Кой съм аз? Харесвам ли се? Обичам ли се? Лъжа ли? Поемам ли отговорност за нещата, които съм направил? Когато сгафя, опитвам ли се да се измъкна, прехвърляйки вината на някой друг? Достоен човек ли съм в собствените си очи? Когато нещата не се подреждат така, както искам, в какъв човек се превръщам – злобен, неудовлетворен, нараняващ? Смятам ли, че съм прав по принцип или съм готов да се уча? Осъзнавам ли колко много не знам? Успехът на другите ме амбицира или примирам от завист? Кое е това нещо у другите, което ме кара да им завиждам – пари, красота, положение, интелигентност? Кое ме предизвиква да бъда лош? А кое ме прави добър? Не е нужно да отговаряте на всички въпроси поотделно. Отговорете само на този: Харесвам ли живота си?

Да, би могло и да е по-добре, но съм доволен

Определено-да !

Не крада,не лъжа,уважавам мненията на хората,опитвам се да се поучавам от грешките си....

Ако трябва да отговоря само и единствено на последният-"Харесвам ли живота си ?"-категорично да,само поради факта,че от милиарди възможности,шанс е даден именно на мен....

В крайна сметка ако си оценил живота си,ти задължително трябва да го уважаваш!

И наистина осъзнавам колко мнооого не знам.

Убеден съм,че съм прав и /без или/ съм готов да се уча.

Нищо в другите не ме кара да завиждам.

Успехите на другите са си успехи на другите...

Аз не се стремя нещата да се подреждат по един или друг начин,просто правя това,което според мен е нужно за момента.

Нито завиждам ,нито примирам от завист а това дали съм лош или добър никой не знае/въпрос на хорско мнение и гледна точка/

+ това човек може да бъде лош или добър или злобен и пак да обича живота си

Всичко е само гледна точка и начин на мислене!

И защо едни са лоши или добри,завистливи егоисти и т.н.-просто е!

Хората са РАЗЛИЧНИ и ако човек уважава живота си и себе си,

би трябвало да уважава живота и на другите,такива ,каквито са а не да ги наричаме с разни имена.

Ако си мислите,че имате "проблем" с някой или с нещо

и отговора не е в 1-во лице,ед.число,значи наистина имате проблем..

dimd e "много" прав

Ако трябва да отговоря само и единствено на последният-"Харесвам ли живота си ?"-категорично да,само поради факта,че от милиарди възможности,шанс е даден именно на мен....

" Този, който не цени живота, не го заслужава"

Леонардо Да Винчи

осъзнаеш ли това,другото е лесно...THINK AGAIN!

Редактирано 30 май 200917 г. от [BG]Scarface (преглед на промените)

Харесвам си живота.

"Когато човек е щастлив,той е добър.Но не винаги добрите хора са щастливи."

О.Уайлд

Редактирано 30 май 200917 г. от Шушито (преглед на промените)

Харесвам живота си.Бих изживяла всичко ,отново и отново....!Всяка една секунда,всеки етап,всичко което е в живота ми ,ме прави щастлива.И ако съм имала трудни периоди,то точно те са ми давали сили да продължа напред. Радвам се на всичко ,което имам(а то е толкова много),не си губя времето да гледам какво имат другите. Заобиколена съм със толкова съвършенности,и мога да ги видя,да ги усетя....как това да не ме прави щастлива. Радвам се ,че сутрин мога да отворя очите си ,и да видя слънцето,радвам се че чувам птиците,радвам се че мога да накарам хората около мен ,да се усмихнат.Радвам се ,че мога да подам ръка...! Харесвам живота си,и няма да предам съдбата си!

Харесвам живота си.Бих изживяла всичко ,отново и отново....!Всяка една секунда,всеки етап,всичко което е в живота ми ,ме прави щастлива.И ако съм имала трудни периоди,то точно те са ми давали сили да продължа напред.

Радвам се на всичко ,което имам(а то е толкова много),не си губя времето да гледам какво имат другите.

Заобиколена съм със толкова съвършенности,и мога да ги видя,да ги усетя....как това да не ме прави щастлива.

Радвам се ,че сутрин мога да отворя очите си ,и да видя слънцето,радвам се че чувам птиците,радвам се че мога да накарам хората около мен ,да се усмихнат.Радвам се ,че мога да подам ръка...!

