Дарбата на аматьора

Аматьорството е начин

да погребваш

изкуството преди

да се роди,

а станеш ли маестро

ти го грабваш

и му даваш шанс

отново да се прероди.

Ала преди да се

родим отново

ние умираме – уви.

Затова и аматьорът,

който във майстор

ще се трансформира

е краят на началото,

когато неопитните струни

откъсват се от цялото

и в своя финес

оставят маестрото

изкуството майсторски

да претвори.

Абсолютно точно!

Само изживяното може така добре

да се поднесе.

Лека нощ, мое море, мое, обсипано в звезди небе, лека нощ и на теб, скитнико ветре... Попейте ми песен приспивна, разкажете ми приказка дивна за любовта между деня и нощта...

Денонощия слизат в най-тъмния кът на сърцето ми и рисуват... рисуват една недействителна цялост. Аз притихвам до тях, но те търся... и търся, където си и където безвремие тихо над нас заваляло е...

Ако останали са ми малко сили- на теб дарявам! Ако малко щастие ми е отредено-ти го подарявам! Но ако нещо от теб зависи МОЛЯ ТЕ,труда ти направи си! Не предавай се във този час! Ти си светлинка за нас! Някак...да ме чуеш се надявам и към БОГ молба отправям, всичката несправедливост,да разпилей, на личицето ти, пак усмивка да изгрей!

Един приятел някога ми каза: Плачи с любимите си и за тях се усмихвай дори когато жестоко ранен си и ти, не пести сили, не се крий зад страха и умората, усмихвай се... Има невидима връзка между хората, усмихнеш ли се и тях по-малко ще ги боли.

От очите на звездите любовта ми вали. За теб. Запомни! И мен да ме няма, Нея ще виждаш в росата, в непокорния вятър, целуващ листата, в лъчите на слънцето и луната, в песента на щурците, на реката, а с аромата си цветята ще ти я спомнят... ако забравиш... ако уморен от болка се приведеш, Тя ще те изправи, Ще изтрие сълзите от лицето ти свидно, ще те топли през дългите дни на зимата и приказка ще ти разкаже за водата и огъня, и светлината...

Ела. Ела да танцуваме в сребърната лунна светлина, да лудуваме като непокорните деца. Виж. Виж колко е хубаво! Звездите сплитат златен венец и заспива влюбено, прегърнал тревата нежен ветрец. Чуй. Чуй как пеят щурците, серенада за своите любими. И китарата чуй. Тя е за теб! Нека е миг от миговете незабравими! http://www.youtube.com/watch?v=49ThGj813pQ

Редактирано 22 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Корабчето ми е малко,

като моят приказен свят,

в платната му лилии ухаят,

пори вълните с възторг и в захлас.

Нощем спътници са му звездите

и уморената стара Луна,

денем се къпе на Слънцето в лъчите

и целува любимата морска вода.

А делфините игриви в шпалир

посрещат милия си гост,

мой мъничък миг от мигове щастливи,

окъпан с розови лестенца е и този мост.

Редактирано 22 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Е аз не говоря в рими .

Извинете ме Нел и ти Уиш ,че ще прекъсна вашите красиви пътешествия .

Фрагменти от един изгубен живот !

Студени са очите ви мили мои ,

убийствено безразлични

давя се в тях -

опожариха душата ми ,

остана само пустиня ...

Вече съм празна черупка !

Запълних я с алкохол

и измамни ендорфини .

Но се превърнах в герой

от филм без звук и субтитри

комично прожектиран

върху платното на живота ...

Стига ! Задавих се вече от смях ...

Гася светлините

спускам завесите завинаги .

А и след финалните надписи

няма аплодисменти !

Фрагменти от един изгубен живот ! 2

В стени изваяни от самота

зазидаха бледата ми сянка .

Напълниха джобчетата

на сърцето ми с мъка .

С болка замъглиха

светлината в очите ми ...

Отчаян се вгледах

в хилядите огледала

от небесни сълзи

и за първи път съзрях

Слънцето, Луната и Звездите !

Обърнах се към светлината

сграбчих я с шепи

измих очите си ,

прегърнах детето си ,

вдишах от аромата на цветята ,

вкусих от свежестта

на сутрешната роса ,

поех първата си

глътка въздух .

И прероден разкъсах

оковите на моята плът -

положих ранената си душа

в люлката на дъгата

с надеждата за една

пречистена утрешна зора !

И поздрав за всички които пишат :

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=Qd4q0Xx-u1Y

Аз те приветствам с добре дошъл! Много се радвам ,че пишеш, макар отенъците ти да са в тъмната гама. От опит знам ,че времето влива цвят. ..

