През едно прозорче надникнах

и видях тъжното ти личице,

де да можех като истинска вълшебница

с ръка да махна

и тъгата от него да изтрия..

но коя вълшебница ще носи

в собственото си сърце

толкова тъга ,че да не може

от себе си да я изтрие ,не с една ,

дори триста хиляди магии..?!

затова ,по човешки ще си помечтая,

ще пусна в небето не едно, стотици

цветни хвърчила ,

на всяко поотделно очи, носле ще нарисувам..

някой ден при теб да дойдат , майчице,

мечтая.. усмивки да ти донесат ... от мен.

Нали знаеш? Между хората има невидими нишки! Когато мечтаеш, тя ще те чуе и с нежна въздишка в света ти ще дойде. Ще те прегърне, ще помълчите, ще сте щастливи и от очите ви капки любов ще поръсят пътеката, по която вървиш, ще отворят очички лалетата, оросени от топлия дъжд, ще запеят в хор и врабчетата, ще е сън, макар да не спиш.

Ще се натанцувам тази нощ

така хубаво ще се натанцувам

най- шарената рокля ще си облека,

като истинска принцеса на нощта

със звездите ще флиртувам..

Ще разкарам от глава всички мисли

да вървят по дяволите ще ги пратя,

на дансинга сме в този час

само аз , стрелките и луната...

 

http://vbox7.com/play:4a3701cc

Мисълта ми препуска в безпътна тревога, Да спра ?! Да мълча ?! - простете не мога ! Тя бърза и бяга по-силно от мене, решена до край свойта лепта да вземе. Тя вечно е права и бързо решава, аз съм нейно оръжие - и изппълнавам !

Но е трудно постижимо... знаеш. Понякога мълчим, а на ум роптаем и става още по-тревожно, тежко, вместо топлина, облива ни жежко на потиснатия ропот ужасния въртоп... А тишината, за която ти говориш- покоят-това е самородно злато, равновесие и сладост, благост, любов е и е свободата!

така е, но понякога е по-добре да стишнеш зъби и да си затраеш, защото може никой да не те разбере, а ти да си говориш, да си лаеш, но никой да не слуша... кръговрат, от който няма изход, само яд...

 

точно така си те представях, мило дете колко откровена си била в стиховете и картините си... целувам те с много обич

Редактирано 17 април 201115 г. от EFFE (преглед на промените)

С върховете на своите пръсти днес рисувам цветенца за теб, нежността ми е сладка и гъста, с аромат на акациев мед. С десет пръстчета нежност дива роза отваря восъчен цвят, поляна синчец и безбрежност... ухае на люляк в твоя мъничък свят. С десет лалета заплитам венец, добавям синя иглика и здравец, кукуряк един оцелял, млад равнец, дъх на дива ягода и златен прашец... днес рисувам за теб...

Редактирано 17 април 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Понякога съм толкова красива

от пръстите ми засиява светлина

и нежност с мекота на птичи пух

повива ме,крила ми дава да летя...

понякога съм толкова красива

едновременно съм птица и жена-дете,

от ръцете ми крила избиват

по облаците се разхождам с часове..

Понякога отлитам със сестрите-птици

изгубвам се сред техните ята

най-често ми се случва нощем

та все забравям да се прибера да спя.

Понякога сподавям своя вик и крия се в дантелата на спомена, друг път тъжният светлик събирам във сълза отронена и спирам галопа на времето- минало и бъдеще в един само миг, в който очите ни влюбени бяха далече от бремето, като птици изгубени... ... тогава обичта ни зачена ... И бременна закрачи през света, докосват я хората с ръка, и викат, че носела късмет, усмивки носела и красота...

Прескочих залеза, наметнал урагани... На златните поляни срещнах старец, прероден в Начало... Облечен в бяло сияеше красив, извечен... Идваше не отдалече, не отблизо. Беше вътре, в нас. И пак, и пак, и пак- за кой ли вече път ни правеше ЩАСТЛИВИ.

Редактирано 24 април 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Това "в нас" е толкова далече, когато сме слепи за него, човече! Днес поглеждам навътре и виждам толкова хора, оставили в сърцето ми опора за вчера и утре... за днес, за сега! обагрили света ми с красота, с болката си споделена, подарили ми Вселена, по пътя, белязан със самота...

В нощта тихо стене китара... По струните вятърът пее за нещо отминало, но все още несвършило, сърцето и все още копнее, но не, вече не е същото. Не се втренчват очите, жадуващи капка лиричие, океанът от страст не вълнува се, вълните спокойно целуват брега тихо е... царува приличие И споменът с бегла тъга докосва най-тънките струни, последен акорд и отново... с неизпята песен започва денят, а нощта застава пак... помежду им.

