"Пожелай ми сърце от мечти в което искрено аз да живея Пожелай ми свободата на птиците за да мога сутрин свободно да пея Пожелай ми любов нежна и искрена като звездица да свети мрака ,когато отворя вратата на своя дом един незабравим за мен човек там да ме чака... С обич и нежност да минават дните ти цветна дъга, по искрени и мечтани от всичко на света....

Пожелавам ти, воине! Следвай звездата, тя ще бди неуморно над теб, слушай песента на върбата, не помръквай дори и когато ужасно боли те, изпращайки всеки нов шлеп, натоварен с мигове минало... Пожелавам ти гордостта на скалата, силата на непокорно море, ефирът лазурен и крилата, разперени в твоето сърце... Пожелавам ти Твоята Пролет да идва и в най-дълбокия сняг, да присяда до теб, да си говорите вплели любовта си във впряг, който надалеч да ви води... ... далеч от жестокия свят

От кал аз чудни фигурки си правя, приказките не са извън света, те са мимолетното изкуство, от кал да сътвориш цветя. И не е бягство, скъпо другарче, свободни птиците летят, защото... умните канарчета в златни клетки ги държат. Любовта е дух в юнашко племе, не е зависимост и грях, нея не може дявол да я вземе, изплъзва му се с нежен смях. А аз съм на земята, Мерил, всред лакомото време и пари, но съм независима на своето стреме дори когато изродски боли... Дори когато в мрака ме дебнат, изпълнени със злоба очи, не ще се предам и не ми дреме, обичам Слънцето и топлещите му лъчи

Редактирано 6 септември 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Тихо е... нечии пръсти струните галят, мелодия-шепот от спомен и две свещи, които догарят... А топлият восък чертае посока, вае миг споделеност, и радостен вик на дочакана пролет

В тишината на нещо е като отдавна изгубено шепот от мисли в главата сега, но дали не само илюзия, страност, превратност, а може би и съдба.... И се спускат понякога облаци бели и черни като стари отдавна забравени слова и живеят ли хора сякаш искат да забравят онези слова.... Но нали те са лъчистата сила една голяма ,красива мечта.. И реалност и нежност , но понякога и малко тъга.... Странни думи някъде изречени една хубава и красива мечта, като червена роза облечени без съдба са - като криле на птицата в утриннта.. Полъх на вятъра носеш и ехото на надеждата в онези слова, без които светът не е истински не неискам да повярвам аз в това...

Редактирано 8 септември 201115 г. от nordviking (преглед на промените)

Една жена преди години съвет ми даде… ей, така: „Пази сърцето си, дете, Сърцето си пази да не изстине. СамО въгленче да е останало, ще духне топъл вятър, бриз, и огън ще разпали неочаквано да стопли младия филиз и чудна песен ще запее в гърдите ти едно дете- пред него мракът ще немее, ще крие лепкави ръце и като птица ще се рееш в окъпаното, слънчево небе. А спуснат ли се облаците мрачни, скове ли студ под малките нозе, сърцето ще те води, то е сляпо за всичко друго, но за теб не е. Послушай го, детко, то не ще те излъже, кога си права и кога грешиш, ще те дари с най-нежната коравост и с усмивка, на другите да подариш.

Тъмно е още... Луната се скри, а Слънцето пази лъчи за онази прекрасна целувка, с която бележим всеки нов изгрев, от нея се раждат милиарди нови звезди ... и пеят... Добро утро, мой приказен воин, целуни ме и да вървим, разтвори орлови криле ... да полетим. Времето в кръг да завъртим, за да имаме нашата вечност с китарен звън и топла сърдечност, събрани в думи... не, воине, нека е химн! Добро утро, скъпи поети! Изгревът в очите ви нека да свети!

