Както и да го умувам не познавам мъже,които четат такива книги.Веднъж попаднах във влака на един мъж с арлекинче и това е.

От друга страна по-скорошните книги на Нора Робъртс са така написани,че вероятно ще се харесат на повечето мъже.Говоря за тези самостоятелните,Много увлекателни истории.

Ааа,да се похваля моя прочете две преди 7-8 години."Среднощния бродник" му понесе,но за "Мъжът на моите мечти" ме бъзика.

Aми разбираемо.Те книгите са писани за жени.От женска гледна точка.Напоследък повечето авторки включват и малко описания на това,което мъжът мисли и чувства.На мен това много ми харесва. В тая по-специално има доста описания на мъжествеността на Девлин.Предполагам ако описанията на външността на Меган бяха по-секси,а Девлин бе описан просто като хубав мъж отзивите щяха да са по-добри.

Aми разбираемо.Те книгите са писани за жени.От женска гледна точка.Напоследък повечето авторки включват и малко описания на това,което мъжът мисли и чувства.На мен това много ми харесва.

В тая по-специално има доста описания на мъжествеността на Девлин.Предполагам ако описанията на външността на Меган бяха по-секси,а Девлин бе описан просто като хубав мъж отзивите щяха да са по-добри.

Тц,мъж ми е особен,хич не ереч за сексуалността.Меган била лигла,съответна Девлин трябвало да й скръцне със зъби един-два пъти,а не да я глези.Докато в Среднощен бродник и двамата са силни личности,очукани от живота,съответно знаят какво искат и как да го постигнат.

Аз на моя така и не посмях да му дам от тоя жанр. Обаче преди време реших,че нещо по-мъжкарско(според мен) ще му хареса.Бях си купила една поредица от три книжки на Атика за някакво ченге.Имаше 1-2 еротични сцени,но по-грубички не като в нашите книжки,имаше екшън,мафия и какво ли още не.Реших,че нещо такова ще му хареса ама не.Така, че давам само като си поиска и то след сериозен разпит.

Както и да го умувам не познавам мъже,които четат такива книги.Веднъж попаднах във влака на един мъж с арлекинче и това е.

Е аз май имах повече късмет,аз попаднах на момче което каза че напрежението му дошло в повече и за това прочел направо края,но да си призная забравих да го попитам кой е бил този толкова напрегнат роман.

Какво напрежение?Това им е хубавото на тези романи,че са отпускащи и леки.Или нещо не разбрах...

Какво напрежение?Това им е хубавото на тези романи,че са отпускащи и леки.Или нещо не разбрах...

Да ти кажа и аз не знам,то момчето така се изрази,не се знае на какво точно е попаднал

Е едно знам със сигорност не беше романтична натура човека

има и едни които миришат отровно... и тях не ги харесвам...

Както и да го умувам не познавам мъже,които четат такива книги...

Така си е. И причината за това е същата, поради която и жените не обичат да гледат хард-порно. А именно - нещата са представени едностранчиво. Такива, каквито би се искало да бъдат на единия пол, в случая - нежния. Нека бъдем реалисти: жените искат всичко от един мъж, а мъжете - едно нещо от всички жени Образът на главен герой - красив, млад, смел, мъжествен, безумно влюбен и верен до гроб на Любимата (с главна буква) - е точно толкова правдоподобен, колкото и този на главната героиня в някой филм за възрастни, която си мечтае да го направи групово с целия национален отбор на ЮАР, като по възможност футболистите водят и кучетата си

Има четива, които допадат и на двата пола. Както виждам, и двамата с peppinka оценяваме по достойнство както Толкин, така и Тери Пратчет Но определени жанрове явно ще си останат запазена територия само за жени.

Всяка жена мечтае. Мъжете са малко по-практични. И докато "нашия" жанр ни дава приятни емоции (макар и само за малко), ще се чете винаги от жените. Не че това значи, че не четем и друго.. Дохърти, Гудкайнд, Шелдън, Стаут, Клавел, Бюджолд, Кард, Солженицин, Беляев.. Автори и автори.. и все класици в жанровете си.. Но слабостта към романтиката си остава.. и винаги ще я има..

