Това описание на Джасинта доста ме изненада? Може и да греша , но мисля, че бях чела книга с такова заглавие, но май от друга авторка. Ставаше дума за някаква каторжница в Австралия. Но тази книга... може просто да е сходно заглавие, но ме заинтерисува да потърся тази Джасинта, която съм чела ( не, че ми е харесала - напротив, но чак такава история??? Никога не съм чела. От друга страна съм готова да ви предложа още заглавия към кое не харесвам ( лично мнение, разбира се): Венецианския лъв, Дамата с меча, Покорена от една целувка. Сещам се за тези, като се замисля, за книги, които не харесвам. Просто са... Скучни. Все чакаш нещо да се случи. Няма нищо по - пиперливо или пък такива полети на въображението като влюбени в Дявола жени ( то няма лошо, ако не греша имаше някакво движение ли, секта ли, незнам... за поклоници на дявола). Както и да е! Нищо такова! Просто, книги, които никога не бих прочела наново и всъщност прочетох докрая с чисто упорство и надежда ... все нещичко да ме грабне. Но... Скука!

"Джасинта" я има в шкафа под леглото Явно майка ми я е купувала на времето и сега стои заровена надълбоко Бях я започвала преди мнооого години,но това с пъкала не ми допадна,а главната малко тъпичка ми се стори.

Редактирано 22 юли 201016 г. от MariTe (преглед на промените)

"Джасинта" я има в шкафа под леглото Явно майка ми я е купувала на времето и сега стои заровена надълбоко Бях я започвала преди мнооого години,но това с пъкала не ми допадна,а главната малко тъпичка ми се стори.

Леле, тази книжка явно наистина е доста ужасна. Не мисля да я почвам, само заради коментарите ви, момичета. Доста фантазия се изисква за чак такива глупости.

Това описание на Джасинта доста ме изненада?

Може и да греша , но мисля, че бях чела книга с такова заглавие, но май от друга авторка. Ставаше дума за някаква каторжница в Австралия.

Но тази книга... може просто да е сходно заглавие,

Да не би да си мислиш за "Джакаранда" от Ребека Брандуейн

Да не би да си мислиш за "Джакаранда" от Ребека Брандуейн

Да, явно е "Джакаранда" от Ребека Брандуейн.

същата е...

Аз не харесвам Испанска серенада на Дженифър Блейк. Просто не знам откъде намерих търпение и сили да я прочета. През повечето време книгата за мен си беше неразбираема - диалозите и самото действие, просто не схващах за какво става въпрос и препрочитах нон стоп. Не знам дали е по-вина на преводачите, но просто ми е останала в съзнанието като едно мъчение... В самата книга имаше едно зверско изтезание и убийство, че на мен косата ми настръхна... Добре, че не съм попадала на лошите неща, които вие сте описали, че моето е направо цвете в сравнение с вашите

Редактирано 22 юли 201016 г. от BlackRose (преглед на промените)

Господи,пропуснала съм го това!И май добре,че съм го пропуснала...

Аз не харесвам Испанска серенада на Дженифър Блейк. Просто не знам откъде намерих търпение и сили да я прочета. През повечето време книгата за мен си беше неразбираема - диалозите и самото действие, просто не схващах за какво става въпрос и препрочитах нон стоп. Не знам дали е по-вина на преводачите, но просто ми е останала в съзнанието като едно мъчение...

В самата книга имаше едно зверско изтезание и убийство, че на мен косата ми настръхна...

Добре, че не съм попадала на лошите неща, които вие сте описали, че моето е направо цвете в сравнение с вашите

Сигурно става въпрос за убийството на онази..май Изабел беше.Когато я отвлякоха индианците.Наистина си беше гадно.Имаше някои не особено приятни моменти,но аз я слагам към безразличните книги.

Книгата, която не харесвам (меко казано) е Джасинта на Катлийн Уинзор. Беше сред първите любовни исторически романи, които прочетох и за малко не ме отказаха от жанара.

