"Очите на любовта" на Маги Дейвис. Не знам, но тази книга е ужасна! Опитах се да я прочета, ала... Прекалено много свръхестествени глупости и неописани като хората; главния прекалено бързо хлътна по главната, защото тя беше много хубава. Имаше някакво що годе действие, но като сюжет бе пълен боклук. Нямаше закачки това онова, ами типичната бозава любов - "Спаси ме, люби ме, обичам те".

Едва-едва стигнах до средата и спрях да я чета, защото просто много й се нервех и на книгата, и на персонажите. Прелистих до края само за да видя какво е станало и какво дават... тя ражда и рицаря идва в манастира, заживявайки с нея. Ужас!

На това се вика "Бий ме, еби ме, обичам те"

На това се вика "Бий ме, еби ме, обичам те"

Хах, не исках да прозвуча толкова грубо затова позамазах положението.

Хах..аз съм си романтична душа и всички от рода на изнасилване-безразборни връзки не ми с енравят.Историите за Стив и Джини,трилогията за Морийн,Шантал и Тамариск,Малката циганка,Развратни игри-това беше много противна книга,Пръстенът на медичите-историята е много интересна,но даже не си спомням дали имаше поне една целувка в тази книга,Непокорната Миранда-главният герой на 1-2 пъти наби главната героиня,което тя явно си го приемаше за напълно естествено и не ми хареса,това че се говореше от първо лице.

Редактирано 22 май 201016 г. от Gioiella (преглед на промените)

тези без картинки...

тези без картинки...

"Гастон, някой хора използват въображението си."

Извинявай, не се сдържах.

"Гастон, някой хора използват въображението си."

Извинявай, не се сдържах.

Е разби ме, честно, страхотен коментар!

"Гастон, някой хора използват въображението си."

Извинявай, не се сдържах.

"Гастон, някой хора използват въображението си."

Извинявай, не се сдържах.

Е признавам ти го добра си това ме разби

Ммм, както казах, не се сдържах. Фразата прониза мозъка ми за стотни от секундата и трябваше да я споделя.

Освен трилогията "Морийн,Тамариск,Шантал",особено нелюбима ми е "Пиратската кралица" на Памела Джекил. Чела съм я преди около 10 години и не съм много сигурна за сюжета,но се сещам,че главната още на 14-15 взе да обикаля мъжките легла,заради което баща й я изгони,при което тя се забърка с някакви пирати и стана капитан на кораб. Може и да греша в оценката си,все пак са минали много години,но все не намирам достатъчно желание да я препрочета,за да си променя мнението или още по-лошо-да го затвърдя. Колкото до останалите нелюбими на мнозинството,ползващи форума,упях да се предпазя от мъчението да ги чета,благодарение на вас,момичета!

ей като каза Пиратската кралица - тая книга толкова време я търсих по читалищата да я прочета,тъй като прочетох резюмето и то ми се стори готино...Да ама не... като я намерих не можах да повярвам и я почнах с усмивка...Егати книгата,егати чудото - нямам думи - вече почти не си спомням от нея - само си спомням, че не съм чела по-разочароваща книга - ужас

Дам, Пиратската кралица определено не ми е любимия роман и останах до известна степен разочарована, защото обожавам романи на пиратска тематика! Но трябва да да се отбележи, че все пак става дума за историческа личност и няма как да се бяга от истината.....

Редактирано 11 юни 201016 г. от Yoringel (преглед на промените)

Да се включа и аз."Трима в любовта" мразя я тая книга не помня даже от кого беше ама майбеше от поредиците на "Бард"

Да се включа и аз."Трима в любовта" мразя я тая книга не помня даже от кого беше ама майбеше от поредиците на "Бард"

На Валери Шерууд е книжлето и мисля, че корицата беше двойник на "Робинята" на Катрин Каултър. Само заглавието е достатъчно да те откаже от четенето, но ако може на две-на три да поразкажеш сюжета, ще съм ти благодарна

На Валери Шерууд е книжлето и мисля, че корицата беше двойник на "Робинята" на Катрин Каултър. Само заглавието е достатъчно да те откаже от четенето, но ако може на две-на три да поразкажеш сюжета, ще съм ти благодарна

Сериозно не я помня толкова ,запомних най-важното никога ама никога повече....Май главната обичаше главния ама се взе с някакъв друг пък после пак ходи с тоя,абе от тоя род,не можеше да се реши с кого да е.Извинявам се,наистина не си спомням точно.Толкова не ми хареса че я подарих на библиотеката,ама на някой може да му хареса все пак всеки има различен вкус.

