Аз пък съм благодарна на майка си за всеки ударен шамар. Ще ми се да кажа,че един ден, че никога няма да посегна на моето дете, но съм здраво стъпила на земята и знам, че ще го направя ако си го заслужи. Нямам причина да се правя на по - добър човек отколкото съм.

Аз съм зад принципа "Всичко с мярка"!Има си време за бой,има си време и за почивка от боя 9лел как прозвуча).Аз не си съсипвам детето от бой,обаче,ако кажа едно нещо с твърд тон два пъти-детето само си знае,че трети път-няма да има,а го чака шамар.

не знам шведските деца по-умни и възпитани ли са от нашаите,или ние сме си простаци,но боят определно ни помага,дори и като порастнем

Но възпитанието не е само бой.Има си моменти и за почивка и релаксация

Аз съм зад принципа "Всичко с мярка"!Има си време за бой,има си време и за почивка от боя 9лел как прозвуча).Аз не си съсипвам детето от бой,обаче,ако кажа едно нещо с твърд тон два пъти-детето само си знае,че трети път-няма да има,а го чака шамар.

не знам шведските деца по-умни и възпитани ли са от нашаите,или ние сме си простаци,но боят определно ни помага,дори и като порастнем

Но възпитанието не е само бой.Има си моменти и за почивка и релаксация

Ех,как гоказа . То се вижда кво става от шведските деца - шведска тройка

Абе, мацко, вземи се спри, че нарои толкова глупости и безмислени "мнения", че не знам как не ти е гузно.

Каква дътржава какви пет лева?!?! става въпрос за собственото ти оцеляване, за приноса ти към живота, а не за приноса ти към парламентарната група на *** партия!!!!

А колкото до боя, аз съм За, не може да научиш дете на нещо без да изяло поне един-два шамара. Те просто си държат на своето и ако е нещо наглед безобидно, то те не обръщат внимание на предупреждението.

Аз съм изяла доста бой като дете, а и не само като дете и просто такива са ми разбиранията. Когато кажа веднъж нещо не искам да повтарям, нямам излишно търпения и не търпя неподчинение. Затова в края се прибягва до стария хубав пердах докато не може да си седне на задника!

Ти наред ли си?

Аз ако ударя дете да не съм аз.

Много е жестоко да се направиш на

по-силен пред толкова беззащитно създание.

Това издава слабост,а не някаква сила.

Ти наред ли си?

Аз ако ударя дете да не съм аз.

Много е жестоко да се направиш на

по-силен пред толкова беззащитно създание.

Това издава слабост,а не някаква сила.

Съжалявам, ама децата въобще не са беззащитни и възпитателния бой не е жесток, а дисциплинирац и възпитателен!

И тук не се стремим да покажем сила, а накараш детето да разбере, че ти няма да повтаряш едно и също до припадък (и то пак да прави напук) а ще прибегнеш до по-строги мерки.

И не ме интересува ти ли си или не, но ти гарантирам, че някой ден като имаш деца и ти лазят с дни по нервите за някакво забранено от теб нещо ще се молиш да не ти са наблизо, че не знаеш дали ще се стърпиш да не ги набиеш!

Хайде и аз да се произнеса със скромния си житейски и родителски опит. Аз съм едно дете, родителите ми са ме отгледали и възпитали с много любов и нежност, за което съм им много благодарна. Шамаросвали са ме и двамата само по веднъж в целия ми съзнателен живот и след това много им е тежало. Не съм станала престъпник или мамино детенце, научена съм на ред и дисциплина и никога не съм се тръшкала по улиците за щяло и нещяло, даже когато са искали да ми купят нещо съм отказвала. Синът ми, който е на 17 години съм го шамаросвала само веднъж и то защото скри от мен една случка в училище и излезе той виновен, а не беше. Дъщеря ми е на 2 годинки и въобще не смятам да и посягам. А, изводите, които си направих по отношение възпитанието на децата са, че: 1. родителите посягат на децата си, просто защото е по-лесно да му врътнеш един шамар, отколкото да седиш половин час и да го убеждаваш с думи 2. децата, често правят бели, за да ни привлекат вниманието, от което ние често ги лишаваме, погълнати от ежедневните проблеми и грижи 3. когато единият родител говори и съветва, другия или мълчи или заема неговата позиция, това ми е основният принцип във възпитанието. Иначе положението излиза от контрол! 4. Все пак ние сме възрастните и би трябвало да се владеем, а не да очакваме това от децата си, още повече, ако са малки, защото вниманието на едно малко дете не може да се задържи задълго. 5. Проблемните ситуации се решават много по-лесно и по-бързо с усмивка, отколкото с крясъци и шамари. И в заключение: Всички сме хора, случва се да не можем да се овладеем в определени ситуации и да посегнем на децата си, но това не бива да е система във възпитанието, защото струва ми се времето на Макаренко отдавна е отминало!

