Боби, и при мен се случи същото относно края. Остана ме едно чувство като, че ли не съм дочела книгата. После реших, че К.Маккълоу е написала някакво продължение, но разочаровано установих, че няма такова (дано пък да греша). Но както и да е, много автори оставят отворен край, който те кара да се замислиш, да гадаеш и да се чудиш. Всъщност тук Миси последва съвета на Уна и може би никога няма да му каже, или когато се роди първото им дете, или остареят заедно....Всеки да си го завърши както му харесва, важното е, че тя няма да умре. Много съм щастлива, че ти е харесал. Едва се реших да ви го предложа, защото е доста различен. Но мисля, че една от целите на Читателския клуб е да откриваме нови и интересни книги, които без препоръка едва ли бихме прочели.

Такам, нека и аз се включа. Честно казано, в началото, като описваха как Миси, майка й и леля й, как едната плете другата бродира и т.н. Все едно са някъв бабешки клуб. Сериозно, така ми изглеждаше в началото, но нататък се оправи. Наистина малко по-различно четиво от това, което чета попринцип, но наистина после много ми допадна. Главния на моменти ми се видя дебил. Иначе това с болестта, и че й остава само една година, и аз очаквах той да разбере, че наща лъже, ама той докрая си мислеше, че й остава много малко. Надявах се на епилога (който го нямаше), че ще са минали няколко месеца,и нашия, ще се измъчва от това, че тя може да умре скоро. И после тя да му каже, че няма да мре, и той да е толкова облекчен да го чуе, че няма да й се кара и да има Хепи Енд. Е, може да има и продължение, кой знае

Здравейте момичета. Днес е Петък, и тъй като Кристи ме избра миналата седмица, днес аз обявявам новото заглавие. За идната седмица ще четем "Страсти и Копнежи" на Каси Едуардс За следващият петък, книжката избира Боби (bobych). За таз седмичната книжка, ще драсн мнението си малко по-късно.

Благодаря, Инче,за доверието

"Страсти и копнежи" на Касито съм я чела мнооого, много отдавна и нямам абсолютно никакъв спомен в тиквата, освен, че романа ми хареса. Така че с удоволствие ще го прочета пак и то като чистак-бърсак нова книжка Обичам да чета за индианци, а не случайно Каси Едуърдс е носител на наградата на Romantic Times за най-добра индианска поредица, а също и за цялостно творчество.

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Благодаря, Инче,за доверието

"Страсти и копнежи" на Касито съм я чела мнооого, много отдавна и нямам абсолютно никакъв спомен в тиквата, освен, че романа ми хареса. Така че с удоволствие ще го прочета пак и то като чистак-бърсак нова книжка Обичам да чета за индианци, а не случайно Каси Едуърдс е носител на наградата на Romantic Times за най-добра индианска поредица, а също и за цялостно творчество.

Мила на теб бих поверила всичко, не само задачата да дадеш следващото заглавие. Затова няма защо да ми благодариш. Сега, принципно малко ме притисняваше, че главната е индианка, но го преживях. Приятно четене на всички, дано книжката ни хареса.

