...

Но, както и да е... /отговарям ти аз, защото уж е за Лита, но пак за мен се отнася, както и да е/

Merryl, предполагам си се объркала. Имам навика да не отговарям на лични - за това отговорих тук, но не на теб, а на Lita Ford. Ако имах да ти кажа нещо - щеше да бъде експлицитно адресирано към теб (като сега). Всички упреци и квалификации са насочени само към мен, като съвсем осъзнато заявявам, че са напълно заслужени. И тъй като става въпрос за самокритика, а не за критика - аз не се извинявам. Настоящото ми изявление е предназначено единствено да анулира мислите ти, че предният ми пост адресира твои качества, прояви или теб по какъвто и да е начин.

Lita Ford, извинявай че ми се налага да го правя по този начин... Както може би вече разбра, аз не отговарям на лични. Ако искаш, добави ме в списъка на приятелите си, но имай пред вид, че ще бъда по-скоро статист там...

П.П. Извинявам се за оцапването на темата - просто не исках да оставям съмнения.

Редактирано 7 октомври 201015 г. от darkterminal (преглед на промените)

Нямам заигравки с никой и не мога да отговарям "вчера", защото моето "днес" е с около десетина часа по късно от твоето (за мене всичко писано е днес), нито има нападки ... нито нищо - към когото и да било... тчк П.П. Моля, модераторите да ми тръкнат постовете в тази тема - ако е възможно...

Пресипнах от чакане

а полетелите влакове не знаят покой

разглези ги тяхното "някъде"

останах сама - мъничка гара- заслон

любимите птици и те си заминаха,

атлетично размахали сиви криле,

тревата увяхва, тюкоазът и вече е минало,

а не бива студът да засяда в уморено от обич сърце.

Казват: Гарванът е символ на мъдростта,

покълнала пред очите на смъртта,

толкова много сме преходни,

че не ви разбирам поети.

Не разбрахте ли, мили! Всуе суета!

Казват: Лесно се обичат добрите,

трудно се обичат различните - тези които

пазят в твърдо арогантно лиричие

нараненото свое бяло лице...

Редактирано 8 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Какво е станало тука ама хич не е скука приятели бъдете а не врагове

„Думите са силни а какъв късмет e, че са толкоз лесни” каза ми един приятел снощи добър е, пие хубаво и пише песни „Но думите май френд са наказание от Бог” приятеля поет след трета чаша грог за това и направил ги е лесни за да мъчи душите ни със песни

Редактирано 8 октомври 201015 г. от Comfortably numb (преглед на промените)

Казват: Лесно се обичат добрите, трудно се обичат различните - тези които пазят в твърдо арогантно лиричие нараненото свое бяло лице... Този пост е редактиран от Нел: Днес, 08:00 --------------------------------------- Ц И Р К Едни се кланят, други подскачат, трети стаяват се важно по ложите. Няма суетност, какво ли значат всичките тези фасони!............ Обич, страдание - може измислено, може наистина - вятър по клоните тъжно запява за нещо незримо, лесно поискано - с труд задържано! Жаден е погледа скрит между храстите... гладен за радост от късчета смях, пръсти от милост ти хвърлят трохичките - гордост те блъсва - пристъпваш назад.... http://www.vbox7.com/play:6f32d222

Редактирано 8 октомври 201015 г. от linaadelina (преглед на промените)

   * * *

Със стъпки хладни, лунно бели,
си тръгва бавно вчерашния ден.
Приседнал тихо на обелени колене,
постлал е ложе от листа за мен.

И избледняват тихо, леко - леко,
миражите от дневния манеж.
Очи притваря и заспива морен
след дивия, объркан - сив вървеж...

Редактирано 25 февруари 20215 г. от darkterminal (преглед на промените)

на сън откривам прожекторния блясък, събрал гнева на утрешния ден и го разбивам с трясък... и вик: Стой по-далеч от мен! А после се завивам с усмивката на млад, нахакан сън, отдавам му се мълчаливо и го отпращам с утрото навън

В листата играят лъчи като малки деца, прималели от многото тичане с филията детство в ръцете и радост не превила плещи под лицето на времето...