Съжалявам, ама децата въобще не са беззащитни и възпитателния бой не е жесток, а дисциплинирац и възпитателен!

И тук не се стремим да покажем сила, а накараш детето да разбере, че ти няма да повтаряш едно и също до припадък (и то пак да прави напук) а ще прибегнеш до по-строги мерки.

И не ме интересува ти ли си или не, но ти гарантирам, че някой ден като имаш деца и ти лазят с дни по нервите за някакво забранено от теб нещо ще се молиш да не ти са наблизо, че не знаеш дали ще се стърпиш да не ги набиеш!

Щом така мислиш-хвала.

Дано децата ти не те мразят

до края на живота си за това,

защото просто не си виждал

т`ва как една майка пребива от бой(в буквалният смисъл)

детето си,защото се е спънало в един камък и паднало

и естествено заплакало.

След тая сцена си казах,че ако имам деца някога-да не ги бия.

И те душа носят,

и те са хора.

ПП.-Въпросното дете в момента е емоционална развалина,

но майката и 5 пари не дава за него

Редактирано 17 юли 200719 г. от KoKKinoU_FaN (преглед на промените)

т`ва как една майка пребива от бой(в буквалният смисъл)

детето си,защото се е спънало в един камък и паднало

и естествено заплакало.

Чакай сега, в случая не говорим за това. Има разлика да спукваме децата от бой за щяло и не щяло и да им удряме шамари тогава когато трябва. Тогава, когато сме казвали, повтаряли, потретяли и те не поемат, тогава, когато става въпрос за тяхната сигурност и възпитание.

Чакай сега, в случая не говорим за това. Има разлика да спукваме децата от бой за щяло и не щяло и да им удряме шамари тогава когато трябва. Тогава, когато сме казвали, повтаряли, потретяли и те не поемат, тогава, когато става въпрос за тяхната сигурност и възпитание.

Ами тогава ще почетвъртим.

Но всичко си зависи от ситуацията,

ама е по-лесно да му шибнеш два шамара

зад врата и да го накажеш в ъгъла

върху бобчета,

от колкото да му обясниш за n-ти път

защо не трябва да прави това и какво

може да стане,ако го направи.

Щом има хора който не разбират от дума, защо да няма такива деца? А с колко повтаряния се излиза на глава? Аз няма да отглеждам вечно мрънкащи и искащи, разглезени лигльовци.

Редактирано 17 юли 200719 г. от RA4NA (преглед на промените)

Щом има хора който не разбират от дума, защо да няма такива деца? А с колко повтаряния се излиза на глава?

Аз няма да отглеждам вечно мрънкащи и искащи, разглезени лигльовци.

Децата са олицетворение на своите родители, не случайно хората са казали, че "крушата не пада по-далеч от дървото". Това, което виждаш по улиците или у децата на свои познати е вследствие на родителското поведение и модел на възпитание. Децата не са виновни, че са такива, виновни са родителите. Мозикът на детето е табула раза/чиста дъска/, каквото напишеш на него, това е... Ако, не искаш да отглеждаш вечно мрънкащи, искащи и разглезени лигльовци, това зависи от теб и партньора ти в живота!

Съжалявам, ама децата въобще не са беззащитни и възпитателния бой не е жесток, а дисциплинирац и възпитателен!

И тук не се стремим да покажем сила, а накараш детето да разбере, че ти няма да повтаряш едно и също до припадък (и то пак да прави напук) а ще прибегнеш до по-строги мерки.