Дамите на Мисалонги определено ми допадна, Миси беше мекушава, невзрачна, по-възрастна отколкото сме свикнали, но откъм житейски опит си беше момиченце. Отначало много я съжалявах като описваха как живее в кафявата си, бедна къща, в кафявата си, запусната стая и носейки непрекъснато кафяви и скромни рокли. Без никакви забавления, само работа и скука, в компанията на примирените си майка и леля. Не смееше дори да излезе на разходка, живееше съвсем ограничено. По едно време ме беше налегнала депресията и се чудех как ще се оправят нещата. Но на Миси й трябваше съвсем малко да се вземе в ръце и да се събуди за живот- няколко любовни романа и... решителен дух, притекъл се на помощ. Миси стана толкова упорита, амбициозна и находчива, че не само успя да натрие носа на алчните си и богати роднини, но дори притисна до стената мъжа, когото обичаше, и докато не му надяна брачните окови не миряса. Той между другото беше доста директен и си казваше всичко направо, но тя пак успя да го надвие. Но Джон Смит ми се стори, че беше по-страничен герой,явно авторката се беше фокусирала върху Миси и метаморфозата й. Малко не разбрах някои моменти с Уна, нали уж тя уреди продажбите на акциите и купи бланките от книжарницата, беше и на гости в дома на Миси, само тя ли виждаше Уна? Но както и да е, лошите добре ги подреди, получи си мечтания мъж, дори бедните роднини неочаквано забогатяха и се издигнаха, изобщо стана ултра мега хепи енд, но така и трябваше да бъде. Но ми се струва, че Джон не би трябвало по никакъв начин да научава за благородната лъжа на Миси. Той е бил толкова наранен от първата си жена, че Миси ужасно ще му падне в очите ако разкрие измамата й. Най-добре да повярва в чудотворно изцеление отколкото да се почувства воден за носа. Между другото книгите в читателския клуб ги избирате най-разнообразни това страшно ми харесва.

Книжката донякъде ми хареса и донякъде не ме хареса.За Миси която е на 33 и е потисната и ограничена като съвсем малко дете, си беше крайно време да се събуди и да поеме живата си в свой ръце. Всичко ми изглеждаше много тъжно и потискащо къщата им, бедноста и най вече отношението на майка й леля й, които са я белязали като грозна само защото е мургава и уж я обичат, а хич не си личеше да е така. След това срещите с Уна, Джон Смит и думите на братовчетка й и приятелките й, карат Миси изведнъж да се отърси от примирението и да потърси щастието си и накрая го постигна, но някак си това беше най-разочароващия момент в книгата за мен, да изгради отношенията и щастието си върху лъжа някак си не ми допадна. В книжката също така имаше доста описания на природата,безчетната фамилията и града, а главните бяха сякаш избутани на втори план, може би има общо четири-пет сцени в които се появяват заедно.

Днес е петък и трябва да обявя коя книжка ще четем през следващата седмица. Много умивах коя да избера: хем да е някоя коя не сме чели досега, хем да е трепач Т.к. от историческите любовни романи почти всичко разкошно вече отдавна е качено, а точно този жанр ми е страшна слабост, се спрях на исторически любовен роман от една писателка, която харесвам. Тя е слабо позната, понеже има много малко преведени на БГ романи. А и досега не сме сканирали нищо нейно. Става въпрос за Патриша Гафни и нейния роман "Изабел". Това ще е книгата, която ще четем следващата седмица.

Следващата седмица коя книга ще четем ще определи Ели (NELG).

Прочетох "Страсти и копнежи" на Касито, но по-късно ще се разпиша за книжката, че в момента съм на работа и определено мисълта ми буксува здраво

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Днес е петък и трябва да обявя коя книжка ще четем през следващата седмица. Много умивах коя да избера: хем да е някоя коя не сме чели досега, хем да е трепач Т.к. от историческите любовни романи почти всичко разкошно вече отдавна е качено, а точно този жанр ми е страшна слабост, се спрях на исторически любовен роман от една писателка, която харесвам. Тя е слабо позната, понеже има много малко преведени на БГ романи. А и досега не сме сканирали нищо нейно. Става въпрос за Патриша Гафни и нейния роман "Изабел". Това ще е книгата, която ще четем следващата седмица.

Следващата седмица коя книга ще четем ще определи Ели (NELG).

Прочетох "Страсти и копнежи" на Касито, но по-късно ще се разпиша за книжката, че в момента съм на работа и определено мисълта ми буксува здраво

Уау, ако това е авторката на един роман Крадец на сърца значи съм очарована от избора ти! Крадец на сърца (четох го много отдавна и май така се казваше) невероятно много ми хареса и дано и тази книга се нареди сред любимите ми.

