Е С Е Н Н О...............

Тишина...и листа...

Стъпки бавно заглъхват

по тротоара среднощен.

Как да хвана мига,

как да прогоня навънка

Самотата жестока?.....

Буен, нахален и млад е мигът, като див жребец необязден, погледни го право в очите, ще намериш и себе си, после бавно, с ласка покори първо тъгата и когато готов е, сложи му юздата... После препускай с него през времето, разпилей всяка горестна мисъл и така плътно се сливай със стремето, че да усетиш в мига и най-финия смисъл. http://www.youtube.com/watch?v=L4W-QHp8EH4

Редактирано 14 септември 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Закъсняло Тихото поточе до старата гора, бавно и унило посреща вечерта. С пърхава игривост от нейде долетя, малко птиче да утоли жаждата. Скокна то на близкото листо и протегна пъстрото си крило. Огледа се във гладката вода, пийна две-три глътки и бъзро отлетя. и моля не ми се смейте

Редактирано 14 септември 201016 г. от fringe (преглед на промените)

Закъсняло

Тихото поточе

до старата гора,

бавно и унило

посреща вечерта.

С пърхава игривост

от нейде долетя,

малко птиче

да утоли жаждата.

Скокна то

на близкото листо

и протегна

пъстрото си крило.

Огледа се във

гладката вода,

пийна две-три глътки

и бъзро отлетя.

и моля не ми се смейте

НЕКА

Що да ти се смея?!

Баш си е така -

всякакви му случки

в тихата гора.

А пък твоят свирчо

не е закъснял!!

А и за чужбина

стига е ревал!

Нека да остане!

Всички - все на юг...

Нека тук да растне!

А пък, и съпруг...

нека да намери

в тихите гори!!

Ко` са се юрнАли

к` топлите страни

куцо и сакато?!....

Знаят ли, че НЕК

ще ни топли зимъс!!

И ще бъде пекhttp://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

В другата страна топло е сега не е като тука като дъжда запука И есен мразовита идва и не пита Искаш да избягаш и торбата слагаш Там живота веч не спира хората на седянка сбира смях и глас до небесата от викове на децата Ей, на каква глупост ме избива, пак сега.

Редактирано 14 септември 201016 г. от fringe (преглед на промените)

В другата страна

топло е сега

не е като тука

като дъжда запука

И есен мразовита

идва и не пита

Искаш да избягаш

и торбата слагаш

Там живота веч не спира

хората на седянка сбира

смях и глас до небесата

от викове на децата

Ей, на каква глупост ме избива, пак сега.

Смееш се в стакато

коте мустакато..

Нужно е във римка!

Иначе - на примка!!

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/dog50.gif

Смееш се в стакато

коте мустакато..

Нужно е във римка!

Иначе - на примка!!

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/dog50.gif

Мяу, мяу!

Кученце кафяво,

махащо с опашка вяло.

Живота е лесен,

ако има кокал поднесен.

Ама тука сме в криза,

със скъпо месо в магазина,

но обикновена гризина

е по джоба на всина!

Редактирано 14 септември 201016 г. от fringe (преглед на промените)

Буен, нахален и млад е мигът,

като див жребец необязден,

погледни го право в очите,

ще намериш и себе си,

после бавно, с ласка покори

първо тъгата и когато готов е,

сложи му юздата...

После препускай с него през времето,

разпилей всяка горестна мисъл

и така плътно се сливай със стремето,

че да усетиш в мига и най-финия смисъл.

...

* * *

Мигът подарен ни е без да старее,

по пътя потеглил е без да е млад,

на коня в дъха той присно живее,

и погледа зрящ във несприния бяг.

Със зъби той бясно юздите прегризва,

не можеш го питомен с тебе държа,

измъква се бясно и дивно полита,

в безкрайното мощно от нине Сега.

Мяу, мяу!

Кученце кафяво,

махащо с опашка вяло.

Живота е лесен,

ако има кокал поднесен.

Ама тука сме в криза,

със скъпо месо в магазина,

но обикновена гризина

е по джоба на всина!

ОФ

Защо говориме за кокал,

а не, например, за Софокъл?

