'tanushi' , аз говорех за романите , не за истинския живот , естествено че има свестни руси мъже, но в романите преобладават тъмнокосите, а и всичко е въпрос на предпочитания. Аз съм брюнетка и се доближавам до Джрджина Андерсън и колкото и да ми харесва Джеймс като образ и характер в романа, в истинския живот предпочитам тъмнокоси също като мен.

Клипчето в ю-туб за Малори и Андерсън -представя образа на Джеймс като Sean Bean е много точно.

Аз пък точно Sean Bean не го харесвам - все го свързвам с "Ротата на Шарп", "Знамето на Шарп", "Сабята на Шарп" ... и т.н. и т.н. - като бях малка по телевизията все ги даваха тези сериали и аз още от тогава Шарп не го харесвам, но както ти сама каза - въпрос на личен вкус.

Редактирано 11 юни 200916 г. от tanushi (преглед на промените)

Аз пак за Фабио...такова,ами да разкажа как ми стана симпатичен,въпреки че не го харесвам визуално.Човека явно е мн известен на запад-реклами на книги,пискащи жени(доста далеч от мен ) и др.Обаче по VH-1 има едни предавания от сорта на 100-те най известни,глупави неща и подобни,та Фабио попадна на едно от първите места в такава класация за най-излагащи ли,смущаващи случки. Оказва се че отишъл(явно медийна изява)на един от онези лунапаркове и се качил на влакчето,което препуска по спирали,и познайте какво ,като бил най-горе го блъснала летяща патица!!!Беше ми много смешно,стои човека като ударен с мокър парцал ,влакчето спряло и от носа му тече кръв.Коментара бе,че случката е ужасна,защото не могъл да скрие последиците от фотографите,а изкалвал парите си именно чрез лицето си. Знам,че съм ужасна да се смея на това(все пак не изглеждаше мн пострадал),но да бяхте видели снимката,а и да те удари летяща патица!Боже!Та след като се понахилих ми стана жал за човека-така стоически да изтърпи и патица,и снимки,и зяпачи.

Ето го палавника Фабио (и май много се отклонихме от основната тема, за което се извинявам!)

Аааа ама тоя наистина изглежда много, много ...... не знам как да се изразя но никак не ми хареса! Боже защо ми беше да го гледам че сега може да изпадна в същото положение като Peppinka та не мож дори Brad Pitt да ми помогне

Кофти корици, ако по тях трябва да преценяш дали да четеш...

На същото мнение съм, има една такава книга която не я чета заради корицата - не и се сещам за името но май също беше с грозен русокос върху корицата

Аз пак за Фабио...такова,ами да разкажа как ми стана симпатичен,въпреки че не го харесвам визуално.Човека явно е мн известен на запад-реклами на книги,пискащи жени(доста далеч от мен ) и др.Обаче по VH-1 има едни предавания от сорта на 100-те най известни,глупави неща и подобни,та Фабио попадна на едно от първите места в такава класация за най-излагащи ли,смущаващи случки.

Оказва се че отишъл(явно медийна изява)на един от онези лунапаркове и се качил на влакчето,което препуска по спирали,и познайте какво ,като бил най-горе го блъснала летяща патица!!!Беше ми много смешно,стои човека като ударен с мокър парцал ,влакчето спряло и от носа му тече кръв.Коментара бе,че случката е ужасна,защото не могъл да скрие последиците от фотографите,а изкалвал парите си именно чрез лицето си.

Знам,че съм ужасна да се смея на това(все пак не изглеждаше мн пострадал),но да бяхте видели снимката,а и да те удари летяща патица!Боже!Та след като се понахилих ми стана жал за човека-така стоически да изтърпи и патица,и снимки,и зяпачи.

Ха-ха -ха сериозно ли??? Леле милия той, а и ние го спукахме от подигравки тука!! Е не е грозен човека, само че не е за българския вкус явно, все едно да ям салата със захар!!!! а на чехите това им харесва......

Момичета на темата - каква черта от характера на героините, с които си приличаме най- ви и не ви харесва и коя е героинята????