И не ме интересува ти ли си или не, но ти гарантирам, че някой ден като имаш деца и ти лазят с дни по нервите за някакво забранено от теб нещо ще се молиш да не ти са наблизо, че не знаеш дали ще се стърпиш да не ги набиеш!

Нека пак да си поговорим когато имаш деца а? Мисля че ще се промени доста отношението и поведението ти Боя не възпитава ... до него се стига в мноого крайни случаи.

И наистина както каза Дяволският ангел детето ти ще иска нещо до припадък и ще ти мрънка и циври на главата ако не си му Обяснил преди това кое защо и как е ... трябва търпение и то голямо с децата. А не бой и рев.

П.С темата е за хора които имат опит и имат деца и мисля че се намесваме не където трябва защото когато имаш дете до себе си вече мислиш по друг начин и някои неща се променят!

Редактирано 18 юли 200719 г. от varvarinata (преглед на промените)

Е да, но някои разбират от всичко Бой, никога! П.С. Никога не са ме били и за това съм такъв келеш.

Е да, но някои разбират от всичко

Бой, никога!

П.С. Никога не са ме били и за това съм такъв келеш.

Позволи ми да се усъмня в твърдението ти, че си келеш

Е да, но някои разбират от всичко

Бой, никога!

П.С. Никога не са ме били и за това съм такъв келеш.

Сигурно си го писал под упойка

Ехаааа, двама да има на моето мнение, макар да съм мъж Аз без бой викам, работата не става. Точно децата, дето не са яли бой стават престъпници, защото са разглезени и мислят, че всичко на тоя свят трябва да бъде тяхно. Много лошо е, когато бащата посегне да шамароса малкия, а после стане скандал с майката. Ама такова противно дете знам, а няма и 3 години. Родителите му купуват само мечове за подаръци и да не си до него наблизо, щото може да те наръга. На всичко отгоре майка му се противи да не го наказват, а не дай си боже баща му да излезе от нерви и да му зашливи някой шамар. Ми не ги разбирам такива родители.

А що се отнася за по-големи деца - ми те трябва да ядат доста повече бой, както съм ял и аз. Не мисля, че станах престъпник( може би боя ми е бил малко ), но все пак съм благодарен на баща си и майка си. Колко деца, дето не са били бити никога са благодарни на родителите си? Предполагам какво им е на устата сега - "Тоя вехтия мноо стиснат..." , а човечеца сигурно е давал мило и драго за детето си.

Ха ха, бой трябва и сръбска музика

Пробвай тогава бий, пък да видим какво ще става

Бий магаре, по-магаре...

Децата колкото повече ги биеш те толкова повече свикват с боя и след време това изобщо не може ги промени...

А не се знае може и те да почнат да бият, който могат...

Няма полза от непрекъснат бой...за да се възпитава правилно дете трябва когато започне да разбира да му се обесняват нещата ...а не да се пребива от бой

Децата са олицетворение на своите родители, не случайно хората са казали, че "крушата не пада по-далеч от дървото". Това, което виждаш по улиците или у децата на свои познати е вследствие на родителското поведение и модел на възпитание. Децата не са виновни, че са такива, виновни са родителите. Мозикът на детето е табула раза/чиста дъска/, каквото напишеш на него, това е... Ако, не искаш да отглеждаш вечно мрънкащи, искащи и разглезени лигльовци, това зависи от теб и партньора ти в живота!

И аз така мисля .. Каквито родителите такива и децата.

Не мисля , че с малтретиране се постига нещо. Пък и след година две пак ще пиша тук в темата. Все още съм новак като родител.

Виж с друг баща да се сбия може ахахах

Проблемът е с две решения-ако си искал деца от майка им то трябва да им обясняваш всичко толкова пъти колкото питат това са първите им опити за смислен разговор с теб поощри ги. друго е ако са ти натресли децата а ти не си ги искал и особено не ги искаш от майка им , на всеки въпрос отговаряй с "защото завършва с о " и ги отпращай при майка им.

Проблемът е с две решения-ако си искал деца от майка им то трябва да им обясняваш всичко толкова пъти колкото питат

това са първите им опити за смислен разговор с теб поощри ги.

