И радостно размахали веслата на хиляди хартиени мечти, ще продължат напред, нататък, където не стигнахме аз и ти. Тъй мислела си капка в океана по пътя със голямата вълна изпари се тя, на влага стана- мъгла, целунала брега.

Когато малкия ми свят притихва сънено

под нощната си шапчица на слончета

и меките тревички по ръкавите

звънят под щурчовия съпровод,

когато само мрака е разбуден

и плисва над очите ми балончета

в сапунената грижа на забравата...

Когато се разлиства онзи свод

към приказните зали на принцесите,

към горските полянки на друидите,

след детското хвърчило на съня ми...

... отпускам се по топлата ти длан

и плътните къдрици на завесата

драпирана без тебе през годините

разтваря самотата от света ми

в листенца полурозов нежен свян.

И тихичко... най-тихичкото идва

със стъпчиците белички на изгрева,

с усмивката на моята Аврора,

притихнала в ковчеже от мечти...

Мечти, в които бавно си отивам...

(мечти... в които бавно се откриваме)

Поспирам... за света ми да се боря.

Прозряла, че живота си ми ти.

 * * *

Китарата звъни унило със неравна стъпка
на кон откраднат от волния табун
от циганин с нагайката си палещ тръпки
пришповащ го в копитния му барабанен гръм

Полита музиката - струните светлеят
На огъня искрящи, под звездното небе
Лети обесникът и всички демони немеят
обгърнал конят си със босите нозе

Лудешки танц изсипва се на водопади
Налива още жар във волното сърце
и сякаш мълния обяздила е вихрогона
препуска диво без да знае накъде

Играят неуморно конските копита
във ритъма на пръснати от струните искри
Човек и кон, като кентавъра митичен
Се къпят в мрежата на лунните лъчи

И песента китарата подела вяло
заглъхва тихо в сънен сноп
Поспира циганинът и лицето засияло
любовно гледа коня си с възторг

 

Редактирано 25 февруари 20215 г. от darkterminal (преглед на промените)

Къси са дните...днес вече догаря- нежен като стон на китара... под пръсти от обич прималели прибавям щипка аромат на цигара, така в самотата оставаме цели и сякаш те чувам... разказваш ми приказка стара за момчето, което забрави морето, и чайките, и своята тъжна китара, което в плен се предаде, продаде сърцето си за дом и земя... няколко ара.

Той е толкова сладък, почти като вафличка с крем и глазура от слънце по тези малинови устни, шоколадово гладък танцува гласа му, съвсем като малка копринена клетка в ума ми се спуска и разлива невидим, почти осъзнат аромат на утеха и топло уханна, събудена радост. Подозирам, че някакъв нов (към сладкишите) глад апетитно превръща света ми от айсберг във сладост. ((:

Sеcret Rose - Надушвам глад жесток, възбуден от чувстено изливащ се поток. Желание голямо за наслада, подбуда от скрита изненада. Е глада е към нещо сладко за мезе? Или към някое мъжле ?

Редактирано 16 ноември 201015 г. от Master_Oper (преглед на промените)

Не е от онзи глад, и няма страсти. Опитах шоколад от малка пастичка. И го написах...- захарно сладни. Но пастички ядат на всеки ъгъл. И в моите горчиви, сиви дни остана аромат, и вкус. И гугъл.

Песента ми тъжна недопята, се изгуби някъде в мъглата. Аз не исках много, исках само ти до мен, а аз до твойто рамо !

 Сутрин

От карамелен сън сега се будиш
и се протягаш във ръцете ми без капка срам,
оченцето полека си отваряш, поглеждаш ме,
но пак ще го затвориш знам.

Със котешка възбуда пак се виеш,
зариваш нос във моите гърди,
тъй закачливо после в шепите се криеш,
през смях ме гъделичкат твоите коси...

 

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

Да се събудиш с аромат на мъж и силното му рамо под главата ти, е сякаш нежен, летен дъжд изневизелица е плиснал във краката ти. Потръпва тялото от страст, наболата брада гърбът ти драска, отпускаш се - изпаднала в екстаз в ръцете на безкрайната му ласка ! И тъй се слива утрото с ноща, а по прозорците ти чука летен дъжд. По-нежен става някак си света, събуждайки се с аромат на мъж !

Редактирано 18 ноември 201015 г. от shefkata (преглед на промените)

Ухание на мъж... парфюм и цигара, звук... разбира се тъжна китара, а вкусът му... отлежало уиски, пелин и бадеми... и няма "Не искам!" И няма "не мога", понякога само едва доловима тревога заради мен... за детето, за семейния огън. Той... Той си остана момчето, което без никакъв срам преди много години ми грабна сърцето и рече: На друг няма, няма да те дам.

