Аз чувствам, обичам, тялото ти привличам... "Искам те" изричам, дрехите събличам, в света ми те въвличам! Жадувам да вкусвам от тебе, да викам, да се гушвам като малко бебе! Дъхът ти да пари, да ме докосва, превзема и гали ! Обожавам ароматът ти да усещам, да те обхващам, притискам, страстта ти да поглъщам... Какво ми правиш? Не зная.. Отведи ме във Рая!

У Т Р О

Пада от ноща димната завеса -

става по-красиво, с повече надежда!

Розите очакват слънчеви лъчи,

в моето сърце химн да зазвучи!

Слънцето изгрява всеки ден в мен,

когато утрото посрещне ме на прага,

когато видя твоето лице

и утринта е толкова красива и вечно млада...

И лято посрещани с очарование

с надеждите прекрасни, с някакво сияние

на морски бриз сред сините вълни

за утро неспокойно без дори да ти се спи....

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Нека допишем с по един куплет поне стихотворението на linaadelina ....

Вярвам ,че ще се получи нещо много красиво ..

Благодаря Ви предварително...

Усмихнат ден!!!

Редактирано 30 август 201115 г. от nordviking (преглед на промените)

УТРИННА РОСА Утро е.. Слънцето ярко блести и глези косите ми с топли лъчи. Листенцата волно се люшкат, а росните капчици искрено лъскат. Ветрецът, спокоен, тихо ме милва, копнежа за новия ден ми засилва. Усмивката - тя светва на лицето и зарежда с нова мощ сърцето. Сутринта ми започва с наслада, душата в блаженство попада. Животът във мене буйно кипи, всяко частичка стихийно трепти. Посрещам със нови сили света, готова своя път да извървя !

Ден като ден... краят на август, наглузил фуражка отминава уморен от лятната жар на извечната младост... Днес и лястовиците отлетяха на юг, онемя притихнала онази стряха, под която чуруликаха... На добър път! И беше само миг... после други птици глас извисиха, денят усмихна новият си лик, минутите му плавно се извиха- затвориха венчален кръг

Редактирано 30 август 201115 г. от Нел (преглед на промените)

БЛАГОСЛОВЕНИЕ !!

..................................

Когато имаш приятели!

Непознати,

но поети...

Мечтатели!

С този дар

по-лесно се живее,

на смълчаното сърце

му се ще да запее!

Сутринта идва

като палитра

с багри заляна!...

Вместо сълзи,

днес ще бъде засмяна!

......................................

Редактирано 31 август 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)

Ти се усмихвай, сърце, и ще видиш дъгата в сълзите, от кристал са и в лазурно лятно небе ще блестят, любовта не остава никога скрита.

http://www.youtube.com/watch?v=af9AqdeSjVg&feature=related

Усмихни се и ще видиш как порастват цветята от любовта огряни, Усмихни и ще видиш росата ,която всяка сутрин утрото гали, Усмихни се дори, когато е тъжно в сърцето, изгони лошите мисли във тебе , усмихни се и знай че си прекрасен -прекрасна другото са само бели къхъри......

Усмивката е бриз, полюшнал леко светове ти, за да разцъфне младия филиз, изникнал право от сърцето, усмивката е песен влюбена за очите, болни за обичане, намериш ли я, не, не си изгубена в лаборинта труден на дните... Усмихнеш ли се, Ариадна те дарява с червена нишка, да те води, себе си да побеждаваш и в стихията, и в пустинното безводие

Редактирано 31 август 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Аромат на кафе... и млад студ, надничащ зад ъгъла, с измито от утрото лице тревата е доволна, неизлъгана. Посрещам те... скрита в ресниците млада тъга, сърцето тактува унесено, есен и спомен за лятна дъга... ... добре дошла, нова песен!

Редактирано 1 септември 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Накъсах настроението от зората на парчета

и запокитих ги доволна срещу вятъра...

Така минавам в дните си - като комета

и да обичам...и да прощавам все забравям!

Редактирано 1 септември 201115 г. от linaadelina (преглед на промените)

Как да забравя как се обича? - Пъстра ми е преждата, с която съм оплетена. Как да не простя наивността на хората, в суетата си навлечени? Та нали съм като тях! - обречена! Как да намразя себе си? - Приятел и враг, събрани в едно! С полепнали по душата си делници, Де не би да съм бяло платно, нерисувано от нечия чужда ръка или съм песен нечувана от никой преди и сега...

Редактирано 1 септември 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Как да забравя, когато немога нали вечноста е като от огън и бурните пламъци в мене горят, стихиите отново и те зовът ме на път..... Само любовта всичко укротява донася и радост и красивата слава изпълваме с надежди в трудните ми дни прави около мене хората достойни ,по-добри.... Но трябва мъничко надежда, в която светът отново днес да се оглежда едно такова скрито там послание за доблеста на човека , за човешкото внимание, за мъничко уважение в забързаното ежедневие, за часовете на радост в сивотата на деня.... Какво е живота без ей толкова мъничко радост дали е страдание или пък е хаос.... незнам ,навсеки му е тежко в определени дни, надявам се приятели да сме малко по добри, Да сме добри с хората сега е доста трудна и отговорна мечта..... Ех надявам се добър да е днешния ви ден, да е честит и малък, скоромен поздрав и от мен.....