друго е ако са ти натресли децата а ти не си ги искал и особено не ги искаш от майка им , на всеки въпрос отговаряй с "защото завършва с о " и ги отпращай при майка им.

По отношение на второто ти решение нещо не мога да се съглася! Никое дете не заслужава подобно отношонение. Ако, не си искал деца, ами не ги създавай! Щом не уважаваш детето, значе не уважаваш и майката, тогава що и правиш деца на тази жена?! В правеето на деца участват двама души и всеки трябва да си носи отговорността! Натресени деца няма, има безрасъдни и безотговорни родители с ниска култура, липса на ценностна система и интелект!

Винаги съм отговаряла на всички въпроси и никога не съм излизала от равновесие когато детето(отдавна е порастнало! )ме е питало. Мисля,че родителите винаги трябва да отговарят на въпросите на децата си,защото в определена възраст има риск да зададат своите въпроси на неподходящи хора и да получат неподходящ отговор.

Редактирано 25 януари 201115 г. от Moira (преглед на промените)

Винаги съм отговаряла на всички въпроси и никога не съм излизала от равновесие когато детето(отдавна е порастнало! )ме е питало.

Мисля,че родителите винаги трябва да отговарят на въпросите на децата си,защото в определена възраст има риск да зададат своите въпроси на неподходящи хора и да получат неподходящ отговор.

ох, така е, но...

Как да отговориш, ако 4 или 5 години те пита какво е секс? Или как се правят децата?

Една моя позната има момче, което ще прави 6 години, сега чака второ дете и обясни на първородния си син, че татко му е дал семката си на мама и я е пуснал в пъпчето и затова сега в коремчето и има бебе.

Как да разбере човек кога е дошъл да обясниш нещата с истинските им имена? Как да кажеш на детето си, че белобрадия дебелак не съществува?

Засега ми е рано, че моето диване е на 1 годинка, но после...

ох, така е, но...

Как да отговориш, ако 4 или 5 години те пита какво е секс? Или как се правят децата?

Една моя позната има момче, което ще прави 6 години, сега чака второ дете и обясни на първородния си син, че татко му е дал семката си на мама и я е пуснал в пъпчето и затова сега в коремчето и има бебе.

Как да разбере човек кога е дошъл да обясниш нещата с истинските им имена? Как да кажеш на детето си, че белобрадия дебелак не съществува?

Засега ми е рано, че моето диване е на 1 годинка, но после...

Универсална рецепта няма,защото децата са различни,семействата в които растат също,условията също.

Децата които растат в къщи с дворове със селскостопански животни в тях,отрано сами разбират как се създават и раждат бебетата на тези животни.

Според мен твоята позната е дала добър отговор на детето си.

Не се тревожи за тези неща,защото още е рано.Като му дойде времето сама ще намериш отговорите на детските въпроси - не е толкова трудно,колкото се опитват да го представят някои "специалисти".

Кога е дошъл момента да се обясняват сериозно някои неща от живота,родителя усеща сам.На някои деца се обяснява в по-ранна възраст,на други в по-късна,но мисля,че това трябва да стане преди влизането в пубертета.

А дали съществува дядо Коледа или е измислен,в повечето случаи децата разбират сами. Но когато детето вече е разбрало истината,не бива да бъде убеждавано в противното.

Редактирано 27 януари 201115 г. от Moira (преглед на промените)

ох, така е, но...

Как да отговориш, ако 4 или 5 години те пита какво е секс? Или как се правят децата?

Една моя позната има момче, което ще прави 6 години, сега чака второ дете и обясни на първородния си син, че татко му е дал семката си на мама и я е пуснал в пъпчето и затова сега в коремчето и има бебе.

Как да разбере човек кога е дошъл да обясниш нещата с истинските им имена? Как да кажеш на детето си, че белобрадия дебелак не съществува?

Засега ми е рано, че моето диване е на 1 годинка, но после...

Много сладко обяснение.

За тази възраст е много добро, а след няколко години има подходящи книжки за обяснение на различията в половете за деца на различна възраст.

