Към братчето ми Дарко

О, знам, че имаш волна мисъл

и, че обичаш да летиш,

но мене фея ме ориса

да бъда земен – ето виж:

...

Но!

Днес Пегас е със разстройство -

любовни рози пасал бил,

увлякъл се във туй геройство

и ...ето, че попрекалил!

...

А?

Post Factum...

Розите, о мили Марко,

не са бодили а цветя!

Защо ги пасе без да мислиш,

какво ще правиш ти сега?

Сеното вече не ухае,

и дирята ти няма край,

и трънчета в устата си не слагаш...

Отиде си магарешкият рай!

Недей тъжи ти мили Марко,

а просто разтвори уста,

ушите изпъни - и на парада,

ревни по силно от тръба.

Разритай всичко - разпилей го,

че да не останат две и две,

и някой ако дава ти съвети,

вземи и бий му ти чифте.

толкова уморени хора увредени от любовта или от липсата й. хората просто не са добри едни с други едни с едни.

* * * Ще отговоря днеска в рубаи? От устните ни те излезнали, дори по-леки са от птица степна, бяла. В пожара втурнала се за да изгори. Във зноя прашен, виждаш сянка почерняла... Под булото откриват се усмивка и възхвала! Но, само ако в мислите ти бил си, жива струна, а не искрица в пепелта изтляла.

Редактирано 9 юни 201016 г. от darkterminal (преглед на промените)

Страхът уморява, впил безумен поглед в преходното, сляп за истината стара- любовта е житото, останалото... плява. И вместо с наслада да пием от младото вино, преглъщаме своите догми- горчивото става все по-горчиво, а сладостта... кой ли я помни?! и търсим я тази блудница стара навсякъде, но не и вътре във нас, а тя е там и ни чака... да се опомним! да отключим незаключената и врата и прегърнати нежно и заедно с други очи да погледнем света.

Леко ми е на сърцето - сякаш малка перушинка, литнала е горе във небето и е станала прашинка. На вятъра в прегръдката омайна, под ласките на слънчеви лъчи... устремена към страна незнайна с едничък спомен - твоите очи !

* * * Крилете тежат. Уморен пак присядам бавно във мрака...

пастелни мисли в синьо разлято мастило по листа, отчетливо контрастиращи с чистотата на бялото чувство и тъжно, и тихо е... алабастрени лебеди на полицата мълчаливо екскортират днес към графата "минало"

Ние, с Ади ай да си говорим! я се постегнете! и от мен и Ади вече, не странете! Що се тук делите? И сте толко крайни? Не ли пишем с Ади стихчета омайни?

Ние, с Ади

ай да си говорим!

я се постегнете!

и от мен и Ади

вече,

не странете!

Що се тук делите?

И сте толко крайни?

Не ли пишем

с Ади

стихчета омайни?

Аааа, така не бива

с нас да се задяваш!

Ти се криеш с Ади,

пък нас обвиняваш!

хм... хм... хм... хъмкане "случайно" , я да видим кой говори за "ние" толкова крайно?! какво да ти кажа, Калада-а-а... пиша когато мога, и на мен си се надам, и то не е поезия(да не бъда криво разбрана) а онлайн забавление в минутки за отдих, непретенциозно откровение, приятна и лека наслада. Ами хайде пишете, де?! изчезнахте някъде, откакто прочетох, че дъртите сме опропастили темата, пребих се от чакане, а от калинката ни вест, ни кост ни следичка няма

хм... хм... хм...

хъмкане "случайно" ,

я да видим кой говори за "ние"

толкова крайно?!

какво да ти кажа, Калада-а-а...

пиша когато мога,

и на мен си се надам,

и то не е поезия(да не бъда криво разбрана)

а онлайн забавление

в минутки за отдих,

непретенциозно откровение,

приятна и лека наслада.

Ами хайде пишете, де?!

изчезнахте някъде,

откакто прочетох,

че дъртите сме опропастили темата,

пребих се от чакане,

а от калинката ни вест, ни кост

ни следичка няма

ТЪЖНАТА КАЛИНКА

КАЛИНКА НЯМА НАСТРОЕНИЕ!

И ВРЕМЕНЦЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ...

ПРЕПУСКА КАТО КЬОРАВ КОН

ОРЕ ДЪЛБОКО - ВЕТРОГОН!

...........................

а вечер, клекнала в тревата

заспива - клюмнала главата...

ТЪЖНАТА КАЛИНКА

КАЛИНКА НЯМА НАСТРОЕНИЕ!

И ВРЕМЕНЦЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ...

ПРЕПУСКА КАТО КЬОРАВ КОН

ОРЕ ДЪЛБОКО - ВЕТРОГОН!

...........................

а вечер, клекнала в тревата

заспива - клюмнала главата...

А казват: "времето е наше!"

и прав е всеки, който го твърди,

сами забъркваме си кашата,

а после нещо ни горчи.

За усмивка, за забава

време винаги остава,

няколко минутки само,

резултатът: пълна гама

ведрина, и свежест, пълен мях

с истински, реален смях.

