А малкото смешно хвърчило с големи и криви очи мечтите хлапашки пленило каде го забрави, кажи (: и куклата, дето и няма едното краче и косата... Ах, мое отминало, нямо, безмълвно от трупане лято тъй свидно си, тъй си далечно в безбрежния свят на годините... Моментите с тебе са вечни, макар да са вече отминали...

Когато думите от тук си тръгнат
И много тихо стане вън
Усмихвам се и почвам да ругая
И всичко разпилява се със звън

Навеждам се и почвам да събирам
аз частите разпръснати от мен
и нищо че ги няма всичките
навън звучи познатия рефрен

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

Звучиш като напушен мускетар изгубил си рапирата в гората. ((: Какво като моментите са дар, а после ги събираш по земята. Щом трубадурите те призоват една дори останала частичка ще ти покаже истинския път и ще забравиш всичко, всичко. Всичко. А после нека някой разпилява и нека от тъгата ти горчи. Ти с музиката чудна си припявай, която от зениците звучи.

Не ме разбра - обичам да ругая
Сонет изпълнен гордо с звучен глас
За песни сладки - пфу, не ставам
Напушен ратник яхнал морния Пегас

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

Ми да де. Сякаш Портос заговори.

Две халби ругатни на пълен глас.

(а в химна му най-често е затворена

най-нежната мелодия, Пегасе)

(:

Как иначе ще помни този мавър

подрънкващите стъклени играчки.

В теб песента на гарвана е кавър

след занемялата поредна крачка.

Но може да греша, и извини ме...

ако греша. Луната ме застреля.

И време ми е. Вика ме по име

една полузабравена постеля

с юрганче на притихнали звездички

и елфчета чудесни, сънно сладки.

Ще кажа лека нощ сега на всички

(без сладки песнички), така, накратко.

Удоволствие бе да побъбриме
Поклон най-светъл до земи на вас
Простете ме че тъй от бързане
Говорих ви със тъй ръждясал глас

 

лека нощ

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

Добро Ви утро сладкодумни заповядайте на ароматното кафе и нека леят се римите ви звучни като звънкият смях на безгрижно дете .

- Две халби ругатни на пълен глас! - изрече старият моряк, докато бършеше струйките евтин ром потекли по брадата му и запя...

 

Ний порим бясно бездната на океана
Опънали на мачтите си траурни криле
Подгонили сме кораб долни англичани
Кълнем се, с дрехите им трюма ще метем

Изсипваме торби с проклятия неземни
И пием пълни кани с топъл грог
Крещят със дрезгав глас пияните
Хей хо - след нас ще настъпи потоп

Покрити със злато се перчат проклетите
Изтупани контета - кучи синове
Не знаят само че ги дебнем клетите
Три седмици потайно в зимното море

Наливай ром в устата си прогизнала
Холерата това държи далеч от нас
Стомасите ръждясват от водата вкиснала
И пълна шапка с ругатни за вас

Летим след кораба им трето денонощие
Платната изпънали до краен предел
Планшир до планшира из безкрая се носиме
Политнали гларуси във танц устремен

Пали фитила бързо, прицели се боцмане
И точно стреляй, дай команда с глас
Проклинайте ги копелета страшно
И пригответе сабите за абордаж...

Spoiler

secret_rose, не се оглеждай! Ти си виновна! С тия твои "две халби с ругатни на пълен глас"... Не можах да им устоя и гле'й с'я, к'во стана - изклахме англичаните... Хареса ми лекотата на израза ти, но дори и не съм подозирал за дълбочината му - поклон

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

За мен е чест, ставам за юнга

Хлапе

Не, не съм нито малкия принц,

нито златната негова роза...

Не нощувам в красиви дворци

и на хората радост не нося.

По каскета ми кръпки горят

а в тирантите вятър танцува.

Сляп и беден е малкия свят

в който ден подир ден съществувам.

В моя дом от пробити дъски

(Чарли все го нарича барака)

слагам малки, дълбоки резки

за мига, който толкова чакам -

двете хлебчета, тракащи степ

в ритъм с черните вилички криви

да поемат по пътя към теб -

мое светло сърце мълчаливо.

