Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Благодаря ти, Лина,

че намина,

ще изтегля филма,

с тайна да се подкрепя,

а парите...

и те пусти опустели,

чертаят края на света.

но така и не успяват

здраве и любов да купят,

нито щастието земно,

нито радостта вълшебна,

защото те(знаем всички)

струват повече от парички,

и ги няма ни в Билла,

ни в Гучи, ни в Армани,

ни в пормонетата на черните врани...

но финикийските знаци купуват

съдби и приятелства,

поставят ни в кофти обстоятелства

и диктуват... диктуват... Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря ти, Лина,

че намина,

ще изтегля филма,

с тайна да се подкрепя,

а парите...

и те пусти опустели,

чертаят края на света.

но така и не успяват

здраве и любов да купят,

нито щастието земно,

нито радостта вълшебна,

защото те(знаем всички)

струват повече от парички,

и ги няма ни в Билла,

ни в Гучи, ни в Армани,

ни в пормонетата на черните врани...

но финикийските знаци купуват

съдби и приятелства,

поставят ни в кофти обстоятелства

и диктуват... диктуват... Публикувано изображение

Нел форумна приятелко мила

Добре че Ви има тука със Лина.

Та да не съм едничката

Дето не вярва в паричката.

Все на духовното се уповаваме,

И наивно пресмятаме

Колко ще спестим от едното

За да си купим сакото.

Нека други се кипрят във Гучи

Това няма със нас да се случи.

Ние сме момичета Необикновени

Не сме вечерни феи ,а дневни.

Ний не сме стока на показ изложена

На рафт сгъната и поставена.

И с етикетче пресметната и предлагана

И умело на купувача продадена.

Не ми е жал че няма Армани

Да види на моето тяло таланта си

Ний ще си слушаме жадно Росини

И ще пълним с красиво душите си.

А на фуклите дето за плат плът разменят

Ще им кажа от сърце „Наслука”

Дано добре върви алъш вериша

И да не умрете от скука .

Че само със Пиер Карден

Не може да запълниш своя ден

Душата също иска да се облече в дрешка

Но купена в книжарница а не на Витошка.

P.S.Нел пак ме изкуши таланта ти да пиша. ;)

Осъзнавам че моите драсканици стоят нелепо до вашите стихове,но поне се забавлявах ,дано и Вас. :)

Бъдете снизходителни към едина непоетеса,но обичаща стиховете жена,за която е чест да пише заедно с Вас тук. :P

И пишете,пишете ,радвайте ни с красивите си стихове. :lol6:

Ако не талант,поне души за красивото имаме някои от нас и сме жадни за прекрасните Ви стихове. :lol6:

Редактирано от Evva (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Еве, Евичка прекрасна, няма нови и стари поети, има желание, има старание да се вкарат думите в куплети. в този наш объркан свят всеки има свой талант, един пише, друг е шофьор, трети артист е, лекар, монтьор... зарадва ми сърцето с думи добри, затова пиши, пиши, пиши ше се забавляваме! напук на кризите световни, напук на бюстовете модни, напук на черните магии, ние сме били, сме и пак ще сме ние! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е-таланта не може възраст да има! Той много дава на поета и взима Всяко негово чувство емоция грижа Изстрадва поета повторно на книга. Твореца прави със нас чудеса Кара ни като невръстни деца Да откриваме красотата във всичко И в тъжното да виждаме комично. Със стих ще ни разсмее лесно той Ще ни разплаче и ще ни разчувства Усещаме го толкоз близък ,свой зарежда той душите ни със чувства! Затуй пишете Нел ,Лина и всички поети , Света със Вас по-хубав е и свети Надникваме във Вашите светли души и всичко лошо и тъжно във нас се руши. А ние дето с талант за стих не сме родени Сърцата си без страх със любов ще отворим Да ни радват красотате от Вас сътворени По своя път да продължим по-чисти и бели.

Редактирано от Evva (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пиши, Евичка, пиши! Понякога набирам думи... уж чувствам ги, а те - глуми, понякога са празни като лейка, понякога пращят, друг път са тихи като вейка, понякога се получава, в повечето пъти-не, но забавата остава, все едно на матине с приятели верни в дрехи вечерни тихо заслушани, но не омърлушени, вплели сме своите нежни сърца и когато на живота завоите гневно изтласкват ни... пак с думите-моите, твоите... намираме верния път към дома и към своите и така... с тиха усмивка през живота вървим и сме истински, еднакво обичаме и Луната и Слънцето, колкото умеем, толкова сричаме, но не търсим отличие, падаме, ставаме и пак продължаваме любовната ни призивна песен, понякога сами оставаме, но... и тогава има начин лесен, повтаряме си: Сам съм, но не съм един!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЗИМНО ОЧАКВАНЕ!!!

И заваля най-тихичкия сняг,

но няма кой партината

със стъпки да нашари!

В самотното очакване

безмълвна побелях,

но няма да почукаш на вратата,

няма!.....................Ади!

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

„Кой е?" – някой се обади

"Не стойте в тоя студ

Влезте!"- каза Ади.

