Това да се чува! Красиво звучи. Дано не забравяш онези очи, за които копнееш от сутрин до мрак, да остане приятел, а не смъртен враг. Да. Така я разбирам и аз любовта- онази човешката... с грешките, когато остава завинаги, а не: на ти си куклите, дай си ми дрешките

 * * * Горещо беше тук - сега е тихо. И някак си... е хладничко дори! Защо ли никой вече не си спомня, как пламъка на думите гори! Как вият се искри от всяко слово, как буквената сила тук струи. Викнете диво и запейте, а тъжното... по дяволите да върви! И нека да звънят, с ковашка сила отмерени, наперени слова. Защо в леда безстрастно стинете, Заклевам Ви - започвайте Сега!

Сянка пееща си ти крила размахваш във висините от думите ти силата струи за красивото, за мечти . Подканващ за горещи слова стоплящ нашите сърца размахай смело крилата черни прогони страха вечерни. По принцип тази тема не е мое амплоа но не се стърпях да кажа и аз това студа и страха прогонете от душите дайте обич и плам в очите.

 X X X Опитай отново със нещо по-просто - със не тъй помпозни слова. Отгоре сложи му и мъничко рима, и щипчица ритъм сега. Усмивка поръсваш и палваш искрица и виджаш ли - вече гори! Жарта е в живота, а той е във пламъка, невехнещ от мокри сълзи.

Привет поети, души в полет! Какво да се прави, Дарки? Краят на септември е, не е пролет... менят се времената, променени са и имената на тези, които пишат тук и сега в тази тъй хубава тема- живот в рими и преходна красота. За вас песен днес, милички, които все още дишате със свои думи, макар и слънцето днес да е скрито, близост има тук, топлина по между ни!

Редактирано 29 септември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

С простички слова ще се изразя нищо,че римата ми куца все някак ще я наглася дори да се препъвам в буца. Ще се старая много Дарки думичките ми да са жарки .

Прескачам локвите с досада! Дори не искам да повярвам, че прави есента засада..... къде на топло да избягам?.. http://www.facebook.com/video/video.php?v=148146768557683

 О О О Дерзайте вие - само наминавам. Не ми е тука мястото - уви! Щом римата от името ми чезне, и гаснат тъжно малките искри. Сега си тръгвам... Не за дълго! Защото тук ще спирам пак. Ще кацам за да пръсна перушина. И ще потъвам в лепкавия мрак. Бъдете щастливи...

Прескачам локвите с досада!

Дори не искам да повярвам,

че прави есента засада.....

къде на топло да избягам?..

http://www.facebook....148146768557683

Нима и в фейса е студено?

Не палеше ли там, огньове?!

...как пейше твоето вретено.....

И любовта ти бе на яве....

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Дарки, Бъди и ти щастлив! Забързана птица... понесла на крилете си минало, то явно тежи ти... срутен е коминът на старата къща с кристалните спомени... а новата изглежда ти чужда, студена, помпозно скроена, не намираш местенце, няма гнездо построено за птица премръзнала в дългия полет ... не търси вина в нас, при теб липсва пролет! а ние тук... просто говорим, понякога смехът е нашено име, друг път тъгата, когато и както дойде... дори тишината е слово, макар че тежи ми, (признавам) сиво олово.

Редактирано 30 септември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

  Нел, Защо ме караш да немея? Какъв комин - какви греди? Аз мога и след упрек да се смея, и тъжен - словото ми пак гори. Това, което липсва тук е сила, и воля жарка са градеж - уви! Аз само исках малко билки, на раната да туря - но не би...

Дъждовни пера украсяват стрелите разкъсали момина плът, и пресъхват очите от очакване... да влезе съдът.

Цигански напеви в циганско лято, днес видях жерави... последното ято! Дарк, послушай с мен Сарасате, и аз се усмихвам когато очаквам ден, подир ден, а не мога, не мога да хвана онзи познатия... лек и приятен лиричен рефрен.

Редактирано 30 септември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

На циганско лято недей се надява
Не чакай от гарван ти сладък рефрен
Топлината изстива по края на мрака
От разлив чугунен с искри озарен

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

Пробудени мисли в косите на утрото... Колко безсилни са думите... (не само понякога) Дарк, не е точно очакване! Нима чака гарата устремените влакове- полетели за някъде...

Има крайни гари Нел, на които влаковете спират, от устремния бяг да си починат...

Добро ви утро поети и поетеси и моята особа тук да се намести чашките веднага пригответе кафе горещо поднесете Нел , сметанката донесе Дарки - крила разтресе усмивки топли се разкриват влакови композиции се дирят пушек вие се тъдява ама не от влак, а от цигара

Има крайни гари Нел,

на които влаковете спират,

от устремния бяг да си починат...

Да.

След всеки полет,

следва приземяване.

Толкова е просто,

но да се надяваме,

че ланшният сняг

ще ни погали пак...

Поели юздите на новия впряг,

преглътнали хапката мрак,

с премръзнали пръстчета

на малката флейта,

свирим мелодия

(всъщност късчета)

от все недопятата

Евтерпина песен

и зиме, и пролет, и лято

... и есен

Благодаря ти, скъпа Лита,

за почерпката! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

за горещото кафе, благодаря!

ще запее в мен и пъстроперката

... ама не знам кога

Редактирано 1 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Няма граници за словата щом в сърцето свие се гнездо усмивката крила развява скуката прогонва с добро пръстите танцуват джага краката тропат в такт и ето ти готова сага потърси в душата този знак

...а сърцето е още испанската циганка, и в дългите нощи потропва в безсилие... http://www.youtube.com/watch?v=Eal8Sx_3nNQ

до следващото лято да те имам, разтворена книга във скута ми, пасажи препрочитани в очите ти, как бързо дните си заминаха, но вкусът остана непокътнат, в прегръдката нервна на вятъра, сладко-горчив го преглътнах и замръкнах, но чакам те...

Красиво е когато е до тебе в студена нощ сърцето ти да сгрее и блясъкът в очите отразен единствен миг - стаен. Какво припалва в сетивата стрък цвете и две слова и всичко грейва ти в душата нима това е любовта .

Ако някога някъде любовта осъмне в очакване, ще е двор без ограда... Непокорна, свежа, чиста и наистина млада!

Няма млад, няма стар любовта е дар тя годините не гледа щом в твоето лице се огледа не извъртайте нещата а отваряйте сърцата

Тик-така животът, протакаме миг... а той вече е минало, държим в сърцата си вик, а той... е изстинал. И губим... мигове влюбени, неоцветени от нашите ласки, тик-така животът в сиво, а мечтаем за краски. Мечтаем... Но щом изтрезнеем се люшкаме в нови заблуди, а... Любовта никога не е минало, тя е сега и при нас, и на тъгата се чуди!

Редактирано 7 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

 ...

 * * *

Не е печалба моето приятелство.

По-скоро имам лоша слава тук.

Осъден съм за долно посегателство...

И идвам тук на себе си напук.

Във мислите ми няма бяла чистост.

По-скоро, казват всички съм простак!

Студена, дръзка, злъчна бистрост,

от думите ми лъха - хладен мрак.

Не чакай отговор за тебе лично,

но ако искаш питай тука пак.

Приятелският жест аз не отхвърлям,

но ще стоя завинаги зад своя праг!