Като чета ги Нелка, Дарко,

каква изпипана са марка....

...а ние, коте....

...с тебе..

Оф!

Не съм за подвизи готов!

Със зъби той бясно юздите прегризва,

не можеш го питомен с тебе държа,

измъква се бясно и дивно полита,

в безкрайното мощно от нине Сега.

Блажени непокорените,

слели се с времето,

вечният бяг между вчера и утре,

в най-тихият, най-пълният

миг, наречен СЕГА!

Блажени смирените,

покоряващи времето,

без край и начало

в една пълнота!

Редактирано 15 септември 201016 г. от Нел (преглед на промените)

ОФ

Защо говориме за кокал,

а не, например, за Софокъл?

Като чета ги Нелка, Дарко,

каква изпипана са марка....

...а ние, коте....

...с тебе..

Оф!

Не съм за подвизи готов!

Поречих да се пробвам

в нечия паничка със млекце,

било то горчиво и не се яде!

Tъй че що да сторя,

ни ме има философ

ни като поет, оф,

ще взема да си ходя.

Поречих да се пробвам

в нечия паничка със млекце,

било то горчиво и не се яде!

Tъй че що да сторя,

ни ме има философ

ни като поет, оф,

ще взема да си ходя.

хм... бързо се отказваш,

а хубавите работи стават бавно,

млякото не е горчиво,

но се пие плавно

и самата ти предаваш му вкуса,

защото нещата не опират

до устата само или до носа...

Редактирано 15 септември 201016 г. от Нел (преглед на промените)

хм... бързо се отказваш,

а хубавите работи стават бавно,

млякото не е горчиво,

но се пие плавно

и самата ти предаваш му вкуса,

защото нещата не опират

до устата само или до носа...

Пак ще го изтрия, не става.

Мозъка блокира, нищо не изрича.

Редактирано 15 септември 201016 г. от fringe (преглед на промените)

Пак ще го изтрия, не става.

Мозъка блокира, нищо не изрича.

Не трябваше да триеш, мило ми цвете,

първи стъпки са това... като детето

когато само за пръв път и без опора,

тръгва изправено като големите хора.

Тъй несигурно е и се страхува,

но усилията му не са напразни-

да ходиш - това вече си струва.

А после неволно започваш да тичаш,

не докосваш сякаш земята,

вече не мразиш, нито обичаш

по начините досега били ти познати.

Не трябваше да триеш, мило ми цвете,

първи стъпки са това... като детето

когато само за пръв път и без опора,

тръгва изправено като големите хора.

Тъй несигурно е и се страхува,

но усилията му не са напразни-

да ходиш - това вече си струва.

А после неволно започваш да тичаш,

не докосваш сякаш земята,

вече не мразиш, нито обичаш

по начините досега били ти познати.

Сандъче оставено

на тавана забравено,

потънало във прах

паяжинки и мрак.

Забравило времето

на живота бремето,

под своя похлупак

скрит бе таен занаят.

Един ден от нейде дойде

малко любопитно дете.

Видя го в ъгъла

допълзя до него на мига.

Опита се да го отвори

с няколко ключета дори,

но не ще да се отключи

тежката му врата.

След няколко години

и дълги дни изминали,

отново в ъгъла

един мъж се озова.

Търсеше нещо в тъмнината

нещо побутна се в краката.

Обърна се и видя

малко сандъче на земята.

Наведе се,взе го в ръце

гръмко засмя се,отворно беше.

Обърна се и видя

малко сандъче на земята.

Наведе се,взе го в ръце

гръмко засмя се,отворно беше.

Това беше истински живо!

Най-голямата тайна

от тайния свят на тайните

търсим огъня, а то... сме огниво!

Това беше истински живо!

Най-голямата тайна

от тайния свят на тайните

търсим огъня, а то... сме огниво!

Кой беше казал, туй що е живо(гори), то не гасне.

Редактирано 15 септември 201016 г. от fringe (преглед на промените)

Тайната на мъдростта

в живота с любовта

вярата и духовността

в нашите сърца.

Ох, прости ми, мила моя,

но за духовност не ми се говори,

тя е там, където свършват думите,

защитена от жестокостта на куршумите,

които толкова лесно изтрелваме

с мисълта, че сме прави...

