Първият роман, който написах се казва "Забранена любов". Накратко разказва се за една жена, която се превръща в различни животни и се влюбва в мъж, който работи за една организация, която я издирва за да я хванат и да експериментират с нея. Романът е фантастика и романтичен. Просто когато започнах да го пиша бях на такава вълна. Но сега пиша един друг, който се казва "Тайната". Първият е страшно слаб, бту.

Аз попринцип също си падам по фентъзито. Мисля, че ще да е интересен

Тъй като чета от както се помня, моите съквартиранки ме караха да им разказвам някоя книга вечер преди да заспим. Почти винаги си измислях историите или така ги променях, че авторите не биха си познали романите. С моето развинтено въображение, никак не е чудно, че докато не им казах, че си измислям така и не разбраха.

Историите се раждат много лесно във въобръжението, но много трудно се претворяват в нещо реално написано. От опит знам, че е много трудно да се пише роман. Въпроса не е в това да напишеш нещо само заради идеята, а да го напишеш така, че ако някой тръгне да го чете, да стигне до края без да усети.

Първият ми роман, непременно ще е пълен с много романтика и хумор. Много държа да е забавен и различен.

Но на този етап, не се чувствам готова за нещо толкова сложно като това не само да го започна, но и да го завърша.

Товие много познато.С най-добрата ми приятелка с часове сме се разхождали и сме си разказвали истории измислени от нас самите,но и така не сме ги описали на хартия.Наистина е много трудно да напишеше роман.Аз самата съм почнала да пиша един роман,но съм стигнала само до първа глава и все не ми остава време или въображение да го продължа

Ако трябва роман да пиша или ще е фентъзи, или любовен. Смес от двете ще ми е трудно да измисля добре.Ако е любовен ще има силни страсти от всякакъв вид(а не само секс;сексът не струва ако няма нещо друго,което да ти задържи вниманието).Може би нещо драматично като на Елизабет Лоуел,но и забавно на моменти. Всъщност като се замисля и старите криминалета много ми допадат като идея,макар за осъществяването й само да мечтая. Трябва да призная ,че това не е за всеки.Имам предвид писателствуването,а нашата тема тук ми напомня на един роман на Аманда Куик.Там лондонските госпожици си бяха направили свой клуб по подобие на мъжките клубове и всяка се пробваше да пише нещо.

Не мисля че е слаб.Темата е интересна миличка.Ще се радвам ако споделиш и за втория нещичко.Имаш въображение.

Вторият роман се казва "Тайната". Да уточня, че в момента го дописвам и още няма край. В него историята се върти около Клеър и Александър. Клеър е жена, която в неподходящото време попада на неподходящото място. Александър е вампир, който се движи в по-различни от нейните среди. Той е член на така нареченият "Орден", в който членуват само най-висшите и доверени вампири, а той също така членува и в "Героите на мълчанието" - специализирана група, която се занимава с по-прецизни случаи. Вампирите, макар и да се хранят с хора опитват да поддържат едно равновесие между света на живите и техният.

Когато Клеър попада в къщата на Алек, поради раняване с оръжие (чиста случайност) той й съобщава, че тя трябва да направи някои снимки на определени случки, които ще станат (Клеър е фотограф). Най-изненадващото е, че Алек всъщност е имал нейно досие и я взел на мушка още преди това, но поради нападението над нея е изкарал късмет и не му се е наложило да действа по друг начин. Тя приема тъй като не й остава много избор, понеже той е решил да се наложи. По-нататък се запознава с приятелите му - също вампири, след тях идват и някои от "Ордена" заради положението, което е плачевно.

Между Алек и Клеър избухва страст каквато и двамата не са чувствали преди това. Алек е студен, хладнокръвен, горд и опасен, но всъщност в него се таи такава нежност каквато никой не е виждал на яве. Той се крие зад маската на безразличието, защото преди много години е бил наранен (вампир е убил жена му, а той и така не е намерил виновника за това). Клеър също като него е упорита, горда и хладнокръвна. Тя също крие чувствата си зад маска, защото в миналото е извършила безброй грешки и си е платила за тях скъпо и прескъпо. Вижда се сблъсък на две силни воли, на две доминиращи личности.

Един ден Алек изгонва Клеър от къщата си, казвайки й че не изпитва нищо към нея и в жената се насъбират цялата болка и ненавист към него. Тя е изпратена във Франция с Мариус (той е дясната ръка на шефа на "Ордена" - Сафира) за да бъде на безопасно разстояние от случващото се. Но Клеър не го разбира така и решава да си отмъсти. Тя се връща към старото си аз, това което е била преди години - наемник, наречен с псевдонима Ангелът на Луцифер. Тя ще бъде видяна в съвсем различна светлина от тази, в която се е представяла в къщата на Александър. Подновява старите си връзки и намира информация за всеки един вампир и кой е в дъното на всичко. Всъщност има една група, с която "Ордена" воюва от много години (група на силни вещери, ламтящи за власт), която се опитва да отвори Кутията на Пандора и да предизвика Апокалипсис, хаос в света. Вампирите се опитват да спрат точно това. Клеър го разбира, намирайки информацията. Но изненадващо в апартамента й се появява един стар познат, когото е мислела за мъртъв - Ангелът на греха. Те двамата са имали минало, понеже и той е бил наемник като нея. Но връзката им не е била чисто професионална, а доста по-сложна. По-късно ще се появи и третият наемник - Ангелът на отмъщението. Това са трите най-опасни "ангела", които са държали подземния свят (дилъри, босове, етц.) на нокти.