Редактирано 29 април 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Вали... по вените ми струйки топлина- плиснали спомени за една далечна и близка страна, където се срещнахме, прогонени от шума на суетните погреби...

Тихо... Тик-така старият часовник, отмерва днешните спомени... намерих си залутана минута измежду часовете монотонни и я украсих със песен Неделя тиха. Вечер... Животът е чудесен!

Чудесен е, когато в теб е цветно и в душата ти се състезават празници. Но иначе, изобщо не е лесно и да даваш, и да вземаш и съзнателно да преживяваш всеки крах... и с мислите си да прескачаш камъни, да страдаш преди всеки грях, да тропаш силно с крак пред неприятели. Да бъдеш смел, когато в теб е празно и да се сбогуваш с любовта си всеки ден. Най-важното обаче е най-ясно - все да се опитваш да надхвърлиш себе си!

Редактирано 8 май 201115 г. от Regina Mortua (преглед на промените)

Дете си още,

не познаваш силата,

която в себе си таиш,

но има време-време има

остави я хубаво да се наспи..

Събужда се внезапно,

когато не очакваш

от никъде подадена ръка,

когато на ръба на пропастта си

точно там, като Феникс

разгръща мощните крила.

Рано и е още,

непримиримо си, дете,

има време-време има

остави я хубаво да се наспи

не бъди нетърпелива

ще дойдат и безсънните й дни.

Редактирано 9 май 201115 г. от Уиш... (преглед на промените)

Понякога един живот не стига да осъзнаем, че не сме големи, макар да носим в себе си Вселена, се раждаме, умираме сами. И в самота живеем... Някои успяват с гордо чело да преглъщат на живота хапките, други да живеят не смеят, не умеят... все нещастни им се струват фактите. Но какво пък... хора всякакви (както е във природата)- едни летят, други вървят, а има и лазещи всеки си прилича на породата.

Редактирано 10 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Като стана дума за порода, да представя и моята особа: тъжна, унила и сломена, от стихчетата ваши окрилена... Във ваща сила-сила аз откривам и обещавам повече, да не унивам! Три дни с вас плаках и се смях, и много истини разбрах: за живота, за тъгата, за прокрадващата се надежда плаха, за ценности забравени и поругани, и за много лични драми... Затова че не съм в заблуда, и че никога не била съм луда, че и други, верни на себе си остават, и че своята порода не предават... Че когато много дойде им водата и реките излизат си от коритата, и когато силите са необратими пак живота бранят в своите дълбини... Благодаря ви стихоплетци мили! Имах нужда да почерпя сили, да повярвам, че човека няма да изчезне, в следващите два, три века!!!

Привет! Добре дошла! Ново попълнение! И усмивка на умиление разлива се по моето лице! Добре дошло при нас, сърце, туптящо и живеещо, избрало болката на пламъка, понесло товара с гордо челце! За теб, за всички пишещи тук, за всички четящи... песен...

Благодаря, за посрещането мило! Не очаквах в нета, такова гнездо живо, пълно с истински таланти, редящи думички-брилянти! Аз съм аматьорче жалко, ще се уча тук по малко, но летвата е тъй висока, ще ми е трудно със подскока. Ако нещо ми се види сполучливо ще го драсна и ще чакам в ъгъла страхливо.

аматьор... каква означава?

знам, знам...

риторичен въпрос задавам

Най-откровена, най-истинска, най-жива

е аматьорската поезия,

превърне ли се във професия...

не ми я хвали... рецесия...

заучени фрази, думи... боли

от неискреност, от борбата боли

жабата гьола си да защитава,

крякайки... назад да не остава...

Тук всички сме аматьори, Невела! баш поетите издават стихосбирки

а ние тук се забавляваме, така че... хич не се цели в ъгъла http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Мили сте ми, близки до светоусещането ми. Чета ви с благодарност и променяте деня ми!

Дарбата на аматьора Аматьорството е начин да погребваш изкуството преди да се роди, а станеш ли маестро ти го грабваш и му даваш шанс отново да се прероди. Ала преди да се родим отново ние умираме – уви. Затова и аматьорът, който във майстор ще се трансформира е краят на началото, когато неопитните струни откъсват се от цялото и в своя финес оставят маестрото изкуството майсторски да претвори.

Редактирано 14 май 201115 г. от Sissona (преглед на промените)