Чела съм я преди години, но още не мога да забравя къде се развива действието – в пъкала!!! Книгата започва как младата Джасинта пристига в ада и малко след това се запознава с дявола, който както може да си представите е дяволски красив... Главната се е озовала там, благодарение на съпруга си, който я е убил, малко след като разбира, че тя си има любовник. Само че в ада среща и друга прелюбодейка – майка си. От там почваше кашата: майката имаше взимане-даване с дявола. Джасинта също привлечена от него, първоначално не искаше да има нещо общо с него, но после почна едно съревнование, което дойде в повечко за психиката ми . На края май си оправиха отношенията. Дявола замина на някъде, а майка й я утешаваше, че той винаги се връщал и че имала пред себе си вечността да спечелва по-голямо внимание от негова страна.

Абе с две думи много неприятна книга. Убедих се, че една любовна история може да се пречупи през толкова грозна гледна точка. Не я препоръчвам на никой.

Ейва, тва направо ми взе граматиката. Ужас и писъци, не бих я чела, макар, че аз мадам Уиндзор се бях засилила да я чета, Бях се засилила с "Арабела" но много бързо ме отказа. И сега като се сетя и изтръпвам. Бях си взела книгата от книжарница, и й беше откъсната задната корица затова нямах резюме. Общо взето се разказваше за една принцеса, дето който не искаше той не я бе оправил, докато не срещна главния, един циганин и не забегна с него. Ей го резюмето, то е красноречиво:

"Ослепително красивият циганин Робърт повежда младата Арабела през възторзите и кошмарите на безумната любов. Арабела бяга от кралското си семейство, където скучни пажове предлагат мимолетни наслади. Принцесата се отрича от фалша на парфюмираните страсти. Арабела и циганинът са преследвани денонощно. Няма за тях кътче на замята, където да се скрият. В откраднатите мигове на бягството те откриват, че раят и адът са се слели в едно..."

Редактирано 30 юли 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

И след такова резюме очакват някой да я чете тази книга... Мисля, че нарочно са скъсали задната корица....

И след такова резюме очакват някой да я чете тази книга... Мисля, че нарочно са скъсали задната корица....

Нали и аз така, яно някоя зла душа е решила да се изгаври с невинните читатели в Пловдивската библиотека. Аз само погледнах и видях, че става дума за принцеса и си викам, ще я чета, а после дзак, идеше ми да я метна през седмия етаж

Едни от най-тъпите романи, които бях чела са Непокорна страст - в него главната героиня постоянно я изнасилваха. Чериса - тя милата с кого ли не спа . Но няма нещо по отвратително от Горчиво вино не помня авторката точно как се казваше. Става дума за един (главния), който е от първите заселници в Австралия. Та той иска да започне производство на вино и всички "абуригени" да се възхитят от вкуса му и изведнъж да станат изтънчени и да започнат да пият вино, абе един вид да ги направи познавачи и изтънчени хора. Та той си поръчва жена от Англия, с която са се виждали само веднъж. Тя разбира се от тогава е страшно влюбена в него . Та пристига тя женят се набързо и се таковат тя обаче през цялото време умираше от страх и сексуалния акт въобще не и хареса. Времето минавеше и тя нито един път не изпита оргазъм със съпруга си затова на помощ и дойде един художник, който уж и правеше портрет на нея и на децата и (едното от които умира малко по-рано). Та с него се залюбва и разбира какво всъщност е хубав секс. През това време главния не си стои мирно и започва афера с една ратайка от имението и секс до дупка с нея. Най-интересното обаче, е че той е влюбен и в двете жени едната главната иска само да я гледа, защото за него тя е образец на английската аристокрация и е истинска дама - така човека си повдига самочувствието, а другата я иска в леглото си. Главната зарязва художника, защото е осъзнала, че е влюбена в главния нищо, че той не я оправя както трябва. До 50-те си години главния има връзка и с двете жени. С едната духовна, а с другата сексуална. Жена му и представа си няма, че той има любовница и разбира малко преди той да умре от рак. Ами да на 50 години той умира от рак и двете мадами са до него разбира се и се грижат за всичките му привщявки, обединявайки се в обща кауза да направят последните му дни незабравими. Накрая той пукясва, а двете жени остават приятелки. Не знам как ми стигна търпението да я прочета тази книга, все се надявах, че ще дойде по-интересен момент, но такъв не се появи. Горещо не я препоръчвам

Но няма нещо по отвратително от Горчиво вино не помня авторката точно как се казваше.

