Делфинчето

Прав си. Аз се занимавам с проектиране и многократно съм правила това сравнение през годините. Когато има нестандартен проблем за решаване, специалистът със средно образование стъпва на основата "това го правим така" и ако не може да изрови готовия отговор, не може да реши проблема. А нормалният специалист с висше образование (разбира се, има и изключения) търси решението на проблема и отвъд вече познатото. И се кефи на предизвикателството.

Трудно понесох факта, че Стефан Лалчев седи на съседния стол до Илианчето. Тя има чист глас, има техника и постановка на гласа, има музикална култура, трудолюбие, амбиция, но просто няма талант. Няма я у нея искрата, която притежават останалите деца в състезанието. Чудя се как е проникнала в редиците на 12-те. Сигурно качествата, които притежава, могат да намерят някакво приложение, но не и да хванат публиката за сърцето. Което е задължение за един идол.

Изцяло съм на твоето мнение. Определено съм за Стефчо и ще му помагам да спечели, но се чудя той ли избра да пее с Ритонката. Някак си не можах да я възприема до него. Добре че в триото накрая беше отново неотразим.

"Форум на сънуващите" - Вадим Зеланд и "Вещицата от Портобело" - Пауло Коелю

Много ирационална публика . Невена и Красимира са според мене най-добри от момичетата.

Ако искаш ме обичай . Това не ми пречи да те обичам като партньор за разговор. Разбира се, че имам детски спомени - и екзотични и не-екзотични, но не са свързани с паричните знаци. Освен това и баба ми, Бог да я прости, често коментираше, че ние(децата от 50-те- 60-те) нямаме никакво детство в сравнение с нейното. А това, че не си схванал какво съм искала да кажа, не е мой проблем.

Точно това се опитах да кажа и аз по повод на това, че в повечето постинги детските спомени са свързани с това кое колко било по-евтино. А не за да споря. Последното ми изречение показва отношението ми.

Мила YV, радвам се, че сме единомислещи

...И като се усмихваме на човека, преди да се е включил разумът, който изважда железния си аршин и ни поднася преценката си за него, сме обречени на щастие и душевен комфорт. Защото, дори и да не го съзнаваме, душата знае, че всички сме частици от едно цяло. Не е лесно, но си струва.

Мили пораснали деца, никой на никого не пречи да съхрани детското в себе си. И това е една от най-големите магии в живота ни. Бъдете спокойни, нашите деца са точно толкова щастливи, колкото и ние сме били на тяхната възраст. Имам пресен опит в това отношение (дъщеря ми след една седмица навършва 14).Това, че игрите са различни, няма никакво значение. За да не виси цял ден пред клавиатурата, просто не и предоставих комп в невръстна възраст. Всеки ден играе с една тумба деца на криеница, с топки, федербали. Като нас, когато се свечери, си разказват страшни приказки, и т.н. Като чета спомените на повечето от вас, по това време вече съм ходила на работа всеки ден в 7.45. И мога да опровергая голяма част от милите ви спомени. Обяснението е само, че вие тогава сте били деца и грижите на възрастните не са ви докосвали. Например аз мога да ви кажа за какво ми стигаха 150-те лева бай-тошова заплата, които успях да получа след 6-7 години стаж (започнах работа със скромните 105) и висше образование по престижна професия. Просто тези пари отиваха за храна от магазина. Дрехи - един път в годината по един чифт дънки, които зимно време носех с поло, а лятно- с хотниче или тениска. Опитах се да спестявам по 10лв на месец, но бързо се отказах, защото се налагаше да ги тегля преди да са пристигнали следващите 10лв. С изобилие в хладилника можеха да се похвалят само тези хора, които имаха родители на село и пълнеха редовно багажниците, а заплатите им служеха за джобни пари. А моите родители, баби и дядовци бяха от града и бях лишена от тези "благини". За лека кола не можех въобще да мечтая. Успях да си купя кола през 1992 и на 40 години станах шофьор. Единственият по-едър кеф, който си позволявах бяха екскурзиите в чужбина. Теглех заем (една екскурзия се харчеше около 500-800лв) и една година след това карах на банички и вафли. Затова ходех на екскурзия на две години веднъж. Касетофон успях да си купя на 30-годишна възраст. Затова аз отказвам да свързвам милите си спомени с материалното положение в дадения момент. Просто избирам да бъда щастлива по детски, независимо от това. Обичам ви

- Защото ги е страх да погледнат навътре в себе си - Защото ги е страх да погледнат в огледалото - Защото са комплексирани от собствената си недостатъчност

