Родени сме да отавим своя отпечатък Така доста хора ще направят деца които ще наследят техните гени, ще ги направят децата си такива каквито родителите не са успели да станат.. и така.. и това се предава от поколение на поколение, така еволюираме, адаптираме се към околната среда и това е.. Ако мене питате аз живея да си изградя живота както аз си искам и да се опитам да се насладя на постигнатото, несъм виновен че съм се родил но вече като сам тука няма да оставя тази възможност която са ми дали (и която някой хора не са я получили)

Ако питате мен съществуваме заради емоциите, заради чувствата, за да реагираме на знанията на Вселената.

Живот - това какво е ми кажете? Защо на този свят съм се родил? "За да се изконсумирате и да умрете" - отвърна ми един катил. За него бил живота вегетиране - алкохол,жени,коли и трябвало сме да умираме, щом нямаме в джоба си пари. С това животно аз не съм съгласен без идеали, без морал дори, което нашия живот прекрасен би умъртвило за шепа пари. Живота - това е свободата, любовта, семейството,децата!

Като млад тинейджър, който незнае пред какво ще бъде изправен в тоя свят ви задавам въпроса - Защо Съществуваме , за какво сме на тоя свят и струва ли си , като пак ще умрем.

Живот - това какво е ми кажете?

Защо на този свят съм се родил?

"За да се изконсумирате и да умрете" -

Отвърна ми един катил.

За него бил живота вегетиране -

алкохол,жени,коли

и трябвало сме да умираме,

щом нямаме във джоба си пари.

С това животно аз не съм съгласен

без идеали,без морал дори,

което нашия живот прекрасен

би умъртвило за шепа пари.

Живота - това е свободата,

любовта,семейството,децата.

Наистина ли вярваш, че някой може да ти даде разумен отговор на този въпрос! Пък и да ти даде - ще му повярваш ли? НЕ - и то с пълно основание. Споко, като умрем ще разберем - може би. Междувременно докато сме си още тук, най-добре да поживеем и да направим всичко за което мечтаем, да се развиваме и да се учим. Лично аз съм фен на Тайдзицюан - голяма работа е и е от страхотна полза в този забързан и изнервен свят. Ето какво е това. Тайдзицюан е изкуство, което помага на хората. Тайдзицюан прави хората по-здрави, по-силни, по-добри, по-човечни, по-истински. В Тайдзиюан, като вътрешен стил на Кунг фу, има сливане между тяло, дух и енергия. Бавните и плавни движения, характерни за Тайдзицюан, позволяват изкуството да се практикува от хора на всякаква възраст. Оздравителният ефект от практикуването е естествен и доказан. Упражненията са ефикасна система за подобряване на мускулната и костната система. Практикуването на Тайдзицюан ни дарява дихателна култура, ползите от която усещаме през целия си живот. Тайдзицюан е незаменим помощник за концентрация и сила на ума, за неговото поддържане и непрестанно трениране. Тайдзицюан ни помага да съхраним спокойствието и усещането за пълноценност във всяка една ситуация от ежедневието ни. И не на последно място, Тайдзицюан е един от най-ефективните познати методи за самозащита. За повече инфо, вижте сайта на Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация - България http://www.taiji-bg.com/

Съществуваме, за да си задаваме още и още въпроси, или по просто казано за да се развиваме интелектуално.

Ако питате мен съществуваме заради емоциите, заради чувствата, за да реагираме на знанията на Вселената.

Тея знания какъв топос имат и ако не успея да им реагирам, те сами ли ще ме насилят да им реагирам ... И ако Вселената се разширява, разширяват ли се и знанията, които тя складира ... ?!?!

Съществуваме за да можем да се развиваме и да спомогаме за развитието на цялото човечество, иначе още щяхме да живеем в пещери!

за да правиме различни видове удоволствия

На много нисшо ниво си,съжалявам-

ако само удоволствията са приоритета ти.

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Принципа на удоволствието има за коректив принципа на реалността.

Принципа на удоволствието има за коректив принципа на реалността.

Само при sapientis

Нали така учеше дядо Фройд ? Самият акт на волевото отлагане на удоволствието, следсвие вънщен стимул ни правело разумни ?

То хубаво, ама само обяснява поведенческите прояви на адаптацията.

А аз не съм съгласен, че удоволствията не са част от смъсъла на живота и защо съществуваме

Само при sapientis

Да, разбира се. Нали за нашия вид говорим?

А аз не съм съгласен, че удоволствията не са част от смъсъла на живота и защо съществуваме

Съгласен. То и стоическата атараксия си е един вид удоволствие, а не просто апатия.

А аз не съм съгласен, че удоволствията не са част от смъсъла на живота и защо съществуваме

Аз пък мисля, че причината да съществуваме е точно удоволствието, а смисъл - няма, просто биология. Такава ни е природата. От там насетне, след натрупване на дните, делата и документите - живота ни придобива някакво значение, определено от околните в материална и друга форма, както и от самите нас. А каква е целта ни - то зависи от мисленето ни.

а смисъл - няма

Оптимистичен възглед.

