Ох, какво сте направили тука?! Тази тема не е за публикуване на стихотворения, а е по-скоро за кратки импровизации и строфи - като упражнение в рима и/или ритъм. Завършените стихове ги публикувайте отделно (като нова тема или в някоя вече съществуваща), защото тук ще се "затрупат" с ежедневните рими.

Мечти политат... и в слова, но в словата се оплитат, следва миг суета, в празнотата на която се увличат, а после стенат в лабиринт от емоционални коридори старт, бегом и спринт... докато сърцето спре да говори.

Ох, какво сте направили тука?!

Тази тема не е за публикуване на стихотворения, а е по-скоро за кратки импровизации и строфи - като упражнение в рима и/или ритъм. Завършените стихове ги публикувайте отделно (като нова тема или в някоя вече съществуваща), защото тук ще се "затрупат" с ежедневните рими.

упражнение

Кучето на Аделина

е ловец от класа -

като него нийде нема -

даже и във НАСА.

Зъби тракат си от страх

терористи и пирати.

Злото е във пълен крах!

Бог Спасителя изпрати

упражнение

Кучето на Аделина

е ловец от класа -

като него нийде нема -

даже и във НАСА.

Зъби тракат си от страх

терористи и пирати.

Злото е във пълен крах!

Бог Спасителя изпрати

http://www.vbox7.com/play:1abe263b

У-а-ууу!

С кучето си Мандалинка

Калито издирва!

Грозде в Калюва градинка

да похапва мирно!...

Кали много се устиска!

Две годин"свидливка

не покани "терористка"

да помачка винце!

Кальо - лошо ти се пише -

Линда е шипионка!

Ще те найде да избрише

сълзите крокодилски -

/Кальовите?!

...послепис!

И сега със винце бистро

Кали щом не черпи,

Линда гроздето намисва

!!!Ела да се напием!

Редактирано 15 октомври 201015 г. от linaadelina (преглед на промените)

Че кога успя да втаса новичкото вино? специалистите от Наса явно са наминали а аз се сетих за приказка древна една: "Пази се от ново вино и от стара вода" Навън отново вали... вали и не спира, есента се мръщи, дъждовни коси простира над смълчаният листен, пъстър килим време е обувките с боти да сменим.

Редактирано 15 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

При нас все още не вали, но мрачно е, уви. Северняка хладен за последните лъчи е гладен. Прокрадва се с бавни стъпки, побиват те студени тръпки. От нейде идват и белите слани, над градове и поляни разгръщат те своя бял воал. Май е време за дебелия шал

Хубав ден! А утре празник и до късничко се спинка! Дай големия порязник Кали, Нели, Линка - всинка.................... http://www.vbox7.com/play:23598d6c

http-~~-//www.vbox7.com/play:1abe263b

У-а-ууу!

С кучето си Мандалинка

Калито издирва!

Грозде в Калюва градинка

да похапва мирно!...

Кали много се устиска!

Две годин"свидливка

не покани "терористка"

да помачка винце!

Кальо - лошо ти се пише -

Линда е шипионка!

Ще те найде да избрише

сълзите крокодилски -

/Кальовите?!

...послепис!

И сега със винце бистро

Кали щом не черпи,

Линда гроздето намисва

!!!Ела да се напием!

Захвърляй го чадъра!

Обличай дъждобрана!

Събирай бърдже чета,

че лозе необрано,

не чака....

Няма време!

Коконки сте големи...

Ще додат ли на село

и дружките на Нели?? :)

И защо реши, юнако че дружките на Нели, не са грозе чули и видели? не са брали, ни копали, не са ластуни късали или лозе връзвали? Вярно в град живее Нели, спи в уютнички постели, ходи на високи токчета, има дълги и красиви ноктчета, но обича и тишината на село, там съблича градското (пусто опустело) и забравила за маникюра, педикюра и от котюр-а, смело скубе трева с пръсти, копае...(е, не е чак толкова чевръсто) с дълъг маркуч домати полива, бере дори от най-високата слива, после с простичка наслада до трикраката масичка(синия)присяда и сърба бобена чорбица с прастара писана лъжица

Редактирано 15 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

до трикраката масичка(синия)присяда

и сърба бобена чорбица

с прастара писана лъжица

===те, това ме устройва ...

Аз маса в самотата си застлах

и чакам някой да потропа по вратата!

От чакане и мислене....заспах...

въпрос сега - къде е Каладата!

Ах, тоя треволяк

пълен с прахоляк.

Троскот и повитица

ръцете ми изсича.

Дълги корени и бурени

из пръстта дълбока изгубени.

Не му се вижда края

и раундъпа иде, зная.

Одеалото зелено го няма

и как чудно приветливо стана.

Три чувала със боклук

чакат своя славен път.

Хайде всички на софрата

и да засучем мустака.

Време е сомуна да разделим

домат и лук да обелим.

Тъй сладък е тоя обяд

след работа кърска и глад.

Редактирано 15 октомври 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Наща тема, ваща тема, гледам дъвкали сте пак. Да наминавам честичко ще взема... Интересно санало е чак

Наща тема, ваща тема,

гледам дъвкали сте пак.

