днес темата май сте изоставили римите от снощи сте забравили влязох да ви прочета а то няма никой тук сега къде покрихте се поети драги жегата ли мъчи думите ви сладки

Редактирано 10 август 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

Щом сезона се открива и стихът от тази нива се оттегля без емоция... Да не бъде на ... ,,прИмоция,,

Редактирано 10 август 201016 г. от Гост (преглед на промените)

ами не, не... тиктакане, лишено от емоции, казват, че като си работа... трябвало и да се работи учудващо бързо лети и времето, пришпорваш ли работа, се срастваш със стремето и никак не се получават дори римите, а почивките кратки, скролваш уви само примите и после отново се хвъргаш във стръмното а очите ти вечер-електрожени във тъмното

Утро е, кафето е готово но очите затварят се сами и някак , ми е смотано в пепелника цигарата дими тези жеги ни измъчват много а началствата гледат строго

Редактирано 11 август 201016 г. от Гост (преглед на промените)

в

Редактирано 12 август 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

трудно се спи в служебно кресло с монитор облещен в очите ти, два-три телефона, и началник, който оглежда и петите ти...

М Е Ч Т А Н И Е

_______________

В самотата на манастирския мрак,

с призрачен дух покрай мен преминаващ

скърца леко перото - мечтание, смях

потреперват, погалват ме и се стапят...

Редактирано 18 август 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

Тихо... ухае на кедър, пържен патладжан и още нещо... в горещината наблизо се е сгушила механа, по двойки, по тройки и цели шестици разхлаждат се с бира и по-твърда храна. но защо ли носът ми, привикнал на всичко все патладжанът зове ли... зове, и аз като хитрият Петър с коричка потапям се в уханието с прималели нозе.

Фодор, Мока - отбор голям държи ме винаги засмян теми постове безценни в бисерите винаги последни не съдете ги така жестоко ше се научат .. споко модове ги направете форума да стане цвете

Тихо...

ухае на кедър, пържен патладжан и още нещо...

в горещината наблизо се е сгушила механа,

по двойки, по тройки и цели шестици

разхлаждат се с бира и по-твърда храна.

но защо ли носът ми, привикнал на всичко

все патладжанът зове ли... зове,

и аз като хитрият Петър с коричка

потапям се в уханието с прималели нозе.

Рядък плод са сините домати.

Бавно преминават синините....

Бурен океан са ти очите....

Посинях от твоя студ, ега ти..

Рядък плод са сините домати.

Бавно преминават синините....

Бурен океан са ти очите....

Посинях от твоя студ, ега ти..

......................

Сега му е времето,

да яхнеме стремето!

Да гепим Карибите,

да изтрепем рибите!

Хайде Калуша,

Ку щеш на Аляска!...

Линда да гушнеш........

...няма да вряскам!....

Иначе - бегам

Принца ще търся!

Калито дреме,

Линда се сърди!..

-----------------------

......................

Сега му е времето,

да яхнеме стремето!

Да гепим Карибите,

да изтрепем рибите!

Хайде Калуша,

Ку щеш на Аляска!...

Линда да гушнеш........

...няма да вряскам!....

Иначе - бегам

Принца ще търся!

Калито дреме,

Линда се сърди!..

-----------------------

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=Y-7KOHNzpmk

Да, бе...

Ка рибите?!

На плаж

и то евин!!,

може да идем

по-близо -

у плевин

http://vbox7.com/play:635115c6

Добро утро, моя чиста любов, днес пак блестиш несмутено от мъглата на времето устремено към хоризонти непознати, а ние, обич моя, музейни експонати те гледаме опушени през стъклата си Добро утро, Слънце! http://www.youtube.com/watch?v=ABMEf-i22lA

Редактирано 27 август 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Любовта ти към хоризонта устремена

дано не бъде гадно наранена

че срастнахме се с очилата

и все опушени са ни стъклата

В духа на твойта мила рима

дано до хоризонта чак

запазиш душата си ранима

а любовта за себе си ще се погрижи някак

- няма как!

Привет и на теб, мило момиче!

научих се как да обичам

без желания, без очаквания

и без вричане!

