Безцветна дъга се влива в главите ви. Безсловна тъга обвива душите ви. И виждам аз мъничка светлинка - сякаш сред мраз малка човещинка. Галя я нежно в ръцете си леки. Стъпвам небрежно щастлива во веки. *** Хвърлям ви я от звездите - без никаква шега, да може да оцветите безцветната си дъга. ~ Ако някога

Редактирано 24 януари 201115 г. от Sissona (преглед на промените)

Ако някога завариш просяк, седнал ти на прага, не го отпращай, нагости го, изпрати го най-накрая. И не се присмивай нему, в живота нищо не се знае, преходно е под синьото небо, днес си напред, утре в края. И не наранявай с мисъл и злоба, не кърши ръцете на хората днес си силен, утре пред гроба, бездумен и в плен на умората. Така говореше старец белобрад на невръстното си внуче, чух го, обърнах се назад и се усмихнах: Дано да го научи! да помълчим...

Редактирано 24 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Да помълчим.. така естествено е да се порадваме на тишината, аз в мен, а ти във теб, да се разтворим като снежинки в топлите ръце на южен вятър...

Да помълчим, да приседнем на нечий покрив, да се извисим над шумотевицата в нас , високо над града и над комините. --

 

Някъде далече

Някъде далече, в дълбините на копнежи танцува малката снежинка и бленува да се разтопи в един поток от свежи и уханни недокоснати мечти. Ще се превърне в капка и ще се разстели нежно за да вкуси всеки блян, а подир от капката и сладка ще отпие някой люляк-великан. Пролетта препуска...

По скованата бяла земя

някой днес е написал "наслука".

Аз поемам по пътя сама.

Но товара ми беше до тук:

Чаша вино. И цвете. И ров

в който девет живота все падах

за комат от онази любов

от която и с вино присяда.

  Намери ли

Намери ли тази любов питам

Която изгаря ти нервите

Която със зъби разкъсва те

И ти самият си жертвата

Пак питам, любовта си намери ли

От тази, която за гърлото стиска

Която те дави със писък в морето си

И само от тебе да даваш изисква

Намери ли питам и залък

И капка - искрица от нея

Намериш ли - ела да ми кажеш

Защо след това да живея

Пролетта препуска в снежни одежди облечена, малка е още за чувства, а на капчука е булка - обречена. Свила частица от себе си в аромата на крехко кокиче, непогалила още снежните хребети с дъх на влюбено, нежно момиче. звезда недостижима...

Накарай ме да танцувам Пусни ми танго, загаси всички улични лампи.. щракни с пръсти ,нека внезапно рукне дъжда. Искам локви, много локви! Накарай ме да танцувам, да забравя коя съм- без имена..

Вземи ръката ми, накарай ме да изтанцувам себе си, да изкарам моето мен под дъжда, да го измокря до кости... Накарай ме , накарай ме да танцувам.

 

-- влязох в твоя свят

Уиш...!

Накарай ме да танцувам, да не докосвам земята с пръсти, накарай ме да полудувам, увлякла след себе си вихрени пръски жива вода. Накарай ме по-лека от перцето да стана и по-нежна от восък стопен, накарай ме да съм белоснежна и без крила да летя.

да не си помислиш,

че мислех да пусна точно тази песен

вечер я слушам

когато линеят звездите ни

вечер заспивам,

и някак повтарям си "лесно е..."

когато отмива нощта

с песента ти

следите ми

вечер я слушам

(гласа ти звъни в сетивата)

някак далечен си...

толкова, толкова много...

като религия,

свила света ми до песен

по-животворна

от стъпките бели на Бога ми.

Ти не мисли...

тази песен я няма в сърцата ни.

Беше звънче, предвещаващо изгревно утро.

Беше красива.

И помни я още ръката ми...

Ти не мисли.

Само спомена пее отвътре.