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Уау, ако това е авторката на един роман Крадец на сърца значи съм очарована от избора ти! Крадец на сърца (четох го много отдавна и май така се казваше) невероятно много ми хареса и дано и тази книга се нареди сред любимите ми.

Дам, същата авторка е, мила.

Такам, аз си изчетох книжката и ми хареса. Вярно главните герои много бързо се влюбиха един във друг, но бяха невероятно сладки. Една силнаи всепоглъщаща любов, в която и двамата си бяха отдадени и верни. Беше малко смешно как казва на главния Сиси, но иначе беше много миличък и сладък. Сребърната сърна също беше интересен персонаж. Хареса ми как Чарлз я спаси от реката и още докато не я познаваше, много си я хареса. направо беше любов от пръв поглед. После като чичото умря беше тъжно. Допадна ми и после как Чарлз тръгна да връща Сребърната сърна при племето й. Честно казано доста с епритиснявах, от това, че тя е индианка, ама нямаше защо. Татиото на наща ми идеше да го гръмна като се опита да ги раздели, и почти успя но за щастие брата на Сребърната сърна, беше по-находчив от нея и се опълчи. Мисля, че трябва да има и книга за него, и с радост бих я прочела. После описването как двамата се справят със семейния живот, приспособяването й към живота не белите и борбата с пая, бяха много интересни. Малко ми беше тъжно, че тя не можеше да забременее, и как всеки й говореше за дете, и дори по-възрастната й мащеха и баща й, чакаха дете, а тя толкова много гоискаше, но то не идваше. Общо взето много лека и приятна книжка. Боби, тея дни почвам твоята, сигурно ще е готина щом си я избрала.

Здравейте и от мен прочетох книжката и мога да кажа,че ми хареса.Отначало бях с резерви към нея,защото бе индианка,която трябваше да се приъседени към живота на белите,а в такива случаи понасят много обиди,а това не е спрадливо и на мен ми става гадно в такива случаи.Както и да е,отплеснах се.В отношенията на главните нямаше интрига,много бързо се влюбиха и си признаха и бяха наистина сладки.За бащата главната и аз с удоволствие бих му фраснала един заради това,че иска да ги раздели,нямаше право да се меси след като и той се бе оженил за бяла.Много ми хареса описанието за приспособяването на Сребърна сърна в света на белите.Особевно ми хареса случката с обновяването на къщата.Нашия щеше да получи удар като завари къщата празна.Много се смях на тази сцена.И мен натъжи факта,че тя искаше да има деца,но неможеще и всички и говореха само затова.Харесами накрая когато всички приятели и роднини на Сребърната сърна се събраха.На мен би се искало да науча история на Горящ сняг,сестрата на нашата.Общо взето хубава книжка

"Срасти и копнежи" е в истинския смисъл на думата исторически романс. Романтиката се чувстваше във всеки поглед, във всяко докосване, във всяка целувка между главните. Разказ за истинската любов, за която няма непреодолими граници. Която успешно преодолява всички предразсъдъци относно брака между бял и индианка. Разказ за това, че когато си истински влюбен въпреки всички и всичко, сърцата изграждат мостове над всякакви препятсвия и бариери, и стигат едно до друго. Целият роман е пропит с много нежност, чистота и неподправено искрени чувства между главните. Обожавам да чета такива романи - определено ме зареждат положително и като чели ни правят по-добри Само в началото, когато двамата миризливи нехранимайковци отвлякоха Сребърна сърна, ми изтръпнаха зъбите от ужас, че ще се заредят сцени с изнасилване, но слава богу (пу-пу) не се стигна до такива ексцесии.

Уау, ако това е авторката на един роман Крадец на сърца значи съм очарована от избора ти! Крадец на сърца (четох го много отдавна и май така се казваше) невероятно много ми хареса и дано и тази книга се нареди сред любимите ми.

