На старите сърцата вкочанясали,

от злоба и от грижи плесенясали -

стопли ти!

Изтъкан от чувства е светът на хората,

невидими нишки ни свързват,

но понякога надделява умората

и обичта ни заглъхва... заглъхва.

А после сякаш от никъде

някой ни вдъхва доверие

и си мислим, че той ни е стоплил,

а дошло е от нашето вътредверие.

В нас има много врати,

залостени, зазидани, забравени...

но само собствена ни любов, уви

вратите намира,отключва, събаря ги.

Редактирано 30 юни 201016 г. от Нел (преглед на промените)

но само собствена ни любов, уви

вратите намира,отключва, събаря ги.

В Р А Т А

....."Вратата!?

Тя отдавна е съборена"..

От стената ме гледаш - картина,

абаносови, тъжни очи........

Хвърля горест покров от коприна

на света в най-добрите очи!

Сред агония свърна Съдбата -

боса, жалка, измамена, зла

с длани трескави блъснах вратата,

над Живота положих черта!

На грехът си човешки забивах

три пирона - да пазят душата.

Окованите длани повдигнах

щом те срещнах...а времето спря.

Ще ме срещаш - смирена и прашна,

онемяла от мъка и грях!

Всеки срещнат на теб ще прилича

и ще пъпли във разума мрак.....

Прислонена под тежките порти

плахо слагам паничка строшена...

Милостиня край мене потропва...

и те моли - спомни си за мене!

http://vbox7.com/play:c32242f1&al=1&vid=2330138

Редактирано 6 юли 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

Чупя си чашите пълни със спомени, загърбвам мечтите в зародиш, прегръщам момента, с него си спорим и се разделяме с обич. Кръстосва се пътя ми с непознатите мигове- един подир друг – неприличащи, понякога мудни, друг път упоени с лиричие, но различни безкрайно различни в своето кратко величие. Понякога с болка лекувам остатъка, брънка от златна верига, приковала ме в миг, искаща чакаща, плачеща, непозволяваща ми да си замина. После тръгвам отново, захвърлила митове и еталони... лъкатушно напред и надолу нося в сърцето си всички сезони.

Тук ... пак тишина...

днес не съм бяла, не съм и добра.

Прочетох някъде... (къде ли?)

че любовта било само дума...

изписани бяха жаловите трели

за болката, за раздялата,

за чернилката на битума.

Замислих се...(тъй рядко се случва)

колко е страшен страхът

колко бързо забравя, отлъчва

любимия от най-нежния,

най-дълбок в сърцето ни кът.

Не. Не познаваш любовта! (мило момиче)

тя не търси нещо в ответ,

само си мислиш, че си обичала,.

затова те боли, затова я отричаш,

изпращаш я някъде като тъжен колет...

Любовта не е дума, за да бъде изказана,

не е платинена клетка или златна верига,

любовта не обича да бъде наказвана

и боли не от нея, а от твоето име,

което(не знам защо) си решила,

че е първо в света на милиони безименни. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Аз съм ,ти си Българи сме ний юнаци, Вулгарни и със мирис на т***ци!!! Говорят , че сме ефтина ръка, До тавана ми дойде така !!! Е айде де изправете се и вие на крака, Желание да имаме не стига !Трябват воля, Знание и пълнота да има в нашите тела! И искаме да сме богати и да караме Богати! Йо тва нема да го бъде знай ще си останем ний така ! Който иска да изкаже пълнота да попълни с мен реда, Много ще се радвам аз ако получа друга строфа. Нежна, чувствена и обладяна като от дух на нимфа завладяна! Общо казано това е сичко лесно изрога се , Просто нямам думи вече как да кажа СТИГА ВЕЧЕ!

http://vbox7.com/play:c32242f1&al=1&vid=2330138

Редактирано 6 юли 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

кАК ТЪЙ НЕОБВЪРЗАН -

кАЛИТО Е МОЙ!

мОЙ Е ДО ЖИВОТ!

Моля, придържайте се към заглавието на темата, а именно да говорим в рими!! В цитата по-горе няма нито рима, нито ритъм, да не споменавам че е написан само с ГЛАВНИ БУКВИ, което също не се толерира

http://vbox7.com/play:1e937129&al=1&vid=496702

Редактирано 7 юли 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

Аз съм ,ти си

Българи сме ний юнаци

"Пием... пеем буйни песни..."

думи от стих до болка известни,

повярвай и Бугати да караш,

все ще намериш какво още да искаш

и пак ще ти се струва,

че на другите животът е някак по-лесен,

нямат кола, нямат и грижи... просто хубава песен.

В света на парите има други проблеми,

уж голям си, а все има от теб по-големи

и отново вулгарности, воня и прочие

кой-кого кога и как... многоточие.