.........................................................................................

Не знам как ми стигна търпението да я прочета тази книга, все се надявах, че ще дойде по-интересен момент, но такъв не се появи. Горещо не я препоръчвам

Благодаря,задължена съм ти,че ще пропусна този "шедьовър".Книгата е издадена отдавна и е малкото,които не съм чела.Е,имало защо.

оуу,аз тъкмо смятах да я започвам в скор време,щото корицата ми хареса и резюмето не беше лошо,не се разбираше,че става въпрос за такива работи,добре чене я започнах,отврат как ги издават такива още се чудя,а хубавтие ги подминават http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Едни от най-тъпите романи, които бях чела са Непокорна страст - в него главната героиня постоянно я изнасилваха. Чериса - тя милата с кого ли не спа . Но няма нещо по отвратително от Горчиво вино не помня авторката точно как се казваше.

Става дума за един (главния), който е от първите заселници в Австралия. Та той иска да започне производство на вино и всички "абуригени" да се възхитят от вкуса му и изведнъж да станат изтънчени и да започнат да пият вино, абе един вид да ги направи познавачи и изтънчени хора. Та той си поръчва жена от Англия, с която са се виждали само веднъж. Тя разбира се от тогава е страшно влюбена в него . Та пристига тя женят се набързо и се таковат тя обаче през цялото време умираше от страх и сексуалния акт въобще не и хареса. Времето минавеше и тя нито един път не изпита оргазъм със съпруга си затова на помощ и дойде един художник, който уж и правеше портрет на нея и на децата и (едното от които умира малко по-рано). Та с него се залюбва и разбира какво всъщност е хубав секс. През това време главния не си стои мирно и започва афера с една ратайка от имението и секс до дупка с нея. Най-интересното обаче, е че той е влюбен и в двете жени едната главната иска само да я гледа, защото за него тя е образец на английската аристокрация и е истинска дама - така човека си повдига самочувствието, а другата я иска в леглото си. Главната зарязва художника, защото е осъзнала, че е влюбена в главния нищо, че той не я оправя както трябва. До 50-те си години главния има връзка и с двете жени. С едната духовна, а с другата сексуална. Жена му и представа си няма, че той има любовница и разбира малко преди той да умре от рак. Ами да на 50 години той умира от рак и двете мадами са до него разбира се и се грижат за всичките му привщявки, обединявайки се в обща кауза да направят последните му дни незабравими. Накрая той пукясва, а двете жени остават приятелки.

Не знам как ми стигна търпението да я прочета тази книга, все се надявах, че ще дойде по-интересен момент, но такъв не се появи. Горещо не я препоръчвам

Ох, малее туй нещо и за подпалки не става, точно преди 7 дни се отървах от тази книга, пробутах я на сергията до нас с изключителния късмет да не съм я чела, горко му на следващия който се сдобие с нея, дано като при мен има мигаща червена лампичка, която да го възпре от четене

Мале, този "шедьовър" и аз го имам вкъщи! Купих си го преди около 10 години, но така и не можах да го изчета. Първите няколко години правих някакви вяли опити да разтварям кориците, но така и не можах да стигна даже до средата.

Едни от най-тъпите романи, които бях чела са Непокорна страст - в него главната героиня постоянно я изнасилваха. Чериса - тя милата с кого ли не спа . Но няма нещо по отвратително от Горчиво вино не помня авторката точно как се казваше.