Да, мила, както и Гането потвърди, Патриша Гафни е автор и на "Крадец на сърца". От тази авторка, освен "Изабел" и "Крадец на сърца" е преведена и "Изпитание на чувствата". Поне тези аз имам, но е възможно издателство "Калпазанов"/Торнадо да е издавало и други нейни

Това беше една от най-сладките и романтични книжки, която съм чела, с изключение на няколкото тъжни момента, всичко си беше просто прекрасно. Отношенията на главните един към друг беше толкова мило и всеотдайно. Такава любов наистина може да се срещне веднъж в живота и въпреки различията успяха да останат заедно, и да я съхранят. И почти всички останали герои бяха чного симпатични,особено семействата им, въпреки че бяха ярко откроени разликите в традициите и начина на живот, и в двете семейства цяраха особена нежност и привързаност. Аз също като Боби също ще кажа, подобни книги ме зареждат с много положителна енергия и емоции

Редактирано 23 октомври 200916 г. от sanian (преглед на промените)

...

Боби, тея дни почвам твоята, сигурно ще е готина щом си я избрала.

Инче,чела съм я преди време, мила, и единствено хубавите впечатления са ми останали в главата. А също и ненадейния брак между главните направо постави в шах главния - не можа да разбере какво го е сполетяло, горкия Направо му дойде като удар с парен чук по дебелата глава, ама определено си го заслужаваше. Но т.к. нищо друго не си спомням аз също сега ще й се метна

Инче,чела съм я преди време, мила, и единствено хубавите впечатления са ми останали в главата. А също и ненадейния брак между главните направо постави в шах главния - не можа да разбере какво го е сполетяло, горкия Направо му дойде като удар с парен чук по дебелата глава, ама определено си го заслужаваше. Но т.к. нищо друго не си спомням аз също сега ще й се метна

Определено ще я прочета мила. Кофтито е, че е на компа, ама ще го преживея. Аз съм на село и тука няма да мога да чета, че съм с лаптопа, а той е ужас, много ме заболяват очите като чета от него, незнам защо. Но в неделя вечер я захващам.

Иначе много се радвам, че ви е допаднала книгата която избрах, и въпреки, че в друга тема вече го споменах, "Диви Мъгли" пак на Касито е също толкова хубава и сладка като тази, макар, че е малко по-дебелинка, и там интимността между героите е по-детаилно описана.

И така... моят коментар за "Страсти и копнежи" . Малко позакъснях с него, но четох романа през почивните дни. Общо взето съм съгласна с Боби, че - " романа е пропит с много нежност, чистота и неподправено искрени чувства между главните" . Виждам, че на всички коментирали до тук романа се е харесал, но мен адски ме подразни стила на авторката. Заради това и през цялото време бях доста предубедена към историята. Честно казано ми се стори странно това дето пет минути след като главните се срещнаха той реши, че я обича а десет минути по късно, че ще се жени за нея. А после когато трябваше да се бори за нея след реакцията на баща и - избяга ридаейки. И това "Сиси", направо му смачква мъжественият образ. Другият момент беше с "пролетното опразване на къщата", то няма лошо да си спазват хората обичаите, ама да изхвърлиш нови мебели и посуда... Не разбрах само и как така сестра и изведнъж "възстанови умствените си способности". Чарлз поне си удари главата и си излекува късогледството. Някой явно е излъгал Каси Едуардс, че е добра в описанията на любовните сцени защото изобилстваха. Според мен, трябваше да си спести поне половината. Не знам защо, за пръв път ми се случва, но имаше много правописни грешки, които през цялото време ме разсейваха. Спирам да критикувам, че ще ме линчувате. п.п. Да не пропусна - интересни ми бяха описанията на някои от обичаите на шейените.

И така... моят коментар за "Страсти и копнежи" . Малко позакъснях с него, но четох романа през почивните дни. Общо взето съм съгласна с Боби, че - " романа е пропит с много нежност, чистота и неподправено искрени чувства между главните" . Виждам, че на всички коментирали до тук романа се е харесал, но мен адски ме подразни стила на авторката. Заради това и през цялото време бях доста предубедена към историята.

