Героинята ми тя ! Аз ще чакам да свиеш розичките, щото знам, че можеш http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Радвам се, че ти е харесало

Ми добре де, ще опитам пак тия дни http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

О, ти нима й вярваш, че не е могла да свие розички?! Просто я е мързяло да свие цариградски розички

А ти вярваш ли ми, че като ти гледам блога ми идва да направя няколко пожара в кухнята

Пица "Две сирена и два салама"

Продукти за тестото

Приготвяне

В голяма купа се замесва средно-меко тесто от около 300гр брашно, чаша вода, половин пакетче суха мая, чаена лъжичка сол и чаена лъжичка захар. Покрива се с кърпа и се оставя около 2 часа, за да втаса.

Продукти за плънката

Тестото се разточва (най-трудната част от цялата операция) и се слага в намаслена тава. Отгоре се аранжира плънката.

Пече се в предварително загрята на 250 градуса фурна около 15 минути, след което се добавя настърган кашкавал и чубрица и се допича още около 5 минути.

И се получава нещо такова

Имаше лопушена супичка. Имаше и една тава имамбаялдъ. Предния ден почти целия живях в любимата си кухня за да ги сготвя, че да има какво да ядат динозаврите като се приберат от училище.

Защо реших да направя милинки е загадка на женския мозък /или липсата на такъв/, която учените по всяка вероятност няма и да разгадаят. А защо реших освен тестото за милинки да забъркам и едно за кифлички с мармалад си е ... И аз не знам какво е. Може би има нещо свързано с кофичката ябълков мармалад, който мярнах в хладилника докато вадех пипера за имамбаялдъта. По неизвестни причини се мъдреше в чекмеджето със зеленчуците. А може би това е то, любовта към любимите деца. Нищо че са се превърнали вече в динозаври. Но това са само предположения.

Измъкнах аз три яйца, чаша водна захар, две водни чаши прясно мляко, половин кубче мая я сложих да втасва, ванилиййка и .. то, друго няма.

Жълтъка на едното яйце го отделих за намазване на кифличките после. Джуснах останалите яйца, захарта и ванилията и разбих до достигане на хомогенност.

Добавих брашно и млякото, втасалата мая....

Забърках тестото

Омесих го и го върнах обратно в тавичката да си втасва докато навъртя милинките. Хубаво е да се намаже с олио отгоре за да не се получи коричка.

Пак да кажа. Броим тестото за втасало когато си увеличи два пъти обема. Та. Моето тесто като си увеличи обема два пъти го премесих леко и го разделих на две части. И двете разточих на не много тънък лист и го нарязах по този начин:

В широката част инсталирах по малко /или много/ от мармалада.

След което завих кифличките и ги подредих в тавичката. Тавичката първо се маже с олио иначе ще ви трябва шпатула за да ги отлепите от там. Като се понадигнаха ги намазах със жълтъка и право във фурната. Градуси - около 180

И след половин час цялата къща миришеше на вкусни топлички кифлички

А вечеряхме милинки. Аз ги ядох с имамбаялдъ.

п.п. снимките са направени с любезното съдействие на малкия динозавър защото аз си бях забравила /старост-не радост/ фотоапарата в офиса.

Нещо сладичко за следобедното неделно кафенце си е задължително.

Ей така, да си се самопоглезиш, бавничко да си отхапваш нещо вкусно, да го усетиш на небцето си и да го преглътнеш с глътка ароматно кафе. Е, може и чай. Нещо жасминово, ароматно и с лимон.

И не върви да си купиш едно тъпо руло от супера долу. Пък било то и с шоколад.... Все пак е неделя и чувстваш, че заслужаваш много повече.

А от друга страна, неделята е толкова мързелива и лежерна и как ли пък не ще се заробиш в кухнята да мяташ тави и тигани. Сякаш не може да си полежиш блаженно на диванчето с книжка в ръка и само да се правиш, че четеш, а всъщност да си придремваш като една котка на припек. Или направо си дремваш. Какво пък толкова?

Затова е измислено реването. Безкрайно бързо, никакви усилия и много приятно сладкишче. Позволява хиляди вариации според настроението на домакинята.

Рецептата е записана в моя кухненски тефтер. С моя почерк, за който големия динозавър в изблик на откровенност каза "Мамо, много красиво пишеш, но нищо не ти се разбира". Хм, хм, хм.... вярно, че не ми се разбира ама и не е красиво.