Като жребец премазан крещя в екстаза си без глас и гледам с поглед празен зърната пълни с мойта страст Проклето дежа вю, това е сутрин гледа тъпо празното шише защо съм пак с послушния компютър да, чух те сладка, ще ти сваря яйце

В понеделника се припознах, помислих си: Хайде отначало! но като се вгледах и разбрах, гледала съм себе си в огледало. И плъзна се по устните усмивка, каква ти новост? старото лице, пристигнало на следваща отбивка... и вечния въпрос: А сега накъде?

   * * *

А бре мила кака - бре немóй се кóси.
Тръгай б'рже кака, дето ветарó те носи.
Бре немóй се кака - стига се помайва.
Ветарó не чéка, сал немóй се смайва.
Тия де ги думаш - да ги óсерат кокошките,
Нема кака да га жéлиш, он че мáа ножките.

Редактирано 25 февруари 20215 г. от darkterminal (преглед на промените)

* * *

А бре мила кака - бре немóй се кóси.

Тръгай б'рже кака, дето ветарó те носи.

Бре немóй се кака - стига се помайва.

Ветарó не чéка, сал немóй се смайва.

Тия де ги думаш - да ги óсерат кокошките,

Нема кака да га жéлиш, он че мáа ножките.

http://vbox7.com/play:f86f82d7

   * * *

А бре мила кака - бре немóй се кóси.

Тръгай б'рже кака, дето ветарó те носи.

Бре немóй се кака - стига се помайва.

Ветарó не чéка, сал немóй се смайва.

Тия де ги думаш - да ги óсерат кокошките,

Нема кака да га жéлиш, он че мáа ножките.

Ух, бре! Пусто опустело!

Откъде съзря, бе каки, ка си ме видело?

ма не познаш кака си, два ината и отгоре,

ще продуха вятърът сал едните трандафоре,

а налево, а на десно и маам по средата,

малко несгодно, малко тесно, но... такава е хавата

Редактирано 12 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Несбогуван

Не успях да се сбогувам с устните ти

целувки огнени изсипващи в несвяст

Как да питам, „тръгваш или идваш си”

заети бяха моите да сучат твойта страст

Не успях да се сбогувам с устните ти

когато хванати в неразбираема власт

Не искаха да шепнат веч „обичам те”

заети бяха моите думи да редят за Нас

Не успях да се сбогувам с устните ти

когато свити в отчаяние и лош гняв

Изричаха уверено „до тук, зарязан си”

заети бяха моите смирено да мълчат

Не успях да се сбогувам със очите ти

морета луди носещи вълшебния екстаз

Как да те погледна с моите „отиваш ли”

когато нямаше ме мен тогава, само Нас

Не успях да се сбогувам със очите ти

ронещи сълзи за горката ни наша участ

Как да ти покажа в моите мечтите ни

удавени в сълзи и те кървяха, все за Нас

Не успях да се сбогувам със очите ти

студено скрили се зад тъмни очила

Не искаха да видят те тогаз сълзите ми

затрити бяха моите нейде в моята душа

Не успях да се сбогувам със сърцето ти

лежащо на гърдите ми във сластен час

Отнесени и двамата в онази, приказката

заето беше моето да тупка с теб в захлас

Не успях да се сбогувам със сърцето ти

давещо се в тъмна скръб и самота, та аз

като уплашено дете без път, и неразбиращо

си казвах по-добре е моето да спре тогаз

Не успях да се сбогувам със сърцето ти

родило в устните ти каменен логичен глас

Как искаше ми се от мен: „бъди щастлива ти

единствена утре някъде в света без Нас"

Не успях да се сбогувам и с косата ти

покорил страстта ми с любовна власт

черен водопад скрил сладичко челото ти

ах как загубен бях от щастие в него аз

Не успях да се сбогувам с нищо твое

не знаех как, не можех, не намерих аз

дори една частичка моя,която можеше

да ми покаже утре път някакъв без Нас

Градски смях

отново вечер несбогуван яхнал късен час

с небето старо аз вървя и мисля си на глас

Дали ще имам сили ако видя те, без плач

да кажа просто „сбогом моя ти единстена

виж, това съм аз”

Казах, че няма да пиша тук - но това не се брои за писане - не са стихове, а ми свършиха точките за днес. Просто идвам, за да кажа

УАУ!

