Слънчево ми е днес... килнало назад шапката си циганското лято през листата провира мънички пръсти и докосва очите, лицето, къдриците гъсти, а по вените ми младо вино се стича и нашепва ми тихичко: "Не спирай, обичай!"

Обичам утрото в неделя то носи спокойствие ,надежда и мечта и сутринта замислен пиеш си кафето и преоткриваш наново пак света... И слънчево и лъчезарно , мечтата ражда се в мен и светлина да изгрява като красив изящен днес момент.... И замечтани отлитат дните понякога и с малко мъка и тъга но винаги сгрява сърцето онази невидима там доброта.. И усмивките щастливи и влюбените дни, спокойствието с което днес откриваш вълнуващите нови дни... И пак е есен и вълнуващо е в този вълшебен ,цветен стон И всеки иска багри като тези в този прекрасен неземен тон... Но ти не бъди замислен живей в тази приказна мечта иди в парка или в гората, иди и изживей всяка твоя цветна красива и незбъдната мечта..

Редактирано 2 октомври 201114 г. от nordviking (преглед на промените)

Делници... въртят се крилата на вятърни мелници часовникът тихо отмерва живот, по устните ми се стича веселие, в сърцето намерих заветен кивот, в който без думи отрих от мен за теб любов и доверие...

Осмелих се да седна

на масата на Съдбата -

да я предизвикам, аз бедната

да ми признае Играта!

Не виждам, не чувам...

и вой покрай мене!

Сиренисе втурват

в чудесния ден.

Играя - и дишам...

помалко обичам!

Съдбата играе!

Но вече без мен.

...никой да не ми трие красивото фото! Ади

Редактирано 5 октомври 201114 г. от linaadelina (преглед на промените)

Красив ден... белязах го с камъче бяло, и с познатия ни рефрен на влюбени птици, полетели с коприната на лазура се слели и намерили миг... като вечност далече над онези предели, които наричаме просто сърдечност...

Кажи ми... Ти ли изпрати топлият вятър, погалил в утрото косата ми? А малкото птиче в клоните на брезата запяло? Ти ли ме облече в това приказно бяло? Ти ли приюти сълзите си в тревата и "Обичам те" написа в паметта на водата? Ти ли бе до мен в съня към чудния свят, на топлина и обич богат... пребогат? Ти ли, мой приказен принце, на ръце ме понесе и ме зави с най-омайната песен? Кажи ми...

Нели

Осмелих се да седна

на масата на Съдбата -

да я предизвикам, аз бедната

да ми признае Играта!

Не виждам, не чувам...

и вой покрай мене!

Сирени раздират

чудесния ден.

Играя - и дишам...

помалко обичам!

Съдбата играе!

Но вече без мен.

Не у нивай!

Не остана нищо -

всичко е узряло

и в мазето

е прибрано.

У кухни се!

Пита пресна

мени у меси ми

У три ще пристигна

рано-рано .

http://www.youtube.com/watch?v=vv6LRTRYkoo&feature=feedf

Редактирано 5 октомври 201114 г. от kaladata (преглед на промените)

Снежна питанка

Как през бури оцелява

същината на сърцето.

Вятър в пролуки подвява

и го кара да трепери?...

Слънцето е срамежливо,

свети приказно - не топли...

Не желае да избира

сред зрънцата лед и моето!

Есента ще ме отмине.

По косите листи в скреж

ще останат непомилвани.

...пак ме спъна буца лед!

Редактирано 6 октомври 201114 г. от linaadelina (преглед на промените)

Притъмняло е небето -

облаците взимат връх

и по-шумно е морето,

както всеки път.

Прорязва го светлината,

от тътен оглуша.

Надига се вълната -

бал, а може би и два.

Вятърът игрив

в косите заигра,

прегърна ме морето

и ето, заваля.

По устните ми сухи,

блажено разтопил

дъждът - с вкус на суши -

пулсът ускорил,

полетя като птица

в тъмното небе.

Последен танц-искрица

шеметно те пак зове...

• • "Един есенен ден по шосето,

    по което вървеше детето

    и с радост откриваше пак света...

    Нима не беше там и в този свят,

    където радостта от багрите

    ни беше толкова познат

    и всичко изглеждаше толкова красиво,

    изпълваше в мене всичко живо

    като вълшебна приказка сега....

    Невинни бяха там игрите,

    в радост отлитаха мечтите

    с вълшебството на шарено перо....

    Вземи листо от буен кестен

    и с него поиграй си нощем

    когато всичко сбъдва се на лунна светлина...

    Бъди за мъничко дете с невинно и добро сърце,

    и с многоцветните листа си поиграй...

    Те толкова са красиви ,на слънцето изглеждат като живи

    и танцуващи изящно като с крила...

    Бъди като фея на цветята и танцувай с тях а

    те за своята отплата ще те направят тяхна красива дъщеря..

    Тъй приказките отминават, но детското винаги остава

    в красивата и волна днес душа..

    и спомняй си за нея когато настъпят трудните ти времена.

    Тя дава сила лъчиста-много жива на всяка изстрадала душа....