Честно казано ми се стори странно това дето пет минути след като главните се срещнаха той реши, че я обича а десет минути по късно, че ще се жени за нея. А после когато трябваше да се бори за нея след реакцията на баща и - избяга ридаейки. И това "Сиси", направо му смачква мъжественият образ. Другият момент беше с "пролетното опразване на къщата", то няма лошо да си спазват хората обичаите, ама да изхвърлиш нови мебели и посуда... Не разбрах само и как така сестра и изведнъж "възстанови умствените си способности". Чарлз поне си удари главата и си излекува късогледството.

Някой явно е излъгал Каси Едуардс, че е добра в описанията на любовните сцени защото изобилстваха. Според мен, трябваше да си спести поне половината.

Не знам защо, за пръв път ми се случва, но имаше много правописни грешки, които през цялото време ме разсейваха.

Спирам да критикувам, че ще ме линчувате.

п.п. Да не пропусна - интересни ми бяха описанията на някои от обичаите на шейените.

Бих казала - Алелуя!

Като видях позитивните коментари, реших дасе прежаля и да прочета книгата от компа, но поне докъдето съм стигнала - усилието не си заслужава. И тъй като цяло хич не съм фен на индианските сюжети, реших че съм предубедена и пердпочетох да се въздържа от коментар, но сега се присъединявам към критиката на Кристи.

От вчера я чета книжката и не мога да я дочета, защото направо се побърквам от скука. Общо взето стигнах, до момента в който ще "правят парти" за Чарлз в селото на шайените. Това влюбване на втората секунда, хич не ме изкефи и като цяло главната направо ме дразни, без да мога да обясня защо.

Чарлз ми е доста симпатичен, но малко нереален, най-вече заради цялостното му отношение към индианците, прекалено непредубеден ми изглежда. Все си мисля че човек не се решава току така да си вземе индианка за жена. Много ми харесва това, че е от обикновено семейство и не е богат, малко разнообразие на фона на останалите романи, в които сакън да не е фрашкан с кинти.

Това със смъртта на чичото, беше много зле. Чарлз беше много дълго разбит от мъка - цели две минути

Но не мога да не се съглася, като са в комплект главните имат чар, наистина са сладки.

Надявам се утре или другиден да я дочета, за да дам цялостна оценка, но до тук съм разочарована. Това ми е сефтето с Каси Едуардс и определено не ме грабна стила й.

И така... моят коментар за "Страсти и копнежи" . Малко позакъснях с него, но четох романа през почивните дни. Общо взето съм съгласна с Боби, че - " романа е пропит с много нежност, чистота и неподправено искрени чувства между главните" . Виждам, че на всички коментирали до тук романа се е харесал, но мен адски ме подразни стила на авторката. Заради това и през цялото време бях доста предубедена към историята.

Честно казано ми се стори странно това дето пет минути след като главните се срещнаха той реши, че я обича а десет минути по късно, че ще се жени за нея. А после когато трябваше да се бори за нея след реакцията на баща и - избяга ридаейки. И това "Сиси", направ. о му смачква мъжественият образ. Другият момент беше с "пролетното опразване на къщата", то няма лошо да си спазват хората обичаите, ама да изхвърлиш нови мебели и посуда... Не разбрах само и как така сестра и изведнъж "възстанови умствените си способности". Чарлз поне си удари главата и си излекува късогледството.

Някой явно е излъгал Каси Едуардс, че е добра в описанията на любовните сцени защото изобилстваха. Според мен, трябваше да си спести поне половината.

Не знам защо, за пръв път ми се случва, но имаше много правописни грешки, които през цялото време ме разсейваха.

Спирам да критикувам, че ще ме линчувате.

п.п. Да не пропусна - интересни ми бяха описанията на някои от обичаите на шейените.

