МАХМУРЛУК - душа,

но не лъжи

ти не близваш алкохолни смеси -

натурално сокче я ми донеси

и една бака кафе -ама н е с,

иначе от джамчето ще скоча...

от твойто джамче!!!

За теб тъговам -

о, Боже!!!

http://www.youtube.com/watch?v=nLXz6qLCqL8...feature=related

писах МАХ-МОР-ЛУК, защо?

МАХ тук значи множество

МОР - са моркови червени

ЛУК - лютив, с листа зелени

Дъждът дълго валя от очите ми порой вади се стичаха болка голяма от земни недра извря. Вулкан, потушен от дъжда и дим и пара слепени в едно. Облаци страшни душевна мъгла. Но, утаиха се те земята пое ги обратно измити пое ги като храна от която покълна трева жадна жадна за живот оросена, но чакаща слънцето все още зелена но златна в своето утре.

САБАХЛЯН

Брех, какви изпосталяли

нито спали, нито яли

цяяяла нощ клечите тук

аз пък...имам махморлук

ти от где видя Неверни,

през буркана ли надникна?-

вярно е почти, че цяла нощ

до 3.и30 след полунощ

писахме си с Калата писма

сега е още спяща тя.....

мен котарака ме събуди

домашния-не за други

говоря аз сега

на края,

ще сложа запетая,,,,,

нека друг да продължи-

ще римуваме, нали?

Дъждът дълго валя от очите ми

порой

вади се стичаха

болка голяма от земни недра

извря.

Вулкан, потушен от дъжда

и дим

и пара

слепени в едно.

Облаци страшни

душевна мъгла.

Но, утаиха се те

земята пое ги обратно

измити

пое ги като храна

от която покълна

трева

жадна

жадна за живот

оросена, но чакаща слънцето

все още зелена

но златна в своето утре.

Дъждът от очите ти, влага живителна

отмила горчилка от светла душа

ще падне в земята, манна напоителна

и там ще поникнат ароматни цетя...

Приятелю верни, ти светла душа, за думите земни ти благодаря.

...и додето

аз на теб

да ти доказвам,

че съм твой роб

и от тебе нищо не съм крил...

погледни какво прекрасно

стихче само

Азбукито е

нощеска сътворил !

Кала пак ме мяташ ти-

ела във лични да се изясним

Приятелю верни,

ти светла душа,

за думите земни

ти благодаря.

верни, неверни...

заблудите земни

приспиват ранени сърца,

а мислите парещи

в страх нажежени

прогарят тунел под света

- през тъмни дъбрави,

в блата посивели,

през в лед вкоченени земи

през вишнево - парещи

кратери стари,

през мътни отровни води...

къде ще проникнем?

Дали ще преминем?

А има ли нещо отвъд?

не знаем

все някога Там ще надникнем

все някога...

чакам те, Смърт!

Защо все за Смъртта така жадно бленуваме? На Смъртта лицето е Животът. Какъвто той, такава тя. Илюзията е в това, да виждаме едно лице, забравяйки за другото. Мислите дълбаят своите тунели мрачни, тъмни, както потоците топящ се сняг проникват в недрата на Майка Земя. Но защо в това все виждаме тез траурни звънци? Нима не е топежът предвестник на Пролетта? Газим през калта оплакваме съдбата тежка дълга зимата била, а сега и киша - докога? Не виждаме на тепсия дадено е всичко що трябва, а Смъртта тя си знае кога.

Редактирано 11 април 200917 г. от azbuki (преглед на промените)

"...о, смърт, къде ти е жилото?" апостол Павел "...Сън на тялото, будност на душата" Хермес Трисмегист, "Корпус Херметикум", гл. І Врата, която ни дели един от друг от цялата Вселена от Бог от освободените души от огнения пъкъл, от Геената Врата, която тъне в мрак с която плашат още неродените с Плутон възседнал плесенясал трон с лодкая мрачен в страшното подземие Врата, която всяка нощ минаваме с астралното си тяло в съня си и с неземна мощ в тунелът просиява всичко в бяло Врата, потънала в зеленина приктрита от разцъфналите шипки. Портал за кралката събудена душа и край за излинелите обвивки

О, ако е тъй, то искам да умра! Но не, ще си извървя чинно пътя до зелената врата която ти тъй пищно ми рисуваш.

Съкън, прятелко, недей умира! Това е само глупава игра я по-добре набързо ми сервирай едно плато със вкуснички неща...

Лина мисля ТИ покри се

цял ден тука бяхме синца

писахме си и се смяхме

и накрая се о.....цапахме

със шоколад, де-

а Калата сега на края

по мене поздрав ти отправя

Бях на работа, Душа.

Чинно мих си стъкълца!

А сега до осем в компа

правя се на примадонннна!

Бях на работа, Душа.

Чинно мих си стъкълца!

А сега до осем в компа

правя се на примадонннна!

Хубаво е Лина с теб

да си поговоря в този пек..

я навън студено стана-

туй е някаква измама

Така уютно,

топличко е тук

на

Ела и престраши се!