Редактирано 7 октомври 201114 г. от nordviking (преглед на промените)

От къдриците на младата есен днес се ронят цветни листа събирам букетче и унесено мислите ми рисуват тиха тъга. Обичам я тази красавица чудна, обвита с воал от цветни сълзи, с нея до себе си не, не, не ми е трудно, дори когато до лудост боли. Знам. Ще отмие натрупана горест, в душата ми пак ще танцуват звезди, и студът извън мен ще говори, с тънички пръсти пак ще рисувам мечти.

Уханна нощ настъпва разбуждат сетива по цветни сънища рисуват стъпките на луднали цветя . А утринна омая чака слънчев допир на роса нежен звук песента прокарва вятъра през твоята коса .

Нашепва ми влажният вятър легенда за бъдния ден, пред очите ми танцуват листата, в своя есенен, пъстър рефрен, цвят отваря нежна хризантема- принцеса, лишена от суета ухае на дюли, прегърнали слънце, и малко тъга... а някъде в угара се е сгушило зрънце, бременно с пролет и красота, заспива... Спи в самота.

Редактирано 8 октомври 201114 г. от Нел (преглед на промените)

До мен

Въздух свеж във ноздрите връхлита,
чужда длан във моята се вплита.

След дълга нощ, прекарана в палатка,
събуждам се в гората, и след дрямка сладка

виждам те до мен, на мекото одеало ..
Kрасива гледка ! Мечтата сбъдна се изцяло-

очите ведри, сутрин щом отворя,
първо теб да зърнат, обич моя ! ♥

Редактирано 9 октомври 201114 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

Няма да те предам, мое малко сърце, благодарна съм за горещия плам, за топлото в уморените ми вече ръце, за лиричния ритъм, с който танцувам, за опората в гърдите ми...когато тъгувам. Благодарна съм, мое малко сърце, за добрите съвети, които без думи ми даваш, за да бъде всеки нов ден наситен със тихата радост, че те има за мен в този свят, изтъкан от болка и жалост...

Редактирано 11 октомври 201114 г. от Нел (преглед на промените)

Красива утрин... Ухае на слънчева радост! Разредиха се тъмните облаци, нежно запръска... дъждът ми напомни за вечната младост... После...окъпано утрото злато разпръсна по листата, тревата и малките хора, позабравена сладост ароматно потече и прогони досадна умора... Добър ден! Нека е красив, човече!

Със Теб
-----------------------------------
^{на Дидка}

Сънувам те солена,
Със пясък във косите ти,
С ръце извиващи се в гневни пламъци.
Докосвам те полека,
Попивам те с очите си,
Без думи да изгаряш в стъпките на танеца.
Даряваш ме със мисъл,
Буйно скачаща в гърдите ми,
Отгръщащ книгата на твоята любовна страница.
На плаж с провесени рибарски мрежи,
изплетени от водораслите.
На който пак ще тичаме по пясъка
и се целуваме като младежи непораснали.

Редактирано 5 февруари 20188 г. от darkterminal (преглед на промените)

Усмихвам се... знам някъде някого целувам с усмивката, родена от приказката на студения вятър, бучащ в комина и някъде някой разпалва в огнището щастие, притихнало в гънките на малко, кристално сърце, а болката... тихо отмина...

Ела да те гушна и целуна, и няма да ти е тъжно никога вече... Студа ще избяга далече и зимата в бели поля ще се крие, но топлотата не е в сън облечена защото е сила и никога не се крие.... И властва над студа и тъмата със слънцето е лика прилика, защото като него голяма е и свелината обич привлича... Ела при мен не се страхувай бъди ми звездица в мрака ела и нежност подари ми и нека срещнат се сърцата Съдбата заедно зове ни и красотата, която живее в мечтата Сън ,спомен ли е само, когато утрото събужда се в слънчева позлата...

Сънувах те... В съня си рисувахме стихове. Събудих се... Сърцето ми пееше в тихото своя извечен любовен рефрен. Познах те във пулса, ти галеше ритъма, беше тръгнал, но оставил мечтите си в в топлото на леглото до мен. Прегърната... Днес добра съм и призрачно бяла, по крилата ми капките обич танцуват... и съм цяла.

П Л А Ч

С дъжда заплака моето сърце ...

поставено отдавна на колене......

в случайни обстоятелства - не ще

към слънцето оскъдно да погледне.

Сърцето си...? - заключих го завинаги и хвърлих ключа на далече. Стоя отключено в годините, но портата залостена е вече ! Спомените ли ? - изпратих ги при дявола. Със спомени не се живее.. Любовта ми ? - дадох я на вятъра, да я отнесе от тука, да я попилее !

Редактирано 19 октомври 201114 г. от shefkata (преглед на промените)

На песовете хвърлих радостта си,

понвеже те отдавна я разкъсаха!

Днес слушам как монетите изпросени

от минувачите случайни злостно дрънкат...

Вериги спъват в букаи крилете ми,

увиснали, от бури напоени...

Очите да се смеят уморени са

синеят тъжно в моите недели...

Много е тъжно Лина.....

Редактирано 20 октомври 201114 г. от nordviking (преглед на промените)