Дантела от мисли, мои мисли като черна дантела. красива, с грациозни извивки около врата пръсти е сплела... Ще и се май да флиртува, в бутониерата там до ревера ти цвете закичва... ах,тази дантела от мисли, мои мисли като черна дантела, дето тъй по нощите не спи, и ръцете си малки,немирни около врата ти е сплела.

 

-- далечни планети

Поздрав за нощните птици

Уиш... целиш десятката ми с Бони Тейлър! Далечни планети ме канят с очите си-звезди непознати, отброявам минутите на преклонение пред любовта на вятъра Танцувам с теб! Сами в театъра на немите сенки, зашили устата си, оглушали от крясъка на доброжелателите, с които деляхме седенки. Танцувам само с теб! Сърцето не признава заменки.

чуваш ли как...

Чуваш ли как вятърът свири на флейта в косите, докато ти се издигаш високо и все по-високо, устремен да докоснеш с пръсти мечтите си?! Чуваш ли как се разхождат по теб стрелките на времето, докато ти си така устремен, да го хванеш за стремето..?! Чуваш ли как се сменят сезоните - правят го тихо и все по нощИте.. чуваш ли,чуваш ли как сърцето ти крачи, завило крачоли небрежно чак до колене.. чуваш ли , чуваш ли как.. --

 

хиляди експлозии

Пред мен е хоризонта до вчера непознат, залутана на фронта- вечната война- да бъда или не, да пея или плача, да скачам или не... днес вече знам- отговорът на трудната задача ще бъда или да, да, да! щастлива и когато страдам, разплакана през смях, ще се усмихвам и когато се разпадам, безумно влюбена без страх! докосваш ме с восъчни пръсти

Редактирано 16 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Огън див в сърцето ми- блян, искрен копнеж! и тръгвам, заровила спомени, забравила царски кортеж. Сама, носеща себе си, без грим, без маска нахлузена, с приболели боси крака, вероятно към нова илюзия... все едно... добре е така- непреднамерено, немислено, неискано, по детски изчистено... наричат го древните: да изживееш живота си истнинно. една песен със заглавие "Остани боклук докрая"

пъстри пеперуди...

Редактирано 16 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Пъстри пеперуди, родени от сълзите на магьосник, не протягай ръка, нека сами те докоснат по излинелите струни, нека сътворят мелодия нечута до днес за живота и дивия кипеж помежду ни. Пусни ги да влезнат с нежността на сърцето, непокорността да изрежат неокован ще превземеш небето ми. когато сутрин...

Редактирано 17 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

когато сутрин приветствам новия ден, знам... милион донкихотовци приличат на мен. После се втурвам, размахала шпага, сякаш не зная краят на древната сага... Всъщност... какво от това, че финалът е ясен? Обичам живота! А той е прекрасен!

Редактирано 18 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Потрепват ресниците нежно и плавно. Погали ме топлото слънце от вън. Клепачи повдигнах и тихичко, бавно отпратих от себе си чудния сън ! Усмивка...

усмивка... лотос разцъфнал в блатото на сиво ежедневие, на лицето възкръснало след тъга и непосилно бреме усмивка... светлина събрала и сияние в сивото, мъгливо, зимно време не иска нищо, тя е покаяние само дава, не може да отнеме. погледни се...

Редактирано 18 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Порцеланова нежност... щит за сърцето, изглежда тъй крехка, но е безбрежност, в нея се давят предатели, и е корона за бойците-мечтатели. Тя е ласка, любов, сътворена от съвършените пръсти, тя е тих благослов когато животът ни мачка навъсен. Порцеланова нежност... крехко лиричие, счупена режеш ръцете на всяко величие, но когато си цяла... порцеланова нежност, и аз като теб, тогава съм бяла попитай...

Редактирано 19 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Попитай ме за залеза и ще ти покажа как слънцето се скрива под паважа. Попитай ме за изгрева и ще ти покажа как слънцето само озарява плажа. Но не питай ме дали след изгрева или залеза теб аз обичам - това е тайна, която не ще ти кажа. ~ обичам и мразя

Редактирано 19 януари 201115 г. от Sissona (преглед на промените)

Не. Само обичам, да мразя не умея, останалото е... нещо като безразличие. Разхождам се по кея с поглед зареян някъде в дълбините - в незримото за очите ни. Там живея. Извън големия свят, в който омразата е на почит, грубостта и ласактелството за достойнства се сочат, нежността е порок, предателят-пророк, красотата отдавна удавена, човечността напълно забравена. И всичко това, нахлузило богоугодна маска, скудоумно, немислещо... към гибел тласкащо. кажи ми...

