Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Към братчето ми Дарко

О, знам, че имаш волна мисъл

и, че обичаш да летиш,

но мене фея ме ориса

да бъда земен – ето виж:

...

Но!

Днес Пегас е със разстройство -

любовни рози пасал бил,

увлякъл се във туй геройство

и ...ето, че попрекалил!

...

А?

Post Factum...

Розите, о мили Марко,

не са бодили а цветя!

Защо ги пасе без да мислиш,

какво ще правиш ти сега?

Сеното вече не ухае,

и дирята ти няма край,

и трънчета в устата си не слагаш...

Отиде си магарешкият рай!

Недей тъжи ти мили Марко,

а просто разтвори уста,

ушите изпъни - и на парада,

ревни по силно от тръба.

Разритай всичко - разпилей го,

че да не останат две и две,

и някой ако дава ти съвети,

вземи и бий му ти чифте.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

толкова уморени хора увредени от любовта или от липсата й. хората просто не са добри едни с други едни с едни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

* * * Ще отговоря днеска в рубаи? От устните ни те излезнали, дори по-леки са от птица степна, бяла. В пожара втурнала се за да изгори. Във зноя прашен, виждаш сянка почерняла... Под булото откриват се усмивка и възхвала! Но, само ако в мислите ти бил си, жива струна, а не искрица в пепелта изтляла.

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Страхът уморява, впил безумен поглед в преходното, сляп за истината стара- любовта е житото, останалото... плява. И вместо с наслада да пием от младото вино, преглъщаме своите догми- горчивото става все по-горчиво, а сладостта... кой ли я помни?! и търсим я тази блудница стара навсякъде, но не и вътре във нас, а тя е там и ни чака... да се опомним! да отключим незаключената и врата и прегърнати нежно и заедно с други очи да погледнем света.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Леко ми е на сърцето - сякаш малка перушинка, литнала е горе във небето и е станала прашинка. На вятъра в прегръдката омайна, под ласките на слънчеви лъчи... устремена към страна незнайна с едничък спомен - твоите очи !


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

* * * Крилете тежат. Уморен пак присядам бавно във мрака...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

пастелни мисли в синьо разлято мастило по листа, отчетливо контрастиращи с чистотата на бялото чувство и тъжно, и тихо е... алабастрени лебеди на полицата мълчаливо екскортират днес към графата "минало"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ние, с Ади ай да си говорим! я се постегнете! и от мен и Ади вече, не странете! Що се тук делите? И сте толко крайни? Не ли пишем с Ади стихчета омайни?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ние, с Ади

ай да си говорим!

я се постегнете!

и от мен и Ади

вече,

не странете!

Що се тук делите?

И сте толко крайни?

Не ли пишем

с Ади

стихчета омайни?

Аааа, така не бива

с нас да се задяваш! :angry:

Ти се криеш с Ади,

пък нас обвиняваш! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

хм... хм... хм... хъмкане "случайно" :) , я да видим кой говори за "ние" толкова крайно?! :angry: какво да ти кажа, Калада-а-а... пиша когато мога, и на мен си се надам, и то не е поезия(да не бъда криво разбрана) а онлайн забавление в минутки за отдих, непретенциозно откровение, приятна и лека наслада. Ами хайде пишете, де?! изчезнахте някъде, откакто прочетох, че дъртите сме опропастили темата, пребих се от чакане, а от калинката ни вест, ни кост ни следичка няма :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

хм... хм... хм...

хъмкане "случайно" :) ,

я да видим кой говори за "ние"

толкова крайно?! :cool:

какво да ти кажа, Калада-а-а...

пиша когато мога,

и на мен си се надам,

и то не е поезия(да не бъда криво разбрана)

а онлайн забавление

в минутки за отдих,

непретенциозно откровение,

приятна и лека наслада.

Ами хайде пишете, де?!

изчезнахте някъде,

откакто прочетох,

че дъртите сме опропастили темата,

пребих се от чакане,

а от калинката ни вест, ни кост

ни следичка няма :yanim:

ТЪЖНАТА КАЛИНКА

Публикувано изображение

КАЛИНКА НЯМА НАСТРОЕНИЕ!

И ВРЕМЕНЦЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ...

ПРЕПУСКА КАТО КЬОРАВ КОН

ОРЕ ДЪЛБОКО - ВЕТРОГОН!

...........................

а вечер, клекнала в тревата

заспива - клюмнала главата...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ТЪЖНАТА КАЛИНКА

Публикувано изображение

КАЛИНКА НЯМА НАСТРОЕНИЕ!

И ВРЕМЕНЦЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ...

ПРЕПУСКА КАТО КЬОРАВ КОН

ОРЕ ДЪЛБОКО - ВЕТРОГОН!

...........................

а вечер, клекнала в тревата

заспива - клюмнала главата...

А казват: "времето е наше!"

и прав е всеки, който го твърди,

сами забъркваме си кашата,

а после нещо ни горчи.

За усмивка, за забава

време винаги остава,

няколко минутки само,

резултатът: пълна гама

ведрина, и свежест, пълен мях

с истински, реален смях.