Ха-ха -ха сериозно ли??? Леле милия той, а и ние го спукахме от подигравки тука!! Е не е грозен човека, само че не е за българския вкус явно, все едно да ям салата със захар!!!! а на чехите това им харесва......

Момичета на темата - каква черта от характера на героините, с които си приличаме най- ви и не ви харесва и коя е героинята????

На мен ми харесват и може би до някъде се отъждествявам с героини като джордж(покорителя) и сара( Брачна авантюра) обичам жените да са проклети непредсказуеми и безразсъдни и едновременно с това много женствени и уязвими. Аман от тез мъжкарани дето могат всичко и превъзмогват всичко. Аз не мога и не искам да мога- има си мъже за таз работа.

На мен ми харесват и може би до някъде се отъждествявам с героини като джордж(покорителя) и сара( Брачна авантюра) обичам жените да са проклети непредсказуеми и безразсъдни и едновременно с това много женствени и уязвими. Аман от тез мъжкарани дето могат всичко и превъзмогват всичко. Аз не мога и не искам да мога- има си мъже за таз работа.

На Джордж нищо й нямаше,но но Сара ми дойдоха в повече тези сълзи.Накрая като,че ли авторката направи опит да ги обясни като странност на характера и това ми хареса.Още повече,че Сара прояви твърдост и показа,че като стане сериозно положението не е лигла.

Харесвам когато героинята знае какво иска и не е многострадална Геновева.

Не харесвам безгръбначни жени,които се държат глупаво.

Това включва и тези,които са безумно смели;хвърлят се напред с рогата и не мислят,а главния върви след това да оправя поразиите.

Отгоре на всичко не разбират,че са в грешка,защото имали били добри намерения....хммм.

Аз пак за Фабио...такова,ами да разкажа как ми стана симпатичен,въпреки че не го харесвам визуално.Човека явно е мн известен на запад-реклами на книги,пискащи жени(доста далеч от мен ) и др.Обаче по VH-1 има едни предавания от сорта на 100-те най известни,глупави неща и подобни,та Фабио попадна на едно от първите места в такава класация за най-излагащи ли,смущаващи случки.

Оказва се че отишъл(явно медийна изява)на един от онези лунапаркове и се качил на влакчето,което препуска по спирали,и познайте какво ,като бил най-горе го блъснала летяща патица!!!Беше ми много смешно,стои човека като ударен с мокър парцал ,влакчето спряло и от носа му тече кръв.Коментара бе,че случката е ужасна,защото не могъл да скрие последиците от фотографите,а изкалвал парите си именно чрез лицето си.

Знам,че съм ужасна да се смея на това(все пак не изглеждаше мн пострадал),но да бяхте видели снимката,а и да те удари летяща патица!Боже!Та след като се понахилих ми стана жал за човека-така стоически да изтърпи и патица,и снимки,и зяпачи.

Случайно ми попадна снимката и реших да я постна тук:

Ох,сега като я гледам пак тази снимка и ми е съвестно ,че се хилих като ряпа.Ама и той седеше все едно,че нищо не се е случило!

По принцип никога,когато чета книга не се оприличавам на героинията,но ако трябва да изкажа мнение,мисля,че ще заложа на Сара от "Брачна авантюра"... Естествено включвам само някои черти на характера й..не всички ...Аз също като нея съм много чувствителна,е не колкото нея (тя е ненадмината) ,но доста..емоциите ми са просто неконтролируеми Много често ми се случва едно уникално изживяване : от много силен смях преминавам в много силен рев,явно ми идва в повече и просто както си се смея започвам да плача..и не само ми течат сълзи,ами ми става и много тъжно,чак започват да ме успокояват Побъркана работа ..Не съм наивна като Сара,даже напротив,но пък съм добра душа като нея и на никого зло не мисля и...когато правя бели,макар и много рядко, не ги правя нарочно и със зла умисъл..и после много съжалявам..Не мога да лъжа и затова не го правя,откровена съм и си казвам всичко,което ми е на душата...Специалитета ми е да се блъскам и да се удрям някъде,имала съм много страшни каскади..направо нелепо смешни ..е това вече не се отнася до Сара,но пък заради нея доста хора пострадаха

Специалитета ми е да се блъскам и да се удрям някъде,имала съм много страшни каскади..направо нелепо смешни ..е това вече не се отнася до Сара,но пък заради нея доста хора пострадаха

Хихи, от една партия сме. Де що има ръб вкъщи, се познаваме много отблизо. Преди време дори се шегувах със сестра ми, като й заявявах, че ще умра от нелепа смърт.