И макар че си нямам и грош

и на кораба няма да пуснат

този малък и беден Гаврош,

своя свят подир тях ще напусна

и ще плувам на айсберг от смях

щом те видя, че махаш от кея

на земята, спасена от грях,

там където и бедните пеят.

И където си нямат луна.

Само слънчета тичкат зад прага

на онази прекрасна страна,

тъй далечна от мойта барака...

А пък Ной нека бута витла

(Чарли все ги наричаше мъки...)

аз ще яхна мечтите-крила

завещани от теб, на сполука.

безименници черни някакви острят нокти по душата ми замахват злобно с брадви към стъблата на цветята ми нещастници излюпили се анонимно във земята ми не сте дорасли сенки да затъмните светлината им ще ви погледам малко е така от любопитство към нещата и ще ви пратя майната си

приказен танц... райета от черно и бяло, танцува със страст женско и мъжко начало наслада за очите, и погалено сърце полита, кратък полет над лехите- засияло пъстро одеало... после... отначало! Цветята са винаги сити, покосени или на венец свити, сякаш по-силно ухаят, нехаят за ноктите, за резците, груби ботуши, юмручета свити... Ухаят... цветята са винаги сити

Цветята имат кратичък живот. Покълват и цъфтят, а после вехнат. Но зная за един такъв кивот във който има цвете, непотребно на всичките цветари по земята, макар че е красиво, и вълшебно и листиците му са нежно святи, а аромата му - така нетленен... Разказва ми за него Андерсен, и даже Моцарт ми го е възпявал. В сърцето му не диша земен ген, и е невидимо за нас, но как тогава да го открием с нашите очи и как да го извадим от кивота? За толкова и Андерсен мълчи... А Моцарт го откупи със живота си...

Нежни думи леят се сега пъстрят листи със цветя кой възпява красотата той заспива в тишината благо ми е да ви чуя днес щрихи...строфи - редите ги с финес .

Нима мъртъв е Моцарт? Не, не и не, не, не живее и диша във всяко сърце с музика свята, събрала цветята в грандиозен букет на безсмъртното златно, непознато и непонятно, гениално човешко лице.

"Изгубиш ли живота си за Мен ти два пъти ще го спечелиш" Така било е с Морцарт в онзи ден а музиката му до днес се стеле... Но факт е - Салиери оцеля за да запази кълновете чужди. (и двете имена аз не деля) човешкото си има своите нужди. И още нещо - в този тъмен град как само флейтата му осветява... Каквото е в света, но не е свят след тленността завинаги остава.

Нощта е тъмна и студена обгръща ме отново самота... Сама съм, но обнадеждена, че няма дълго да ме трови таз тъма. Пустиня... глуха, суха и широка, къде е светлината? Миг жесток, потънал в бездна - тъмна и дълбока на мойта вяра опонент жесток.

  * * *

Прогизва от пясък пустинята хладна
Изгарящи спомени - от прилив вълна
Играещо с дирите слънце по пладне
Отгръща ни страници покрити с мъгла
Безводно напираща в жадните вени
Из въздуха сееща сух аромат
Рисува ни образи по дюните древни
Изникнали маври с лица от булат
Безвременна, лакома, сурова и чиста
Пресипнало грачи от нейде сокол
Скалите са нейните храсти разлистени
А пясъкът - сипана в раните сол
Намирам я, спирам и в центъра сядам
Заравям ръцете си в пясъка чист
През пръстите мои от струя по-истинска
На талази изтича потока златист

 

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

Тъй близки са ми плаващите пясъци! Какво от туй, че жадно ме поглъщат? В утробата им топло е и няма крясъци, а нощем във пустинята ме връщат.

Редактирано 5 ноември 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Обичам с тях да си играя да правя измислени светове но колкото и да се старая заличават се от моите брегове. Остават само мокри пясъци и пръсти ровещи се в тях в тишината няма крясъци нито багри, нито смях .

Горещо сърцето умислено бяга
Горчиво солено отвръща със смях
Искрящо усмихнат премигва хлапака
Слънцата безгрижно танцуват у нас

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

НА ЗАДУШНИЦА

------------

Самота ме прегръща по пътя

и със теб, и без теб извървян!