днес думите не стигат... тъгува приятел, потънал в незабравено минало, мечтател, останал там някога, някъде, прилепен до скалата, която изкачил, покорил и после изгубил- пясък изтекъл от горещите му длани, болка... и до днес неразбрана да можех... да можех бих ти дарила минутка покой, свобода една глътка, и песъчинки... безброй

 * * * Де́ бре Кака - де́, не му се ко́си Що му ту́рят на сама́ро, си́чко Марко ке изно́си На чиля́ко, тво́йот, жи́лката така́ йе Му́ката у дже́бот ту́ря, са́де он да знае То́ку глеж след ма́лце, гра́бнал е паница И при бо́чвата загна́л се, да му о́пне половни́ца Се́ди кро́тце, пи́йе, се́ди па запее Че́кай са́де ви́ното, буза́ците да сгрее Те́ за туй ти о́кам, и́ч немо́й се ко́си Лу́да гла́ва ма́ле, лу́да во́да ке я но́си

Редактирано 20 ноември 201015 г. от darkterminal (преглед на промените)

Съпреживявам, кака, вълча порода съм (на единака), свита в сивотата си тиха, улавям и стиха, и най-беззвучната струна, изплакана в душата из зад грохота на табуна. Знам... знам... ще възкръсне и той някой ден, упоен от младото вино, което вече танцува до мен.

Редактирано 20 ноември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

На сутрешна еротика ухае, домът ми скромно подреден. Сега се питам, до кога ще трае, възбудата надигнала се в мен ? И до кога ще нося тази щриха, от устните ти топлата следа, по кожата ми, като песен тиха, като огнена и пареща дамга ?!

до... някога но това не се знае, ухае споменът, ухае все по-дръзко, аромат на обич щом разпръсва. Понякога е тихо, като сън на бебе, друг път-грохотно- вълни подивели, но всеки път ухае на пръсти прималели от докосване... до... някога... с името ти съм жигосана

Венереният хълм нейде гален от езиче, тръпки пълзят по телцетото на голото момиче... Две души една за други питат, тела запотени едно в друго се преплитат. Конвулси от наслада долитат в такт, удоволствие безкрайно - безпорен факт. Двамка притаили дъх,сарцата бият лудо... състояние описващо се като чудо! Ахх какво начало на тези 7 дена, ще продължи ли таз дилема...

На сутрешна еротика ухае,

домът ми скромно подреден.

Сега се питам, до кога ще трае,

възбудата надигнала се в мен ?

И до кога ще нося тази щриха,

от устните ти топлата следа,

по кожата ми, като песен тиха,

като огнена и пареща дамга ?!

Изгарят листата във края на лятото

Притихва гората и някъде там

Където росата се стекла по тялото

Оставила дири от нощният плам

Прибира след себе си морната нега

Донесла забрава в тревожния сън

Попива дълбоко частица от него

И всичките грижи отлитат навън...

Изгарят листата във края на лятото

Притихва гората и някъде там

Където росата се стекла по тялото

Оставила дири от нощният плам

Прибира след себе си морната нега

Донесла забрава в тревожния сън

Попива дълбоко частица от него

И всичките грижи отлитат навън...

Но сън не долита, все бяга далече,

а спомени жадно се впиват във мен...

Аз знам, че на него до край съм обречена,

до сетния дъх и до сетния ден !

Нощта е безкрайна, а него го няма,

но всичко напомня, че тука е бил.

Нали не сънувах, не беше измама...

От моите устни снощи е пил ?!

Когато пресичаш пустинята
Ще срещнеш и този мираж
Как тялото тръпне от ласки
А в мислите съхнеш от страх
Вода ли обгръща те тебе
Или просто облаци прах
Танцуват и палят небето
И питаш се - С тебе ли бях?

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

Не, не може да си ти

образ сладостен, мираж, мечти

в ръцете ми уморени

образа трепти ...

не, не може да си ти

уханието на горчиво кафе

в очите - сълзата боде

не ... няма да си ти.

за да не стават недоразумения, не става въпрос за никой от тук присъстващите

Редактирано 25 ноември 201015 г. от Гост (преглед на промените)

Днес няма сълзи! минавам през огъня не пари, не, не! Не боли, изпарявам се сякаш... и спокойна съм. Сърцето ми е динамит. Ти гониш! Взриви го! Еросе... от древния мит, ще видя лицето ти, ще изтръгна от дълбините ти вик, и ще го слея със моя, бог си, но в този миг сме равни... мигът на покоя преди големия взрив. Готова съм! далече...по-близо... близо... и чувам прибоя...

Редактирано 25 ноември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Не спират вълните омагьосани от близките брегове заливат камъни, чертаят пътеки покриват всичко с пяна и вода . Подгонен бриза, закачливо си играе омотава се с моите коси, стоя и си мечтая при мен отново да си ти .

Ти беше тук, не беше сън. Усещам те по тялото си още. Макар, че съмна вече вън, при мен е спомена от снощи. Леглото пази нежните ни вопли, на тялото ти аромата нежен. Ще остана в него да ме топли, в този ден - студен и снежен !

Самотни пясъци и стъпките по тях не усещаш ли техният глад песъчинки по нозе залепнали ръце ... в едно сплетени . Няма по-прекрасно изживяване утрото да посрещнеш с мечтание и всяка глътка истина била целувките по моята снага .

Редактирано 25 ноември 201015 г. от Гост (преглед на промените)