От тая моя доброта ми иде и да изкрещя: Стига,стига с таз самота, да дойде вече Любовта... ...Знам, онази Истинската...

Сред многото глупост сред толкова лудост, все някой сродна душа си намира, а форума тука всички ни сбира.... огромен е -всички побира

Илюзия подобно на мираж, идея покрита с камофлаж. ....Небето..., което през ноща радва ми сърцето, Най-добре вижда се нейде от полето. Изпълнено с тишина, Огрявано от звездна светлина, помага на хора страдащи от самота. Шир в която реят се птички, поздрав от мен към една от всички....

ОЗАРИ МЕ ЗВЕЗДА СВЕТЛИНА

Озари ме звезда светлина
и нежни вопли в мен събуди.
А празничната им топлина
любовта в мен пробуди.

А тя е толкоз невероятна
и покри ме със звездна пелерина,
ухаеща и все така приятна,
и нежна като коприна.

Вали... и отмива умора, покълнала в лятната жар, тихо листата говорят как дъждът днес им е първи другар. Почистил праха им, погалил с нежност всяко от тях, а после духнал свежият вятър отнесла водата листния грях...

Добре е когато навънка вали- сега поне горещината се скри... E,вярно,че трябва чадър- ако работа имаш на вън, но зад прозорец когато си ти- приятно е в твойте очи

Уж почивките свършиха,а ваз ви няма, на какво дължи се тази форумна измяна? Да не би студът пръсчетата вкучени, проблем - няма рима кой да съчини! Мислете му,че иде зима тежка, описание - студена,нечовешка... А в тъмнината....., от снега ще блика светлината, отразена от луната. Изглежда приказно красиво, къде изчезна човешкото лице щастливо? май свърши сърдечното топливо... надежда за бъдеще красиво. Давам ви тема именно СТУДЪТ, на коя от вашите души е тя страхът? Студ изразяван в градуси, или неприятни от живота в сърцето татуси...

С изкустни пръстчета красота рисува Ледена кралица, онемяла тълпата притихва каруцар нейде цветисто псува, тийнеджър нехае, поръчва си пица, студ идва, влачи подире си лихва, шест месеца хладни ни чакат, в дългата нощ, приятел е мрака за някого е любов, за друг чака-рака

Редактирано 15 септември 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Първата си рима пускам и много плюскам.

Всички от мене знаите че ще се омаете,

рими ще ви мисля и ще съм на виста.

Аз съм римовач от класа и си имам каса.

Парички там пилея и се веселея,

след година 2 и 3 някой ще пърди и улицата ни красива ще е на покрива.

И ето пак сега,

обгърнат в лека самота

и чакащ в безмълвна тишина,

съзрях аз темата една.

'Да пишем в рими' някой заяви

и първият си пост разкри.

Нека звучно се леят нашите слова

в тема нежна, красива и добра.

Понечих аз да пиша първият куплет,

но не знаех как да продължава занапред.

Но ето че с вторият ми ред,

всичко тръгна като сладък мед.

Вие римувани сте от класа и си имате украса

Може грешки да допусна но неще напусна

във темата ще аз седя и ще ви пиша от моите слова.

Й аз ще изпусна и ще се блъсна но после пак

ще тръгна със кола по обширната ни планина.

Напускам работа със кеф и си копувам сладолед

нямам работа аз сега и си чепкам керемидата

покрива ми тече и някой ще омре

може думи лицемерни аз да ползвам

но нсе още бозам.

Майка ми млякото подгрява да си купя аз морава

зайци да пася и бизнес да вартя.

Минаха се година две пуснах аз шкембе

със пари се зарих и чак покриват покрих.

Хората на мене завиждат и се убиждат

че нямат милион или два да си купат очила.

нощ... звездите ухаят на дъжд нов ден е вече, а със стария съм още облечена, не, не искам да го сваля от себе си, ароматно лиричен, почти неприличен, в своите полюси - ту обич, ту безразличие... а Луната в сребърно си величие диктува приливи и отливи... горко на океана! подчинен и безличен е

Чудите се вий защо тука всеки влиза айде помислете не търсете рима. Май за всеки нещо има колкото и да се мусите от несполуки тука влизате и сте прочути колко ли му трябва да човек за да се усмихне, за да е поет... Според мен е толко просто истината вий търсете има я - не се чудете просто малко само прогледнете на дълбоко вий бръкнете. В стаята е тъмно - стъпвайте на пръсти и от думи няма нужда - казано е много важно е да чуваш - това май стига. Ето - края май се вижда, стягайте багажа тръгвайте натам, където свети да - едвам мъждука но когато съм сама - аз идвам тука... Поседнете с мен сега и нищо не правете просто слушайте и малко помълчете... http://www.vbox7.com/play:178e0e01

мълчаливите поети мълчаливо пишат те със думите си дишат, дишат Ето есен свита на прага ни и тя смълчана, на дървото врана, врабчета писукат, вятър свирука из уморените клони, мъглата прегръща тревата понякога, някой обича, друг отегчен е от чакане... Животът пее своята песен, светът все така луд и отнесен е пълен със влюбени искри изумрудени, а който желае покрива се с плесен това бил начин за живеене лесен

Редактирано 25 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Ха пилета се карат, докъде ще го докарат? Милички дайте го по-ведро, една към друга малко по-щедро... Създания мили нежни, бъдете малко по - прилежни. кому е нужно връжда да има, да видим на добротата санонима. Не ви се меся,не ме разбирайте погрешно, Нека АЗ съм ви проблема - да ми бъде интересно, пожелавам ви помирение успешно...

