Огънче бяло, едно ми остана в прогизнал от влага кибрит, с премръзнали пръсти съм, в мен ръмжи океанът и гладна съм в този свят надменен и сит. Но щом имам теб, значи имам искрата огънят в мен запаля, да си повдигна главата и горяща отвътре да приветствам новите дрехи на царя царят е гол...

Редактирано 9 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

--- шепа камъчета

Шепа камъчета стисках, сълза се спусна в моите очи. От все сърце, най-много исках, в краката ти да сложа сноп лъчи ! За да

. ---- изгубен смях

Изгубен смях, преглътнато желание. Доза страх, поредното мълчание. Протегната ръка, отново страх... Падаща звезда и срам и грях ! А дявол

 --- любимият глас преповтарям

Любимият глас преповтарям... Защо ли? Няма как да забравя. Запомних! Всяка тъжна китара, която изплака е спомен за мрака и изгрева... Отломък. А свещите догарят... в две очи

С изгрева нов край морето Унило просвирват сирени И разпорен плата на небето Посипал в ръката звезди уморени Ни слага да спим на брега Облечени в топлата дреха На ситния пясък побегнал През пръстите дирещ утеха Като заспиващ мечтател полегнал Пред белия стан на невеста Прибоя поглаждаше с длани...

Прибоя поглаждаше с длани

косите ми нежно,като на

малко дете.Целуваше

влажно лицето ми

с пръски -капчици бели

уханни цветя на море.

Ех, прибой,така носталгичен

спомен за теб,

пазя сгънат на четири в джобче

близко до сърцето  си твоя портрет.

---

акустична китара..

 --- отворена длан

Отворена длан, а там две листенца нежен полъх от влажни устенца в очете искирици проблясват в сърцата звездици угасват нерешимост път чертае в нощта страста ухае къде си, моят зов към теб чертая следващият жлеб не стихват ударите сърдечни колко мъка в сънищата вечни . сенки от мрака

Редактирано 10 януари 201115 г. от Гост (преглед на промените)

сенки от мрака протягат лепкави пръсти, затягат примка от гъста мъгла, не разбрахте ли? аз съм на кръста и не ми трябват оцет и вода Не разбрахте ли изкорубени мисли, че не ви чувам? оглушах! двете лица на едната истина моята-любов, твоята-страх

Специален поздрав за Дарки. Препускам с конете, какин тихи стъпки...

тихи стъпчици изваждат от мрака ни пролетни цветя Бели парцали от вихрена нежност... ---------------------------------- Гордо стъпваме на своите копита Така е писано на нас стрелците Кака, човек препускащ бясно в конски бяг. Във него бързо изпреварваме мечтите, за туй и често скитаме сами на този бряг. Създадени сме силни във гърдите Кака, за да държиме мощно биещо сърце. За да поемаме със въздуха студен мечтите, които пак изпускаме от нашите ръце.

Редактирано 10 януари 201115 г. от darkterminal (преглед на промените)

Бели парцали от вихрена нежност, навсякъде около мен много рано сутрин летят, в полумрака е тяхното царство, а аз се чувствам кралица на всичките тях... Някой ще каже: Кралица...ха, при това на парцали, колко смешно звучи! а аз ще отвърна :- Смешно,едва ли, щом тишината в сърцето цари. ----- мънички феи ..

Мънички феи танцуваха снощи. Колко ли много пропуснахме още ?! Нито опитахме, нито се спряхме, два остри камъка, две шила бяхме. Щеше ли нещо там да се случи ? Кой ли да знае...Така се получи... Пропуснат момент

Вдигни очи, погледни ме и пак продължавай, там на където отиваш. Спреш ли се някъде с шепи раздавай. Мене си спомняй, когато заспиваш ! Безгласна останах

подмини суетата в боклука хвърли я поискай усмивка и аз ще я дам през светнали в блясък неземен очите и звездни трапчинки отстрани във придан Усмивката побирам в шепа...

Усмивката прибирам в шепа, джобовете са пълни с думи. Не вярвам, колко е нелепа, раздялата сега и помежду ни. Остана само

Вдигни очи-погледни ме! Просто очите вдигни! Вярно е, и затова сила не малка се иска... Бъди мъж!Силен бъди! Пък после в очите ми скрий се/аз ще е те пусна/ ако искаш от света изчезни! ---- тайно местенце

Остана само да напишем Не бе любов - не бяха чувства Струяха вихрени потоци думи Дуел сега, а после в скута Приседнала си ближеш устните И въздуха направо пари... По дяволите да вървят омразните Танцувахме и вместо с саби Се дуелирахме със буквени шамари Студени думи...

Студени думи, рими разкрещяни. Дуел до край и без начало. И дланите в юмруци са прибрани, строшихме го и вече не е цяло... Това, което беше помежду ни - красивото, прогонихме далече. Не можем да го върнем с думи, безвъзвратоно си замина вече ! Една въздишка

Студени думи очертават периметър, бодлива тел помежду ни, Нали помниш, бях термометър на твоята пролет и пеещи струни... Една въздишка, приютила болка забравих някъде у теб, не я изхвърляй, тя е на ролка залепи я и гледай- спомен от мен - шепот във фототапет. когато плачат китарите

Редактирано 11 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Студени думи- мънички кинжали, навсякъде около нас летят, ако можеше като сираци да бъдат изоставени, непотребни никому ненужни в тоя свят .. Ако можехме хладните оръжия- студени думи в пещта на огъня да претопим... Вероятно нямаше да се налага твърде често с отворени очи да спим. --- лебедови пера

Редактирано 11 януари 201115 г. от Уиш... (преглед на промените)

Когато плачат китарите нощем на тайно местенце в гората, аз вечно ще питам за още и безгласна ще търся ръката, която изпуснах неволно някъде в тъмната доба.. Ще се питам все недоволно, "Не бях ли, не бях ли готова ?!" ********************************* Лебедови пера, тишина, полумрак. Гъста мъгла, като откалешен враг. Разпростря се над мене, хвана ме страх. Някой друг да ги вземе, перата...да тях !

Редактирано 11 януари 201115 г. от shefkata (преглед на промените)

Лебедови крила пърхат в мен но само пъхането не стига искам те любов , толкова много,че боли да спра не мога - стихове изписах море разплисках но камъчетата дребни в мен затиснах по пясъка ситен лик нарисувах защото ми липсваш обич, много ми липсваш като дете с хартиен букет по плажа те търся неспирам да мечтая - но мечтите се пръскат как да нагазя вълните дълбоки като страх ме изълва,когато съм без тебе .... лунни лъчи