Аз също не харесвам прекалено мазните и лигави моменти..и описанията на сексуалните сцени са...с тези искри,водопади,водовъртежи от страст.Понякога наистина прекаляват.Аз затова и ги пропускам тези сцени..понякога ги чета на приятелят ми и се смеем Такива неща няма в реалността..вярно има страст,желание..но чак такива глупости . Иначе съм си върла почитателка на историческите любовни романи.Арлекините и съвременните любовни хич не ми харесват... Например от трилогията на Вихрения танцьор,въпреки че ми е любима не харесвам 3-тата книга,която е съвременна.И то не защото няма голяма любов,мистерии ..много е интересна даже,но просто е съвременна. Но приятелят ми не мога да го накарам да чете таквиа неща..той чете книги за покер и научно-популярни -викинги,религии,мистерии и загадки.

Аз също не харесвам прекалено мазните и лигави моменти..и описанията на сексуалните сцени са...с тези искри,водопади,водовъртежи от страст.Понякога наистина прекаляват.Аз затова и ги пропускам тези сцени..понякога ги чета на приятелят ми и се смеем Такива неща няма в реалността..вярно има страст,желание..но чак такива глупости .

Даа.Бих добавила воали лунна светлина,потъване в наслада и вълшебство,омайващ шепот и други дето сега не се сещам.Не съм се сетила да ги чета на моя мъж,но едва ли ще ги оцени.Секса си е секс и аз поне не го бъркам с лунната светлина.

Така си е. И причината за това е същата, поради която и жените не обичат да гледат хард-порно. А именно - нещата са представени едностранчиво. Такива, каквито би се искало да бъдат на единия пол, в случая - нежния. Нека бъдем реалисти: жените искат всичко от един мъж, а мъжете - едно нещо от всички жени Образът на главен герой - красив, млад, смел, мъжествен, безумно влюбен и верен до гроб на Любимата (с главна буква) - е точно толкова правдоподобен, колкото и този на главната героиня в някой филм за възрастни, която си мечтае да го направи групово с целия национален отбор на ЮАР, като по възможност футболистите водят и кучетата си

Има четива, които допадат и на двата пола. Както виждам, и двамата с peppinka оценяваме по достойнство както Толкин, така и Тери Пратчет Но определени жанрове явно ще си останат запазена територия само за жени.

Всъщност жените обичат порно,но не говорят за това.Любопитството ни не отстъпва на мъжкото,но сме по-малко склонни да говорим за това.Къде от срам,къде от неудобство да не си помисли мъжът до нас,че нещо сме извратени.А и да гледаш националния отбор на ЮАР е едно,но да ти дойде вкъщи съвсем друго.

Колкото до другите жанрове вече се убедих,че много хора ме мислят за странна,че чета Пратчет.Един от коментарите бе:Какви са тия щуротии?

Най-лошото е ,че в бг се издава малко разнообразна литература.Има толкова много разклонения в жанровете,че свят да ти се завие.А от компа е трудно да се чете, още повече на английски.

А..аз гледам порно И хич не ме е срам..но все пак е правено повече за мъжката аудитория и някак..по-скоро смешно ми е на мен.А и мъжете толкова се хващат на играта на порно актрисите..много обичам да ги открехвам з анякои неща-все едно казваш на дете,че няма Дядо Коледа

А..аз гледам порно И хич не ме е срам..но все пак е правено повече за мъжката аудитория и някак..по-скоро смешно ми е на мен.А и мъжете толкова се хващат на играта на порно актрисите..много обичам да ги открехвам з анякои неща-все едно казваш на дете,че няма Дядо Коледа

Ех,и ти остави им поне някои от илюзиите.

В крайна сметка човештинка си е.

