Замряха Римите, замръзнали в калта оклюмали главички, те като кокиченца с надежда плаха очакват Пролетта!!!!!!!!!!!!!!!!!! http://www.vbox7.com/play:50c8e9c2

Цял ден,

свирчо

свири ли, свири...

Продължител

на рода си

той, дири.

Сам

да се справи,

не може.

Колективен труд,

реши

да положи

Замряха Римите, замръзнали в калта

оклюмали главички, те

като кокиченца с надежда плаха

очакват Пролетта!!!!!!!!!!!!!!!!!!

http://www.vbox7.com/play:50c8e9c2

Затишие - да се порадваме на пролетта

и така - до колене в калта

ще пазим едничката надежда -

...нали всичко до това се свежда ...

Ако нещо бъркам - поправи ме!

И все пак - извини ме!

Но така го мисля аз

в този късен час.

----------------------------------------------------------

Заредени с вяра и любов, сърцата ни са силни, мълвящи: Винаги готов! през дните меркантилни. Посрещащи и хубаво, и зло с усмивка на лицето, да потанцуваме с живота и нека пролетно да е! дано! и слънцето да свети! А нощем с младите звезди да си шушукаме на воля, ей време спри де, спри! любов в сърцата ни ромоли

Редактирано 27 март 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Като маргаритите нежни, красиви и чисти. Като божура засмени. Като бръшляна упорити, събрали в себе си на слънцето лъчите. Като елиците ползвайте си иглиците. Като липата уханни и ласкави. Като върбата мъдри и жилави. Като лалетата жълти и лилави. Като лозата. Като тревата. Като свободата на листата. Бъдете! Нека всеки човек стане цвете.

Редактирано 28 март 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Хахаха, Говорим в рими, докажи ми, че говорим в рими ако не,кажи ми, че не говорим в рими

http://prikachi.com/images.php?files/1477012O.jpg На всички поети пожелавам ЩАСТЛИВИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ!!! Ади

Благодаря, благодаря ти Ади благодаря на всички баби млади благодаря на всички благи чички де стихчета редят като карфички /с иглотерапия се сичкото лекува де що наболва почва да кротува/ Поезията тук е позитивна красива, нежна, кротко - ексклузивна Да Ви чете чиляк е просто удоволствие като за гладна сган- керван със продоволствие. Затуй Ви, поетеси и поети изпращам ярки, розАви привети...

Ах, как приспивно

шепне тишината...

защо не пишете бре

...хвана Ви ината?!

нали все стихченца

редите като перли

изкуствени

пластмасови

...от нерви

лекувате се

с правилните рими

пришпорвани от

похоти незрими.

къде сте

поетеси и поети

къде сте

музи

в тиквени карети?

Ще има да ни викаш - тоз живот и скапан - и изнервен ни съсипва! И пътя стръмен- гаден и суров - че време не остава за Звездите! http://prikachi.com/images.php?files/1491096Y.jpg

Какви звезди - това са светлинки от кръчми, галантерии естради... умът ми спи - през снежни равнини безбрежни безнадеждни палисади.

Какви звезди -

това са светлинки

от кръчми,

галантерии

естради...

умът ми спи -

през снежни равнини

безбрежни

безнадеждни

палисади.

Ми да!

От тези кръчми и естради

сега всички сте заспали.

Офелия - днес изгряваща звезда

а снощи беше мъжката мечта.

Почини си!

Сред безбрежни снежни равнини

за довечера сили събери...

Редактирано 7 април 201016 г. от [BG]Scarface (преглед на промените)

Мъжки и женски мечтите проблясват в оранжево-черна тъма Като бойна сирена свисти Сватисхана - върлуват вампири в нощта

Привет нова линия, привет! Думички свежи в малък букет! Офелия... приятно ми е - Дездемона, почти задушена, но не от Отело, а дългата зима набръчка ми челото. нещо се цупя, нещо скрибуцам, не летя, не тичам, а вяло си куцам, само вътре в мен пее тихо сърцето, (то все не е в час-клетото)...

...така се счупената ваза фрагментира /разфръкнали парченца самота/ и само празнотата си вибрира в свободна, бегранична пълнота...

с нежния полъх

ароматните думи

скъсяват разстояния...

щипчица милост

подправя горчива печал,

определено състояние,

в което

единствено

владетел е http://www.youtube.com/watch?v=d1BgYTZ4Mxc.

отдавна отдавна сърцето е стрито в кристалчета сивичък прах далече далече в небето открито дъхът замръзнал е в страх

Живяло някога в далечна страна малко и плахо момиче, сега е вече голяма жена и още се учи как да обича. Преди много години(разказа ми веднъж) срещнала странник-интересен мъж и той и отключил сърцето, научил я как да го пази от омраза, от горест, от ревност и мъст, и от страха, извиращ на талази. Когато си тръгвал и върнал ключа и няколко думи и казал: ето-това е моята тайна- не го залоствай, остави го така, нека е отворено за всички, но приготви си малка игла и над всяка кървава диря бродирай, дете, бродирай цветя!

...бродирам върху канавата от вчерашни изтлеяли мъгли с игла от писък стреснал тъмнината и с перли от пресъхнали сълзи

ирония, нали? от песъчинка дребна, попаднала във мида, се ражда перла... и как боли когато миговете черни разкъсат тишината? минават години, празни дни в болка пропилени, но перлата... тя не спира да блести! от чисти сълзи е родена

Редактирано 8 април 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Ирония? - арония, без захар и в хармония с какаов кейк... Начичена с бижу от перли - спомени от мидена агония. Ирония.

Агония? О, не! Смъртта на мидата дарява живот- реверанс на преходното пред вечността- безвремие (което за по-кратко) наричаме своя любов. И в нея се вричаме, а дори не знаем как да обичаме, забързани нанякъде с прашните си спомени- незабравени страдания, слагаме витла за вятъра и него да заловим, да оплетем и подчиним... ето това е агония! и не помага добрата арония, в глътките чай и не помага и най-богатия, дори лъвския пай.

Уф, омръзна ми от стара ряпа настъргана на баклава омръзна ми да гледам сива зацапана с петна стена омръзва все да се преживя изтлеялата нищета уж мила е, добра, красива а си мирише на смъртта...

Очаквах душата ми да спасиш от мрачния затвор на плътта, но ти дойде и само тялото ми в надгробен камък гравира. А нея я няма - уплашен търсих в безплодния студен камък, но намерих единствено моите удушени блянове от костеливите ръце на мъката! Явно там при сътворението не са ми вдъхнали крила...

Редактирано 9 април 201016 г. от Гост (преглед на промените)

Без криле без ръце без душа разжежена; /строшено кристално сърце/ под нежния полъх на анемония спим край мъртво горчиво море...