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Се чу отново звук

„Кой във тоя сняг

Тупа-лупа пак"

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Ето, че излезе Ади вън

Да прекъсне този звън

И види кой дошъл е тук

Но никого отвънка няма

„Ах, каква е таз измама"-

Ади се озърта и кокори

И вратата с крак затвори

Но отново, сякаш че на пук

Чу се пак натрапчив звук:

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Как само се ядоса Ади

И точилката извади

„Ще го науча тоз хайдук

Таз игричка бе дотук"

През прага бързо тя надзърна

И в този миг проблема зърна

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Потропваше нахалния капчук

Редактирано от Fingli
махната снимка от цитата (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

„Кой е?" – някой се обади

"Не стойте в тоя студ

Влезте!"- каза Ади.

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Се чу отново звук

„Кой във тоя сняг

Тупа-лупа пак"

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Ето, че излезе Ади вън

Да прекъсне този звън

И види кой дошъл е тук

Но никого отвънка няма

„Ах, каква е таз измама"-

Ади се озърта и кокори

И вратата с крак затвори

Но отново, сякаш че на пук

Чу се пак натрапчив звук:

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Как само се ядоса Ади

И точилката извади

„Ще го науча тоз хайдук

Таз игричка бе дотук"

През прага бързо тя надзърна

И в този миг проблема зърна

Чук-чук, чук-чук, чук-чук…

Потропваше нахалния капчук

Кихи,

я двамина,

към воденицата

да сториме партина!

Ади е голяма майсторица!!

Дърпа чудно вкусни и голяяяями, мазни пици...

http://vbox7.com/play:21dee0dd

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кихи,

я двамина,

към воденицата

да сториме партина!

Ади е голяма майсторица!!

Дърпа чудно вкусни и голяяяями, мазни пици...

http://vbox7.com/play:21dee0dd

Но аз съм абориген...не, ами неандерталец...

Ей на обърках се пак, как беше...а, да – вегетарианец

Не искам дебела, вкусна, гадна пица

Дай ми само чашка изворна водица

Не знам дали ще тъпчеме партина

Виж го слънчо днес как силно грее

Но на гости нека идеме двамина

Че Ади е готова даже винце да налее

А щом пък Ади е таквази майсторица

Нека вместо да ми меси мазна пица

Тази наша пъстрокрила гълъбица

Да омеси сладка цица...оп – мекица

Простете ми другарчета за грешките

Но голям ми е товар на плешките

Снощи тъй наблегнал бях на чашките

Че припознах върху друга аз...на Дулсинея прашките :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аде! Не лъжи ме..

Ти по Него страдаш!

Ам..

а..ДъЛсиНея??

нея де я слагаш?!

Уж, на мен говориш...

...пасти...чикилади...

Не са съблазнява тъй,

душици млади..

Аде!

Да та вода,

мила, у швейцарско?

Никви чикилади!!

Бизниса златарски

с тебе ще въртими...

От мен – саата!

Ти пък ще да връткаш

правилно стрелката:

по точното време -

звездно!

Не, човешко...

Нил видя, че вече

става много жежко?

Кой сме, месец, скъпа?

Де ги, снеговети?

Га, че юни вън е...

Виж, как Слънчо свети!

Сбъркано е всичко –

виж го календаря.

С капан файл...

И всичко!

....всичко се повтаря....Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колко много спомени, имам в тази тема, колко много думи, искам да си взема ! Колко ми е трудно, даже ми е жално, гледам как загива, ден след ден тотално ! Моля ви поети, тука се върнете, темата отново, вие съживете... Свойта блага рима,нежното си слово, тука донесете, моля ви - отново !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ей я тая лошотия Ади Ще ми черпела със шикалади Ама обещава ги на Кали Пък един на мене не извади Ще я води тя дори в чужбина И забравя цялата дружина Шефке, каниш ни отново всичи тук А виждаш как посрещат ме с юмрук Дулсинея лоша им била Росинанта нямал пък крила Заглеждал Санчо първескини А те пък сякаш са царкини И как да влизам в тая тема Затуй на нея АНАТЕМА Е, добре де, хайде, стига вече Че се много времето отече В пунделник сичките да се сбереме А пък шикаладите - от мене Ако случайно нещо бавя се, и аз не дода Знайте че война със великани нейде вода

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хей почакай, Дон Кихоте благи -

кака Кали мене обеща

на Швейцария от сладостите кратки!

Ама на - била е тя жена!

Кали каза, че е Принц прекрасен -

Принца от незнаен кът безброден

Кой ме лъже - аз отдавна диря

с Принца до Швейцария да ходя!

Пак излъгана - измамена съм аз,

с шикаладче въдичка захапала -

Дон Кихот нарича Кали женско,

е, да иде с нея той у немско,

аз нататък продължавам напористо

да си търся Принца - тъй, начисто!

............................

Пак стоя с оклюмана глава -

няма шикалад....дори трева!

Гледам, чудиш се отново Аде,

накъде ли, ще задухат ветровете...