Книгата, която не харесвам (меко казано) е Джасинта на Катлийн Уинзор. Беше сред първите любовни исторически романи, които прочетох и за малко не ме отказаха от жанара. Чела съм я преди години, но още не мога да забравя къде се развива действието – в пъкала!!! Книгата започва как младата Джасинта пристига в ада и малко след това се запознава с дявола, който както може да си представите е дяволски красив... Главната се е озовала там, благодарение на съпруга си, който я е убил, малко след като разбира, че тя си има любовник. Само че в ада среща и друга прелюбодейка – майка си. От там почваше кашата: майката имаше взимане-даване с дявола. Джасинта също привлечена от него, първоначално не искаше да има нещо общо с него, но после почна едно съревнование, което дойде в повечко за психиката ми . На края май си оправиха отношенията. Дявола замина на някъде, а майка й я утешаваше, че той винаги се връщал и че имала пред себе си вечността да спечелва по-голямо внимание от негова страна. Абе с две думи много неприятна книга. Убедих се, че една любовна история може да се пречупи през толкова грозна гледна точка. Не я препоръчвам на никой.

Боже... това нещо съм го пропуснала...

Книгата, която не харесвам (меко казано) е Джасинта на Катлийн Уинзор. Беше сред първите любовни исторически романи, които прочетох и за малко не ме отказаха от жанара.

Чела съм я преди години, но още не мога да забравя къде се развива действието – в пъкала!!! Книгата започва как младата Джасинта пристига в ада и малко след това се запознава с дявола, който както може да си представите е дяволски красив... Главната се е озовала там, благодарение на съпруга си, който я е убил, малко след като разбира, че тя си има любовник. Само че в ада среща и друга прелюбодейка – майка си. От там почваше кашата: майката имаше взимане-даване с дявола. Джасинта също привлечена от него, първоначално не искаше да има нещо общо с него, но после почна едно съревнование, което дойде в повечко за психиката ми . На края май си оправиха отношенията. Дявола замина на някъде, а майка й я утешаваше, че той винаги се връщал и че имала пред себе си вечността да спечелва по-голямо внимание от негова страна.

Абе с две думи много неприятна книга. Убедих се, че една любовна история може да се пречупи през толкова грозна гледна точка. Не я препоръчвам на никой.

Бе ти направо ме стресира с тоя разказ.Много съм благодарна,че съм пропуснала тоя "шедьовър".

Редактирано 16 юли 201016 г. от plqsak (преглед на промените)

Добре ама той дявола влюбен ли е нещо или си е нормален сатана? И как си живуркат всички в ада-има ли казани ,мъчения ? Май клишето за жените и лошите момчета е отишло доста далеч.

Добре ама той дявола влюбен ли е нещо или си е нормален сатана?

И как си живуркат всички в ада-има ли казани ,мъчения ?

Май клишето за жените и лошите момчета е отишло доста далеч.

Ми не е влюбен. Осъден е да не познава човешките чувства, даже ако не се лъжа си говореше с главната, че би заменил вечността за да види какво е. Ми живуркат си като в Лондон през 18-19 век, ама в голямо имение с около 100 000 стаи. Пак си се гласят с роклите и тоалетите...За жалост няма казани, но има „адска" природа, ако така може да се наречат Лимонаденото езеро (жълтеникаво-зелено на цвят, направих справка с книгата, че не помня), мъртви дървета, гадни борчета и зловещата Ръмжаща планина. За мъчения не знам всички дами, който пристигат да са влюбени в дявола, който не чуства нищо освен похот...

Съгласна съм, че авторката е отишла твърде далече.

Ми не е влюбен. Осъден е да не познава човешките чувства, даже ако не се лъжа си говореше с главната, че би заменил вечността за да види какво е. Ми живуркат си като в Лондон през 18-19 век, ама в голямо имение с около 100 000 стаи. Пак си се гласят с роклите и тоалетите...За жалост няма казани, но има „адска" природа, ако така може да се наречат Лимонаденото езеро (жълтеникаво-зелено на цвят, направих справка с книгата, че не помня), мъртви дървета, гадни борчета и зловещата Ръмжаща планина. За мъчения не знам всички дами, който пристигат да са влюбени в дявола, който не чуства нищо освен похот...