Хихи, от една партия сме. Де що има ръб вкъщи, се познаваме много отблизо. Преди време дори се шегувах със сестра ми, като й заявявах, че ще умра от нелепа смърт.

Напълно те разбирам Тихи,човек да се чуди чак как постоянно се случват такива неща.. Последната ми по-сериозна каскада беше преди година..както си бягах с кучето (разбира се без да гледам напред) се блъснах в една телефонна кабинка и паднах на земята..адски нелепо беше и майка ми беше с мен и се спукваше от смях..аз първите минути не можех да говоря чак,а тя ми се смее За щастие,макар че поех 2 удъра с главата на нея нищо й няма..само крака си засегнах много сериозно и една седмица не можех да ходя ..после проходих но се възстанових напълно след месеци чак ..много гадно беше,но и много забавно И най-гадното беше,че това се случи пред един старчески дом..и до ден днешен се питам ако бях блъснала някоя стара баба вместо кабинката сигурно щях да я убия на място

Напълно те разбирам Тихи,човек да се чуди чак как постоянно се случват такива неща.. Последната ми по-сериозна каскада беше преди година..както си бягах с кучето (разбира се без да гледам напред) се блъснах в една телефонна кабинка и паднах на земята..адски нелепо беше и майка ми беше с мен и се спукваше от смях..аз първите минути не можех да говоря чак,а тя ми се смее За щастие,макар че поех 2 удъра с главата на нея нищо й няма..само крака си засегнах много сериозно и една седмица не можех да ходя ..после проходих но се възстанових напълно след месеци чак ..много гадно беше,но и много забавно И най-гадното беше,че това се случи пред един старчески дом..и до ден днешен се питам ако бях блъснала някоя стара баба вместо кабинката сигурно щях да я убия на място

Съжалявам че си пострадала така, но аз умирам от смях, като го чета това, пък и бях свидетел на подобна случка с най-добрата ми приятелка, която само с глава откърти кабинката от мястото й

Сега да се изкажа и за за непохватността, аз съм не просто непохватна, аз съм ходещо природно бедствие, баща ми все ме базика, че откъдето мина и...тревата спира да расте! Непрекъснато се удрям в най-невъзможните места, навсякъде по мен има синки, които не помня откъде са, а зимното време си е същинско предизвикателство за оцеляването ми!!!Хора никой не може да падне както аз падам, няма значение дали се спъвам или подхлъзвам, след въпросното бедствие аз политам на един метър от земята и следва един прекрасен полет надолу, и бруталния удар...обикновено по задни части, и всичко това обикновено на най-оживената улица, пред много свидетели за да бъде унижението пълно!!!

По принцип никога,когато чета книга не се оприличавам на героинията,но ако трябва да изкажа мнение,мисля,че ще заложа на Сара от "Брачна авантюра"... Естествено включвам само някои черти на характера й..не всички ...Аз също като нея съм много чувствителна,е не колкото нея (тя е ненадмината) ,но доста..емоциите ми са просто неконтролируеми Много често ми се случва едно уникално изживяване : от много силен смях преминавам в много силен рев,явно ми идва в повече и просто както си се смея започвам да плача..и не само ми течат сълзи,ами ми става и много тъжно,чак започват да ме успокояват Побъркана работа ..Не съм наивна като Сара,даже напротив,но пък съм добра душа като нея и на никого зло не мисля и...когато правя бели,макар и много рядко, не ги правя нарочно и със зла умисъл..и после много съжалявам..Не мога да лъжа и затова не го правя,откровена съм и си казвам всичко,което ми е на душата...Специалитета ми е да се блъскам и да се удрям някъде,имала съм много страшни каскади..направо нелепо смешни ..е това вече не се отнася до Сара,но пък заради нея доста хора пострадаха

Дъчи ти да не си рак все едно мен описваш. Мислех че с годините ще се оправя ама нцъ същото природно бедствие съм си. Още се оправям от една среща с гранитогреса в коридора. Гримирах се трайно и май пукнах ребро и то само щото ми настъпиха джапанката. Явно тук сме се сбрали едни колорити хихи.

