Може би не е на място този стих

С удовоствие, коктейлчето изпих

Изпи го ти на екс,

сега ще искаш кекс.

Но кекса в магазина-

далечко е, но аз ще мина!

Изпи го ти на екс,

сега ще искаш кекс.

Но кекса в магазина-

далечко е, но аз ще мина!

На екс и секс,

наместо кекс

ще хапнеш за отслабване

на екс

без кекс,

За секс не ща да пиша това е тайна ниша...

За секс не ща да пиша

това е тайна ниша...

Хи хи хи ...

Богинята на плодородието се пробужда

Може някой тук да се въздбужда

Мисли палави, игриви

Че и малко похотливи

Те въртят се в нечия глава

Що да строя аз сега

Някой тук да има предложение

Що вещае ни туй слънчевото затъмнение

Някой нещо е намислил, начертал

И с човека си е поиграл

Аз съм тази с веселото настроение

Чакам аз специално предложение

Искам да е лято

Разцъфтяло, топло и с цветя богато

че то е лято! повече нима би могла да понесеш? дърво и камък се цепи от жега, плодовете наливат сладък сок, на морето е фраш от мацки, старчоци, тук-там по някой келеш... лятото пее лебедна песен, полуголи сме, ухилени и животът изглежда така лесен... ще мине и август в труд и почивка после ще паднат мъгли, дъжд ще запръска, ще прихлупи облак, студ ще се вклини в жарките дни... ще бъде, пъстро и тихо ще стане, царкиня ще е новата есен

На Пълно куку ще се скарам на намеци се впрягам... Ще го подкупя да мълчи- греховни мисли да реди! След туй ще го почерпя сутрин, обед да не перка, а вечер за наслада... с една студена Колада!

Не тъгувай, Калада,

в живота така е...

някой си тръгва,

друг пък остава,

всеки своята раница носи,

блъска глава и отговор търси

на милиони въпроси,

да скърбим(повярвай ми)

смисъл никакъв няма,

нека се усмихнем,

дори и когато много боли,

нека дните си да не обръщаме в драма.

Я чуй нежната песен

на влюбено, светло момиче,

славей в гора оредяла,

вдигни си главата и нека

през живота нахално да тичаме

донякъде с другите, но...

Редактирано 26 юли 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Когато си тъжна ,иди до реката,

наместо вълни песента ще се лее.

Водата измива ненужни слова

и нека по пясъка аз да ти пея.

Някога, толкова някога, че едва ли помни го някой тревата била от злато, осеяна с перли и камъни черни, червени, зелени... бе всякакви, но било трудно за ходене острите ръбове правели рана до рана охкали хората, проклинали дявола за тези му дарове... алени макове вместо камъни днес има в полето, а само на есен тревата е в жълто... напомняща отминало време няма го златото и скъпоценните камъни, правещи кървави рани ето, свърши ми приказката... има ли лица засмяни?

Някога, толкова някога, че

едва ли помни го някой

тревата била от злато,

осеяна с перли и камъни

черни, червени, зелени... бе всякакви,

но било трудно за ходене

острите ръбове

правели рана до рана

охкали хората,

проклинали дявола за тези му дарове...

алени макове вместо камъни

днес има в полето, а само на есен тревата

е в жълто... напомняща отминало време

няма го златото

и скъпоценните камъни, правещи кървави рани

ето, свърши ми приказката... има ли лица засмяни?

Тази златна приказка идва от детството.

На Алиса от слънчевите огледала

и порастнало тъгува момичето

за момчето и шарените му хвърчила.

Смири се, Приятел!

има земно притегляне

какво да се прави?

след жаркото слънце,

следва прегръдка от лед,

после пак огън и лава...

чакаме глътка вода

(някои се глезят със сладолед),

следва малко покой

и отново със сила напред...

Смири се, Приятел!

това не е съвет,

а завет, получен от древните,

Я,какво задишие цари -

ще трябва някой да се прояви

Денят е хубав и дори

мисля,че не ми се спи

ще изляза на разходка-

жалко,че си нямам лодка

Аз пък имам си една

и ще взема да ти я подаря!

Та във дните 'гат вали

лодка да си имаш ти!

Редактирано 10 август 200917 г. от icemans (преглед на промените)

Аз пък имам си една

и ще взема да ти я подаря!

Та във дните 'гат вали

лодка да си имаш ти!

Я,ура-ура

лодка имам си сега

ще се разхождам по реката

благодаря за добрината

По коя река!

Я вдигни ръка,

Линдито вземи

с тебе на разходка

мила Коби -

с твойта лодка!

http://vbox7.com/play:8b3178d8&al=1&vid=1931322

Дунав е реката, в която

ще се возим с теб

и в злато........

ще ловим и рибка такава,

желания тя изпълнява

Редактирано 13 август 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

Вървя аз и си мисля, дали пак ще се вкисна. Ама съвсем ми писна, да си вървя и мисля...

Като искаш не върви ами вземи и поседни, че може да размислиш и пак да се вкиснеш!

Всичко тук се случи
и всеки иска да научи.
Но пък за зла беда
ще я бъде все така.

Леле-мале, отбор песимисти!

недейте така,

животът тече си като река,

днес бавно минава,

утре водоскок,

следва водопад от радост,

вир с мехурчета искрящи,

детство, младост, зрялост, старост...

не пускайте дните нахалост!

нека се любим с тях!

да обичаш живота...

нима е някакъв грях?

http://www.youtube.com/watch?v=V-TithD7izM

Редактирано 17 август 200917 г. от Нел (преглед на промените)

мдаамм, денят намалява... Иде есен, друга е вече и птичата песен, златното бавно навлиза на мода, парцален е по-често небосвода, натежали гроздове вещаят наслада в предстоящите вечери... но... още е лято, Калада! не плаши момата с тъмнината, все пак хубаво се спи, когато слънцето не ти блести.

Със идването на есента

и ние ще сменим песента.

Ще ни налегне меланхолия,

ще вдигаме до небето олелия.

За размисли ще бъде време,

но важно е да не ни дреме

Попарени от сутрешен студ листата кротко линеят отново е есен и смут в сърцето ми тлее, коварна тъга ме прегръща, облаци сиви засядат в очите, слънцето отдалеч ми се смее, това е момиче, Съдбата... преглъщай! Веднъж обещах си, че есенно време ще пиша за пролет, че да не ми дреме от малката смърт на всеки септември, а някак не става, не ми се получава градивната радост от отминала младост а и римата понякога просто така се получава

Редактирано 25 август 200917 г. от Нел (преглед на промените)

малко трудно тук,сега се ориентирам- но все пак решение намирам- с търпение се стига на далече... кой ще ме последва вече?

Обичам тъгата, мило момиче, тя тъй добре ме рисува, когато след вятъра се опитвам да тичам тъгата е тази, която всеки път ми напомня, че не се движа, а само буксувам. а после се вдига сякаш завеса на чуден спектакъл и радостта с усмивка пристига когато най-малко я чакам, така с тъгата общувам като със верен приятел.