Съгласна съм, че авторката е отишла твърде далече.

Значи,много обичам фантата,но да бе друг главния-някой пропаднал ангел или нещо по...,а то самия Сатана.Просто не е уцелила жанра.

Книгата, която не харесвам (меко казано) е Джасинта на Катлийн Уинзор. Беше сред първите любовни исторически романи, които прочетох и за малко не ме отказаха от жанара.

...

Абе с две думи много неприятна книга. Убедих се, че една любовна история може да се пречупи през толкова грозна гледна точка. Не я препоръчвам на никой.

Това си струва да се редактира само заради шоуто Ей, сканнете ми я тази книга, направо ще взема здравето на народа в Читанката с нея

Виждам, че никоя от вас, дами, не се е изкушила да прочете препоръчаната от мен "Лорейн отива в Ливингстън" на Ървин Уелш. И май по-добре - след нея гореспоменатата "Джасинта" на Катлийн Уинзор ще ви се стори като приказка за деца до 3 години

Книгата, която не харесвам (меко казано) е Джасинта на Катлийн Уинзор. Беше сред първите любовни исторически романи, които прочетох и за малко не ме отказаха от жанара.

Чела съм я преди години, но още не мога да забравя къде се развива действието – в пъкала!!! Книгата започва как младата Джасинта пристига в ада и малко след това се запознава с дявола, който както може да си представите е дяволски красив... Главната се е озовала там, благодарение на съпруга си, който я е убил, малко след като разбира, че тя си има любовник. Само че в ада среща и друга прелюбодейка – майка си. От там почваше кашата: майката имаше взимане-даване с дявола. Джасинта също привлечена от него, първоначално не искаше да има нещо общо с него, но после почна едно съревнование, което дойде в повечко за психиката ми . На края май си оправиха отношенията. Дявола замина на някъде, а майка й я утешаваше, че той винаги се връщал и че имала пред себе си вечността да спечелва по-голямо внимание от негова страна.

Абе с две думи много неприятна книга. Убедих се, че една любовна история може да се пречупи през толкова грозна гледна точка. Не я препоръчвам на никой.

Направо ме замаза за стената с тоя коментар. Посмях се от сърце...не знаех,че издават чак толкова гнусни неща,но ще взема да го прочета,ей така от любопитство.

Бррр..чак ме плаши.Добре,че не е от сериите,които събирам,че напраов ще мис е скъса сърцето ако бъда принудена да я купя.Блах...

Книгата, която не харесвам (меко казано) е Джасинта на Катлийн Уинзор. Беше сред първите любовни исторически романи, които прочетох и за малко не ме отказаха от жанара.

Чела съм я преди години, но още не мога да забравя къде се развива действието – в пъкала!!! Книгата започва как младата Джасинта пристига в ада и малко след това се запознава с дявола, който както може да си представите е дяволски красив... Главната се е озовала там, благодарение на съпруга си, който я е убил, малко след като разбира, че тя си има любовник. Само че в ада среща и друга прелюбодейка – майка си. От там почваше кашата: майката имаше взимане-даване с дявола. Джасинта също привлечена от него, първоначално не искаше да има нещо общо с него, но после почна едно съревнование, което дойде в повечко за психиката ми . На края май си оправиха отношенията. Дявола замина на някъде, а майка й я утешаваше, че той винаги се връщал и че имала пред себе си вечността да спечелва по-голямо внимание от негова страна.

Абе с две думи много неприятна книга. Убедих се, че една любовна история може да се пречупи през толкова грозна гледна точка. Не я препоръчвам на никой.

Мили боже.... аз съм без думи...дано никога не ми хрумва да пиша подобна глупост...олеле майчице...