До момента е само това, тъй като не съм я дописала. И всъщност съм ви дала като кратко разяснение какво се случва горе-долу.

По-бързичко да го дописваш, че вече лапнах кукичката Много държа да го прочета като приключиш!!!

По-бързичко да го дописваш, че вече лапнах кукичката Много държа да го прочета като приключиш!!!

Добре, това ме изненада. Наистина ли ти допадна? Извинявам се за глупавия въпрос, но просто за моите 18 години изобщо не смятам, че е нещо страхотно (може би съм прекалено самокритична, незнам), тъй като имам още много да уча, така да го кажа. но ако наистина искаш да ти го пратя или ако желаете да го поствам в темата за лично творчество кажете. Просто останах като гръмната, в добрият смисъл на думата!

аз съм жесток вампирски фен, ако искаш мога да ти бъда първи аматьорски редактор. Обичам такива сюжети Давай го!

Добре, това ме изненада. Наистина ли ти допадна? Извинявам се за глупавия въпрос, но просто за моите 18 години изобщо не смятам, че е нещо страхотно (може би съм прекалено самокритична, незнам), тъй като имам още много да уча, така да го кажа. но ако наистина искаш да ти го пратя или ако желаете да го поствам в темата за лично творчество кажете. Просто останах като гръмната, в добрият смисъл на думата!

Леле миличка направо ми скри шапката.Чесно и ас нямам търпение да разкажеш какво се случва нататак.Все едно чета роман писан от някои велик творец а всъшност си по малка от мен.БРАВО и пак БРАВО:yanim:

Здравейте мили момичета.Ще се радвам ако темата ви хареса.Тъй като обожавам да пиша исках да направя тема в която да развихрим въображението си и да разкажем свой сабствени любовни истории.Аз самата имам написани две такива разказчета и ще започна първ

В моята история главни герой са Аманда и Майкъл.Запознават се на ревю и двамата са дизайнери.Първата част от разказа е тяхната свадба.Развалнуваната булка с трепет очаква започването на церемонията но се оказва че младоженецът не е пристигнал.Разтревожена излиза от колата когато виждо полиция.Доближава я някакав инспектор които казва че е станала катастрофа и убития трябва да се индефицира. Изпаднала в шок Аманда се свлича на земята когато се събужда отива в оправлението заедно със родителите на убития за да направят ДНК тест.Аманда не обелва нито думичка.Прибира се в домът си и се затваря в стаята згушена на леглото стиснала голям заек подарък от любимия.След няколко часа резултатите са готови мартвият е нейния любим.Гони всички от домът си и се връща в стаята мъката я разяжда накъсва свадбената рокля и я запалва във ваната оганят се отразява в очити й в които блестят сълзи.На погребението е като зомби не съзнава какво става мисли само за Майкъл.Посяга към затворения ковчег иска да го види за последно но приятел на Майкъл я спира с думите че той не би искал да го види такъв той е обезобразен.Две години по късно тя е на гроба и моли за прошка започва нов живот ще се омъжва за неговия приятел.Седмица преди свадбата заминава да представи моделите си на модно изложение в Милано.На коктейла отива с нейн познат.Изведнъж зелените очи на един от гостите я пронизват същите очи които вече две години копнее да види.Побягва но той я догонва.Пита го защо й го е причинил защо се е представил за мъртав но той я целува без да каже нищо тя се отскумва и си тръгва.Наранена и мислейки че не е искал да се оженят и затова е исценирал смърта си,Аманда се връща обратно у дома.Идва свадбата тя е прекрасна но церемонията е прекъсната от Майкъл.Обяснява че е открил че сащия приятел за когото Манди се умъжва е престъпник.Перял е незакони пари и след като е предал докоментите който го уличават е изведен от страната с програма за защита на свидетелите докато трае раследването.Ето защо е трябвало да "умре".Така той си връща любимата,лошия е в затвора а усмивките се вращат в живота на геройте.

Без лоши чувства, ама преди да почнеш да пишеш, научи синтаксиса. Доста грешки имаш. Изпускаш букви, слагаш А вместо Ъ, Д вместо Т ....

Не знам каква ще да е тази книга с толкоз грешки.

