Есенни
-----------------------------------------------------------  

 * * *
А Вятърът, свири невинно във клоните,
и гони вълни пожълтели листа,
отивайте мили - летете с немирника,
не стойте ви казвам, че иде снега.

 * * *
Ще падне сняг - ще ви ожари,
и кротко ще се гушите от срам,
наместо в буйни есенни пожари,
вий бавно ще изтлеете без плам.

* * *
Разплака се Вятъра с есенни сълзи,
унило просвирва ни стария Пан.
Овцете със песен в небето си търси -
разпръснати облаци прииждат насам.

 * * *
Ще ги натъпче Вятърко - памучени кълбета,
накуп в небето - в стария юрган.
Ще го постéле там - ще легне си на меко,
във преспа сняг - от някъде довян.

 

Редактирано 25 февруари 20215 г. от darkterminal (преглед на промените)

Не обичам златната есен, тя ми навява тъга... На птиците без чудната песен, без цветя, аромат, топлина... Не обичам, когато гората бавно сваля своята одежда, чувствам болка, когато в мъглата, чезне всяка искрица надежда !

Есента е прекрасен сезон песен на листа падащи в синхрон пръчици в гората пукат нима не чуваш ти звукът на една прелестна кралица краски разноцветни лисва и обагря с тях земята картина шарена е в гората

Някак си не я усещам, така красиво, както ти ! Щом дойде есен винаги се сещам, за хиляди несбъднати мечти !

Прииска ми се да разкажа приказка една за любовта на четири принцеси дивни играещи си с мъжките сърца пък после вий кажете двете може ли да има спор сега коя от тях е най-добра ще почна най-напред с една кралица властна бяла о, смразяваща е тя в любовта и с омайна властна красота господарка тя е на нашите сърца властва вред с логична студенина а какво ще кажете за пролетта таз игрива палавелка млада лудетина без свян нали е тя изгаря бързо страстно диво с хормона покорява всичко живо но ах и как бързо си отива тя но не оставаме за дълго ний сами златна дама идва с слънчеви коси шоколадовото тяло прикрива само низ любовни мъниста талисмани с горещи гърди гола и неотразима изгаря ни отвън и вътре и... отива и така преминали през толкова любови изживяли хлад и лудост, огън и неволи търкалящи кълбо объркано и сплетено от спомени, мечти, сърца и образи с любов обгъщаша ни като наметало покрива ни за дълго самодива дивна с гърди настръхнали - сутрин хладината с поизбледнялата кафенина в бедрата с улегналото слънце по обяд-любов позлата без бури и проливни дъждове в сърцата само лек дъждец та да не си личи сълзата това е тя неизбежната кралица на сърцата есента на любовта

Студена есенна целувка, вятъра в косите ми се вплете. Предпочитам лятната милувка и дъха на пролетното цвете !

Прегърна ме непокорния дъжд, разроши косата ми вятърът, екстравагантно надипли полата ми и с нежност целуна ме всякъде ревниво ме скри от чуждите погледи зад силните струи на водопада си дари ми минута покой с гальовност на питома котка и ме изпрати в безкрая там няма тъга, няма мое и твое, няма предадени единствен дъждът със своята свежа походка ... музика отвъд ада и рая.

 Етюд
-----------------

Боса пристъпва из локви Смъртта
Свирка нехайно и сочи със пръст
Незакусила скита през сухи поля
Живо поставя безименен кръст

После, отмерено ритъм изгражда
Със костени палки гърми барабан
Задавена радост унило поражда
Изгарящо тлеене във пушек без плам

Редактирано 25 февруари 20215 г. от darkterminal (преглед на промените)

 Есенни

-----------------------------------------------------------

 * * *

А Вятърът, свири невинно във клоните,

и гони вълни пожълтели листа,

отивайте мили - летете с немирника,

не стойте ви казвам, че иде снега.

 * * *

Ще падне сняг - ще ви ожари,

и кротко ще се гушите от срам,

наместо в буйни есенни пожари,

вий бавно ще изтлеете без плам.

 * * *

Разплака се Вятъра с есенни сълзи,

унило просвирва ни стария Пан.

Овцете със песен в небето си търси -

разпръснати облаци прииждат насам.

 * * *

Ще ги натъпче Вятърко - памучени кълбета,

накуп в небето - в стария юрган.

Ще го постéле там - ще легне си на меко,

във преспа сняг - от някъде довян.

Разкошни са..

В чест на най-красивия сезон едничко и от мен:

Прозирно есенно

Как притихнал е паркът... брои занемели листа

под свирнята на вятъра, тъжно подкачащ алейките

в сънно - златния залез, нашепващ от снощи вестта

за самотната сянка, размита по нашата пейка.

