Капчица Сред капки дъжд по нежни от роса една усмивка сгрява пак сърцето и мириса на токущо откъснати цветя и шепота на късна есен .. изгрява в мене капчица любов и сипе се водата в сладка песен и обич за прегръдка в полунощ - дъждът барабанеш по керемидите унесен... И цвете бяло като момина сълза с нежност подарено и унесен.. и замечтан да откривам аз света под поглед озарен на недостижима красота.... ............................................................................. Ех спря се пак отново ти до мен сега ,моя прекрасна капчице роса...!

Викинг!!! Нежен стих, под пръстите отронил се като ласката на утринна роса, като прилива, когато вълните гонят се, като вишнево листенце във коса...

Събирам стихове...скъпернически ги затварям

в сърдечния си сейф като лихвар!

Прегръщам рози...слънцето залязва

в листенцата от дъхав кехлибар!.......

Редактирано 25 август 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)

Малко вълнения покрай морето...

Една вълна

Вчера се разби една вълна... самотна,

пусна сетни сили... неусетно кротна.

Даже „Здрасти“ не можах да кажа,

името и кратко се затри на плажа.

Тъй край мен си мина устремена

в пясъка заспа, от път бе уморена.

Жално слънцето опита да докосне,

но друго не успя, освен обратно да се просне

И чудя се какво видяла е,

какъв ли свят, тегоби преживяла е.

Дали щастлива е била във тази цел вековна,

дали е знаела, че чака участ по-злокобна.

Кратък бе животът й, уви!

Другите притискаха я, казваха „Умри!“

Големи бяха те, да, смели,

но лишени и от нежност, нищо невидели.

Бързо си отиде, както всъщност и дойде,

като вятърът в коси на мъничко дете.

Тихо и безшумно, хич без грохот,

не кат' другите – със грозна похот.

А мисията и каква? Една -

море да не остане без вълна...

Недотанцувано
------------------------

Томително
Тежки
Тромпети
Тръбят

Запалили страстите в танца на двама
А плочата пукаща поема си дъх
Наметнала тъмните сенки по края
 

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

А мисията и каква? Една -

море да не остане без вълна.

Едва ли... едва ли е само това?

Увлича мъртвата вълна коварно,

не подценявай скритото вълнение,

в живота не само видимото е вярно,

невидимото чака своето време-

и се завърта колелото на живота

и носим тежкото си бреме-

слепци да бъдем във кивота,

а светлината в нас да дреме...

Запалили страстите в

танца на двама

... и горят...

на живота с най-жежкия пламък,

който отнема и дава дъхът-

и смеха неусетно превръща във драма...

сетне...

пепелта разнася младият вятър

и покрива с нея света

и драмата вече е бившата драма,

а някъде другаде други горят...

Редактирано 26 август 201115 г. от Нел (преглед на промените)

С непохватен жест на малко дете

Времето чашата си е разляло,

на хиляди капчици пред мен се разбиха

цифрите на стройното му тяло...

Вероятно някъде, в другия край на света

сега се разхожда с котешки стъпки

и невъзмутимо брои ли брои

въздишки, туптения, шепи звезди

в огромен колаж ги подрежда.

Щом му е хоби, нека твори

пред мен нали се разтвори небрежно.

 

Благодаря на Мерил за хубавата муз(ик)а. (:

Обадих се

"Обадих се просто за да чуя гласа ти ,да чуя дали си добре през деня ,

в който мойте мисли сиротни оставила си тук недалеч до дома..

Обадих се тихо прошепна гласа ти в слушалката на телефона едва

и думи прошепна ми нежни,красиви - тези тъй прекрасни за мене слова.

И днес когато чуя пак гласа ти

с нежните трели на позната мелодия вечерта

и искам да бие като камбана сърцето ,

когато изричаш онези слова ,

които даряват с обич и вдъхват надежда една ,

които изпълват ме с нежност и влюбен вървя по света.

Които изгарят сърцето ми тежко, когато не си ти до мен тук и сега.

Ти моя единствена същност - моя прекрасна, красива съдба..

Когато до мене се спреш и прегърнеш ,

когато те видя сияйна -зора,

когато косата ти не спирам да милвам

обзема ме радост в сърцето и малко тъга ,

че искам винаги да те обичам моя звездице в сияйното синьо небе

и усните ти да целувам докато времето завинаги не спре..