Брои се - брои се! Писала си пък! Напиши и ти едно за *УАУ* тук... А после някой друг каквото може...

Благодаря, Мерил!

    * * *

------------------------------------------------------------------

   ^{На моята съпруга - на тебе Диди!}

Все още образът ти ме обърква,

и кара ме отново да те търся.

Във пръснатите листи на писмата

и в тези случки наши - несънувани.

Със пръстите си пия те през устните.

Горчива сол и моите спомени са будни...

Полета с жълти слънчогледи нарисувани,

в тропически океан - делфини плуващи,

искрящи капки светеща вода...

Ти идваш пак, в хавайската премяна,

откраднала съня ми палаво лудуваща.

Оплетена във задушаващата влага на нощта

и някак си порочно погледа ми брулеща.

Ти дръзко хладна - пореща като кинжал,

през мислите ми като ураган минаваш,

отишъл си отдавана и листата разпилял,

жигосан само с името си ме оставяш...

Обичам те!

Несбогуван

..............

Идващо от сърцето и докосващо сърцата...

Момчета... каквото и да кажа е слабо пред чувствената ви мъжка, красива поезия!

Мда страхотни са и двете бях решила да пиша нещо , но след като прочетох всичко се изпари

И един... различен ракурс... Не ти ли омръзна да ме срещаш с топла нежност в грубите си длани когато се прибирам пак при теб, ухаеща на чужди ласки и... пияна. Нима сме вече толкова далечни, че не усещаш мириса на другия говориш с грижа за сметките ни вечни, и нито дума за невярната съпруга. Понякога решавам... ще ти кажа! но стискам зад гърба позорната тиара, защото знам-не себе си, теб ще накажа, единствено теб... за моята изневяра. А после се отпускам в прегръдката на натежалите от съня ти рамене поемам дълбоко въздух глътка, защото... обичам те и теб, момче!

Редактирано 13 октомври 201015 г. от Нел (преглед на промените)

И в сънищата дирех аз пътека

през падналите клони на нощта

замръзналите длани топлех в жилетка

изплетена от мрачна самота .

Престъпвах боса, плахо по листата

заслушана в тишината на скръбта

за миг.... причуват ми се словата

неизказани от твоята уста .

съжалявам за мрачното стихче , но така ми дойде музата http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Редактирано 13 октомври 201015 г. от Гост (преглед на промените)

Закъсняла любов

/моята изповед/

Аз знам, че пак ще се завърна

при теб любима и желана.

Ще те целуна и прегърна,

но... дълго няма да остана.

Ти не плачи и не се сърди,

че бързам пак да си замина.

Но тъй съдбата отреди -

съдбите ни да се разминат.

Че аз отново пак при друга

длъжен съм да се завърна

и измамена съпруга

вместо тебе да прегърна.

*******

Тази изповед си ти спомни,

когато любовта те заслепява.

Защото знай, че много дни

за истинската ще да съжаляваш!

*******

Често във съня ти аз ще идвам

в нощи опустели

като гост неканен

в твоите постели.

Мъничко ще да постоя -

ще те погледам,

ще те помилвам и целуна бързо,

после... тихо си отивам.

Сън

Сънувах странен сън!

Лежа си в топла стая

край камина нажежена.

А ти - по детски пременена

сякаш в някаква омая

стоиш премръзнала навън!

В миг при теб се озовах

и понечих да те сгрея -

бе мираж ти вледенен,

който гушна се във мен.

Но защо ли тази фея

да я стопля не успях?

Ти от где се появи

моя птицо наранена?

Сгушена и притеснена

бликнаха в очи сълзи -

в миг ледът се разтопи.

А защо си още натъжена?

Аз избърсах със ръце

нежното й личице

и с безброй целувки

стоплих нейното телце.

И океан от мечтите до нея, и пламъче плахо, затоплящо длани- все едно са... останали неразбрани И тихата обич, скрита в клепачите, и бурните ласки на вятъра- все едно са... в ръцете на палачите.