Вие с Шефката ..

досущ сте, Кихо!

Ами, хайде!

Всички ветреници съборете...

Публикувано изображение

Редактирано от Fingli
махната снимката от цитата (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Идват празниците зимни!

Нека бъдеме смирени,

кротки, праведни и силни -

към Доброто устремени!

Публикувано изображениеДа се прави

интер-

есен,

с интер-

нето,

всеки може.

С интер-

зимата

е сложно.

Но не е и

невъзможно.

Ледове,

подгрей със сила.

С лодчицата,

дай направо!

И вълните

следвай кротко.

Виж, как

Рая се задава..

От върхът,

висок до вчера,

днес – земя

новородена.

Слънцето,

Отново грее.

Ада, връща се

при мене.

Публикувано изображениеПубликувано изображение

Редактирано от Fingli
махната снимка от цитата (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Празници идват, зимата е тука. Новата година на вратата чука Весели празници!!! :huh:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Празници идват, зимата е тука. Новата година на вратата чука Весели празници!!! Публикувано изображение

Нема веселба, другарю!

Нито зима се задава.

Публикувано изображение

То..

веднаж да влезне шефката -

взе,

че разводни ни темите

Тежко, тежко!

Толкоз, спомен..................

Тъй разстройват се коремитеПубликувано изображение

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колко много спомени, имам в тази тема,

колко много думи, искам да си взема !

Колко ми е трудно, даже ми е жално,

гледам как загива, ден след ден тотално !

Моля ви поети, тука се върнете,

темата отново, вие съживете...

Свойта блага рима,нежното си слово,

тука донесете, моля ви - отново !

Спомени връхлитат, сълзи напират,

ала, за жалост, не реалност е това.

Обрзи нарисувани в миналото загиват

и ние скланяме пред тях глава.

Ако можеше миналото да възкресим...

Да разкажем за писаните редове,

света отново със четка да украсим,

да разтопим издигнатите ледове...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спомени връхлитат, сълзи напират,

ала, за жалост, не реалност е това.

Обрзи нарисувани в миналото загиват

и ние скланяме пред тях глава.

Ако можеше миналото да възкресим...

Да разкажем за писаните редове,

света отново със четка да украсим,

да разтопим издигнатите ледове...

Ех, че беше време, чудно и прекрасно,

колко сме се смяли - гласно и безгласно.

Всичко тука беше, толкова красиво...

А сега поглеждам бързо, някак ми е сиво !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ех, че беше време, чудно и прекрасно,

колко сме се смяли - гласно и безгласно.

Всичко тука беше, толкова красиво...

А сега поглеждам бързо, някак ми е сиво !

темата сякаш ми е непозната

чувствам се някак не на място,

а как римуваха се тук словата

всичко беше толкова прекрасно.

Редактирано от cat_of_prey (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Неблагодарност,

твойто име е ЖЕНА!

Ах, до кога ли , до кога

със тебе ще е все така?!

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Честита да е Новата година!

На всички ТУК...а и... на АдИлина.

Бъдете живи здрави!

И в блоговете си пишете.

По вас ще се равнявам -

щото вий за мен сте боговете

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

как тихо е тук...

казват: мълчанието е злато!

но има ли движение във блато?

не е ли по-чудесен за ухото

на близката река ромола,

в стихии ставащ грохот?

дали на глухите и немите

не липсват думите-звънчета?

та вкарват плам в жестова полемика...

оценяваме нещо, когато го няма

не, мълчанието не е злато,

измислица нечия, поредна измама... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

------------- А толкоз прозаичен е живота! Настава утро - хукваме за някъде Поезията мушbаме във джоба, подрънква сред петачета проядени! Красивото е много нависоко! И слънцето ни грее недостатъчно Забързани пропускаме Доброто - в сърцата с безразличие затлачили! http://www.youtube.com/watch?v=eKiujDWRBAM

post-198685-1263626612,41_thumb.jpg

Редактирано от linaadelina (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Красотата, скъпа Лина, е навсякъде, но така неуловима е понякога... нима с очите си зрящи успяваме цветовете да видим на вятъра? Нима, заслепени от гордост човешка не съдим на близките дребната грешка, а себе си някак високо поставяме и че сме същите хора забравяме.

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Под римите живот нали прокрейва, цветенце, здравец,минзухар,кокиче! Не разрешавай да измръзнеш - ще изгрее! Слънцето е близо - Теб Обича!!!!!!!!!!!

post-198685-1264926529,33_thumb.jpg

Редактирано от linaadelina (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Под римите живот нали прокрейва,

цветенце, здравец,минзухар,кокиче!

Не разрешавай да измръзнеш - ще изгрее!

Слънцето е близо - Теб Обича!!!!!!!!!!!

Не е ли още твърде рано

за тези захаросани банбони??..

Да влезнем най-напреде във кръчмата:

виж, вече е

ОТВОРЕНО!!

По чЕшчица пеЛинно вино -

додето хлебът втаса.

И чувствата ни най-подире

комкани,

Публикувано изображениемирясат!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...