Харесвам живота си,и няма да предам съдбата си!

Харесвам живота си на 100%.Мечтая за още 1,2 неща и ако е рекъл бог...

Аз като винаги критичен не го харесвам на 100 , винаги има какво да се желае и така трябва , иначе ще деградираме в самодоволство. Все пак , зависи човек , кога си дава сметка за това (кои години). Много е интересно , ако човек можеше да се върне и да изживее отново живота си!

Редактирано 31 май 200917 г. от boche (преглед на промените)

Аз като винаги критичен не го харесвам на 100 , винаги има какво да се желае и така трябва , иначе ще деградираме в самодоволство. Все пак , зависи човек , кога си дава сметка за това (кои години). Много е интересно , ако човек можеше да се върне и да изживее отново живота си!

Не е интересно повторното изживяване, ако вече си го изживял и най-важното знаеш какво ще стане, за какво да го изживяваш пак - по същия начин, то и да искаш не може по друг.

Има дни (като днешния), в които го проклинам

Има дни (като днешния), в които го проклинам

спокойно , Диди - аз почти правя същото спрямо твоята светла особа, ама файда -йок

По темата : да.Харесвам го.

Няма алтернатива - и да го харесвам, и да не го харесвам - няма да търъгна да се самоубивам и да си сменям живота, я.

Тъй че по-добре да го харесвам.

Според мен ,ако някой каже че винаги харесва живота си и това което е в момента или леко послъгва или пък е в постоянна нирвана Животът е цикличен ,има дни в които смятаме че всичко е ОК но нима нямаме и други в които се питаме:"Всичко добре ли е?""Дали се реализирах,напълно?""С правилния човек ли съм?".Няма пълно щастие според мен и точно това винаги е движело човечеството напред....

Живота си го харесвам, когато нещата, които съм планирала за деня или седмицата се нареждат, така както съм очаквала или поне на 90%

Иначе не съм завистлива, просто не ми остава време да завиждам - в главата си имам толкова неща, за които мисля, че за странични мисли не ми остава време.

Гледам да не лъжа - става по-сложно после...

Мисля, че имам мн неща да науча още, толкова много - особено за човешките взаимоотношения - всеки ден хората ме изненадват с нещо ново в поведението и думите си...

Колко и удобно да е - не мога да обвиня някой друг за моя грешка - каква е ползата, че някой ще повярва на това, като аз винаги ще знам, че е моя грешката?!

Успехът на другите си е успех на другите - това нито ме амбицира, нито ме кара да завиждам. Имам си мои принципи и цели и гледам, доколкото мога, да ги следвам.

Не съм злобен човек, но съм злопаметна. Общо взето придържам се към "Каквото почукало, такова се обадило." Ако това означава, че ще ида в ада, какво да се прави...

milenaiv, понатрупаха се мнения, нека чуем и твоето

Тц. Ич даже не го харесвам. Що ли не се бех родила една змия - ем ще си лежа, ем ще си пълзя.

Като се замисля, и аз си го харесвам Харесва ми това, че никога нищо не съм получила наготова, а е трябвало да се боря за всичко, а и продължавам да го правя...Харесва ми, че живея точно тук; харесват ми приятелите, които имам.

Но и не веднъж съм проклинала факта, че съм се събудила, но за мое щастие това не трае дълго

Като цяло харесвам това, което съм. А това, което не харесвам в живота си и не мога да променя, се стремя да го приема и да заживея в мир с него...

А това, което не харесвам в живота си и не мога да променя, се стремя да го приема и да заживея в мир с него...

Mда, трудно е обаче да го постигнеш- трябва и време, и воля...

Случи се миналото лято. Бях в един от онези периоди, в които все нещо не ми наред, обаче и аз не знам какво. Тогава реших този път да определя какво точно е това, съвсем конкретно, за да мога да го оправя. Започнах да се замислям върху всяко едно нещо, което имах в живота си. И изведнъж осъзнах, че животът ми е такъв, какъвто съм искала да бъде. В постоянното преследване на цели, залисана в ежедневното преборване на проблеми, въобще не съм усетила как и кога съм успяла да наредя нещата по свой вкус. Имам работа, в която сама съм си шеф и не се съобразявам с никого, съпруг, с когото нямам никакви проблеми и който много ме обича, дете, което ми доставя радост във всеки един момент, приятели, които ме ценят и обичат, финансова стабилност. Бях успяла да постигна всичко това, а даже не си бях дала сметка за това дотогава.