Приятелю! На думите ваятел е не само този, който в тишината си звездни дантели плете, а и онзи, който разкъсва оковите, непоносимата болка и в стихове разказва за светостта човешка ... и човешките ни грехове! Пламка, щастлива съм да те видя тук, да те чета и се надявам да останеш заедно да изплетем най-красивата приказка за живота и хората!

Редактирано 23 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Вечните скитници !

В отчаяните проблясъци

на звездните пустини

търсихме изгубената си

светлина ...

Но не я намерихме .

В мъртвите ветрове

на познанието

се опитвахме да открием

нов път

до мрачните дълбини

на опустошеното ни

съзнание ...

Но не го намерихме .

А в кръговете на времето

познахме скитащите призраци

на нашите бъдещи образи

в огледалото на Вселената.

Тях ги намерихме ! ...

Понякога миналото ни застига

и застрелва настоящето ни в гръб,

разкъсва дробовете ни с този изстрел

и те неистово кървят.

В главата ни шеметно прелитат спомени,

и се чува само звукът

от ролката на скъсан филм

брррр....

звукът отеква, кадрите замират,

утихва лудият им бяг.

Понякога миналото се оказва

наемният убиец, дошъл да ни отнеме

утрешния ден.

 

Нещо за всички :

Безсмъртие !

В зората на нова зора

смъртта отново ще се възроди :

от първия плач

ще се събуди от унеса ,

в който живяла е

само от спомена

за последния вик

на затихнала съдба;

от първата глътка въздух

ще напои крилете си

и ще отнесе новата звезда

в прозрачен небосклон ,

за да вдълбае в него живота.

Да! Смъртта обича Живота !

Без него тя

е безмълвен вик

погълнат от ефира на вселената ,

или безличен миг

разпилян от вятъра на времето !

Животът е вечен !

А с всяка смърт

умира и част от смъртта .

Страх !

Страхувам се от безумието,

с което дълбаем черна бездна

в утробата на нашата майка .

Страхувам се от безкрайните ни сенки,

които няма да имат вече

убежище за своя покой .

Страхувам се от плача на Безначалния,

който ще прибере своята дъга

и ще спусне завесите на Вселената !

Редактирано 23 май 201115 г. от Гост (преглед на промените)

Страхът... Верният паж на Сатаната, притворникът, диктуващ ни вината, спуснал своите тежки, прашни завеси пред очите ни... и само Песен на песните може да го излекува... Любовта е Животът! Тя съществува! Въпреки страха, въпреки мрака там, зад завесите светлината е жива! ... и чака!

Страхът...

Верният паж на Сатаната,

притворникът, диктуващ ни вината,

спуснал своите тежки, прашни завеси

пред очите ни... и само Песен

на песните може да го излекува...

Любовта е Животът!

Тя съществува!

Въпреки страха, въпреки мрака

там, зад завесите светлината е жива!

... и чака!

и..Чака!

Да намери малката пътека,

към душата на човека,

с храсти избуяла,

тя е дива, побесняла..

Пълна с Любов и с Омраза,

тя е Лек и Зараза..

Природата, Земята..

за мен това е светлината,

природата е наш и родител,и пазител.

Но думите са нищо без делата,

за това ще тръгна към гората,

и ще легна под тревата,

с корени ще се завия,

и стебло към небето ще извия,

да докосна небесата сини,

да открия безкрайни висини..

отгоре ще ме галят звездици,

в клоните ми ще гнездят сладкопойни птици,

Па когато пожар гората подхване,

тялото ми на пепел ще стане,

и вятър ще го повдигне,

ще го отнесе надалеко,

тогава ще ми бъде най-леко,

защото до края на дните,

ще споделям вечността с дедите!

Редактирано 23 май 201115 г. от Vodar (преглед на промените)

Пътека се вие сребриста до онова място в сърцето, където млад лотос е готов да разцъфне... Тази нощ звездите говорят, разказват стара легенда за това как възкръснал героят, понесъл сърцето си в шепи, изтръгнал последното свое, в мрака и до днес продължава да свети. Добре дошъл при нас, Vodar, надявам се да поостанеш! Приветствам те с песен

Редактирано 23 май 201115 г. от Нел (преглед на промените)

* * *

Тъй бавно ронят цветове дърветата
Покапали сълзи летящ черешов цвят
Покрили с мека светлина ливадата
Протегнали ръце във тишината спят

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

И аз съм там... в тихия полъх на вятъра, флиртуващ с листата, недочакала твоето лято, но съм цяла, сълза отронена от върбата и полетяла към буйния грохот на реката. И съм влюбена, отмаляла в прегръдка от синьо лиричие, песента си още недопяла, тиха съм, ... и те обичам!