не, не и не, това не ми се нрави!

за обич, за щастие, за капка печал

да! говоря, не се страхувам, не ми е жал,

но за духовност... за нея духовните питай,

те знаят какво е, на техните думи разчитай

Ох, прости ми, мила моя,

но за духовност не ми се говори,

тя е там, където свършват думите,

защитена от жестокостта на куршумите,

които толкова лесно изтрелваме

с мисълта, че сме прави...

не, не и не, това не ми се нрави!

за обич, за щастие, за капка печал

да! говоря, не се страхувам, не ми е жал,

но за духовност... за нея духовните питай,

те знаят какво е, на техните думи разчитай

Като птици из небесата,

като диви животни из полята.

Не знаем що е клетка или висока преграда,

реем се волно в нашия обширен свят.

Знаем всичко ние, дух и вяра, инат.

Но идва сутрин, събуждаме се пак

в нашата клетка пълна със мрак.

Редактирано 15 септември 201016 г. от fringe (преглед на промените)

и на сън будувам понякога, не страдам, не искам, не чакам, а рисувам с върховете на своите пръсти пъстри поляни, обсипани с чувство на восъчна нежност... не, не... не изкуство, а някакъв странен копнеж да изтрия от себе си калдаръмената тежест на световния кипеж.

черен тежък воал бавни стъпки спокойствие бяла луна безсъние мирис на ели мечти въпроси нежен полъх студенина отново дошла е тя нощта

Редактирано 17 септември 201016 г. от fringe (преглед на промените)

еднакво ги обичам - деня и нощта или по Слънцето тичам, или говоря със старата, тъжна Луна еднакво са ми близки, но не еднакво светят и все пак са мънистата най-ярки на небето. днес през смях ми е тъжно... тъгувам за дребните хора, чиито злост и завист не познават умора, не намират утеха в скучния си, нещастен живот, и все се чудят къде да излеят душевна помия... Боже, дай им! Моля те дай им утеха на тия!

еднакво ги обичам - деня и нощта

или по Слънцето тичам,

или говоря със старата, тъжна Луна

еднакво са ми близки, но не еднакво светят

и все пак са мънистата най-ярки на небето.

днес през смях ми е тъжно...

тъгувам за дребните хора,

чиито злост и завист не познават умора,

не намират утеха в скучния си, нещастен живот,

и все се чудят къде да излеят душевна помия...

Боже, дай им! Моля те дай им утеха на тия!

Във всичко има някаква добрина,

не само всичко е тъжна злина.

Кой прозира, кой не разбира,

времето не спира.

По-важно сега е, търпение без суета

и усмивка широка да има.

Както деня сменя отново нощта,

така слънцето показва пътя

и с вечерта ще дойде съня.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=pAyKJAtDNCw

Търпението е толкова трудно когато наблюдаваш как малоумо някой мишкува, само защото не му се нрави на друг живота. Недоволен от себе си, крив му е целия свят и намира свойта утеха, късайки цвят подир цвят Но права си, мило момиче, времето бърза, не спира да тича остава ни все по-малко- да се научим как да обичаме.

Търпението е толкова трудно

когато наблюдаваш как малоумо

някой мишкува, само защото

не му се нрави на друг живота.

Недоволен от себе си,

крив му е целия свят

и намира свойта утеха,

късайки цвят подир цвят

Но права си, мило момиче,

времето бърза, не спира да тича

остава ни все по-малко-

да се научим как да обичаме.

Ех, разни хора, разни идеали,

по света широк се сбрали.

Разтърсвани от всякакви чувства,

не смирение, а само буйства.

Незнаят какво търсят и искат,

себе си за повече мислят.

Казват това, онова

и неусетно нараняват душа.

Дали не сме ний понякога това,

което ни дразни в света.

Дали сме добри или зли,

една малка стъпка от това ни дели.

Но що да правим, що да сторим,

да стоим или да се борим.

Незная отговора сега,

най-добре в безмълвие да остана.

За романтична, поетична една

със силна душа жена!

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=3DlChiLaUgA

Редактирано 18 септември 201016 г. от fringe (преглед на промените)