Аз пък мисля, че причината да съществуваме е точно удоволствието, а смисъл - няма, просто биология. Такава ни е природата. От там насетне, след натрупване на дните, делата и документите - живота ни придобива някакво значение, определено от околните в материална и друга форма, както и от самите нас. А каква е целта ни - то зависи от мисленето ни.

Е, припокриваме се донякъде, тъй като все още си съм си на мнението :

За да ядем, да пием хубаво вино, да се радваме на жените и на живота си изцяло

"Донякъде", защото за мен смисъл има : да умрем накрая

... да умрем накрая

Ще ти умре тялото-т.нар.ти МПС в този ти живот.

Познай още колко много ще си жив.

"Донякъде", защото за мен смисъл има : да умрем накрая

Да бъдеш или не - туй е въпросът.

Дали е по-достойно за душата

да понесеш камшицете, стрелите

на бясната съдба, или да се

опълчиш сам срещу море от мъки

и да им туриш край? Умри, заспи -

не повече... И знай, че твоя сън

е краят на сърдечна скръб и хиляди

жестоки удари - дял на плътта!

О, ето край желан! Умри, заспи...

Заспи или пък може би - сънувай?...

Да, и това е пречката; защото

какви ли сънища ще ни споходят

сред тоя смъртен сън, когато ний

отхвърлим всеки земен смут и мъка?

И туй ни спира. Този страх превръща

живота в дълголетна нищета.

Кой би понасял гаврите и бича

на времето, неправдата на силния,

на гордия презрението,мъките

горчиви на отвъргната любов,

потъпкването на законите,

безочието на властта, онуй

презрение, което получава

смиреното достойнство във награда

от недостойнството - кой би търпял

това, щом може да намери мир

с едно замахване? Кой би желал

да носи това бреме и да страда,

да стене в тоз мъчителен живот?

Но ужасът пред нещо след смъртта -

страната неоткрита, от която

не се е връщал никои пътник още -

смущава волята и ето, че

по-скоро сме готови да търпим

сегашните злини, отколкото

към други неизвестни да се хвърлим.

Така съзнанието ни създава

от всички нас страхливци; и така

естествения цвят на смелостта

изтлява в бледността на нашите мисли.

Дела на сила и величие

пред тоя страх изменят своя път

и губят има не дела...

Ще ти умре тялото-т.нар.ти МПС в този ти живот.

Ти душа без тяло виждала ли си?

Ще ти умре тялото-т.нар.ти МПС в този ти живот.

Познай още колко много ще си жив.

а случайно ти можеш ли да ми кажеш ?

а случайно ти можеш ли да ми кажеш ?

Не мога да ти кажа аз-

само ти и единствено ти можеш да решиш-

дали да се връщаш пак и пак тук.

Твой е избора.

Като за начало се замисли защо има добро и зло...защо има истина и лъжа...защо има ден и нощ.

След това изгледай този филм, който е по действителен случай:

Като го изгледаш ще имаш по-малко въпроси!

Не мога да ти кажа аз-

само ти и единствено ти можеш да решиш-

дали да се връщаш пак и пак тук.

Твой е избора.

Значи не можеш да избереш нито времето, нито обстоятелствата на смъртта си, но можеш да избереш дали да се родиш отново? И това ти звучи смислено

Значи не можеш да избереш нито времето, нито обстоятелствата на смъртта си, но можеш да избереш дали да се родиш отново? И това ти звучи смислено

Ама и ти си странен индивид.Я виж тук - на влака откраднали релсите и машиниста го овладял, а ти търсиш логика.

Как може, след толкова стаж в раздела религия.мистика... да не долавяш тайнственият смисъл?

Аз вече имам фобия,страх ме е да пътувам с влак.

Беше преди година,малко преди Плевен бяха откраднали релси явно,влака щеше да дерайлира.

Всички в купето започнахме да се кръстим и молим,цялата композиция се тресеше,машиниста не знам как овладя ситуацията,но все си бяхме заминали

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Ама и ти си странен индивид.Я виж тук - на влака откраднали релсите и машиниста го овладял, а ти търсиш логика.

Как може, след толкова стаж в раздела религия.мистика... да не долавяш тайнственият смисъл?

Благодаря ти - сега го долових... Ех! А впрочем, я слишком много болтаю. Оттого и ничего не делаю, что болтаю. Пожалуй, впрочем, и так: оттого болтаю, что ничего не делаю. Ех... Мислех си да насоча разговора към Фройдисткото схващане за репресивната същност на цивилизацията, която потиска и заменя принципа на удоволствието с този на реалността, но след примера с влака се отказах. Само една реплика към haidukpikaso: ФАНТАЗИЯТА е общо взето единствената форма на мисловна дейност, която е неподвластна на принципа на реалността.

Редактирано 21 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Значи не можеш да избереш нито времето, нито обстоятелствата на смъртта си, но можеш да избереш дали да се родиш отново? И това ти звучи смислено

Можеш всичко да избереш.

И времето,и как да си отидеш.

Можеш, когато имаш суисидни наклонности... Извинявай, но ти мислиш ли преди да публикуваш нещо или си пишеш просто така?