Явно не сме само романтички, но сме и разсеяни многоооо. Такиви случки имам, че мъжът ми казва: Ти по метеното не можеш да ходиш. Най-фрапиращото ми падане в един магазин завърши с много кръв, припадък и 2-3 шева на главата, а синките и спъванията просто не ги броя. Така че момичета не се притеснявайте, това си е като епидемия

Еее,големи сте образи значи Посмях си се за ваша сметка,ама няма да се сърдите Не съм Рак..И аз не знам какво съм.На границата на Дева и Лъв Трябва да си направим "Клуб на каскадьора" явно..дори не съм предполагала,че освен сродни души за романите,ще открия и сродни души в болката Това със зимните падания ми е много познато..големи шпагати падат посред зима Най-унизителния ми случай е с един дядо с бастун,който ме хвана преди да падна след подхлъзване и ми каза "Внимавай,момиче"..вместо аз да му помогна,че е стар човека...

Много съжалявам за по-сериозните ви падания..звучат ужасяващо .

Оприличих се на Сара от "Брачна авантюра" и защото самата аз понякога ставам причина за инцидентите на други хора..Онзи ден без да искам ударих моя приятел с едно двулитрово шише вода в главата ..Просто исках да му хвърля шишето да пие вода,ама той не го хвана и..така силно го ударих,че ми стана адски гадно..Той ми се скара после и на мен ми стана още по-гадно..и цяла вечер ревах,а той ми се извиняваше и ме успокояваше..настана една каша ..много кофти

Много ми е смешно, защото и аз трябва да се присъединя към вас - почти няма врата, в която да не съм се слъсквала, няколко пътни знака, и 2 улични лампи, ремарке на паркирал камион/ на тротоара/ мн болезнено- имам навика да гледам в земята, за да не се спъна / и това често ми се случва/,

винаги съм замечтана, унесен в мисли или задълбочена в разговор, блъскала съм се и в хора/ но не като в книгите и филмите, все на неприятни налитам/

Най-страшния случай - веднъж се събудих със синина на челото - през ноща съм се фраснала в рамката на отворения прозорец до леглото ми.

И сега съм в синини, преди 2 дни излизайки от колата на едни приятели/ кола с 2 врати/ бях на задната седалка и на излизане се спънах в предпазния колан и се забих буквално на тротоара.... не знам как да го нарека, но тази липса на късмет, завеяност, непохватност в едно...ме наведе на друга мисъл - общото между нас- освен люовните романи....можем да изградим един наш обобщен образ, за да видим какво ще се получи...може би има още много неща от ежедневието, навиците ни, черти от характерите ни които да ни свързват!!!

Еее,големи сте образи значи Посмях си се за ваша сметка,ама няма да се сърдите Не съм Рак..И аз не знам какво съм.На границата на Дева и Лъв Трябва да си направим "Клуб на каскадьора" явно..дори не съм предполагала,че освен сродни души за романите,ще открия и сродни души в болката Това със зимните падания ми е много познато..големи шпагати падат посред зима Най-унизителния ми случай е с един дядо с бастун,който ме хвана преди да падна след подхлъзване и ми каза "Внимавай,момиче"..вместо аз да му помогна,че е стар човека...

Много съжалявам за по-сериозните ви падания..звучат ужасяващо .