Забъркваме в една купа пет яйца, една чаена чаша захар, една чаена чаша брашно, половин лъжичка бакпулвер и две ванилийки за аромат. Отнема пет, максимум десет минути. Сместта се получава маааалко по-рядка от смес за кекс. Изливаме бъркоча във формата за торта, която предварително сме намазнили и набрашнили. Е, може и в тавичка, но там ще се извади по-трудно. Печем на 180 градуса. Отнема около 20-30 минути. След като изстине режем на формички по желание и съответстващи на душевното ни състояние в момента.

Подреждаме в красива чиния и заливаме с горещ сироп от три чаши вода и една чаша захар. За следобедното кафе тъкмо всичко е изстинало и можем с кеф да си сложим по едно /може и две/ парченце в чинийката.

Ако имате желание може да си го украсите с малко сметана или шоколадови пръчици.

Аз нямах.

Неделя е все пак.....

Хайде опекох го .

Моля, горното произведение опечено, чака да изстине.

Можеше и по-малко да го пека.

Утре преди обяд, ще го нарежа и залея с горещ сироп. Никаква украса, с нея се разводняват вкусовете.

С огромни благодарности на Ем, рецептата е прекрасно лесна и бърза.

P.S. Емч, щта замоля нещо, искам снимка на твоята чаена чаша, ко обичаш мола те!

P.S. Емч, щта замоля нещо, искам снимка на твоята чаена чаша, ко обичаш мола те!

немаш грижи. И в мащаб ще ти я снимам биля хахахах

В стария кухненски тефтер има няколко рецепти за пити, но тази ми е любима. Тук вълшебното число е три. В оригиналната рецепта /на снимката долу/ са три яйца и три водни чаши - едната с кисело мляко, а другите две с прясно. Аз обаче не се формализирам чак толкова и я правя с три чаши прясно мляко.

Три яйца, три чаши прясно мляко, мая колкото орех или половинката от кубчето прясна мая, която продават по магазините, лъжичка сол и лъжичка захар. И брашно.

Няма нищо сложно в замесването на тесто.

Само трябва да помним, че тестото е като нас, жените - обича да му е топло, да се отнасят с него внимателно и да го оставят да си почива на спокойствие. Продуктите не бива да са направо от хладилника, а прясното мляко трябва да е топло /да търпи пръстчето/.

Забъркваме маята с малко брашенце,лъжичка захар и топла водичка и я оставяме да втаса на топличко.

Замесваме не много твърдо тесто, намазваме с олио за да не хване коричка, завиваме с кърпа и го оставяме на топло да втаса на спокойствие. Тестото го броим за втасало когато двойно увеличи обема си.

И тук идва тънката част. Делим тестото на четири. Правим питки и редим една върху друга, като преди това всяка намазваме с краве масло /маслото, естествено трябва да е почти разтопено за да може да се маже/.

Получената камарка разточваме - аз го правя с ръце - на не много голям кръг. Отново намазваме с краве масло, правим дупка в средата и започваме да завиваме листа от вътре навън докато не получим руло.

След това го скъсваме в единия край и го навиваме допълнително на масур. Ето така:

И внимателно го навиваме в предварително намазнената с олио тава. И го оставяме пак на топло да втаса.

След това намазваме с разбит жълтък с малко водичка и печем в умерена фурна. Около 190градуса.

И получаваме ей това сладко бебче:

Мързеланите, не искат да постват какво готвят, за това кака ви Динди се включва с нещо лекичко и простичко, с което да докаже, че мъжа и все пак не умира от глад...

Спагети Тоскана

Оригиналната рецепта е от Веселият Готвач и представлява следното:

Продукти

500 г сварени спагети

1 глава лук

100 г домати

50 г маслини

120 г гъби

100 г шунка

60 мл бяло вино

200 мл готварска сметана

босилек

сол

бял пипер

мазнина за пържене

Приготвяне

Мазнината за пържене се загрява на умерен огън и се добавят маслините и лукът, нарязани на кръгчета и доматите на кубчета. След 1-2 минути пържене се добавят гъбите, нарязани на едро, шунката на ситно и подправките. Задушават се за около 2 минути, след което се прибавят виното и сметаната, разбърква се добре и се слагат и сварените спагети. Разбърква се отново и след 2 минути се сваля от огъня. Отгоре по желание може да се поръси с настърган кашкавал.

