Към Каладата състрадателно:

О, тъжно, тъжно Човече,

я си повдигни главата вече,

щом твоят човек е позволил...

любов не е, а някакъв пасквил!

нали ме разбираш?

не съперникът, а любимият е крив!

не чуждият, твоят човек е хаплив

и ти ръфа сърцето...

мога ли с нещо да ти помогна?

кого да погна?

Редактирано 19 май 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Към Каладата състрадателно:

О, тъжно, тъжно Човече,

я си повдигни главата вече,

щом твоят човек е позволил...

любов не е, а някакъв пасквил!

нали ме разбираш?

не съперникът, а любимият е крив!

не чуждият, твоят човек е хаплив

и ти ръфа сърцето...

мога ли с нещо да ти помогна?

кого да погна?

Нел!!

Не давам

по любимата

да хвърляш кал!

Зло-деят не познавам..

но ми е ...и за него жал...

Как тъй можа,

от мен да види..

и да ме копира?!

Защо и той

Любимата,

в мойта мила

единствено

намира???

Я,тук стана интересно- дали ще мога да се вместя?

Редактирано 19 май 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

Не става лесно

имтересно,

а Кала

с мене ала-бала

и ден, и нощ

си прави!...

Моля Ви -

другари!

Другарски съд

да съберете

на Кала -

ала-бала

маската смъкнете...

Безполово човече

...малко...

мен лъже...

- Калиента -

жалко!...........

........................

...Окото Калиентено

в съня на Кала

ще превключа -

на съвеста му да тежи -

да свети от безброй звезди...

ще ме тормози Кал -

дали!.....................

В духът

съм мъж.

Душата,

е моята жена.

Стихът

във род е

мъжки,

но ЖЕНСКА –

песента!

В духът

съм мъж.

Душата,

е моята жена.

Стихът

във род е

мъжки,

но ЖЕНСКА –

песента!

здраве му кажи

по ясно от това-

браво, Калада.......

Редактирано 23 май 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

Към Каладата с усмивка

От кал сме родени

в калта ще се влеем

с очакване

за ново живеене!

Щом е чиста Любовта,

няма нищо на света,

което може да ти я отнеме,

любов не даваме и не заемаме...

не отнемаме и не заменяме.

Любов е Една!

а ние - хората

... се променяме

здраве му кажи

по красиво от това-

браво, Калада.......

Изхвърляш ме

със “браво”.

Ревност,

за да запалиш в Другия.....

Ми, както си решиш, Коби.

И да те обичам,

вече нямам право.

Към Каладата с усмивка

От кал сме родени

в калта ще се влеем

с очакване

за ново живеене!

Щом е чиста Любовта,

няма нищо на света,

което може да ти я отнеме,

любов не даваме и не заемаме...

не отнемаме и не заменяме.

Любов е Една!

а ние - хората

... се променяме

Ах, Нел!

Същността ни е,

да сме си винаги

същите...

Поздрави за хубавите ти разказчета:

Кал

Седя си аз в малката си стая, седя си, чудя се и се мая, и от скука почнах да си бая. Смених си и прашките - все тая...

празен съм аз в тоз час, Тишината ме поглъща като мраз.

Редактирано 21 май 200917 г. от pira (преглед на промените)

'Ми не знам, нещо май че ми има,

не ми се пише повече в рима.

Но иначе е скука голяма

и без тази рима хич ме няма.

Залостила си си вратата... Хи! Аз няма да те питам. Зная: страхливка си! Ами.. РЕви! Ще дойде пак отново раят! Със следващата... Ми...

тука малко по културно, щото вие сте ми скъпи... поздравления към форума, и към повечето хора които са внего, които никога не съм се надявал че ще срещна...

чудя се за какво да приказвам след като условието на хаоса е наяве.

мога да почна на английски щото ми е зверско лесно.

every single breath takes one away.

the balance you would say....nameless...shameless face tooked away.

With blood and tears there are no fears...Let the be no end. картинка

малко не е според обтоятествата, съркастателсвата...

there is only one thing that your soul desires and your mind really fryes.

Редактирано 22 май 200917 г. от pira (преглед на промените)

тука малко по културно, щото вие сте ми скъпи... поздравления към форума, и към повечето хора които са внего, които никога не съм се надявал че ще срещна...

чудя се за какво да приказвам след като условието на хаоса е наяве.

мога да почна на английски щото ми е зверско лесно.

every single breath takes one away.

the balance you would say....nameless...shameless face tooked away.

With blood and tears there are no fears...Let the be no end. картинка

малко не е според обтоятествата, съркастателсвата...

there is only one thing that your soul desires and your mind really fryes.

Котката, от `га научих я на тоз език....

що, бе Пире, ме разсмиваш?! я въри на стриг*!