но пък щом тъгата начумери ни лицата,

времето ни все не стига,

умора влачим цяла талига

и търсим нейде в тревата утеха,

а тя е в нашата дреха

Калинка там й е проблема

със дрешка кривичко скроена,

накриво спи, ечи, лети...

а нощно време в транс крещи,

че всичко живо й е криво

за ориста неприемлива,

за слънцето,тревата, вятъра

и най-подире...за театъра!...

.............................

от сърдитата калинка

О, "актьори сме в един и същи спектакъл" и сменяме ролите, ту сме хидрата, ту пък Херакъл, понякога храст сме, камък, прозорец зазидан, друг път, разпилени от щастие играем Изида...

О, "актьори сме в един и същи спектакъл"

и сменяме ролите, ту сме хидрата, ту пък Херакъл,

понякога храст сме, камък, прозорец зазидан,

друг път, разпилени от щастие играем Изида...

ОТГОВОР!

Изида е млада!

Дори и на клада,

красива остава...

Без зими, без вятър,

с цветенца в косата

- магьосница драга

любовна магия

на мен да направи

ще моля в съня си!...

...като Клеопатра

да бъда царица,

да бъда любима,

под сто кипариса

отмора да имам..-

...да бъда и млада!

Но стара и грозна

с душа уморена

препъвам се в мрака,

без дъх на отрада!

ОТГОВОР!

Изида е млада!

Дори и на клада,

красива остава...

Без зими, без вятър,

с цветенца в косата

- магьосница драга

любовна магия

на мен да направи

ще моля в съня си!...

...като Клеопатра

да бъда царица,

да бъда любима,

под сто кипариса

отмора да имам..-

...да бъда и млада!

Но стара и грозна

с душа уморена

препъвам се в мрака,

без дъх на отрада!

Кой -

от Русе, Плевен,

от Швабско,

или Бов,

пристига моментално,

щом чуй любовен

зов!

Дори,

персони випски,

напущат своя

рай!

Как ще?!

Дан би по-сладък

да бъди земний

пай?

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/fishing1.gif

Младостта е в душата, не в бялото на косата, не в бръчките, о не! не е в телесата!

Младостта е в душата,

не в бялото на косата,

не в бръчките, о не!

не е в телесата!

Редактирано 18 юни 201016 г. от kalllaenta (преглед на промените)

Разбирам... Преди години самотата презирах, страхувах се много от нея, а после постепенно осъзнах... че от раждането си в самота живея, макар да е пълно с толкова хора, макар че усмихвам се, мръщя се, споря... сама съм, сама съм дошла, сама ще си ида, тогава избрах... в спектакъла ще играя Изида! И нека се пресичат моите пътища със странници,хиени и кучета, ще ги подслоня, ще споделя храната с тях, тръгнат ли си, охапят ли ме... ще потъгувам малко, да се тръшкам дълго... не е ли жалко? Те имат своя път, своето слънце, луна и досущ като мен... самота.

Редактирано 18 юни 201016 г. от Нел (преглед на промените)

За жалост знам това

и плача в самота,

че разум безпокоен,

в мен вече е покойник...

На чувствата цветята

отдавна са попарени

в тревата от минаващи

и кучета, и странници...

..............

Аде!

Ти си ар тистична,

но и доста праг матична!

Ар земя си завладяла...

Праг ли дървен пак ще дялаш?

МайсторИ го по-широчък -

да поседна, като дода.

Скоро, пак ще го изтрия

с тая твойта управия.

Ха, пусни ме, най-подире:

почерпи ме, разхлади ме...

Че навънка не се диша

И вземи, пусни кундиша

Аде!

Ти си ар тистична,

но и доста праг матична!

Ар земя си завладяла...

Праг ли дървен пак ще дялаш?

МайсторИ го по-широчък -

да поседна, като дода.

Скоро, пак ще го изтрия

с тая твойта управия.

Ха, пусни ме, най-подире:

почерпи ме, разхлади ме...

Че навънка не се диша

И вземи, пусни кундиша

ОБЕЩАНИЕ

Ще има дъжд,

ще има и тревичка -

закуска на тревата

- дръж

....и кво...

това е всичко!

кундиш*

------

*инсталация за охлаждане

Над Римите се спуска паяжина златна, че Калито дремуца в зимен сън... От обещанията Калини ушите ми пораснаха да се ослушвам за Калуша все навън.....

Днес ми е циганско... пее сърцето познати синкопи приглася му нежно кръвта във вените, а капилярите доволно утолили жаждата излъчват жива топлина. Днес ми е свободно от времето, забравих го на тоалетката сутринта, и чадъра оставих... бреме е той, целуната от дъжда е мойта коса. Днес ми е влюбено, шеметно, заситено от елексира на капки роса днес загубих по пътя проблемите и намерих монетка с две еднакви лица. Днес ми е циганско... На сърцето дайрето бие с радостта!

Браво Нел! На старите сърцата вкочанясали, от злоба и от грижи плесенясали - стопли ти! Браво