И сили да намеря аз не смея

да те пусна в тоя миг свещен ,в който те обичам аз навеки

мой слънчев лъч от обич вдъхновен...

Със сърце по чисто и от свежа, искряща изворна вода -

обичам те тъй много нежно цвете- мое най-красиво

в утрината свежест на деня... ...

Обичам влюбените стихове... обичам! тогава притихвам, в скута си свила тъга и на звездите дарявам усмивка, откъснат цвят тишина... И се люшват за миг световете ми, посребрели от вчерашен бяг, безкрайни изглеждат пределите и някак по-близък отсрешния бряг.

Ще прегърна и днешния ден

с благодарност, че още съм жива!

Път ме чака - добър, уморен,

но желана и сладка е грижата......

Път безкраен като нежно море,

толкова диво и толкова весело,

че окрилен от нежно сърце

тръгнал по пътя забравяш, унесен си....

Път като ширнала ръж ,

път като чудна история

път, по който да крачеш надлъж

една толкова смела- вълнуваща история...

Път към някого или нещо сега

дава вълнение ,тръпне съзнанието

Пътя по които минаваш сега

дава емоции скрити и пламени....

И ненадейно сякаш, изведнъж

блясва на усните нежна усмивка

Сякаш с теб се променя светът

когато срещнеш до с божесвена целувка.....

П.П.

Надявам се linaadelina да не ми се сърди за продължението към нейното стихче.....

Има си хас да се разсърдя! Напротив, с удоволствие препрочетох красивото Ви и изпълнено с надежда стихотворение! Приятен ден, Ади.

Викинг, чета те с удоволствие! И ме усмихна широко и днес. Благодаря! А иначе... тук освен, че споделяме в стих и разговаряме в стихове, така че никой няма да ти се разсърди. Мислех... че дълъг е пътят, беше ме страх, след първото падане почти онемях, но станах, изтупах праха от ръцете, с устни кръвта от раната спрях... И така... през годините падах и ставах докато... полетях... От тогава се уча как се обича... обичам... и забравих грозната думичка "страх"

Редактирано 27 август 201115 г. от Нел (преглед на промените)

KРАСИВАТА ПРИРОДА На брега на морето,слята с пейзажа, стоя неподвижно,потънала в мисли. Сядаш до мен,но какво да ти кажа ? Пред изгледа думите ни са излишни. Природата е майстор възвишен- съвършена във всичко,що сътворява. Пред нея да си равнодушен.. не става,всяко кътче тя вдъхновява. Залези сияйни, брегове потайни, градини омайни, поляни безкрайни. Видими са за очите .. ето ! Но се чувстват само със сърцето!

Редактирано 27 август 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

Мислех... че дълъг е пътят, беше ме страх,

след първото падане почти онемях,

но станах, изтупах праха от ръцете,

с устни кръвта от раната спрях...

И така... през годините падах и ставах

докато... полетях...

От тогава се уча как се обича... обичам...

и забравих грозната думичка "страх"

Благодаря Нел, стиховете ми подействаха като житейски урок! Ади

Утрин

"Утрин в ,която днес мечти бавно в облаците си летят ,

сутрин ,в която съненени очи на утрото усмихват се като за първи път.

Сянка на прекрасно съвършенсво тихичко докосвате сега

и се будиш ти безрайно нежно щом твоето "слънчице" погалите с ръка......

Бавно с волноста на птица губиш се в хоризонта син

и сякаш тук една звездица кацналa

е до прозореца на стария ти скрин...........

Утрин, в която бавните стъпки на лятото отекват в шума на листата, тях целува ги младият северен вятър и ни припомня, че ИМА нататък. Утрин, в която събират се в ято онези птици, летящи на юг, за да се върнат отново когато отминал е здравият студ... Утрин, в която дарих те с усмивка, приседнала тихо на мокрия пясък, в очите побягна вълна и разби се- милиарди топли искри... ... за теб в перлен блясък.

Редактирано 28 август 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Аз сутрин с вятъра се надбягвам,

поверила му всичките си надежди...