Оприличих се на Сара от "Брачна авантюра" и защото самата аз понякога ставам причина за инцидентите на други хора..Онзи ден без да искам ударих моя приятел с едно двулитрово шише вода в главата ..Просто исках да му хвърля шишето да пие вода,ама той не го хвана и..така силно го ударих,че ми стана адски гадно..Той ми се скара после и на мен ми стана още по-гадно..и цяла вечер ревах,а той ми се извиняваше и ме успокояваше..настана една каша ..много кофти

Сега като каза това за Сара се сетих за още едно нещо по което приличам на моята героиня Реджи и то доста основно, как можах да го забравя!!! И аз съм сватовница и то доста добра - първата ми сватба е на 6.09, бъдещите младоженци са ми добри приятели, заедно от 7-8 години и кой ги запозна -аз! Освен тях имам още 4 двойки, които се гаджосаха покрай мене, дано поне една от тях ме покани за кума като застягат сватбата! И като имам предвид сватовница, не включвам само запознаването, всички имаха известни проблеми в определен период и аз се изживявах като кошчето за душевни отпадъци и брачен консултант, даже може да се окаже че имам дарба в тази област, така че момичета ако имате сърдечни болести - д-р Ангелова е насреща.

Относно най-унизителното падане, мога да си направя цяла класация на тази тема, но като че ли беше най-ужасно в 8-ми клас, бяха минали три месеца след започването на годината в новото училище, и тръгвам си аз, и точно пред училището е сфетофара който трябва да пресека за да стигна до спирката на автобуса ми, и пресичам си аз, обаче в същия момент и рейса минава. Аз решавам да тичам за да го хвана, обаче срещу мен един другар на велосипед, под мен хлъзгава шосейна настилка, а зад мен на тротоара цялото училище. И велосипедиста вижда че ще се блъснем, мръдна наляво-надясно, аз също нещо кръшнах, подхлъзнах се и като се изпльосках, насред кръстовището...няма такава картинка! И отгоре на всичко, сфетофара светва зелено, и колите не са особено готови да изчакат аз контузената да се надигна. Никога няма да забравя смеха който се разнасяше зад гърба ми, беше като сцена извадена от някой американски филм за гаднярите в гимназията, в крайна сметка се контузих здравата, изпуснах си рейса и месеци наред почервенявах от срам всеки път като пресичах улицата! Но не мога да си кривя душата че е било супер смешно отстрани!

Ох, мили мои, направо си паднах от смях, извинете ме, но такива фрапиращи случки не съм имала (макар че се блъснах в една стъклена стена на излизане от магазин и нацелих веднъж рекламна лампа на кока кола ). Последното ми сериозно падане още ме наболява. Щото видите ли, бях влязла в един магазин да разваля пари, че жената от бюрото за карти за градския транспорт нямаше да ми върне. Само че съм помъкнала с мене един сак, който трябваше да нося у сестра ми и на излизане от магазина не си гледам в краката, а блея. При което се спъвам в симпатичните шахти с бетонни капаци и железен кант, сака натежава и се просвам по лице на сравнително оживено кръстовище. Лявото ми коляно се поду, стреснах жената от бюрото (поне картата за автобусите си я платих), сестра ми идва да ме взима и ме води на преглед. Добре, че нямаше счупено, но ми се провали планираната разходка за деня и сега от време на време още ме понаболява коляното. П.С. Пете, ще знам като искам да си хващам гадже към кого да се обърна. Ама съм труден случай, да знаеш, капризничка съм в това отношение.

Ще ме уморитеееееееееееее Знам, че в самите моменти няма нищо смешно, но така сладко ги разказвате, че ми избиха сълзи от смях. Сладури!

Оу как се смях само, направо сълзи ми потекоха (един колега май ме взе за луда че се смея сам самичка в офиса ) Не, не се смея толкова на паданията или другите случки колкото на описанието ви на тези случки

Не помня да съм падала или удряла някога а по принцип не се смея когато това се случи на други пред очите ми, за да не се чувстват кофти в плюс и заради мен, захапвам си езика и се смея чак когато се отдалеча или остана сама. Но не мога все още да забравя един случай в който се смях много и на място; Тогава бях още студентка и с една моя приятелка отиваме на гости, супер сме се нагиздили, гримирали- така де две готини мацки сме и така вървим си ние а отсреща идват двама много готини симпатяги (единия беше наистина красавец и открай време тайничко си го харесвах а и той честичко се навърташе около мен) и ни зяпат кажи речи с отворена уста и май единия тъкмо ни освиркваше когато буум - пльосна се в светофара! Приятелката ми прихна да се смее а аз си захапах езика но ще се пръсна... Може би пак нямаше да се смея ако в този момент не видях лицето му - толкова смешно изражение имаше че не можах да се стърпя и приятеля му му се изсмя и се отдалечиха от местопроизшествието и ние все още смеейки се си тръгнахме, мислех си че когато го видя пак ще му се извиня за това но за жалост повече не го видях