но пък щом тъгата начумери ни лицата,

времето ни все не стига,

умора влачим цяла талига

и търсим нейде в тревата утеха,

а тя е в нашата дреха :blink:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано изображение

Калинка там й е проблема

със дрешка кривичко скроена,

накриво спи, ечи, лети...

а нощно време в транс крещи,

че всичко живо й е криво

за ориста неприемлива,

за слънцето,тревата, вятъра

и най-подире...за театъра!...

.............................

от сърдитата калинка

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О, "актьори сме в един и същи спектакъл" и сменяме ролите, ту сме хидрата, ту пък Херакъл, понякога храст сме, камък, прозорец зазидан, друг път, разпилени от щастие играем Изида...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О, "актьори сме в един и същи спектакъл"

и сменяме ролите, ту сме хидрата, ту пък Херакъл,

понякога храст сме, камък, прозорец зазидан,

друг път, разпилени от щастие играем Изида...

ОТГОВОР!

Публикувано изображение

Изида е млада!

Дори и на клада,

красива остава...

Без зими, без вятър,

с цветенца в косата

- магьосница драга

любовна магия

на мен да направи

ще моля в съня си!...

...като Клеопатра

да бъда царица,

да бъда любима,

под сто кипариса

отмора да имам..-

...да бъда и млада!

Но стара и грозна

с душа уморена

препъвам се в мрака,

без дъх на отрада!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ОТГОВОР!

Публикувано изображение

Изида е млада!

Дори и на клада,

красива остава...

Без зими, без вятър,

с цветенца в косата

- магьосница драга

любовна магия

на мен да направи

ще моля в съня си!...

...като Клеопатра

да бъда царица,

да бъда любима,

под сто кипариса

отмора да имам..-

...да бъда и млада!

Но стара и грозна

с душа уморена

препъвам се в мрака,

без дъх на отрада!

Кой -

от Русе, Плевен,

от Швабско,

или Бов,

пристига моментално,

щом чуй любовен

зов!

Дори,

персони випски,

напущат своя

рай!

Как ще?!

Дан би по-сладък

да бъди земний

пай?

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/fishing1.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Младостта е в душата, не в бялото на косата, не в бръчките, о не! не е в телесата!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Младостта е в душата,

не в бялото на косата,

не в бръчките, о не!

не е в телесата!

Публикувано изображение

Редактирано от kalllaenta (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Разбирам... Преди години самотата презирах, страхувах се много от нея, а после постепенно осъзнах... че от раждането си в самота живея, макар да е пълно с толкова хора, макар че усмихвам се, мръщя се, споря... сама съм, сама съм дошла, сама ще си ида, тогава избрах... в спектакъла ще играя Изида! И нека се пресичат моите пътища със странници,хиени и кучета, ще ги подслоня, ще споделя храната с тях, тръгнат ли си, охапят ли ме... ще потъгувам малко, да се тръшкам дълго... не е ли жалко? Те имат своя път, своето слънце, луна и досущ като мен... самота.

Редактирано от Нел (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За жалост знам това

и плача в самота,

че разум безпокоен,

в мен вече е покойник...

На чувствата цветята

отдавна са попарени

в тревата от минаващи

и кучета, и странници...

..............

Публикувано изображение

Аде!

Ти си ар тистична,

но и доста праг матична!

Ар земя си завладяла...

Праг ли дървен пак ще дялаш?

МайсторИ го по-широчък -

да поседна, като дода.

Скоро, пак ще го изтрия

с тая твойта управия.

Ха, пусни ме, най-подире:):

почерпи ме, разхлади ме...

Че навънка не се диша

И вземи, пусни кундиша

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аде!

Ти си ар тистична,

но и доста праг матична!

Ар земя си завладяла...

Праг ли дървен пак ще дялаш?

МайсторИ го по-широчък -

да поседна, като дода.

Скоро, пак ще го изтрия

с тая твойта управия.

Ха, пусни ме, най-подире:cool::

почерпи ме, разхлади ме...

Че навънка не се диша

И вземи, пусни кундиша

ОБЕЩАНИЕ

Ще има дъжд,

ще има и тревичка -

закуска на тревата

- дръж

....и кво...

това е всичко!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

кундиш*

------

*инсталация за охлаждане

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Над Римите се спуска паяжина златна, че Калито дремуца в зимен сън... От обещанията Калини ушите ми пораснаха да се ослушвам за Калуша все навън.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес ми е циганско... пее сърцето познати синкопи приглася му нежно кръвта във вените, а капилярите доволно утолили жаждата излъчват жива топлина. Днес ми е свободно от времето, забравих го на тоалетката сутринта, и чадъра оставих... бреме е той, целуната от дъжда е мойта коса. Днес ми е влюбено, шеметно, заситено от елексира на капки роса днес загубих по пътя проблемите и намерих монетка с две еднакви лица. Днес ми е циганско... На сърцето дайрето бие с радостта!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Браво Нел! На старите сърцата вкочанясали, от злоба и от грижи плесенясали - стопли ти! Браво

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...