Така, а в моята кухня, това изглежда така. Продуктите, нарязани и готови за употреба!

Uploaded with ImageShack.us

Слага се всичко там де що пише и както го пише и докато къкрят двата котлана, доволна си пуша цигара отстрани.

Uploaded with ImageShack.us

Крайният резултат е, ето този:

Uploaded with ImageShack.us

Не съм следвала стриктно рецептата, според мен плънката е малко за количеството спагети, слагам от всичко по повече, защото съм си лакомия! ))Бон Апети!

Редактирано 7 октомври 201114 г. от dindi (преглед на промените)

Мързеланите, не искат да постват какво готвят, за това кака ви Динди се включва с нещо лекичко и простичко, с което да докаже, че мъжа и все пак не умира от глад...

Спагети Тоскана

Оригиналната рецепта е от Веселият Готвач и представлява следното:

Продукти

500 г сварени спагети

1 глава лук

100 г домати

50 г маслини

120 г гъби

100 г шунка

60 мл бяло вино

200 мл готварска сметана

босилек

сол

бял пипер

мазнина за пържене

Приготвяне

Мазнината за пържене се загрява на умерен огън и се добавят маслините и лукът, нарязани на кръгчета и доматите на кубчета. След 1-2 минути пържене се добавят гъбите, нарязани на едро, шунката на ситно и подправките. Задушават се за около 2 минути, след което се прибавят виното и сметаната, разбърква се добре и се слагат и сварените спагети. Разбърква се отново и след 2 минути се сваля от огъня. Отгоре по желание може да се поръси с настърган кашкавал.

Така, а в моята кухня, това изглежда така. Продуктите, нарязани и готови за употреба!

Слага се всичко там де що пише и както го пише и докато къкрят двата котлана, доволна си пуша цигара отстрани.

Крайният резултат е, ето този:

Не съм следвала стриктно рецептата, според мен плънката е малко за количеството спагети, слагам от всичко по повече, защото съм си лакомия! ))Бон Апети!

Редактирано 7 октомври 201114 г. от emmi (преглед на промените)

Преди да си купя машината за правене на хляб си купих везна. Нищо ново за мен. Да не припомням как си харесах онази сладурска мишка за лаптоп и заради нея си закупих и лаптоп, който вече е с изгоряло дъно - точно на следващия ден след изтичане на гаранцията - но мишката ми си стои.

Е, после си купих и машина за хляб. Но факт е че първо беше везната. И то електронна. С две копчета, от които ползвам само едното защото другото не го знам за какво е. Както и да е. За друго исках да споделя.

При наличието на електронна везна вече можех не само да чета рецептите където всичко е дадено в грамове но и да се опитам да посготвя някоя от тях. Край на бъркането "на око"! Вече си имам везна и ще си меря каквото там трябва с максимална точност.

Отварям аз една от безбройните ми кулинарни книги и си избирам "Двуцветни бисквити". Ето, ТОВА ще да е! Идеалната рецепта за чисто новата ми везничка.

В книгата пише: "Разбийте 125гр. краве масло/1 пакетче/ със 70гр. пудра захар." Веднага отмервам 125гр и после още 70грама и започвам да разбивам с миксера.

После се добавяло един жълтък и пак се разбива. После едно яйце и пак разбиваме. После две лъжици прясно мляко, после една лъжица оцет, ванилия или лимонена кора за аромат и накрая 250гр брашно. Трябва да се получи тесто. Обаче на мен тези 250гр. брашно не ми стигнаха - тестото ми залепваше гадно по пръстите- и добавих още 50гр от мен.

Тестото се дели на две половини. В едната по рецепта се добавят две лъжици смлени орехи. Обаче аз нямах орехи и добавих една лъжица какао и го доомесих с какаото.

Двете поливини се разточват на тънко, слагат се една върху друга и се навиват н стегнато руло, което се реже на тънки кръгове. В рецептата пише 1 см. но ми се видя доста и аз ги накълцах някъде по на половин сантиметър. Получените кръгчета, които всъщност не са точно кръгчета, а по-скоро имат формата на око ги подредих в тавичка върху хартия за печене и ги метнах /не буквално, алоооо/ в предварително загрятата на 180 градуса фурна за точно 13минутки.

Големия динозавър пробуча с пълна уста: "Искам да съм Дядо Коледа и да закусвам всеки ден с бисквити и чаша мляко."

Закуска за двама

Рецептата я намерих от интернет,малко я промених ето и резултата.

