Лунни лъчи, приютете ми мислите, потъмняха от горест, от злъчно безсмислие. Посребрете ги, нека са тихи, за да чуя на славея чудните трели. http://www.youtube.com/watch?v=xp-ODqkf0ew Нощни пеперуди, нима търсите слънцето в неона на лампите? Не ще поникне зрънцето в светлините на рампите, а в сърцето, запяло от радост. мед и мляко

Редактирано 11 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Лунни лъчи се спуснаха плавно. Нощни пеперуди долетяха. Деня си отиде тихо и бавно. Цветенцата също заспаха... Глухи пътеки

Глухи пътеки в мен се преплитат по тях мъхове събират краката ми боси по листата кафеви ... роси а през дърветата виждам първите лъчи на очите си завиждам сърцето ми мълчи това да нарисувам, така и не успях по картината вежливо с четката се спрях не мога красота да те пресъздам черно е в мен - това си знам . зайчета игриви

Редактирано 11 януари 201115 г. от Гост (преглед на промените)

По скованата бяла земя някой днес е написал "наслука". Аз поемам по пътя сама. Но товара ми беше до тук: Чаша вино. И цвете. И ров в който девет живота все падах за комат от онази любов от която и с вино присяда.

Мед и мляко сложих на трапезата и чакам изгрева, повлякъл златното си наметало, дочакал кратката целувка на Луната. В очите ми е бяло, преболяло пепелната крехкост на сърцето, опустяло след полета на птицата в лазура, одеало в синьо и перести облаци... Игриви зайчета надничат през щорите спуснати, слънчеви пръстчета... с тях денят ме прегръща. Поздрав за дамите в темата. Чудесни сте! http://www.youtube.com/watch?v=7Agh6ZTGoe8 копринена нежност...

Редактирано 12 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Копринена нежност се стеле в душата, очите ми търсят луната от снощи. Потръпнав от страст и отпускам главата и пак се завръщам във нашите нощи. Топлината на твоето тяло остана, между тези стени, под завивките мои. Ти безшумно си тръгна, ръката ми хвана. Сега ще ме топлят целувките твои ! Звезден прах

звезден прах в косите, слънчеви зайчета в очите, смях кристален от устните, камбанки звънящи в ушите... лицето на малко дете, което наивно ме пита: твоята усмивка къде е? Затворих я там, зад напукани устни, зад стиснати от болка зъби, някога може и да я пусна, но до тогава... ще си мълчи. здрачава се...

В сърцето ми препуска спомен. Безплътен е останал вече. Хиляда пъти е прогонен, но той не бяга надалече. Все тук в сърцето се завръща, макар и само като сянка. Във утрото студено ме прегръща и вади ме от сутрешната дрямка ! Нел, извинявам се за прескока. Нека твоите думи останат, защото това просто ми дойде от вътре. Здрачава се...

Здрачава се Игриво китара просвирва в нощта Затворила дивия бяг на жребеца И в струните циганска страст пред жарта Изсипва в разгулната песен крадеца Той чува как в струните свири кръвта Понесла го в бързия бяг вихрогонски Танцуващ под погледа на тиха луна Отмерва живота му тропота конски Пред тихия взор на звездите...

Пред тихия взор на звездите застанах, в ушите ми вятъра тихичко пееше. Хоризонта безкраен със поглед обхванах, като вино във чаша, красотата се лееше ! Пръчка изпука под мойте ботуши, някъде там, падна нова звезда. В палтото си топло отново се сгуших и тръгнах по пътя безкраен сама ! Луната ме гледаше

Редактирано 19 януари 201115 г. от shefkata (преглед на промените)

Луната ме гледаше, присвила очи благосклонно, бях сребриста, обляна в лъчи, самодивското в мен е изконно, само вятърът да спре да бучи. Котешки зеници ме дебнат от мрака, усещам стреличките в гръб, знам че някой, някъде ме чака и вървя. Сърцето ме води на път.

поздрав за Уиш... и Дарки като тиха майчина песен...

Редактирано 13 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

ах ,как ще закъснея за работа заради вас. Благодаря за поздрава,много ме сгря! ---

Потича като тиха майчина песен,

като топло мляко от гръдта й струи,

нежност млада дошла дългокоса

с любовта на ръце малко дете да приспи,

да го люшне в скута „Спи дете,спи…”

 

---

амазонски гори

амазонски гори дъждовна моя есен, залинели треви и пресипнала песен, непознати за мен, двойно по непознати за теб и уви... катаклизми, бури, урагани дори, животът не е, не, не е лесен... в скута си държа...

Хубав ден на всички в темичката и поздрав с нещо което много ,много обичам. http://www.youtube.com/watch?v=mwsYrW_MpaA&feature=related

Вълшебство направи- тъгата претвори във песен, скрий дълбоко отровните стрели, приеми лека, скрит в зелената плесен. Пей, моя тъжна и нежна китара, за вятъра, който обича твоите струни, за свободата пей! И стягай отново катуна на път към новия кей, където ще се сгушиш за малко, и излекувала белите врани в сърцето си, ще излееш тъгата в безкрайността на морето ми. а аз ще те прегърна...

Редактирано 14 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

. -------- подарени усмивки

подарени усмивки... макове алени, широта в тюркоаз, мекотата атлазена и късче кървящо сърце, избродирало твоето име... дете! не поглежай към минало. лице! подмини всяко зримо криле! разперете се облаци море! покажи ми провлака... откъснато цвете в буен поток...

Редактирано 14 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

хвърлено  цвете в буен поток- изтръгнато сбогом. пътува уханно по гърба на водите красивия цвят,

някъде някой отворя вратичка в отвъдния свят.

 

 

--- шоколадов рай

Уиш... прочетох стихчето ти и една песен просто ме изкуши да ти я подаря

Шоколадов рай... усмивка какаова, сладост полепнала по чувствени устни, радост витална и полет от пепел покрусна Малко горчивичко, за да напомня, че всичко е преходно, изтича като пясък през пръстите но гласът е важен, а не ехото... някъде където...

ангелски полъх... преди много години попитах вятъра: къде ни са крилата? защо не можем да летим като птиците? защо незримо е в душите ни скритото? а той отговори с песента на листата, с шепота на тревата и бълбукането на водата: В сърцата, в сърцата! там, мое малко момиче са семената, там растат и крилата... птиците умират в полет...

Нѐма такива песни Кака Просто птиците умират прави 'Щото полета е много кратък А пък птиците болнави Толкова от мен

Толкова от мен- рече и отсече! мой ред е да ти кажа: не се коси, човече! Чаша уиски, тиха музика, усмивка кратка във аванс, въздишка... изгревът е минало- спомен на забавен каданс. с тихи стъпки...

Редактирано 15 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

 

--- в косите водопади

Аз съм в серия бе Кака Ти за мен немой се ко̀си Щото днеска съм в атака Вее ми се весело перчема Нема как За пѝенье е време Сбират се дома̀ апапи В чашите наливам Анасонски деривати Глъчка, смях и песни диви Гарванското племе е щастливо Весело е Кака Щот' т'рчат коньете И конярите седят на маса С до̀бро пѝенье и со мезета

В косите водопади- дъждът на твоята любов, и устните ми сладост покълнал благослов, очите ми звезди са, родени за обичане, ръцете-топъл восък, топя се и се стичам по гънките на спомена, излинял, почти безличен- черна роза на ревера забодена, мое тъжно, закъсняло лиричие... дантела от мисли

Редактирано 16 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)