От тогава няма люти рани,

само драскотинки в сърцето ми,

над които с нежност бродирам

на любовната дъга с цветовете.

Любовната дъга за малко отстъпи ми

и върху рани да бродирам научи ме.

Сърце изкуствено във бутониерата да сложа -

поне от вън да не личи, че съм заложник.

Как бих искала да мога

да те науча как да поддържаш огъня...

но самотни пътници сме по пътека трънлива,

падаме, ставаме...

има такива, които униват и спират,

остават на място, въртят се в кръг,

задушават се, става им тясно,

за всичко винят своята плът.

Обичай себе си!

това мога само да кажа,

оставяй омраза и горест да тежат на паважа,

а ти олекотена се издигай нагоре, нагоре...

от там погледни, виж как стоят нещата долу

и после с мек полет приземи се...

при корените освежена се върни.

защо и днес ми е прозаично както вчера без следа всичко в мен бумти епично дали не съм и аз една ама как да се изразя не зная огън в сърцето ми гори без начало съм , а края усещам го както преди идиотско е ...знам но пиша ги тези слова къде е съвършенството,но там през пътя - пак в тъма знам, трудно ще съм разбрана хора разни , идеали - край но в сърцето ми прибрана обич ... само това се знай

Редактирано 30 август 201016 г. от Гост (преглед на промените)

ОДА ЗА О Б И Ч Т А

............

Обичта не съществува -

тя е в нашите мечти,

нарисувана, красива

и изстрадана - уви!

И сънувана, и жива,

благодарствена звъни!

Но безцветна си отива

с побелелите коси!...

Обичта е като цвете -

феерична...звън...мъгла!

Песента на вековете,

слънце в локва... и тъга!

Редактирано 30 август 201016 г. от bezzzmissslena (преглед на промените)

По пътя често има бури, вятър, но бурите не ще ни повалят.... --------------------------------------- Живота ни да бъде слънце ясно, да бъдат дните екстремни криле! Цветята да изглеждат пак прекрасни, в очите ни - светлика на дете!....

Добро утро на всички Поети! Ади

Красиво, Мерил! Нали знаеш как будистките монаси с години своите пясъчни картини създават, ден и нощ, да! лишават се и от съня си, и съвършено готови на вятъра ги подаряват! А той нежно подхваща прашинките пясък и ги разнася навред и нашир, така че... разпръсни обичта си, тя е живот за тези, вървящи подир.

Редактирано 31 август 201016 г. от Нел (преглед на промените)

____ПРЕЛЮДИЯ КЪМ НИЩОТО____

След всичко казано до тук

немее моята сънливост!

Въздиша в кофата с боклук

мечтата ми - листо в мастило...

http://www.youtube.com/watch?v=U1QLa9t8Vi0&feature=related

Редактирано 1 септември 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

...ах...няма ги поетите - на планина, море, на село клетите творят те зимнина.......

Редактирано 3 септември 201016 г. от linaadelina (преглед на промените)

Високите хълмове времето брули, не останаха кълнове... разразиха се вечните бури на тежките, жарките спомени... като бурно море, непрощаващо и на добрите плувци... а беше тъй зашеметяващо, че забрави дори да боли... вместо болка, усмивката палава ласкаво думи реди ли... реди http://www.youtube.com/watch?v=YcQClPBzKxs

ОТ ВЪРЗАН

Днес, май беше празник,

/отменен/

на свободата,

както още на един,

/новороден/ -

на красотата.

Как ли да празнувам,

като ми е

толко` сиво?

А и уж ..

от леглото съм,

а тъй ми е сънливо!

http://www.youtube.com/watch?v=EU4nOERhczc Красотата е преходна... като цветна дъга, пеперуда в полет, мимолетната нежност на малка светулка, листенце вишнев цвят на ревера ни пролет, невидима за хитра невестулка, но видима за истинските хора... Красотата е полет! над всичко, което затрупва ни с пепел, на дребните грижи, вражди и величия, тя отговаря със своето лиричие, красотата за някои мълчи, а на други говори с най-тихата песен, най-светлия порив. Красотата е преходна...

Редактирано 9 септември 201016 г. от Нел (преглед на промените)