*ха, преведи, да та вида!

Ставай бързо,

Калиенте,

чи додоха

конкуренти

А бе..

подозирам каши!

Чудото

ни е ли наше?

Хяъде птички - бодро всички

нека да ловим мушички.....

Каладата - паяче голямо

ще удари мощно рамо....

Кали е голям поет -

Коби - мила - ти си тук наред

подреди ми стихче сладко,

да зарадваме Кала - батко!

Лина,тук съм аз -кажи,

какво се случва подскажи

поети тук безчет се лутат

пооглеждат и отлитат,

че нашата любов голяма

не на всеки е по мяра....

А само някой да ме сгащи

ще му давам.....стари пасти.

Редактирано 23 май 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

Пасти казваш - твоя съм -

мен ми е приоритет

сладки, вкусни шоколадки

да набивам денонощно.

Даже и когато нанкам

аз в съня си сладко папкам.........

Кой за пасти, говори тук сега

я ми дайте красти да си начеша аз г***!!!

някой ще ме пита как правя аз таз паста,

а аз ще му отвърна че е краста.

Редактирано 23 май 200917 г. от niq_dg (преглед на промените)

Кой за пасти, говори тук сега

я ми дайте красти да си начеша аз г***!!!

някой ще ме пита как правя аз таз паста,

а аз ще му отвърна че е краста.

За години 13 много си "живяла"-

вообще дали знаеш що е краста?

УЧИ ЛИ СЕ ТО ВЪВ 6ти КЛАС

или си го видяла ти у вас?

красиво име и Надежда-

към него трябва да поглежда

Редактирано 23 май 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

Кой за пасти, говори тук сега

я ми дайте красти да си начеша аз г***!!!

някой ще ме пита как правя аз таз паста,

а аз ще му отвърна че е краста.

Май`на края

веч отива.

Разцъфтя се

и жИлязо-

калИевата

коприва.

По градини

детски

и по парковете

градски

рАсти.

Ползва се

за зъбни пасти

и за

задни части.

Кал в нощята за коприва се разнежил -

скубем и я белим с кунки в манастиря нея.

В моите ръце бодливка става тъй покорна,

както мили стават с мене "синки хора -

до които се докосна -

буйна, връхлетяла буря съм........

ех, Високосна!

ПослеPис -

Ако не ПОВЕРВАШ - Кала

- имам дикименти /за копривата/

снимка на Линдуша седнала сряд нея!

като в приказката с мома неродена

как я беля, ченкам.....и овчици храня..........

Ако знаеш Кали,как мий домъчняло......

за овчици, търпеливи, благи.....

как ми се отива - с теб да заминаваме!

Адушка

http://www.vbox7.com/play:7dcb8313

Ади,

Осамотеньето в гурата е упасно!! Никва нужда - в дибати тук да са упсъжда! И да та жилнат на неподхудящо мясту - все ща са намери... http://www.youtube.com/watch?v=4eXDL3SDEZEлцито ти, кой как да гу вади!

Има рима, пари няма. Желание има всичко е измама...

Боже милостиви, опази, римата покойна от злини. Да се смея ли, да плача, кой повикал е палача ? Поне очите и склопете и поклон и направете, че геройски си погина, римата преди година...

Редактирано 26 май 200917 г. от shefkata (преглед на промените)

Боже милостиви, опази,

римата покойна от злини.

Да се смея ли, да плача,

кой повикал е палача ?

Поне очите и склопете

и поклон и направете,

че геройски си погина,

римата приди година...

О, не, дете!

О, не, сълзи!

Показвай бисерни зъби.

Правилно, Калада, че животът е кратък, докато се усмихнем и се озъбим... току виж сме пропуснали живота... и без нататък! А той е шарен, див, красив, ту е орех костелив, ту е захарен памук на пръчка който го живее знае и е щастлив, и ухае! защото това е талант, да остаряваш, да трупаш бръчки, но сърцето ти да си остава младо, младо...

Редактирано 26 май 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Боже милостиви, опази,

римата покойна от злини.

Да се смея ли, да плача,

кой повикал е палача ?

Поне очите и склопете

и поклон и направете,

че геройски си погина,

римата преди година...

Успокой се - Калллиента

хваща друм към Ориента.

Упокойна ще направим

на таланта си бездарен!

Ади

Боже милостиви, опази,

римата покойна от злини.

Да се смея ли, да плача,

кой повикал е палача ?

Поне очите и склопете

и поклон и направете,

че геройски си погина,

римата преди година...

Римата не ще погине,

не ще оставим я да си замине!

И за палача дума да не става,

да потъва той в забрава!

И нека всичките поети,поетеси,

да сътворим в рими чудно хубави пиеси!