум на песен на Джана Нанини и Челентано + "Мистерията на българските гласове". По този повод се сетих, че миналата година попаднах на информация в пресата, че Челентано е получил инсулт. Някой знае ли нещо повече?