Необходими продукти:

-за плънката

1 кренвирш

малко праз лук

кашкавал

черен пипер и сол

за тестото:

250 гр. брашно

1 ч.л. сол

1 яйце

1 с.л. олио

150 г кисело мляко

1 с.л. сода за хляб

Забъркваме първо тестото,защото трябва да го оставим 10 минути да си почива.Първо смесваме содата и млякото,а след това и всички други продукти.

Оставяме го да почива 10 минути.През това време приготвяме плънката.Запържваме праз лук,добавяме кренвирша нарязан на ситно,малко черен пипер.Махаме от котлона и настъргваме малко кашкавал.

Тестото разделяме на 12 топчета,всяко от който разточваме тънко:

Слагаме от плънката и завиваме:

Така с всички 12 топчета

Идва ред и на пърженето.Загряваме олио и внимаваме защото бързо стават готови.

Готовата закуска намазваме с масло и поръсваме с чубрица или подправки по желание.Ето най-накрая и крайния резултат:

Пирог с пилешко. "Курник".

Никога не съм правила пирог. И като се замисля.......... май никога не съм яла пирог. Язък ми за годините живяни в братския Съветски Съюз. Обаче преди две-три седмици попаднах на това линкче и реших да се пробвам. Принципно, нищо сложно няма - все едно палачинкова торта но завита в тесто и запечена във фурната.

И за да е по-весело се организирахме с едни приятели и си устроихме едно малко workshop-че на тема "руска кухня". Венци направи една огромна тенджера руски щи, а аз ги изчаках да дойдат за да сглобим заедно курника.

За чудото на чудесата ни трябват палачинки, плънка от сварено пилешко месо, плънка задушени гъбки с пресен лук и магданозче и една оризова плънка. И отделно си месим тестото за "опаковката".

За да не ми е припряно през седмицата полека-лека си нагласих плънките: сварих едно пиле, обезкостих го и накъсах месото да е готово. Купих гъби, нарязах ги на тънко, задуших ги с малко краве масло и в последния момент сложих зелен лук и магданозче - само колкото да си поемат аромата. За плънката с ориза сварих една кафяна чаша ориз. Водата е 1:3. На чаша ориз - три чаши вода. Естествено, сложих солчица. И малко олио за да не залепва. Като се посгъсти изключих котлона и го оставих под капак да си поеме останалата водичка. След това, като изстина добавих нарязани на дребно три сварени яйца, зелен лук и магданоз. Трябва да ви кажа, че зеления лук и магданоза придават страхотен свеж аромат. Лука, яйцата и магданоза ги сложих в последния момент преди да започнем да редим курника за да са свежи.

Предния ден направих една камара палачинки. Да има.

Тестото за "опаковането" го направих малко преди да дойдат гостите. За него ни трябват:

100гр. разтопено краве масло

1 яйце

1/4 водна чаша прясно мляко

3 с.л. заквасена сметана

1 ч.л. сода бикарбонат /равна/

400гр. брашно /около/

сол

Разбиваме яйцето с кравето масло, млякото и сметаната, добавяме сол и сода бикарбонат и слагаме толкова брашно, че да се получи тесто, което да не лепне по пръстите. Прибираме тестото за около 40мин в хладилника да се постегне.

Дойдоха гостите и с Венци започнахме да сглобяваме курника. Отрязах около 1/4 от тестото и го разточих на блат малко по-голям от размера на палачинките. Удобно е да се пече в плоска тава и да е върху хартия за печене.

Слагаме блата върху хартията и започваме с плънките. Първо сложих ред ориз, покрих с палачинка, пиешко, палачинка, гъбки, палачинка......

И така докато не свърши плънката. Получава се нещо такова:

От останалото тесто отделяме малко за украса и го разточваме на лист, достатъчен да покрие "инсталацията" ни от палачинки и плънки. Защипваме краищата с цел постигане на херметичност и естетичност и с останалото тесто се захващаме да украсяваме. Решихме темата да е щастието на кокошките, а една кокошка ако има около себе си един наперен петел-хубавец.

Намазахме произведението си с разбит с малко водичка жълтък и го сложихме във фурната да се пече. В рецептата пишеше час и половина - нашия курник беше готов за около 45мин. пекохме го на 180 градуса.

А? Я, какъв сладур.

Че като му седнахме, че като му хапнахме, че като му пийнахме...............

И така.