Китарен риф отмерва ежедневие, припяват му колелата на влака, на който се качих уж за малко, трябваше да е... спирка... две... а неочаквано продължих нататък... ... където рифът на сърцето ме зове

Душата е там, където сърцето ми пее. Не ще го предам! То заслужава доверие! От правила, закони и умни размахани пръсти. отчаяно(повярвай), до болка ми е втръснало... Където е сърцето, там утрото не пипа с пръсти, не убива мечтата, а разсича мъглите гъсти и с росата си свята покрива тревата... Сърцето лети и знае посоката на... свободата!

Редактирано 2 септември 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Където рифът ни зове са спомените нощем, където бленувани от чудни мигове живеят- те мечтите снощните, препускат като луди ,диви и уплашени коне небъднати сънища прочути и само неизказаните стонове на измъчено сърце -за него те остават недочути... Ех има време болката да по утихне да не останат тъмни,скрити рани защото в едно изгубено сърце те винаги са най-нежелани... .................................. Поняко сърцето измъчва се от тъга-печал, но затова сте Вии приятели, да вдъхнете една надежда ,пример за готовност, себеотрицание на нуждата изтрадала последен пристън сте на всеобщата човечност от едно сказание за дъбините на човешката душа -едната мъка да тури край на свидния печал -таз единсвена разлъка.... И ази бях сред вас и Ви обичам всеотдайно с жертвоготовност бих помогнам все така, на страднието да се сложи край от радост в сърцето ,бих посветил на всекиго там където му свършват красивите дни и...... Ах Господи, помогни да бъдем по-възвишени ,състрадатени -добри..

Редактирано 2 септември 201115 г. от nordviking (преглед на промените)

Да се събудиш "Да се събудиш ти с усмивка на уста в ден, когато навън вали тъй тихо , поглеждайки през прозореца на своята съдба, озъртайки се за мечтите скритите... А вън вали тъй тихо и спокойно и дава нов живот капката вода , когато ти застанал неуморно загледан си в клоните на старата върба.. И замечтани днес отлитат часовете към облаци от захарен памук , там ,където седяхме с ний тебе двама като деца в майчиния скут.. И в спомените крачейки лети ме към нашите добри ,но по забравени времена , към радоста която сме опитали , когато сме били е толкова мънички деца ..."

Да се събудиш, неочаквайки отплата за миналите дни, да видиш водопада на дъгата, скрит в дъждовните стрели, да се усмихнеш, знаейки че някъде, едно сърце споделяйки тупти, да припознаеш силата си в гънките на вятъра... не са мечти!(а истина) Това само любовта го може, разпиляла слънчеви коси, тя е голата в твоето ложе, която рисува пъстри дъги тя е споделеност в бодлите на мрака и топли, светли лъчи ръка за ръка ще продължим нататък и малко по-тихо ще ни боли

Редактирано 3 септември 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Да те събуди слънцето в прозореца

с милувката жадувана в зори

на скъпа длан, пресвята и грижовна

от топлината й да черпиш ти............

Да те събуди слънцето в прозореца

с милувката жадувана в зори

на скъпа длан, пресвята и грижовна

от топлината й да черпиш ти............

Защо така,

на други се осланяш

а пък на себе си

не се покланяш

Усмивката ти-свежа и сияйна- дарява ме с блажена топлина. Понякога открита е,друг път-потайна, скрила в себе си и мъката,и обичта. Очите ти-дълбоки езера- прозорец са към твоята душа. Смомена за тях аз дълго пазя погледа ти в мислите ми щом запазя!

Редактирано 3 септември 201115 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

Спокоен ден... Чувам как пожълтяват листата, устремен е и днес попътния вятър, а в косите ми шарен венец е изплета дъга. Тихо е... Усещам дъха ти да гали цветята, които за теб съм посяла в тишината на вчера и утре, събрани в мигове насечени от днешния ден. Ти си тук... и някъде далече, самотен ездач преуморен, но усещам, усещам ръката ти- тя бди постоянно над мен.

Има близост по-голяма от сърцето? Не е ли то, което приема и обича с любовта на детето? Чуваш ли? Крещят щурците, отброяват си дните. След тях други ще дойдат и скрити в тревата ще пеят... за кръговрата. Послушай ги! От утре ще е различно, ще изпълзят мъглите и смарагдената земя ще се скрие в безличност...

А приказката, Мерил, продължава Най-трудно(казват древните) се отключва незаключена врата, а ти отдавна си в предверието, ах, тази палавница-Любовта Не следва ли след черното мънисто-бяло? Огърлица от приказки в нощта, очите на сърцето-огледалото в което като малките деца затичано, задъхано и отмаляло прегръщаме се с пъстри хвърчила... Днес идва вчерашното утре, запяло новата си песен, отмерват ритъма листата, танцуват думите унесено и нова приказка се ражда, за богове и за богини, преминали напред... нататък, за влюбени звезди, преодолели бариерата на светлинните години.