Съгласна съм с Кристи, не ме линчувайте обаче не можах да довърша книгата. Стигнах до момента когато траперите за втори път отвлякоха Снежната сърна и бих отбой. А досега съм чела 2 книги на авторката, едната даже за индианци супер много ми допадна, така че знам стила на писателката, имах правилната нагласа, четеше ми се за индианци ама не се получи. А и превода беше някак тромав. А пък това Сиси ме довърши, отначало си въобразявах, че е закачка, ама то си било сериозно, явно читателките да почувстват Чарлс по-близък, но си беше нелепо- Сиси това, Сиси онова... Освен това прекалено,наистина прекалено бързо се влюбиха, нямаше никаква съпротива, че са направо от два различни свята, култура, разбирания, обичаи, вярно че в другите романи главните отначало ужасно се мразят и карат, чак е дразнещо с толкова сълзи и обвинения. Иначе двамата невероятно много ми допаднаха, бяха толкова сладки и милички, душички! Може би по-нататък пак ще опитам да я дочета, но сега явно ми се четат други книги и няма да се насилвам. Но наистина не се сърдете, нали трябва да сме откровени, затова е читателски клуб, трябва да се обсъжда и спори ако се наложи.

Според мен, тук място за сръдни няма. Нито сме писали ние романа, нито пък сме роднини на авторката. Просто всеки изразява гледната си точка. Аз се извинявам за това - "Спирам да критикувам, че ще ме линчувате" , само се пошегувах защото всички мнения до преди моето бяха само позитивни, без никакъв зачатък на критика и реших, че само аз имам забележки. Зачудих се даже, дали не търся под вола теле. Идеята на Читателският клуб е да четем различни романи и искренно да си заявяваме мнението. Няма как една книга да се хареса на всички. Ние сме толкова различни, нормално е и да ни харесват различни романи. Още повече, че зависи и от нагласата ни. В даден момент ни се чете едно, в друг друго. Така че, най важното в случая е всеки да си казва искренно мнението. То е нещо като в издателските или продуценските компании. Попадат им стотици, дори хиляди екземпляри, повечето не ги бива но от време на време изкача нещо заради което си заслужава търсенето и четеното. В нашият Читателски клуб визирам - "Големият лош вълк" - изненада ме много приятно.

Здравейте, днес било Петък, тъкмо се сетих. Още не съм си дочела книгата, затва коментара по-късно. Тея дето са я прочели да си казват. А и някой трябва да каже кое е следващата.

Здравейте! Отново било петък и аз съм на ход да предлагам четивото. Нека тоя път бъде нещо по-различно.

Никълъс Спаркс - Тетрадката.

Коментар за предната предложена - малко по късно ще напиша.

Следващия път книгата ще избира sleepy_devil.

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Здравейте! Отново било петък и аз съм на ход да предлагам четивото. Нека тоя път Никълъс Спаркс - Тетрадката.

Коментар за предната предложена - малко по късно ще напиша.

Следващия път книгата ще избира sleepy_devil.

А може ли филма да коментираме?

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Страшно се радвам за новата книга. Филмът по нея ми е един от любимите. Дано и книгата да ми хареса п.п. Още не съм прочела предходната, затова с коментарите - по късно.

Снощи дочетох "Изабел". Лично мен романа ме развълнува и докосна, беше ми интересен от началото до самия му край. Най-различни чувства ме спохождаха докато го чета: в първата му част ми идеше да му ударя едно здраво кроше на Филип заради сляпата му вяра в клюките и слуховете за Изабел и "разпуснатия" й живот в Франция без въобще да иска да чуе истината от нея.Толкова дебелоглав и инатлив кат някой македонец

Но пък за сметка но това във втората част, след женитбата им в Гретна Грийн, той толкова всеотдайно се опитваше отново да я спечели - направо сладурчо И Изабел тъпкано му го върна, макар и несъзнателно, защото беше подведена от най-добрия му приятел, че не са женени истински. Че Филип всичко е нагласил, за да я вкара в леглото си. А той милия толкова самоотвержено се опитваше да я омилостиви, измисляше какви ли не поводи, за да я докосва, да я целува с риск да му прасне един здрав тупаник по носа. А може ли да се укроти такава бясна фурия като Изабел, когато е в апогея си?