Не пия само мастика и мента - не им понасям миризмата

- Във форума се разтоварвам от напрежението. - Поради 12-часовия як бач на компютъра и домашните ангажименти след работа, нямам особено много време да се срещам с хора и да тече обменът на мисли, от който аз се нуждая. - Голяма част от моите връстници считат, че животът е свършил и нища интересно, освен пенсионирането не може да им се случи. А аз се чувствам комфортно в 54-годишната си млада кожа и посрещам с радост и интерес всеки нов ден. И затова мисля, че мястото ми е сред симпатичните млади калдейци. - темите и дискусиите в KALDATA ми помагат да разбирам по-добре 14-годишната си дъщеря. - кефя се на така наречените "днешни млади хора", за които се леят много сълзи и много редове сополи се точат в общественото пространство, че са разпасани, немотивирани, безотговорни и т.н. А аз считам, че са стойностни, честни към себе си и към другите, отворени за всякакви идеи, знаещи, мислещи, критични. С една дума - много по-истински от нас, когато сме били на същата възраст. Ние бяхме доста по-задръстени и прикрити в по-голямата си част. - До сега не съм почувствала форумът да ми отнема нещо.

Искрено желая на Слави да оздравее и му пожелавам в тези трудни за него дни да преосмисли и изхвърли от себе си злобата и жлъчта към набедени от него "за мезе" личности. Сигурна съм, че това ще му помогне.

Общо взето, въпреки че имам предпочитания към някои от състезателите, се кефя от наличието на толкова таланти на едно място и истински се разтоварвам по време на концертите им. От години не ми се е случвало да следя предаване по телевизията и да го очаквам с такова нетърпение.

Стефан и Теодор бяха звездите снощи . Невена, която ми е любимка, се измъчи с тъпата чалга на кака Г.

Почти Ви повярвах...

Добавям, че това се случи някъде през 1986-87 година(вече не помня точно) и намесването на Костов в тази далавера е смешно.

Преди малко получих поредното потвърждение, че не е отминал съвсем, но тях ги тресе шубето, че така или иначе си отминава и ще си отмине. В раздел "политика" в 13.41минути днес отворих нова тема :"Азис - рекламното лице на столетницата". В 13.43 часа - 2(!)минути след това майор DRAGOZOV затвори темата с коментар :"Стига глупости в раздел политика". В 16.00 темата вече не фигурира в списъка въобще. Браво, майоре! А темата си е съвсем сериозна. Тя предизвиква мисли, че това действие на партията прави излишни всякакви социологически проучвания, защото присъствието на Азис показва точно и ясно на какъв електорат основно разчитат комунистите. А и много други съвсем сериозни мисли и разсъждения. Например да не би пък и този форум да е манипулиран, както повечето медии в България В същото време в раздел политика присъстват и си седят от доста време теми от рода на "Бат'Бойко глобява цапача Костов с 500 лева". Изключително сериозна тема...

Това е. Много пъти, в тежки за мене моменти, съм вадила лист и съм го писала. И това ме е изваждало от депресивно състояние.

IF на Ръдиард Киплинг, но днес нямам време да го напише.

Поздравления! Само при такава мотивация на повече млади хора можем да очакваме някаква промяна в това отвратително блато - българското училище. А децата, колкото и да са буйни, са много чувствителни и когато усетят, че учителят е силна и достойна личност, стават като котенца (дъщеря ми е темпераментна седмокласничка и знам за какво става дума). Трябва, обаче, по някакъв начин да се отдели зърното от плявата и качествените учители да бъдат възнаграждавани по достоинство. Но да не се заблуждаваме, че това може да стане само с правителствени решения, както сега се опитват. Те траят от ден до пладне. Ние, като граждани, трябва да го поискаме с всички сили и със всякакви средства. Виждаме от чуждите филми каква голяма роля играят училищните настоятелства. В днешно време основни училищни настоятели са мутрите и останалите новобогаташи (заради парите), а те само могат да доубият училището. Желая ти успешен полет!

Съгласна съм 100%. Изключих от цитата възрастта (защото съм на 54) и образованието в чужбина, защото по мое време беше достъпно само за децата на върхушката.

Концертът беше качествен. Според мене най-силни бяха Невена и Стефан Лалчев

На този исторически пленум решиха и бащите да ползват 15дни отпуск, когато жените им раждат. На следващия очаквам да вземат историческото решение и бащите да започнат да раждат. А кой ще работи, за да им изкара парите, не става ясно.