Става дума за един (главния), който е от първите заселници в Австралия. Та той иска да започне производство на вино и всички "абуригени" да се възхитят от вкуса му и изведнъж да станат изтънчени и да започнат да пият вино, абе един вид да ги направи познавачи и изтънчени хора. Та той си поръчва жена от Англия, с която са се виждали само веднъж. Тя разбира се от тогава е страшно влюбена в него . Та пристига тя женят се набързо и се таковат тя обаче през цялото време умираше от страх и сексуалния акт въобще не и хареса. Времето минавеше и тя нито един път не изпита оргазъм със съпруга си затова на помощ и дойде един художник, който уж и правеше портрет на нея и на децата и (едното от които умира малко по-рано). Та с него се залюбва и разбира какво всъщност е хубав секс. През това време главния не си стои мирно и започва афера с една ратайка от имението и секс до дупка с нея. Най-интересното обаче, е че той е влюбен и в двете жени едната главната иска само да я гледа, защото за него тя е образец на английската аристокрация и е истинска дама - така човека си повдига самочувствието, а другата я иска в леглото си. Главната зарязва художника, защото е осъзнала, че е влюбена в главния нищо, че той не я оправя както трябва. До 50-те си години главния има връзка и с двете жени. С едната духовна, а с другата сексуална. Жена му и представа си няма, че той има любовница и разбира малко преди той да умре от рак. Ами да на 50 години той умира от рак и двете мадами са до него разбира се и се грижат за всичките му привщявки, обединявайки се в обща кауза да направят последните му дни незабравими. Накрая той пукясва, а двете жени остават приятелки.

Не знам как ми стигна търпението да я прочета тази книга, все се надявах, че ще дойде по-интересен момент, но такъв не се появи. Горещо не я препоръчвам

Йей веднъж някой да прочете нещо и да ме спаси от мъките да откривам "топлата вода" сама. Открай време все се лепвам на някакви ужасни книги, и съм ти мнооооооооооооогоооооооо благодарна, че ми спестяваш ужаса да чета тази. От две седмици я гледам на една сергийка и незнам защо нещо ме глождеше и не си я взимах. Явно съм развила шесто чувство

Радвам, се че съм помогнала

Все се каня да споделя ужасните си впечатления от "Риск" на Лора Паркър. Боби, мисля, че ти я харесваше, но за мен тази книжка има оценка - Две. Това е една от малкото книжки, които се престраших да препрочета, но наистина си затвърдих отрицателното отношение към нея. Най-малко симпатични герои, ужасен сюжет, който с нищо не ме грабна и особено Главната беше франсе, а аз нещо за Франция не ги долюбвам романите. Абе, това беше - няма да се чете повече. И като си спомня, че я бях купила два пъти - добре, че я подарих на една библиотека.

Все се каня да споделя ужасните си впечатления от "Риск" на Лора Паркър. Боби, мисля, че ти я харесваше, но за мен тази книжка има оценка - Две. Това е една от малкото книжки, които се престраших да препрочета, но наистина си затвърдих отрицателното отношение към нея. Най-малко симпатични герои, ужасен сюжет, който с нищо не ме грабна и особено Главната беше франсе, а аз нещо за Франция не ги долюбвам романите. Абе, това беше - няма да се чете повече. И като си спомня, че я бях купила два пъти - добре, че я подарих на една библиотека.

Оооо, мила, нещо си се объркала Това всъщност е единствената книга на Лора Паркър дето въобще не можах да дочета. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Ако не ме лъже паметта главната имаше две лели дето я гласяха за метреса на главния, а аз таквиз кат видя и..... със засилка захлопвам книгата на момента- без никакви угризения на съвестта я захвърлям, за да не се дразня. От авторката харесвам "Прелъстена", "Ярост", "Нощна лилия"

Боби, да май се бъркам със "Ярост".

"Риск" е втория роман,който съм прочела в живота си и го обожавам. Главната е много сладка и си спомням,когато авторката описваше една нейна бална рокля..сребриста беше...толкова пъти съм си представяла роклята.Лелите и бяха много забавни...Този роман го обичам наравно с някои от книгите от серията Малори...и повече от други книги за серията Малори

"Риск" е сред любимите ми книги и предполагам , че не си попаднала на нея в подходящ момент, защото аз също не понасям Франция по времето на Революцията. Но както казват "на вкус и цвет тавариш нет ".

За мен "Риск" е на средно ниво.Не е нещо,което може да те впечатли,но не и за изхвърляне