След краставичното лечение

ще различавам

що е зло,

и що добро...

Здрасти Кала,

що така със мене

на едно легло...

като куче с коте

ли сега

ще поддържаме

ний огъня

Защото съм си черен..

Затуй ли не ме щеш??

Ако пък изруся се

при мен ще ли се спреш

Гузен не гонен

казва народа-

ти си ми скъпа

като прибоя.

Ти... котка-мазоистка??

Не бе ли ти артистка?

На бой не съм налитал..

но щом пък се налага..

И с маз ще те намажа!

Т`ва, много ми приляга!

Пиши във женски род

нали се изяснихме.........

ако искаш лични да си пишем

да не се резилим..........

Редактирано 11 април 200917 г. от Fingli (преглед на промените)

Съкън, прятелко, недей умира!

Това е само глупава игра

я по-добре набързо ми сервирай

едно плато със вкуснички неща...

Аспержи купих

и спанак

от турчина весел

до нас.

Продаде ми още

да не повярваш какво

Великденски круши

нарече ги той.

Две кила за едно

и още една

круша

подарък

за скръбно сърце -

специален.

Така и забравих

на църква да ида

че тоз турчин бе май

сам Исус

или кой?

Душата ми светна

и рекох

ех, Великден ли

Пасха ли,

празник голям,

в душата настана

от един мюсюлманин засмян.

Празнуваме всичко!

(С Великденски круши)

Та... да си дойдем на думата

аспержи

или спанак?

Редактирано 11 април 200917 г. от azbuki (преглед на промените)

Как името ти беше?

Три пътя веч те питам!

Не ми ли кажеш -

тръгвам си!!

...що път по теб изкитах....

Къде ще ходиш Кала

бебе ли те чака

ще срещнем се със тебе

в полунощ -във мрака

Пак от мене, добър ден

надничат всички сутринта,

а темата ни не мръдна,

нито с редче тя напред-

хайде,моля за ответ.

днеска празник е нали,

ще сподели ли някой с мен

Редактирано 12 април 200917 г. от Fingli (преглед на промените)

Цветница да бе - празник...сутринта както кротичко си спях някой във буркана - трах!!! натопи едни цветя...

Цветница

да бе - празник...сутринта

както кротичко си спях

някой във буркана - трах!!!

натопи едни цветя...

Върбичка сложих на вратата

щото знам на тази дата,

от време оно' така се прави

казват-че било за здраве.

Редактирано 12 април 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

О, приятелю засмян поради що си тъй припрян та цвета ухаен на цветята не забеляза, а.. само гнева дълбоко тъй стаен? --------------------------------- Аз тръгнах първа той остана още малко да прави снимки спомена да запечата? а в мен стремежът беше неудържим напред и все напред. Бавно. Веднъж огледах се назад за него върнах се дори съзрях в далечината фигурата му и после в мен нещо пак пое напред. Сама със себе си аз знаех, че това е сбогом. по пътя си поех.

Редактирано 12 април 200917 г. от azbuki (преглед на промените)

Тя е тайнственна и странна

с дъх на древност, на покой

тя е планината Странджа

...снимана е тя безброй...

Върбичка сложих на вратата

щото знам на тази дата,

от време оно' така се прави

казват-че било за здраве.

-------------------------------------

Срещнаха Го със поклони

и "Осанна" - виха, виха,

после креснаха "Разпни го!"

и на кръста Го качиха...

Не беше Странджа, а Балканът този път. Но "все равно" не ме влече към снимките душата. Гласът ме води другаде. Към други дебри вика той. У мен, у моята си "де-бре-де".

Редактирано 12 април 200917 г. от azbuki (преглед на промените)

Не беше Странджа,

а Балканът

този път.

Но "все равно"

не ме влече

към снимките душата.

Гласът ме води

другаде.

Към други дебри

вика той.

У мен,

у моята си

"де-бре-де".

"...пътуването към себеси е най-вълнуващото приключение" - Юнг

към себе си - без страхове

и вече без предпазна мрежа,

към своите си брегове

към изгрева и към копнежа...

Добро утро,добър ден приемете поздрави от мен вярно,че работят всички- понеделник е-като пчелички но пък темата ни куца.......... кой бастунче ще приложи рими тука да подложи, та теглото да се изравни да не куцаме сиротни'.

Редактирано 13 април 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

ааа, какъв е тоз бастун?! - тия хич не ги обичам - куче, мокро и сапун щом ги видя - бързо тичам...

ааа, какъв е тоз бастун?!

- тия хич не ги обичам -

куче, мокро и сапун

щом ги видя - бързо тичам...

О,Неверни,я кажи

где котака остави'

времето ли го уплаши,

та се скри под похлупаче.

Редактирано 13 април 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

Не беше ден работен, а година!

май свърши вече!

реших да намина.

Омагьосана съм, Аз и Буки, и Веди...

Глагол... и тъй нататък

не е ли Смъртта част от Живота?

или идва и... без нататък?