Редактирано 7 юли 201015 г. от herpalike (преглед на промените)

Книжлето го имам и спомените ми от него са, че главната се обичаше с главния, даже избяга с него, ама ги хванаха и той падна от една скала. Единия от преследвачите си я беше харесал и я излъга, че главния е мъртъв и още същия ден се ожени за нея. Тя му роди две дъщери. След много години случайно срещна главния и разбра, че са я излъгали. През това време той беше натрупал богатство, май имаше покровител от някакъв остров, който му беше завещал състоянието си или нещо такова. Дори по-голямата й дъщеря беше от главния. Не е обичайната любовна история, с която сме свикнали, но не бих я определила и като отвратителна, може би в графа "ядва се"

Имам смътен спомен,че някой говори за тази книга.Май двамата герои бяха братя и главната спеше и с двамата при това почти един след друг ,и накрая не знае от кого е детето.Може и да бъркам нещо-и на мен ми е смътно. Общо взето е дразнещо когато главната се колебае между двама мъже повече от страница,ама и да спи с тях-това не е любовен роман.

Ами като питате - да ви кажа. Не харесвам като цяло литературния вариант на чалгата и латино-сапунките. Познават се още по обложката - задължително розов фон, на преден план - напомпан със стероиди, як като бик и почти толкова умен индивид държи в прегръдките си нещо, което напомня Преслава или Десислава след три дни photoshop, а тя го гледа с влажен поглед Единственото подобно произведение, което ми хареса невероятно, е "Лорейн отива в Ливингстън" на Ървин Уелш. Самият автор го определя като "рейв и розов роман" и горещо го препоръчвам на всички почитатели на жанра

Редактирано 7 юли 201015 г. от mr_nobody (преглед на промените)

Днес се радваме на особено колоритно мъжко присъствие. Започвам да се чудя на какво дължим честта.

mr_nobody /mr просто изисква учтива форма, идва ми отвътре/, споделете с нас кои книги от дискутирания тук литературен жанр сте чели и ако може да обясните какво точно не Ви е допаднало в тях. Все пак, коментарът Ви е доста общ и не илюстрира причините за мнението Ви.

Днес се радваме на особено колоритно мъжко присъствие. Започвам да се чудя на какво дължим честта.

mr_nobody /mr просто изисква учтива форма, идва ми отвътре/, споделете с нас кои книги от дискутирания тук литературен жанр сте чели и ако може да обясните какво точно не Ви е допаднало в тях. Все пак, коментарът Ви е доста общ и не илюстрира причините за мнението Ви.

Извинявам се, госпожице прекрасна, грешката е моя. Или по-скоро недоглеждането. Видях, че темата е за книги, но не забелязах, че е в подраздел само за любовни романи. И не държа на учтива форма. Можете да ме наричате полк. Боев, Емил Боев

От въпросния жанр се опитах да прочета само "Вечната Амбър", когато излезе на времето, но спрях след по-малко от 100 страници по медицински съображения. Оказа се, че този тип произведения предизвикват спонтанна възбуда на блуждаещия ми нерв и за да продължа с четенето се налага да пия високи дози антиеметици

Редактирано 7 юли 201015 г. от mr_nobody (преглед на промените)

Днес наистина май е ден на МЪЖКОТО присъствие.. mr_nobody, поздравления за шеговито поднесените извинения, това вече е наистина отличен отговор

И на мен Вечната Амбър ми действа така...

е човека просто не е попаднал на подходящ пример,може би трябва да опита нещо по-свястно,а колкото до Вечната Амбър и на мен не ми харесва,ужасна е!

Както и да го умувам не познавам мъже,които четат такива книги.Веднъж попаднах във влака на един мъж с арлекинче и това е. От друга страна по-скорошните книги на Нора Робъртс са така написани,че вероятно ще се харесат на повечето мъже.Говоря за тези самостоятелните,Много увлекателни истории.