Котката стръвно
Гони вън гарги насън
Пак ще е гладна

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Ах, ти рошаво пернато, само да ми паднеш тука... Нищо, че си толкова хвъркато, Емми ще услужи с чука

Твоята заплаха хич не ме тревожи
И на лапките щи цвъкна ако се наложи
За да барнеш чука пръсти са ти нужни
Тез усилия са празни нищо че са дружни

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

  Гарван      

Раздира небесата в своя полет
Понесъл в клюн погубена душа
Във хладното метално сиво утро
Обвита в булото на нямата съдба
Каква умора? Вятърът напред го гони
С криле разпаря купола челичен, сив
Изсипвайки мощта на побеснели вихрогони
Със чук ковящ пътеката на полета си див
Изнесъл я навън от мрака черен
Пренася я по дългия и тежък път
До тръпнещия притежател беден
Изправил се в деня на сетния си съд

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

От толкова перушинестност се присетих за нещо мое старичко... Говорих със птиците. Онези крилатите. Потърсих за себе си брод. Затвориха човки, замълчаха пернатите. Хляб нямах във стария джоб. Погледнах нагоре. Свалих очилата си, за да ослепея от светлина. Разтворих пръсти да стигна мечтaтa си, но тежеше ми кръста с вина. Разхвърлях си дрехите. Свалих си и кожата. Забравих за дребната суета. Направиха птиците място във ложата за една oголяла душа. Jan 25 2007 а, жалко! не виждам срамежлив емотикон

Охо - добре дошла...

Подхвърли той небрежно, сякаш сподели ми хайку. "Не си познал" му казах нежно. А той ухили се. Въздъхнах: "Ах, нехранимайко!"

Кажи бре моме
Пак ли със рогата
A тя ухилена
Изсипа през устата
Порой от весела гълчава
Изплези се с апломб
А къдрите и звънват
Пред погледа учуден
От думите донесли
Пролет в мойто утро

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Като слонче в стъклария се намествам и аз при вас, ха добре дошли на тия, заплели дантели от думи при нас.

Здрасти Кака - здрасти
Нещо ми се губят
Твойте бели страсти

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Мдам... страсти... Ми така е, Какин! като нема хлеб, мааме си пасти! Ха наздраве, дружина! при мен започва веселбата, ако успея пак да намина ще споделя за хавата...

Редактирано 29 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

И тъй политат думите, разюздани капчуци, по листовете бели в нетърпение. И сякаш пролет е. И сякаш нещо ще се случи. О, разум, ти поспри! Поне за миг постой така - във неведение.

Редактирано 29 януари 201115 г. от El. (преглед на промените)

Така се нижат като ноти и разумът изключва за минута. Ха, не му е нужно да работи, щом стих чувствата разбута! Това объркващо му действа звучи му някак нелогично... пролет, страсти и блаженства му действат силно летаргично.. Сърцето е това което тук ги кове усърдно със своя чук и в душата ги калява... а разумът - глупак неук при възможност... ги изпепелява...

  За думите    

Kато във свежо утро
С бриз попътен
Потеглили
Към хоризонта тръгват
Корабите полетели
Наперено надули роговете
На малки дрезгави сирени
А думите се вплитат
Във водораслените мрежи
И в бурите
Когато сам Нептун
Набърчва рунтавите вежди
Изписани на лист
В бутилка с тапа
Къде ли не пътуват
Като писмата на удавник
Достигнали брега обречени
Изтрити от солената вода
Със букви нивга непрочетени

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

А как тежат понякога думите... калдаръмено! Задушават! И не виждаш лазура, само небето продънено, в болка удавано. тогава... по-добре да мълчиш!

Ама момент! Какво се случва тук? Мислех си, че разговор със рими става... Четох, четох, а въобще не чух думичка поне свободна да се казва. Да, дебилно... адски прозвучах, или написах - все едно. Кажете, как сте днес? Аз зъзна си у нас и искам, искам да е лято вече...

Ама защо сте толкоз бойна? Не разбирам. Исках само разговор да проведа. При себе си калъпчета аз не намирам, съжалявам, че нанесох Ви вреда. Аз помрачих Ви слънчевия ден? (Със свойте рамки, мантинели и калъпи...) Но уверявам ви, че вий от мен не, няма да получите нападки гръмки. Нямам аз проблем. Вие явно имате. На някого помага ли гневът? Аз пиша само безобидни стихове... Прибирам римите си, аз съм вън.