Нима не помня, не зная, че трябва яз своя път да чертая, не, не искам аз вечно да трая, да чакам, да стигна в рая. Той тук е на Земята, сред мъжете,жените, децата. Хоро и песен щом народът захване, веднага щастието той ще познае. И обич на мила сестрица, на брата- сродна душица. ... Но вместо това аз брат си ругая, по него, аз кучето-лая. Любовта е далечна и чужда, когато Българинът е в плътската нужда, Вещи в него злоба събужда.. ... да чезне и нивга да не се събужда.

Днес празник е и нека е честит за всеки, който буквичките срича. Служители на Словото са. Щит. Свидетелство, че Бог си ни обича.

Ще взема да се престраша и само с вас да споделя страничка от приказката нова, с която вече съм готова. Тя е много,много дълга, с мнго мъка и хумор пълна. Ще се радвам да узная, нрави ли се най-накрая. И не ме съдете строго! Всичко туй за мен е ново! Съвсем прясно и сурово, едва от час е то готово! ........................ стр.8 -Нито малко,нито много- казало човечето отново. -Искам да дадеш ми твоя лик, както и гласа си мразовит! Ще защитаваш всяка чест и започваш още днес ........................ ще възвърнеш си ги ти ........................ стр.86 Знаем вчера, след старата той припна. Във края на полянката притихна. Помисли, че е превъртяла и се върна в сеновала. Дърветата що отсече окастри и кората свлече, после летвички направи, все правички и все здрави. Дорде се маяше покрай стобора, сякъш говор счу му се на хора и кога към пътеката погледна- препъна се назад и седна. Не знаеше дали е сън или пък буден е навън? На кончето едвам подвикна и гледаше-дори не мигна. Дотича кончо и го гледа- лудост в погледа съгледа!? -Какво си се оцъклил брат? Да не си видял змей крилат? Иван му със ръка посочи, а конят наш,чак подскочи. -Уауу-каза и премигна и някък си-по конски той подсвирна. -Приеми приветствия, Иване! Таз мома твоя-няма да стане! Даже някой, де прилича на глиган... шанс от тебе има по-голям! Конят, гадничко изцвили, важно метна буйни гриви, гордо изправи той глава и в сеновала се прибра. И там монолог подхвана, уж монолог,ала да чуе Ивана. И тъй натъртваше на всяка дума, че извика Иван:-Дано те тръшне чума! Жребецът пак се гадничко изцвили и продължи,ама с още повече сили: -Ах, на туй викам аз-беда! Пред такава красота, да си невидим ти сега, ням кат риба...ах, беда! И тез хубави коси, да не можеш ги погали ти, и тез устнички червени... на Ивана, чак ушите станаха червени и тъй му силно закрещя: -На теб живота ли ти дотежа? Ще хвана меча будала! Ще те направя на кайма! -Ако щеш и създърма- подпрял се конят на една греда. -Пак ще отървеш момата- бас хващам с копитата! .........................

   * * *

Понесъл се във тръпнещия ритъм на ездата
Препускащ диво из вселенските покои
Отхвърлил спиращата сила на юздата
Оплел косите си със гривата на вихрогони
Размахващ бронзовия меч на Леонид
Изправил се във старата си сянка
Могъщ боец отмества бавно своя щит
И с вик неистов гълта Тъмнината
Готов да къса даже от плътта си
Със хладен устрем в неговия мрачен ход
Разсипващ в огъня ни от кръвта си
Гради от костите си през реката брод
Със крачките му времето във Лета спира
И бавно в лепкавия черен мрак
Разцепил Феникс тъмните простори
Оставя в Нищото следа от босия си крак

И днес във стъпките Му устремно живеем
А Той с усмивка гледа дребната ни гмеж
Утъпква пътят ни във хода си немеещ
Забързани в безумният ни сив вървеж

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

* * *

Намерени на пътя малки думи
Потракват в джоба ми във такт
От малки камъчета нежен пукот
Под пръстите се рони бавно пак

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Напускай ги по горската пътечка. На връщане да си намериш "вкъщи". Едно от тях, белязаното лекичко ще бъда аз, която те завръща. На него може да изпише име Един, за който нищичко не знаем. Не ме носи. В росата остави ме. И ще откриеш пътя за "накрая". (:

Редактирано 26 май 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)