Красива есен с прекрасни цветове огрява моето съзнание и полета на песента породена от тържествено внимание И багрите и на нежните листа и цветовете с цялото внимание нима не вярваш ,че живееш пак в приказка на нечие съзнание.... И грейва една усмивка в парка изведнъж от цялото това внимание нима дошла е есента на шир и длъж ,като в празник с нужното внимание.. Дърветата покрити с разноликите листа една истинска картина на стар художник в усмивката сега и поглед към красивите неща...от който живее по истински света.

Редактирано 13 септември 201115 г. от nordviking (преглед на промените)

Мислите Мисли мой- страни мисли диви като младолика дъщеря, огнени внезапни и красиви истински като грейнала зора... Идващи като настъпващия залез нежни като пролетната роза през деня. скрити, явни, тайни и омайни пълни с надежда късно вечерта.... Цветни или сиви , носещи надежда или не може би няма нищо по красиво от младостта в нейното лице.... И усмивката ,която струи от тебе, когато влюбено поглеждаш през глава. когато гледаш озарена и света е по-красив от това....

Видях картина... нарисувана с думи. Видях песен... изпята с нежност от влюбен. Видях красавица неземна, приседнала до теб и светлината ти видях...Изглеждаш тъй напет! Видях и рицарски доспехи, покриващи едно сърце, видях в очите ти ласка да свети... и обич към едно дете. Видях те, воине, в цялото величие на Любовта! Красив си! Полетът ти е достоен за среща с Есента. А тя с усмивка на пръсти пристъпва, понесла аромат на узрели плодове, кехлибарена, скопоценна жътва преди дълбоки снегове...

днес... В съня ми остави синьо цвете, да помня как ухаят ръцете ти и с кратка закачлива ласка изпълни утрото ми с краска. Денят ме завъртя да потанцуваме, припознах те в него и палувахме, на обед ме прегърна с нежност, до теб съм в чудна безметежност. Миг приказен, благодаря ти! за любовта и грижата, за щедростта ти, с която рисуваш по лицето усмивка за мен! Аз съм ЩАСТЛИВКА!

Звън далечен донесе ми спомен- двор на училище, игрище поломено, старият кестен и първа целувка, пейка зографисана с букви разкривени- някой плюс друг е равно на "л", от тогава с колко равенства(и неравенства) живота беляза ме, срещнах и своя и другите "аз"-ове, а дълбоко в сърцето остана малко тъга- колко наивна била съм в младостта- как исках голяма да стана, да съблеча униформата и да пристана на друг живот-уж по-добър и по-различен, как бързах само към него затичана... А днес споменът с мила усмивка ме връща на втората маса вляво- до порцелановата мивка... И полетяват навред тебешири, "враговете" се сражават... къде сте сега, приятели мили?

Редактирано 15 септември 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Тихо е тук... отлетяха ли птиците, зависими от топлия юг? Или... ги заболяха зениците да обичат напук?! Търпение... Знаеш ли колко безценна е думата? А това, което в нея се вие? Остави ги... Ще си изтекат злобата. И кръвта от теб ще отмият. Чувам те... Сутрин в росата забулено слънце се крие. Обичам те... не за отплатата а за това, което сме ние. Виждам те... Отдавна не гледам телата, а топлото, което сърцето ми радостно мие.

Редактирано 16 септември 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Ухае младият студ по порите из жълтото на тревата, в росата, на чемшира в стоборите и вятърът някак е друг, скрил във реснците си облачета дъжд, а от келхибара на гроздето очи влюбено гледат...очите на мъж. Събирам капки роса за теб... и за мен, виж колко красив е света и новия ден, чуй думите ми в песента на щурчето, виж ми усмивката в онзи къс от небето, който беляза с полета си устремен, воине, ти си победител в живота, а не победен... Любовта е лечител! И няма по-мил, по-щастлив от нейния плен! Така ли ще си пиша все сама, любими ми поети-дами и господа? Нима забравихте, че думите ни могат, да разпалят в сърцата поугаснал огън?