"Тя скочи на крака. Ако презрението имаше цвят, то това беше цветът на очите й в момента - бледото, студено сиво на гранитна скала след пролетен дъжд.

- Няма никакво НИЕ - изсъска тя. - Никога няма да спя в тази стая. Ако отново се опиташ да ме докоснеш, ще накарам да те арестуват"

Но като чели едни от най-силните моменти в романа, които ми въздействаха, беше непреодолимото привличане между двамата, на което и двамата се съпротивляваха, но абсолютно безуспешно:

"- Веднага изчезвай оттук и повече не се връщай! - изкрещя тя.

- Защо се сърдиш толкова, Бел? - попита той меко. - Заради това, което направихме ли? Или защото нямахме достатъчно време да го направим?

Ръката му беше на врата й и тя не можа да отговори.

Той видя как прекрасните й сиви очи потъмняха и станаха като олово. Целуна я много нежно, така, както не беше целувал никоя жена досега. Усети дъха й на бузата си - топъл и сладък. Чу тихата й въздишка. Отстъпи като опарен.

Бел вдигна свития си юмрук и го потърка в устните си.

- Ти си мръсник!

Той само й се усмихна.

Тя се огледа наоколо за нещо, което да хвърли по него.

- По-добре е да си вървиш - смело каза тя на гърба му, защото той вече тръгваше. - Ако още веднъж ме докоснеш,ще ти насиня окото!

Той спря до вратата и се обърна.

- Това няма да го забравя. И кога точно ще стане, преди или след като те отведа в леглото си, как мислиш? Просто за да знам кога точно да се наведа."

А също и всички романтични моменти на една огромна, необятна дори плашеща със силата си любов между тях двамата. Един незабравим за мен момент ще остане, когато Филип разкрива дълбоките си чувства към Бел и й предлага повторен брак, за да я увери в почтеността и искреността на нaмеренията си към нея:

"Какво е това? - прошепна тя.

- Параклис. Сега го използват само членовете на Парламента за сватби и кръщенета. - Той се покашля и застана пред нея. - Мислех, че е подходящо място да се оженим.

Не, не можеше да го направи, без да я докосва. Хвана ръцете й и си пое дълбоко въздух.

- Ще се омъжиш ли отново за мен, Бел? Обичам те с цялото си сърце. - Той я придърпа по-близо, взимайки смаяното й

мълчание за нерешителност. - Омъжи се за мен и нека остареем заедно. Ти ще бъдеш най-красивата стара лейди.

Тя продължаваше да мълчи, но не протестира, когато той я прегърна и допря челото си в нейното.

- Толкова много те обичам, Бел - прошепна той и целуна леко носа й. Никога няма да спра да те обичам, дори когато се превърна в глупав сърдит старец.

Няма да можеш..."

Това, което обаче силно ме разочарова е сцената накрая, когато Бел отново (за пореден път) беше подведена от т.н. приятел на Филип, че той е отишъл при бившата си изгора Клаудия, реши да замине при гадняра Уейд. Направо изтръпнах от ужас, че ще я изнасили за едното нищо и направо щях да й ударя един "черен печат" на книгата и да не припаря повече до нея. Но слава богу, размина се и финала наистина беше затрогващ

П.С. След като прочетох "Изабел", определено се запалих да прочета още книги от тази авторка. "Крадец на сърца" е друг нейн роман, който отдавна имам, но все не можех да се наканя да я грабна, но сега колебанията ми свършиха и мисля да се заема с нея

Редактирано 30 октомври 200916 г. от bobych (преглед на промените)

Божкее, Боби, коментара ти страшно мног ми въздейства. Бях решила тази седмица да пропусна, защото отново е книжка, която нямам и не ми се мъчеше от компа, ама след такава реч от твоя страна може ли човек да остане равнодушен, утре я почвам