_________________________

затрупани следи

Редактирано 25 януари 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

затрупани следи... и невежи очи ръце искащи плът сякаш всяка жена е онзи желан кът а всъщност всяка е затрупън път... Път без изход,път с тъга път без дума,път с лъжа А всяка иска и всяка може Всяка се натиска И всяка своето сърце ще сложе... Онези затрупани следи онези невежи очи онези подарени сълзи Боже,само от тях ни пази

влязох в твоя свят тихичко, на пръсти... дъхът ми замря- картина си... дъга от чувства, тъй фино изплетени- чудна дантела обви ме цялата, боси останаха само нозете ми, за да мога с тях да усетя полъхът ...от цветове ти. видя ли...

На малката тигрица Прияла и се птица Взела да мърмори, Тихичко говори Ноктите си точи На тез' червени плочи Птицата крила разпери И очите начумери Клюна дигна и с крилата Тигърката тропна по брадата Гледай я каква свадлива По пижама тя отива Във гората да се жали Че десерта и изяли И поуката разбра В ресторанта тя сега Вместо жилавата птица Си поръчва само пица

Видя ли колко ще е лесно, да оскубя твойта перушина. Никак даже не е честно, да дразниш нашата дружина. Топличко било му, много даже. Крушите му цъфнали сега и снимка, щял да ни покаже... Пази си ценните пера !

Пак ше папкаш ти попарка Наша тигрова другарко Колко късно вече стана Ходиш само по пижама С жълти, чернички райета Нема нужда и от двете Щото щом ветрец задуха Хич не пази топличко кожуха Колкото сърдито да ми викаш Пак от студ ще дзиндзирикаш

Пижамата ми явно пречи тоже, на присмехулната и горда птица. Ще му покажа аз какво пък може пижамената ви тигрица.

Стига писа щуротии Кой, кого, кога ще бие Ами тука ми ела Да те видя аз сега Колко стиска ти устата Да говориш пред децата Гарвана е всеки знае Пиле мъдро дет' си трае А пък нашата тигрица Папка хрускава мекица Щото пилето не стига Колкото и лапите да дига... :Р

Перо по перо ще късам, да знаеш без срам и без скрупули, ей тъй юнашката. Да видим тогава до кога ще си траеш, когато приключа накрая с опашката

Как ще стигнеш до перата Като лапите са на земята И а ги вдигнеш ти напред Пльоскаш се на хлъзгавия лед (_*_) (_*_) (_*_) (_*_)

Ще се пльосна, ама няма Попаднал си във някаква измама. Раираната котка - нокти има, да я пазят в хлъзгавата зима. Дупето ще ти наритам, даже няма да те питам.

Влизам тук да проверя, гледам - "яка" препирня. Стихоплетството харесвам, браво, да не ви отплесвам...

Ало, двамата, с перата И другарката с ноктята Вече стана икиндия Време е за по ракия

Тука с нас и ти пиши.

Птицата отиде да поспи.

Явно пилето е уморено,

а и с дупе зачервено

Щом обичаш стихоплетки,

може да говорим и за плетки http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Ало, двамата, с перата

И другарката с ноктята

Вече стана икиндия

Време е за по ракия

Ех другарко, за ракия

ама днес не сме от тия...

Раничко е, никак не приляга,

а и пилето отиде да си ляга

Лице, опък - знам ги тия. Даже мога и да шия. Ала по- ми интересно да чета аз ваште песни!

Редактирано 26 януари 201115 г. от allabala (преглед на промените)

Ще ти отговоря днеска в рубаи
Под котешките ти посинени очи
Не е останал и един мустак
Защото любопитството ги изгори

На пилето ще риташ ти гъзa
Обзета цялата от сънена мъгла
Наденала пижама от брокат
Висящ трофей на моята стена

Макар че ноктите си точила е бавно
Останало стомахчето и пусто празно
Защото лапите замръзнали от студ
Помогнали и да се пльосне славно

Познайте кой ли е това
Една пижамена жена
Се пъне да си хапне пиле
Но май ще си пасе трева

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Пилешко ми се яде, крехко, хубаво месце. Нека гарвана си грачи, аз ще следвам своите задачи. Щом оскубя му перата, ще ми мирне и главата. Супичка ще си направя със пипер ще я подправя.