Друго не знам какво да ти кажа...

просто минавам и "подсвирквам си даже"

но така и не разбирам... нима в парите

чувствената нежност се намира?

Редактирано 7 юли 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Моля, придържайте се към заглавието на темата, а именно да говорим в рими!! В цитата по-горе няма нито рима, нито ритъм, да не споменавам че е написан само с ГЛАВНИ БУКВИ, което също не се толерира

Я, кажи ми, модератко:

не важат ли правилата

и за кака, и за батко?!

Даже и за модерата?

В забележката ти няма

шушка ритъм... капка рима!

Тука...тъй да се излагаш -

просто си е - НЕПРОСТИМО!

кАКА лИНДА не закачай!!

Лошо, инак, ти се пише.

Нищо нема да закАчиш!!

/пичелив ще и` е фиша/*

п.п. ТЯ вече играй на ТОТО!!

До Модератора - с уважение! От мое име Кали да не си хортува в момента сам - макар че инак му се струва. Кали - дупето си с Линда не бърши, оти ще ти скърши дългите уши! Ясно ли е!!!

Редактирано 8 юли 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

До Модератора

- с уважение!

От мое име Кали да не си хортува

в момента сам - макар че инак му се струва.

Кали - дупето си с Линда не бърши,

оти ще ти скърши дългите уши!

Ясно ли е!!!

Пак си Го обичай!

И го уважавай!

Ама и мисли!

Хубаво внимавай

Нали, Лине, знаеш:

дойде ли бедата,

трябва да го знаеш:

...иде, от Главата

Не мина и месец(остават няколко дена),

темата стихна, няма "бойци" по терена

поех три пъти въздух и без всякаква муза

реших да надраскам ред-два, подлагайки другата буза

Много криво разбрана е тази мъдрост библейска,

страхливците бягат, потъват вдън гори телилейски,

умират от ужас, сакън някой да не научи,

колко големи се мислят, а са покорни като улично куче. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Ех, човешки мерки и теглилки за правост...

спрете се малко, починете от мъка и радост,

различни сме - пътища много, широки и тесни,

там, където някои се давят, други прелитат със песен.

В

Редактирано 12 август 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

Тъжна, силна, мъчна песен, Лина! А от клипа ме побиват тръпки. Няма победители и победени във войните, има хора унизени, ранени, убити... А колко много си приличаме по това, че можем(всички можем) да обичаме! Но пуста тази наша гордост човешка, бой кой да бъде на тортата черешка, все другите криви, о! ние сме прави, и така докато пред смъртта се изправим...

Разбра ме умното ми Нели - на Старостта аз образа рисувах.... На Гордостта разветите коси ни задушават....не рискувай защото времето безмилостно Доброто в нас руши............... - за настроение в жегите - http://vbox7.com/play:ae4631cc

Минавам от тук пак аз ще римувам, ще пиша за малко-без да 'срамувам. Забравих народа-'гладен за букви', забравих ги аз тез весели фукли. В жегите грешки всеки май прави, на модератора това хич се не нрави. С най-добри пожелания ви оставям, ще се помъча да не ви забравям... обещавам , обещавам , обещавам.

Това тук темичка за рими ли е ? стихоплетства редите ще да е аз не съм много по тях но все пак реших да пиша - за ваш смях не се щадете в тези горещини думички редете ...без псувни а на когото не му се нрави просто нищо да не прави ха простете за моята намеса но пък като Ви чета ми хареса

ха простете за моята намеса

но пък като Ви чета ми хареса

Добре заварила, привети-мривети,

доживях да чета и чужди куплети

нека да не е просто летяща намеса,

а прегръдка от нова поетеса!

holler_pz, и ти ли само намина http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

появи се някой... и чак догодина?

Ей хора! тук не пишем поезия,

а римички, то ест... леко се глезим.

да съм поетеса - не не съм такава но ви четох от зарана харесаха ми вашите куплети тук -таме намесени сплитнети но и не мисля да се спирам душичка сходна - намирам ще я радвам сутрин с кафето, а вечер потапям я в морето скрита перла е за мен ще я чета всеки ден

От много стари времена тук рими сладки се редиха.... в безсмъртие ехтят слова, сълзи от дъжд, от слънце птици.... .................................. http://www.vbox7.com/play:a6cff5b8

че какво ви пречи - не разбрах тук словата свои да напишете в тоз` час и като в Шекспировите сонети вие да нижете куплети то тогава сълзите ще ви бъдат сладки и усмивките по-благи не щадете вашите ръчички хващайте се на хорото всички

в

Редактирано 12 август 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

то за всяко нещо хора се иска и на който не му стиска по-добре да не се захваща, то стих в душа се ражда ....

гх

Редактирано 12 август 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)