Ще заплаче за миг, завали ли с очи есента.

Ще усмихне минаващ, проблесне ли циганско лято.

И ще чака така, напоила с тъга любовта

по следите от малки крачета на минало някога.

И по гънките бели на спомен за къдрав чадър,

доверчиво подпрян до бомбе и пакетче бонбони...

ще напява с листата... копнежа по срещата първа

между болка и стон, по боята и стара изронени.

После някак ще стихне, завила студения мрак

под кожухче от бяло, и зайчета светли ще гони

към безплътния залез, нашепващ под лунния злак

за душата на сянка, превърнала се в икона.

Къде изгуби детското отново забравените есенни листа затваряш хербарият и готово притиснат от хилядите ми писма. Къде отидоха мечтите разводнили се от сутришна роса преплетени клонки в косите забравеният шепот на гласа. Къде въздишат звездите заспивайки под нежната луна стори ми се странно за сълзите и стъпките ти в калта. Къде захвърлих този спомен в сънят ми сиво-син наистина ли беше склонен клинът да избиеш с клин .

Сурови облачни залци непреглътнати от монотонния дъжд, навявят ми палавост от кал да извая съвършения, лелеян образ на мъж.

Редактирано 27 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Рисувам те отново с уморените ръце със завързаната риза и мокрите нозе премреженият поглед в брега устремен и крясъка на гларус в спомен стаен.

Сякаш палаво хлапе затворил в силните си мъжки рамене... Забравям белята, която си сторил и те прегръщам с отмаляло сърце. Рисувам и онзи твой поглед, пред който замирам в екстаз, и зиме, и лято, и есен, и пролет все един сезон е - любовен за нас.

Редактирано 27 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Искам да ти подаря миг от моят сън с раковини изпъстрена песен с диханието на бриза див в косите ми сплетена есен.

Не искам, не чакам, почти не мечтая, оставих живота да ме проводи там - в безвремието, в безкрая, където се срещаме с теб, Пълноводни! И се сливаме тъй неочаквано като плиснал в лятото дъжд, идваш с гръм, с дъга отшумяваш, напоил недрата ми с водопада могъщ.

За нежната любовна лирика, стихче и от мен...:

Животът ми се ражда с топъл тембър

в безумната му нежност. И горчи...

с най-жадния копнеж, от епицентъра

на тежките му, питащи очи.

И слиза към покоите в душата ми

надеждно приютила смъртна тлен

в букетче сълзи, свили сетивата ми,

защото и сега не е до мен...

Ще е до теб щом очи затвориш с ласки нежни лице обхождащ сърцето щом трепти любов .. устата ще шепти .

Ще е до теб щом очи затвориш

с ласки нежни лице обхождащ

сърцето щом трепти

любов .. устата ще шепти .

Къде да те скрия, любов...

ако в този момент

имам само едно парцаливо,

разкъсано себе...

И къде да те пазя, любов...

Нямам дом, нямам бент.

И преливам живота си,

само в моментите с тебе.

В сърцето, любов, тъй е крехко, а може целият да свие във шепи, да лекува, любов, и тъжните врани, и малкото лилаво цвете, което подари ми, любов, да ме закриля и в самотните нощи да свети.

Редактирано 28 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

В сънища надничащ с утрото отлитащ в цветове преливащ в тоналност изпълващ мистерия ... без лице но с име

отдавна забулени спомени тихо на пръсти се вмъкват където реките се вливат в морето ми есенни песни за старите кестени хлебно ухаят в сърцето ми... а отгоре с лазурна усмивка ме гали меко кадифеното топло небе

Търсих, търсих такава тема с интересна епиграма, но уви, няма, а дали някои не може да сподели такива мъдри мисли.

Редактирано 30 октомври 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Мълчи дървото
Въздуха звъни
Не отговаря никой
На сигнал "Заето"
И само тънки
Слънчеви лъчи
Рисуват сенки
Във косата на детето

Редактирано 25 февруари 20215 г. от darkterminal (преглед на промените)

И заприличват сякаш на комети изстреляни от слънчевите зайчета към извора, където още свети най - детското във моето другарче разресало си плитчиците тънички за да погали слънцето искрите им, и даже да звъни света им мъничък единствен, аз ще бъда по следите им.

Покапали медени капки
Изминали горестни дни
Усмивки на клоуни политнали
Цветове на искрящи дъги
Подрънкващи топчета стъклени
И кули от пясък пресят
Тиранти през рамото смъкнати
Загубени в детския свят

Редактирано 25 февруари 20215 г. от darkterminal (преглед на промените)