Към теб пътува залеза с оранжавите облаци, с лилави пера към теб пътува и бриза пропит с аромата на нощта. Кратичко е , но още не мога да се събудя Под прозореца светлина ...

Под прозореца светлина. Във мене – тъмнина. Оглеждам се и те търся - съзнанието си да отърся. „И без тебе ще живея” - тъжно на себе си пея. Но вътре нещо в мен ме напира и до сетен ден. Да изкрещя ми се иска, но гърлото ми ме притиска. Отронвам поредната сълза, идваща от поредната мечта... ~ Горещият дъжд

горещият дъжд... тъй дълго го чаках, захвърлих чадъра си, нека остане във мрака Дъжд... усмихнати очи, уморени и толкова близки днес ме къпят в лъчи бяла съм и по детски чиста. понякога не виждам...

-- звезден прах

Звезден прах окрасява ръцете ми. Виждам пак красиви - очите ти, пораждащи любов от сетната неволя за мен да си готов. Звезден прах превръща ме във фея- политам аз със смях, не спирам да лудея, забравила смеха след хиляди години - апогея на духа. ~ Чуй гларусите

Редактирано 21 януари 201115 г. от Sissona (преглед на промените)

Понякога не виждам, но не от слепота умората затваря очите ми премръзналите ръце да стопля и пред огъня съня да преборя. Понякога не виждам малките следи, които оставаш след себе си щом утрото настъпи тишината ме обгръща ... и пак отново всичко се завръща . --------- Чуй гларусите и тяхната песен кръжат около рибарските лодки старци мрежи опъват с поглед отнесен в танцуващите сини вълни. сини сънища ...

Танцуващи демони... днес кръвта ми ухае на люляк, ще бродирам цветя в теменужено, върху сърцето, което отказва да бъде ненужно. Ще танцувам с вас, демони, докато съвсем отмаляла се предам на умората-чуждата и цялата почна да светя като свещ, секунди преди изгрева укротен и послушен. да се предадеш е лесно...

мънички рози по ръцете разцъфнали, ухаят на болка, малки, преходни стръкове кой така ви ориса? да сте обичани само по цвят, но не и по тръни? да ви презира големия свят, когато в капчици кръв му напомняте, че е безумен? Малки, крехки, красиви цветя, не тъжете! някой, някъде ви обича такива- с бодлите и с цветовете ви, някоя силна и нежна ръка с кръвта си ще слее световете ви. когато загубиш посоката...

Редактирано 23 януари 201115 г. от Нел (преглед на промените)

Когато загубиш посоката се чудиш и питаш, даже залиташ към съдбата си – жестоката. Стъпкваш всички стъкла с босата си душа през прашна суша, заприличал на вуду кукла. Натъжаваш своето лице унасяш се, заспиваш, усамотен замираш. Понасяш се като перце. ~ Ръцете му

Редактирано 23 януари 201115 г. от Sissona (преглед на промените)

Добро Ви утро мили хора Ще взема и аз а се включа в отбора Отдавна не бях аз надниквала из темите в рими, но ето, че тук сам отново, какво от туй че е зима! Сърцата ви топли са,а душата ми изпълнена с радост е, защото Ви има!

Редактирано 23 януари 201115 г. от sinioto (преглед на промените)

Тихичко да ти попея за вятъра студен, през нощния ми ден - не, не мога да посмея... Но как силно ми се иска ти да си до мен винаги ценен. Само да поемех риска... Тихичко да ти попея за вятъра студен през нощния ми ден и как без тебе аз живея. ~ Една лъжа

Редактирано 23 януари 201115 г. от Sissona (преглед на промените)

Една лъжа - една стотинка ще кажете... това е нейната цена! един излъгал и една блондинка уви другарю, за стотинката изобщо не позна! Две водки и една текила му струва таз лъжа... които тя на екс изпила, и си тръгнала с мъжа... Къде отишли не е важно, но там имало легло и това легло продажно те белязали с петно. Каква поуката е тука навярно питате сега. Поука няма, пиша ви от скука но с алкохола внимавайте деца... Безцветна дъга...

Редактирано 24 януари 201115 г. от proletsearch (преглед на промените)