Все се питам пътьом от кого бягам

- от света или пък от себе си?

http://prikachi.com/images/701/3747701B.jpg

Редактирано 28 август 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)

И надбяга ли го? Той не би се предал, на второ място не би останал, затова... отивам на бал и да танцувам валс се надявам, за карета узрялата тиква ми служи, две мишлета са ми придружие, а роклята ми... небесно синьо ... почти бяло, на пръсти стъпвам с пантофки кристални а в сърцето ми чист, радостен трепет, там ще бъде и принцът... млад и напет. И свири животът своята песен, танцуваме с вятъра плавно, унесено, но... ето че идва дванайстият час, побягвам от бала и вече у нас поглеждам пепелта по ръцете си малки: "Е балът за днес свърши, май е жалко..." Но не... и утре е ден, и утре отново ще танцувам със теб, за теб ще е мисъл и слово, мой верен войнико, макар от олово, в сърцето ти блика топлина и уют, с тях ме загръщаш в най-жестокия студ... http://www.youtube.com/watch?v=lpRIt9c4VrY Желая ви приказна седмица, приятели, лек да е полета в живота, мечтатели!

Редактирано 29 август 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Нямам подходящи думи да ти изкажа благодарност НЕЛ!

И дай Боже да се сбъдне пожеланието ти!

Приятен ден, Ади!

Любовта.. велико чувство, кара те да полетиш ! Понякога прилича на безумство, на което можеш да се насладиш! Да обичаш.. .......значи да се отдаваш, ..............да се посвещаваш .....................на човека, когото обожаваш!

Редактирано 29 август 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

Приказка

"Кой тук звъни на входната врата и чука неуморно
без утеха ..
-Aз съм- каза пролетта ,покани ме да
поседна в твоя дом че съм без дреха ..
-Тогава- рече малкото дете аз ще ти ушия
тази скъпа дреха за да не ходиш с босите
си нозе надолу и нагоре по света и без грам утеха

Събра от росните цветя красиви краски сплитайки ги нежно
и появи се бална рокля с неземна красота със слънчеви лъчи
сияеща в ноща.
От руйните недра на майката земя посегна
в миг ето появи се чудо на босите нозе на пролетта и
даде и обувки цяло чудо.
С всички цветове на земната дъга изпъстриха се обувките
омайни и заблестя красивата зора от думите и приказни незнайни.

Сега съм с теб красиво мое палаво дете изрече пролетта с
прекрасни думи и ето навън пак цъвнаха мечтаните цветя и
дърветата покриха се със своите мънички зеленикави листа.
Настана пролет нежна и добра ,изгря дъгата ведра неуморна от слънцето
и дъжда към славната земя усмивката изгря в хиляди сърца.

Повика с нежна флейта бързо пролетта Вятърко що облаците
гони и нареди му - Закарай ме към друга приказна страна че нужна съм сега
да нося пролетта и цветната дъга и другите сезони...
Посегна пролетта качи се тя на своя облак като каляска и Вятърко задуха като
през глава и устремен политна към звездите необятни...

Сполай ти мое приказно дете че си с такова добро и нежно ти сърце ,
че ме обичаш нежно-необятно и ето ти от мене тук едно перце
което да ти напомня за нашето приключение прекрасно....
И спомняй си за мене всеки път ,когато скуката сгуши се в сърцата,

когато от лоши мисли налегнат те на път ,когато някой обидите и тежка
вижда ти се днес съдбата...

Ти извади от скрина старото перо и завърти се в четири посоки ,
сложи в дланта си пухче сякаш е сребро .
Извикай Вятърко в този ти момент и нека перото полети пак нагоре
и окрилен опитай се да полетиш и ти с птиците в свободния им полет....

Редактирано 29 август 201115 г. от nordviking (преглед на промените)

Обичам приказките, Северен войн!Прати много поздрави и усмивки на пролетната принцеса от Уиш.

Ще пратя непременно..

Приказно момче приказки разказва от сърце, и крие в силната си пазва не едно перце... Благодаря и от свое име, войниче, за дъгата от душата ти лирична! За това, че видял си на водата в дълбокото и на снежния връх красотата-високата, на пролетта цветовете и нежната ласка, и на лятото златото, парещо в пясъка, ето идва и красивата есен пожелавам ти влюбен, унесен ... дар да даруваш своята песен.

Редактирано 29 август 201115 г. от Нел (преглед на промените)