Да наминавам честичко ще взема...

Интересно санало е чак

Не надявай се!

Поспри се!

Не ли виждаш знака S TOP??

Едене, не ще да пада!!

Тук, ще гледаме на боб:

кой копал е,

кой засявал,

кой поливал,

кой е брал,

а пък кой

през цяло лято

тук, на шЕФчЕ

е играл

Шефче, е готино да си работа идва, но мерси! Тая вечер съм зает имам запазен месечен билет. Чаша със уйски Джаки има всичко оти саки. В бара тъмен задимен аз на надник съм обременен. Бяла топка на зелен терен само аута да не е черен. Като кубчета от лед във шейкър на пуула аз съм мейкър! Къде е Нел, някъде се губи липсват ми добрите й думи. Да не е на село в почивка бавна или на зимнина се е отдала славна. В града забързан мрачен си стои, наблюдаваща дъждовни капки, може би.

Редактирано 17 октомври 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Тук съм. Екзистенциални въпроси... нали знаеш? човек сам теглото си проси. Мислих малко, бързо реших, че от дългото мислене, глава ме боли... И така! Реших, че по-лесно е, да продължа да обичам! както си знам - без вричане, без проекти за бъдеще, без капризи и идеали, издигнати на пиедестали. Казват, че било ден за ден, че нямало чувства казват... тези, които сами се наказват и любовта им заприличва на бреме. А тя е ефир, лекота е... и е безвремие!

Редактирано 18 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Времето минава в мислене или спане и само заблуждава че в живота ние сме. Бъди каквато си не е нужно дълбока промяна да разбереш измяна че сам теглото всеки си носи. Любов, романтична, силна, обсебваща, себична. Идва и си отива на моменти, накрая са частички елементи, в сърцето или ума се крие зависи кой къде я открие. Мога да пиша за нея много неща силна е и има безброй имена, но не искам, не сега. Стана тя каквато стана обърнахме го на дуел за рицар с блестяща броня или негов блед модел.

Редактирано 18 октомври 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Да кръстосаме шпаги така... на игра, да говорим за живота, за любовта... да не търсим под вола теле, да не чакаме някой да ни съзре и на високо да ни издигне, да не просим от някого милост... милостта казват е енигма! не знам... знам, че я има в сърцето ми, милостива съм към себе си, за да не плаче лицето ми с горестни сълзи, само със сълзи на радост, за да не мразя живота си, а да посрещам със благост всеки следващ момент, всяка детска усмивка и всеки заминал любим за там... там... накъдето всички вървим.

Като заваля, та цяла неделя, тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, напои есенна земя, надлъж и шир, с пълна мощ. Тих ветрец и леден хлад безмълвна мъгла с последен бяг, бавно се стилат над сънливия град. Мирис на кафе, светлини, забързани коли ново утро, работен ден усмихнат, енергичен, празничен.

слънчев човек съм... и ми е трудно когато мъглата притиска безумно листата... тревата... когато дъждовно се мръщи небето и плачат с едри сълзи дърветата. Но какво да направя? Такъв е сезонът - отиде си лятото, есен сега е владетел на трона. Нейно пъстро величество явно набляга на водно количество, вместо на слънчеви ласки и крие своите приказни краски.

Всеки сезон е красив по своему си е див пролетта със зелените листа лятото с морето и страстта есента с златен лист те покрива зимата със сняг те завива ....

Обичам... когато напролет боли ме всичко от зимна умора, обичам... когато в лятото ухажва краката ми пясъкът злато, обичам... когато наесен ме любят листата на стария кестен обичам... и зимата с бяла премяна, когато хем съм тук, хем изобщо ме няма. но съм тъжна когато плаче красивото сиво небе, сякаш виждам сълзици в очи на дете и чакам онази красива и чиста усмивка, да ме завие слънчо със златиста завивка.

Редактирано 19 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Днес отново е дъждовно и някак си ми е лъжовно сплитат в мен ласки от съня, а в очите ми оглежда се деня .

изстърга небето сиви парцали в лазура намигна ни слънце, и ето отново с очи засияли, разтяга усмивка всичко навънка

Редактирано 20 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Някъде на плажа оживен и някак тъй усамотен. Не е нужно нищо неприлично само поглед към залеза идилично. Приятелски поглед, така стоплящ на крайбрежните лампи изкрящ. Нежна прегръдка, усмивка, сигурност и доброта. Не е като празна суета, а като първа трепетна среща носещa любов гореща. Сега беше ден обикновен, но със теб специален. Като жива светлина, без болка или самота. Колко е хубаво да имаш отреден някой за теб роден. За всички, които знаят какво е.

Редактирано 20 октомври 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Здравей Слънце, пак са те скрили навъсени сивите облаци, но ти упорито пробиваш небето със шило и трасираш светлинните провлаци. Здравей Приятел! Хайде и днес да попеем за тишината, за прашинките, в чиито зеници живеем и за... танца с вятъра http://www.youtube.com/watch?v=_hzv0TSSDgU

Редактирано 21 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)