Редактирано 19 септември 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Така,първо държа да поздравя всички за техните творчества,прочетох повечето и съм наистина очарована ! А сега аз също ще споделя някое друго мое редче,дано ви хареса ! Старата компания Мислех че ще си останем вечна компания,но грешах, Раздоявах се за този-онзи,но видях Преди,нямахме много,обаче всичко споделяхме каквото и да станеше никога не се разделяхме Когато някой имаше,мислеше как заедно да го изхарчим Девиза беше '' или всички вървим,или всички се влачим'' Сега някои се влачат а някои вървят напред едните са на тесен,другите са на широк ред

Се ла ви... живот събира, живот разделя, няма как по един път да вървим, не лягаме нощем в една постеля, не само градим, но и рушим... Но от онзи миг на пресечена нежност бихме могли... можем, нали? да съберем в пръстена вечност, неподвластна на идните дни...

Редактирано 20 септември 201114 г. от Нел (преглед на промените)

Няма дни

има само умора

и тъга

по нашето Вчера

Идва есен

защо ли боли ?

Още боли -

там, някъде

В нея

Боли... да! Живи сме, затова в сърцата цъфти мъничко цвете-роза... тя има бодли, за да напомня... да не губим в мрака онези следи, в които щастливи бяхме, сме и ще бъдем! Нали? Чувам те в песента на щурците навън, те пеят... умирайки, за да възкръснат в чудна истина – сън, в която се сбъдват хиляда и едно желания, в хиляда и една нощи, в хиляда и една приказки ... и още, и още, и още...

Тайнственост

Фин сатен, потаен мрак ..
Страст във въздуха витае.
С нежни ласки дай ми знак,
че тялото ти иска да ме опознае.

Ароматни свещи, розови листа
водят ме към мекото легло.
Подарявам ти специалните места,
обгърни ме, нека слеем се в едно!

Редактирано 26 септември 201114 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

Вълчи Стъпки

Със тихи стъпки покрай теб ще мина
Препуснал в лунния си вълчи бяг
С протяжни думи песента си ще извия
Танцуващ стъпките на пролетния танц

Със нокти месеца зад облака ще късам
Духът ми в сенките ще хапе празна плът
В нощта ще дойда и в съня ти ще претичам
По дирите поел на вълчият си път

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Ще ме посрещнеш... зная... потръпват миглите в съня, там някъде душите ни играят в безкрайната и вечна светлина. А сутрин с тиха кротост ще последвам по урвите житейския си път, във мислите до тебе ще приседна, душа едва покрита с горка плът...

Ти идваш в мислите ми зная дори в дълбокия ми сън, без тебе съм като изгубен в един кошмарен леден сън.... Без теб не пеят птиците крилати, без тебе всичко е в тъга и пролетта не идва с цветята, и в утринта повява само тъмната мъгла... Благодаря ти ,че те има , че носиш в сърцето си искра, Искра по жарка и от огън, красива моя приказна душа.....

Войниче! Ти си щастлив мъж! Има ги... има ги малките хора със скрити в сърцата крила, те светят, не знаят умора, макар да е тъжна нощта. Те литват високо, високо, над дребнавите, грозни неща, на тях не им трябват посоки, летят все в една... все в една. А тя е навътре, дълбоко в сърцето, скрито от хорски очи, на любовта там чудното цвете в тишината разумно цъфти.

И колкото и да роптая

по този, онзи - по Съдбата!

Дълбоко в себе си гадая

каква ще е за мен Зората!?

По стъпките ефирен вятър

ще ми възвръща Обичта!

За теб, за мене всичко свято

ще моля нощем във съня!

Редактирано 28 септември 201114 г. от linaadelina (преглед на промените)

*

♥

*

Нощна магия

*

♥

*

Под небето сме.. сами.
Светят хиляди звезди.
Лирично тихо е.. ръми.
Романтика около нас кръжи.

*

♥

*

Дивната тъма покрила е града,
от деня прозрачен няма и следа.
Искам те за мен до края на нощта,
когато делникът възвърне си цвета!

*

♥

*

Редактирано 28 септември 201114 г. от nassy_kiss (преглед на промените)