Харесвам се и се обичам. Ценя се. Ценя и хората до мен. Обичам ги и се грижа за тях. В началото бях казала на моя съпруг, че съм избрала точно него за да ме направи щастлива. Считам, че по същия начин той е избрал мен. Това е водещото във връзката ни.

Не лъжа. Вече съм голямо, смело и силно момиче, което застава зад всичко, което върши и мисли. Не се оправдавам. Все по-малко се и обяснявам. Поемам отговорност, въпрос на чест е според мен. Тогава се чувствам и достоен човек. Никога не съм била злобна, но пък съм била нараняваща. Особено в любовта. Когато се опитваш да опазиш някого, в крайна сметка го нараняваш повече. С годините станах много по открита и директна. Харесвам и такова отношение към мен.

Не съм човек, който се сърди и обижда лесно. Не искам и другите да са такива. Ако са, остава си за тяхна сметка.

А пък колко много не знам...леле. Вслушвам се с интерес в хора, които има какво да ми кажат и на какво да ме научат. Обаче съм мързелива, за да се самоусъвършенствам сама.

Успехът на другите си е успeх на другите, както беше казал някой по-горе. Ако е на хора, които обичам, се радвам. Ако е на хората, които не обичам – тогава се сещам за собствения си успех и всичко си идва на мястото.

Завиждам на особено интелигентни и образовани жени. Искам и аз. Но не ми достига амбиция и трудолюбие. Не завиждам на такива мъже. По тях си падам.

Ставам лоша, когато усетя, че целенасочено някой се опитва да ме наскърби. Злопаметна съм, но след време отвръщам на лошото с добро. Харесва ми да наблюдавам слисани физиономии.

Добра съм по природа.

Естествено не всичко ми е наред. Липсва ми банда съмишленици и приятели от моята порода, с които да пием по едно петък вечер в някой бар. За съжаление моите приятели са разпръснати и далече. Така се стече животът.

Не знам какво е отношението към толкова дълги постове в този форум. Но сега ще разбера.

Бях успяла да постигна всичко това, а даже не си бях дала сметка за това дотогава.

Харесвам се и се обичам. Ценя се. Ценя и хората до мен. Обичам ги и се грижа за тях.

Това е да имаш възможността да живееш така,както ти харесва и един ден като си направиш равносметка да се чувстваш щастлив,защото си изживял всеки ден пълноценно!

Да! Много харесвам живота си! Аз съм един щастлив човек! Но...според този господин

Няма пълно щастие според мен и точно това винаги е движело човечеството напред....

...ако той е прав, аз нямам нищо против следващити 30г. да тъпча на едно място стига любимите ми хора да са около мен...

И да го харесваме , и да не го харесваме , имама ли избор , Но винаги можем да го направим по-добър .Обичайте живота , той е дар !

П.П. Малко философски , но това мисля !

Разбира се,че имаме избор!

Никой не е натоварен с повече болка,мъка и т.н. от колкото може да понесе

и изпитанията не са непреодолими.

Аз си харесвам живота,активно работя за подобряването му

и резултатите са на лице.

Радват ме,но не ме задоволяват,искам още,имам цел, стремеж и се качвам на горе.

Разбира се,че имаме избор!

Никой не е натоварен с повече болка,мъка и т.н. от колкото може да понесе

и изпитанията не са непреодолими.

Аз си харесвам живота,активно работя за подобряването му

и резултатите са на лице.

Радват ме,но не ме задоволяват,искам още,имам цел, стремеж и се качвам на горе.

доволна съм от живота си- толкова мога засега.

Мислех си, че това моето не е живот ... Но като се огледам наоколо има къде, къде хора, които са по-зле, тъй че .. ОБИЧАМ СВОЯ ЖИВОТ, МНОГО! И хората в него

Редактирано 7 юни 200917 г. от little_amore (преглед на промените)