На мен скоро ми се наложи да взема решение как да въведа сина си (11г) в по специфичните неща и като се обърнах към съпруга си, той ми каза, че майка му го е направила с книга.

Отидохме със сина ми да купим подарък на негов съученик, когато му показах съответната книга, той показа силно желание да я купим дошло му е времето. Така нашата работа по обясненията си намери решение.

А за Дядо Коледа, те въпросите сами ще си дойдат. Ние го преименувахме в "добрината", която всички хора мечтаят да имат, затова на Коледа стават по- мили и по- усмихнати.

Децата са страхотни слушатели, затова ние трябва да сме добри разказвачи

Редактирано 19 февруари 201115 г. от didi_ts (преглед на промените)

аз също нямам деца и си мислех че когато имам няма да ги шамаря... но от наблюденията, които имам върху съседите и тяхното. еми налага се да поемат някой шамар. върти ги всичките на малкото си пръстче... то е на 2 години и половина и много добре разбира всичко. играе според тоягата - в яслата слуша, а в къщи прави всичко напук само да им гледа реакциите, просто действа като животно - ако не му обръщаш внимание няма беля, като види, че тоя е начина да му обърнат внимание (въпреки че постоянно му обръпат и обясняват, че кучето го боли)... 100 пъти съжалавам вече че се навих да отидем с майка му да му вземем кученце, но моето куче е умно и бягаше от детето, та нямаше тормоз, обаче това което взехме на 1 месец няма никакъв шанс спрямо детенцето... отделно е пагубното мислене на майката "е какво пък, костенурката е 5 лв, няма да го шамаря заради една костенурка, ще му купя друга" (айде ми кажи как влияе такова мислене върху едно дете - "ми каквото и да направя ше ми се размине"), така че най малкото детето трябва да знае какво е болка и че както то я прилага върху животните, така някой може да е приложи на него... бащата пък го познавам от детенце - беше същото гевезе както е сега детето му... не съм виждал друг младеж на 20 години който да иска майка му да му донесе вода че го мързи да иде в кухнята да си налее... детето хапе и скубе пак му се разминава... за това спрях да си водя кучето у тях (преди го водех да играе детето) и спрях да ходя на гости - просто не мога да гледам как тормозят кучето...сега шамаренето за всеки повод е безсмислено, но определено понякога се налага да му се влее акъл по тоя начин и да разбере, че не всичко му е позволено... така че изтърве ли се детето и се разглези след втората година си остава изтървано... това е мнението на колегата, който има 10 годишен син и са го глезили до 6-тия месец за да не се изсипе от реване... сега ги лъже че си е научил или че няма за учене за да го пуснат да играе... или не си вдигал телефона щото му свършила батарията, или закъснял да се прибере пак щото не знаел колко е часа а телефонът му се изключил...

Аз съм зад принципа "Всичко с мярка"!Има си време за бой,има си време и за почивка от боя 9лел как прозвуча).Аз не си съсипвам детето от бой,обаче,ако кажа едно нещо с твърд тон два пъти-детето само си знае,че трети път-няма да има,а го чака шамар.

не знам шведските деца по-умни и възпитани ли са от нашаите,или ние сме си простаци,но боят определно ни помага,дори и като порастнем

Но възпитанието не е само бой.Има си моменти и за почивка и релаксация

точно така...

таман по natonal geographic даваха филм за хероина и колко много зависими деца има в швеция... даже има "бяла стая" в която хероинът им го бие медицинско лице - така опасността от инфекция и свърхдоза се свежда до нула, както и заразата със спин... обаче освен тия мерки по добре да измислят начин да спрат дрогата на границата вместо да се занимават само с последствията... и точно разглезените деца са първите които посягали на дрогата - я от скупа, я от мода, я щото другите го правят...

по логиката "без бой, а само с обяснения" ми що да влизат в затвора тия дето са пречукали някой, дайте да им обяасним че това е лошо, да не го правят повече... айде да видим като им се размине дали няма пак да го правят... и животните наказват децата си понякога... гледал съм по animal planet, как като малките не слушат и тръгват на някъде биват захапвани за ухото и после биват насочени в правилната посока...

Редактирано 19 февруари 201115 г. от the professor (преглед на промените)