Теб те няма - душата ти скъпа

ми помахва чрез сладкия блян!...

По-голяма близост от тази-в сърцето, няма! Докосвам те днес с пръсти, утре - не, това е измама, защото в сърцето ми имаш своето цвете, извезано с кръв, но не с кръвта на ръцете. Не със сладкия шепот на думите галена, а с искрата, която огън разпали в мен, него трябва да нося сега и нататък, докато стопя се като свещ-без остатък http://www.youtube.com/watch?v=ErHjoTtQo0s

 Дуел

Кръстосал шпага нашият Портос със вихреният Сирано.
За чест, любов и слава - кой знае днес и все едно
Защо на двора двамата титани въртят се в танц и все едно
не врагове - а като приятели си днес играят,
Бродират своите тела със остри върхове
пробождат въздуха въртят се във игра опасна
играна само от безсмъртни богове.
Дуелът вече продължава не час и два сред весела гълчава,
Парад-рипост, мръснишки финт, отскок и удар във целта
Червена точка украсява поели морен дъх гърди
Порой проклятия и тежки ругатни
през устните изпръхнали от виното разляно
се сипят из прахта - като в безвкусна сладка драма.
И с морни тръпнещи тела на пода проснали се двама -
див бик със счупени рога и хищен леопард във рани.
Поглеждат се изпод вежди и дори не мислят те забавата да прекратяват
И с бляскавите мълнии в ръце опрели си краката здраво
рисуват своето лице застинало във пареща жарава...

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)

Съвсем

когато сам си сред врякащи тълпи – измамно радостните хора

си казваш

е, сам, но не съвсем

когато хитри тъмни сенки изнасилват пурпора в дъгата да бледнее

си казваш

е, сиво е, но не съвсем

когато чувства изморени - мъждукащи искри, спомен в теб изгасват

си казваш

е, боли, но вече не съвсем

когато пие ти се до припадък а вярната бутилка на четвърт пълна е

си казваш

е, празна е, но не съвсем

когато сякаш нямаш нищо а живота , лудия продължава да изсипва

си казваш

е, липсва ти, но не съвсем

когато усещаш, че минутата се влачи сякаш целия живот събран е в нея

си казваш

е, вцепенен, но не съвсем

когато газиш мъртвите листа навън – сън в съня изтича се посред деня ти

си казваш

е, буден си, но не съвсем

когато мацката над теб в екстаза си простене а ти мълчиш и само гледаш

си казваш

е, чука те, но не съвсем

когато запалени искри желание долавяш - другата по телефона, говориш и

си казваш

е, свалям я, но не съвсем

...

когато все същите балади пускат кръв – сина ти, купил си му новата китара

си казваш

е, щастлив си де, но не съвсем

...

когато думи правят оргии а нито буквичка не можеш да напишеш, мамка му!

си казваш

е, това съм аз сега, но не съвсем

...

обръгнал, поглед взираш

в на времето далечината

сам разбираш и съзираш

там това живота е, такъв е

абе пич, така е сътворен

я да разкараш перверзните

претенции от горния рефрен!

ако си имал всичко значи не е

„не съвсем”

късметлия гаден (усмихваш се)

знаеш, никой нямал е всичкото

„съвсем”

та и ти сега пред себе си съзираш

останало и чака, да го преоткриеш?

"съвсем"?

неее...

да ТЪРСИШ и ИЗКОНСУМИРАШ

и загрАбваш с пълни шепи на хиена

с лявата едното на познатото ти „не съвсем”

с дясната от другата – все е твойто „не съвсем”

а по средата, хм, там пич, с кеф начуквай го

докато все още можеш, на собственото си

измислено

„съвсем”

Редактирано 9 ноември 201015 г. от Comfortably numb (преглед на промените)

Днес

Днес мъничко слънце пред мене изгрява
Разстлало пред себе си път от лъчи
Аз тръгвам по него и свиркам си вяло
Оставил след себе си безгрижни следи

Ще рукне дъжд - вода ще ги напълни
Като огърлица от тихи горски езерца
От пристаните ще отплуват там безмълвни
Хартиените лодки на весели деца

Редактирано 13 март 20224 г. от darkterminal (преглед на промените)