Събрахме се значи, да обсъдим значи, какво значи, думата значи. Решихме значи, че думата значи, нищо не значи.

хм... моето мнение, значи е че значи много значи, искаш време значи, да помислиш значи казваш значи. друг път значи, обяснавяш със значи значи, което значи, че значи много си значи разбра ли ме значи, или да повторя какво значи значи

решение се взима лесно фактически, ама с последствията е трудно практически, грешки допускаме често ученически, дано не стават ужаси драматически

РЕШЕТКА В ДУШАТА

Есента предчувства

прах от обич стара.

Споменът притрупва

камък зеленясал.

Станаха реалност

сънища нагарчащи.

Сто слънца без радост

в облак се спотайват...

Песен ли припява

стара кукумявка.

Милост от Съдбата

ничком тя изплаква.

Кой лиши от обич

птицата самотна!?

Литна огорчена

в кът потаен, горски!

В песента камбанна,

в сивия прозорец

любовта остана

жалък, скъсан просяк...

Милостиня пуска

всеки минал странник!

Чуваш ли - капчука

плаче в ружа бяла?

Спи вратата в здрача...

Старата решетка

вече спря да драще...

...а в душата - грешка!...

Редактирано 12 октомври 200916 г. от linaadelina (преглед на промените)

Аз, макър и непохватен, тук, ще бъда ясен, кратък: многото, е всъщност, МАЛКО!!! - некаква си.. за лъгалка

Една прекрасна темичка,

на чисто,

за всеки, който римички твори,

за Аполон, за Хера,

за Калисто,

или в предутринна росица

се брои,

за всички, мерената реч

що тачат,

да заповядат - тук да се закачат.

Aз съм нова тук

влизам в играта

ще гледам и оттук

спазват ли се правилата.

Ето нещо в рими и от мен

дано попадне някой в плен 

* * *

Обичам те, разбери!

Мислите ми влюбено към теб прескачат,

не мога за миг от теб да се отдалеча.

Очите пълнят се със сълзи, плачат

Обичам те, разбери!

Терзая се постоянно от миража,

в който се появяваш единствено и само ти.

Думи не намирам, за да ти кажа

Обичам те, разбери!

Седя в очакване и изгарям

от чувства ужасяващо разтърсващи.

Искам те и няма да отричам -

обичам те, разбери!

В златни капки се къпе душата, радост сбира - да има за после! Слънце топло зад облак дъждовен все очаква любов непозната!

Редактирано 16 октомври 200916 г. от linaadelina (преглед на промените)

И тук любовна е хавата... а на мен умът ми все в тавата Тава! Това звучи гордо, и когато гладните орди нападат, тавите се радват, не страдат! че стига им тази награда, сладокусници пак да нахранят... Тава! Това не е длъжност! това е призвание, да минеш през огън и сървайвър да станеш, пълен догоре пълчища да храниш... О! Тава трябва да стана! Отворена, пълна, събрала гювеча, отлагайки за по-късно теча, който все едно някога идва било от ръжда, било от некфа енигма... И съвсем по социо-логически, ще изригна в лозунг вулканически: Да живеят всичките тавета, по всичките земни кълбета!

Редактирано 16 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

И тук любовна е хавата...

а на мен умът ми все в тавата

Тава! Това звучи гордо,

и когато гладните орди нападат,

тавите се радват, не страдат!

че стига им тази награда,

сладокусници пак да нахранят...

Тава! Това не е длъжност!

това е призвание,

да минеш през огън

и сървайвър да станеш,

пълен догоре пълчища да храниш...

О! Тава трябва да стана!

Отворена, пълна, събрала гювеча,

отлагайки за по-късно теча,

който все едно някога идва

било от ръжда,

било от некфа енигма...

И съвсем по социо-логически,

ще изригна в лозунг вулканически:

Да живеят всичките тавета,

по всичките земни кълбета!

АМИН!

Но когато гледаш отстрани

тези дивни вкусотити....

...и сърцето те боли!

О! С какво по-лоши ние

се оказахме от тези

на прекрасните трапези!

Редактирано 18 октомври 200916 г. от linaadelina (преглед на промените)

Лина, Лина, остави трапезите, имаме си Его да си мезиме, има доста, пусто опустяло, смях ни трябва в криво огледало. И е густо и модерно, днес облечена съм в черно с бяла везана якичка мязам баш на ученичка. панталонът ми е плитък, отзад прозира "свитък", веждите са ми оскубани, но пък вещо нарисувани и косата е в тон с всичко, дали ще ме зърне чичко Паричко? малко чалга да му пея, и охолно да живея!