Когато почукат на вратата ти сломени, спомените от изминалата ти година, премръзнали и мъничко смутени и те помолят за уиски и камина... Безразлично ли ще махнеш със ръката или ще ги поканиш да останат ? Ще им затръшнеш ли безмилостно вратата или ще им оставиш сламка - да се хванат ?! **************************************** Кристалът във очите ми

Кристалът в очите ми сълза стана, а казаха, че тъй ще е во веки. Когато Луната на Слънцето пристана аз още чаках него, Човека... ___________________________ Когато в очите ти гледам

Редактирано 5 януари 201115 г. от Galeto_ (преглед на промените)

Когато в очите ти гледам Във пламък ме треска гори Потоци от лава побягнали И искам със теб да летим Когато в очите ти гледам Кинжално разкъсващи мен С усмивка разпаряш ти мрака ми Със думи държиш ме във плен Когато в очите ти гледам Магията тихо струи И всичко наоколо губи се В миража на твоите черти Изгубени заедно...

Изгубено едно такова е настроението ми още от нощес, тъгата тихичко пролазила на гърдите ми лежи,като медальон от малахитово отровен камък на сърцето ми тежи.. Вероятно от капризите на времето, от затъмнението на госпожа Луна ...nevermind, глътка въздух ще поема и кротко пътя си ще продължа. ---- стъклени точици

пп сега си видях грешката,сори

И аз обичам приказки...

И щом темата си е моя, ще ги пиша по-често тук тогава

Пиши, пиши Елфи, не спирай ...

стъклени точици -мокра реалност -

воден рефлекс..

отражения тъжни светят в очите.

малка водка на екс..

стъклени точици, димяща цигара ,звънкащи кубчета лед..

Как да сменя стъклотата в зениците

премръзнал спомен за теб.

 

- джаз в тишината

Джаз в тишината, глътка уиски, редовна цигара... И самотата разнищена в пепелника догаря. Недоизказани реплики, свити в пашкули чакат своето време. Вместо споделеност, раздрахме онова помежду ни, което ни свързваше с вечност. И тежи, тежи от мълчание, събрало хиляда и едно стенания, а можеше да бъде лесно... две думи, изречени без гордост обич вместо страдание. полепнали мисли...

Полепнали мисли се стичат в устата На моя приятел - червения клен Разпръснал с ръцете на облак листата Беснеещ в локала от снощи бохем Нагарчащи леко изсъхват по бузите И карат го нервно да тропа във такт Главата върти се от треморна веселост А клоните бавно поклащат се пак Очите си затворил уморено...

Очите си затворил уморено, ръка протегна пипнешком. Усети, че му е студено. Отново бе излязла на бегом... Но бе оставила

Редактирано 6 януари 201115 г. от shefkata (преглед на промените)

Очите си затворил уморено... отмерваш ритъм съкровен на спомен толкова предъвкван, от мислите ти изхабен...

Не бе оставила врата отворена, заключи се между четири стени, полека отвътре зазида я спомена, ослепя... а имаше най-топлите от обич очи. когато куклите пият...

Редактирано 6 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Не ми харесва куклите да пият, та те са нещо толкова красиво Нима във себе си те трябва да убият красивото и да остане само сиво... Но бе оставила

а ти не се въздържай повече http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

ля, ля и пиши!

Но бе оставила усмивка,

скрита в робата на спомена,

която се измъкна мълчаливо

и озари лицето с домино.

Стана чудо. Маската се свлече,

разтопена от тихо лъчезарие,

очите грейнаха. Човече!

Случайност казваш...

едва ли е...

Едва ли е съвсем случайно това, което тази нощ се случи. Макар да беше мигновено и нетрайно, вълшебството все пак ни се получи ! И закрещя

И закрещя утробата й, зави от болка, искаше и се да се смали, да изчезне, сякаш никога не я е имало.. след време и от това се умори, остана само ехото и спомена, че може сама да си прости. ---------- праведни и грешни

Праведници, грешници... да вървят по дяволите всички, темата изтъркана е, като стари вестници, сега за друго ми се пише. Иде ми да се набия, така на мен си ме е яд, вечно пипам и не питам. с моята „тактичност „ до немай къде, току -що разплаках една душа невинна, като мъничко дете.. То се е видяло ще се завивам тази нощ с гузност вместо с одеяло, а на сутринта няма да почерпя с чай и курабийки /...тривиално/ а в ръце ще нося поздрав с песен и усмивки на подноса. ---------- Ами сега..?

Редактирано 9 януари 201115 г. от Уиш... (преглед на промените)

Тази цялата страница ви се е получила фантастична.

Не мога да се въздържа. Поздравления!

Защо не дойдеш да пишеш и ти? Очакваме те!

Благодаря!

Ами сега..?

Ами сега ли... вече никой няма да плаче.

Не останаха сълзи,

в пустините няма вода.

Има тонове вятър, и пясъчни,

огнени бързеи.

Има среж от погубена пепел.

И празна следа.

Има пясъчни изгреви,

в тежката гръд на цветята,

заоголили челюсти, жадни за още живот.

Има суха до болка

история

в двата ни свята.

И затрупан под дюните

някога истински брод.

____________________

бедуинска корона

п.п. Мерил, и аз искам да пишеш с нас...

@--;--

Бедуинска корона постави началото Сега съм водач на самотен керван Камила пристъпваща лениво из дюните И ножа, и пушката и плаща разпран Това ми е бремето в тихата пустош Изгарящи стъпки - от пясък коси Понесен от погледа на хищните птици Разпалващи мислите остри черти Ще пия си казах от твоите длани Поднесла ми шепи от жълтия прах Пресъхнало бялото слънце не свети И само луната ми пее със глас Където пристъпвам сега...

Където пристъпвам сега, трева никне. Където минавам, цветята растат. Тъй както живота мене обинка, така и аз днес ще обичам светът. Така ще дарявам и пролет ще правя, там дето до вчера вилняла е зима. Всичко заспало на крака ще изправя и слънце ще нося - за всички да има ! Пак ще се питам

Предай нататък любов безвъзмездно и нека всеки натам предаде... Така под небето безкрайното звездно, свят от доброта и любов ще расте ! И пак ще има

И пак ще има цветове в дъгата - най-прелестната стълбица на дните ни. И пак ще се тълпят звезди в ръката ми, рисувайки с небесен лъч съдбите ни и пак ще се пързаляме по млечния, така прекрасен път до световете в които две сърца ще бъдем вечни, пулсиращи в усмивката на цветенце. _________________________________ слънчеви зайчета

В очите ми има любов, не тъга. Сърцето в гърдите препуска лудешки. Пречистен е някак си вече света, далече останаха нашите грешки. Началото ново

Вземи любовта ми по пътя си, нищо че плаче, и нищо че смъртно ранена е, тя не тежи. А аз ще търкулна света си - пробито петаче след тебе, сполука да ти е. Добре се грижи... Отгледай я, нека порасне, и нека да диша. (какво е живота без нея..) И нека се смее... Защото единствена тя само стихове пише, в които и най-вкаменения тихо немее... ________________________ забравена сянка

--

огънче бяло