Осъдени да бъдат заедно

- Две халби ругатни на пълен глас и после тихо! - със стъпка плавна като валс, разказваше ни боцмана сърдито, за страшния кръчмарски танц...

Танцуват болеро ножовете
Проблясват гневно в хладния сумрак
Три крачки в ляво
Поглед изпод веждите
Замах, завъртане и празен ход от гняв
Танцуват след ножовете пияните
Следят внимателно прорезният им ход
Болезнено кървят открити раните
Умивани от капките на дразнещата пот
Пристъпват мамещо
Петли наперени
Готови да отвърнат с удари напред
Защо започнала във тъмното е свадата
Не знае никой повода проклет
Но знаят всички
Труп ще има
И двамата танцьори са добри
Засипващи се с ругатни брутални
Цветя чертаят с бляскавите си ками
Полита първия във напад гневен
Светкавично отскочил втория назад
И нов замах със лезвието бледно
Фонтан от кръв
И тънък срез под левия ръкав
За отговор тук няма време
Полегнал лепкав хладен труп
Сърцето спира
Свършва танеца до тука
Хладнее другия изгубил твърде много кръв

Завърши тази нощ щастливо за свинете
Намерили в помийния си дом
Два трупа избродирани със аленото цвете
С уста подути от погълнатия ром

Последните им стъпки в танца
Осъдени да бъдат заедно

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

За морето...

От как се помни морската вълна

все пясъка под себе си нарежда.

Ту милва нежно късче от брега,

ту с чайките разплита бяла прежда.

Осъдена да бъде вечно в бяг,

намира мира в морската дълбока пазва,

където милиони пъти пак и пак

моряшките мечти разказва.

Ей, здрасти, мили хора! За всеки има място, според мен Че истината ражадала се в спора, спомнете си и хубав ден! ГОВОРИМ в рими темата е тука, но който иска, пише и творби... Да не разбираме буквално "чука" и изразните средства, може би ................................... ( цитат :"Емми ще услужи с чука" )

Редактирано 31 януари 201115 г. от allabala (преглед на промените)

За вълните   

Във пяна вълните солени изчезват
Причесват полека парцален перчем
Пропяват с гласа си последна надежда
И молят в безвремие хода да спрем

Разделят събират и после замазват
Измиват във устрем словесния ред
Бледнеят пред съсъка пясъчен думите
На галещи хълмове летящи напред

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Редуват се изстиналите нощи в прокъсаната дрешка на духа ми с проблясъци през дрипите, за още от слънчевото зарево в дъха му. Пребродих го.. а той стоеше - сянка пропуснала по мен искрица утро с безмълвното отдаване на пламък затоплящ ме до искренност отвътре. Какво съм днес без нежната му същност, без тихата гальовност на деня му... Бездомница, изписваща "завръщане" по крайните контури на света ми. И с боси стъпала опипвам края преди да се изгубя в сетнината. Отричам ли се... помня ли... не зная. Но мрака ми лелее за душата му.

Редуват се изстиналите дни, а под нозете ми скърца огледало Парченцата събирах, но уви само сянката сглоби се цяла... Издрасках спомените с нокти, изпепелих ги всички до един Сега се вие през комина облак Надеждо сбогом и амин!

Когато и надеждата си тръгне с последните остатъци начало, когато самотата те прегърне от мен дори по-истинна и цяла когато не остане път наникъде и вярата ти те напусне тихо... пусни недоизказаните викове за да намерят път, към този стих. И малката мелодия в сърцето ти ще се събуди, за да те открие. Защото песента е там, където ни няма аз и ти, ала сме ние.

Замах със четката като напук
Размесвам пясъка и стъклен звук
Разсипва на плажа следи от комети
А капките тежки от светли сълзи
Копаят край пръстите кратери малки
Проблясващи радостни дневни звезди
Прекрачвам отвъд в тишината
Където светът ни не ще да нахлуе
Облечени в прах от света изумруден
Застинал и сам без да чуя
Достигам до края на пътя изгубен
Това е сънят ми
Оплетен във мрежа на мрачна заблуда

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)