Оттогава насам не съм се смяла на злополуки чак до днес когато чета написаното от вас но наистина много сладко и смешно ги разказвате

Героинята , която най-точно ме описва / и на, която аз се оприличавам / е Лорън Данър от "Гордост" на Джудит Макнот. То като се има предвид моята слабост към тази авторка , не можеще да не се оприлича на някоя нейна героиня, нищо че приятелките ми се смеят и ми казват "Кралицата"

Боже, момичета като прочетох за нещастните ви случки имах чувството, че съм попаднала в "клуб за сродни души". Мислех си, че по тежък случай от мен няма. Цял живот съм била магнит за каши и неприятности. Преди време си го обяснявах с това, че съм страшно разсеяна и късогледа но......сигурно има и друга причина. Просто някои хора се раждаме така. Баба ми казва, че "Господ ме пази" иначе, досега да съм хвърлила топа. Имам толкова случки които мога да разкажа, че направо да ви разплача от смях но сега се сещам за една особено ярка тъй като се случи скоро.Значи, представете си да готвите цял ден специалитети и сладкиши/при условие, че мразя да готвя и след мен кухнята остава, като след торнадо/, да ги опаковате в кутии и да се нагиздите прилично за романтична "вечеря - изненада" в любимия. Да, ама заваля един отвратителен дъжд и аз натоварена с чанти и един както винаги счупен чадър се понасям с бодра стъпка по прекрасните улици към моята цел. Естествено съм толкова отнесена в романтични блянове, че нацелвам една шахта или дупка и со все манджите и чадъра се потапям почти до кръста в негостоприемната дупка. И тъй като никога не съм била много добра във всякакви вид спортни занимания ми отнема почти половин час да се измъкна.И когато най-накрая се появявам на вратата на любимия/не се върнах,защото бях почти стигнала, а и нямах сили/ той едва ме позна. Представете си само гледката - едно прогизнало същество с коса на клечки от дъжда, скъсани на коляното дънки...и кално лице. Естествено стисках все още счупения чадър и чантата с вечерята от която капеше по земята микс от първо, второ и трето.Но, въпреки всичко,след това прекарах една от най романтичните вечери в живота си сгушена в халата му с огромните му чорапи които ми стигаха почти до коленете, пред чиния с бъркани яйца/само това може да готви миличкият/....Та,мога да ви разказвам поне за първите 10 грави от една книга, ама спирам до тук.Оприличавам се с нещо средно м/у Сара и принцеса Александра. Освен, че постоянно се набърквам в неприятности, главата ми е доста дебела и правя това което си наумя. Да не пропусна да добавя и че си пъхам носа навсякъде. С две думи на всяко гърне мерудия.

Съжалявам,че се надсмивам над страданието ти Кристи,но така се забавлявах,че си нямаш и идея даже...направо си била страховита гледка Милата...поне после си си прекарала хубаво с любимия Жалко обаче за дънките и манджата...но пък за сметка на това сте си хапнали яйчица ;)

Съжалявам,че се надсмивам над страданието ти Кристи,но така се забавлявах,че си нямаш и идея даже...направо си била страховита гледка Милата...поне после си си прекарала хубаво с любимия Жалко обаче за дънките и манджата...но пък за сметка на това сте си хапнали яйчица  

Да права си Мия, после мноооого добре си прекарахме. Мили спомени.... Трябва някой път да си направим топ 5 примерно за най-големите ни издънки. Мисля, че ще е забавно.

еееее,направо се разплаках от смях ,по зле сте и от природно бедстиве ,малко ме е срам че се смея на нещастието ви но такива работи,като на филм,Боже на мен никога не ми се е случвало