Редактирано 11 март 201016 г. от nickjg (преглед на промените)

Да се разпиша и тук, определено съм от форумките с леки писателски наклонности, обичам да си представям различни сюжети и сцени, а когато имам време и да ги разписвам. За съжаление последното ми е доста ограничено, за това особено напоследък май съм се отдала само на размишления по въпроса. Поздравления за хубавата тема, на мен лично много ми харесва, освен това и едно голямо браво от мен за всички момичета, които споделиха идеите си. Ще ви разкажа сюжет, за съвременна история, която дори нямам идея как ми хрумна – но ми е ужасно забавна, надявам се и на вас да ви допадне. Годината е 2005, мястото Лондон. Запознайте се с главната ми героиня Емили, тя е млада жена на 26 години. Преди две години завършва най-престижния немски институт за строителство и архитектура с отличие, и веднага след дипломирането попада на шанса на живота си – интервю за работа в преуспяваща строителна фирма, където веднага я наемат за архитект по много важен проект. Безкрайно отдадена на работата си, освен това невероятно талантлива Емили пожънва страхотен успех, само два месеца преди започването на действието – проектираната от нея сграда се превръща в истински хит, печели награда след награда, а до скоро никому неизвестното й име се превръща в малка легенда. Емили е на върха – всичко, за което е работила и учила в последните години сега й се отплаща стократно – тя е млада и хубава, вече богата, с луксозен апартамент в квартал „Челси”, с прекрасно семейство и верни приятели – и на фона на всичко това – огромен проблем с мъжете. Отделяйки цялото си внимание на ученето, тя пренебрегва личния си живот, съответно и връзките с мъжете и се стига до там, че когато се прибира от Германия през 2003г. е необвързана и за ужас на всичките й приятелки …девствена. Вече две години Емили ходи по срещи, но малкият й проблем съсипва всичките й опити да се обвърже по-сериозно (сега тази част, не ми е много ясно как ще я извъртя) – общо взето представете си момичето от „сексът и градът”, ама без сексът… След месец е рождения ден на Емили и двете й най-добри приятелки от детинство решават да вземат нещата в свой ръце и да я отърват от досадния „проблем” – както го наричат. Ан и Пейтън измислят идеалното решение – както всеки проблем и този трябва да бъде решен от специалист в областта, за това решават да наемат жиголо за рождения ден на приятелката си, който да я обезчести. Първоначално Емили отказва категорично, но в последствие успяват да я убедят, все пак 27 годишна девственица не звучи много добре… Така Пейтън се обажда в агенция „Мъж под наем”, изказва изискванията си и задачата е поета от господин Стивън Удроу. Който е 29 годишен нехранимайко, невероятно красив и мъжествен, който обича да се забавлява без да гледа сериозно на живота. Минават се дните и идва рождения ден на Емили, която вече почва да се притеснява за вечерта която й предстои. В същото време Стивън шофира бясно новата си спортна кола, но в един особено рязък завой изгубва управлението над машината и катастрофира, след което се озовава с бинтован крак в спешното. И вече е време да се запознаете с главния герой – Ричард Удроу – 32 годишна адвокатска акула в строителния бранш, най-добрия в областта, изключително сериозен, красив като брат си, но отговорен и безупречен в поведението си, вследствие на което живота, който води си е направо скучен. Ричард отива при Стивън в болницата, и там брат му го същисва с нелепото предложение да го замести за работния му ангажимент. Ричард твърдо отказва, смятайки че брат му съвсем се е побъркал – дали от хапчета, или от много секс – не знае. Но Стивън не спира да го убеждава колко е важно за него, и че ако не изпълни поетия ангажимент фирмата ще пострада т.н. куп такива простотии… На Ричард му писва, затова обещава на Стивън, че ще отиде, но с намерението да предупреди госпожицата за отлагането, но не и да свърши работата. ДА – ДА! Идва вечерта, Ричард пристига в апартамента на Емили (леко подпийнал за кураж) и като я вижда всичките му джентълменски пориви отиват по дяволите. Емили адски притеснена започва да налива и него и себе си с алкохол, за да се отпусне, но всъщност много харесва Ричард, постепенно се предразполага, говорят си и лека полека става играта и Ричард свършва „мръсната” работа. На сутринта се разделят по живо по здраво, с нагласата че повече никога няма да се видят… Следва дълъг уикенд, в който всеки преосмисля случилото се и началото на новата работна седмица. За Емили тя започва в нова, много известна и скъпарска фирма. Днес е първият й работен ден и й предстои голямо заседание. И представете си я, пред огромния холдинг, в който мечтае да работи от дете – с невероятния костюм, адските обувки – много готина и влиза в заседателната маса и от ляво на шефа й се настанил не друг ами нейното жиголо! Оказва се че ще работят заедно по най-новия проект на фирмата, а Ричард е не по-малко същисан от Емили – как е възможно такова съвпадение?! Общо взето по време на цялата среща тя го гледа – ала ще те изкормя, а той нея – като котарак видял пълна купа със сметана! И се започва една гонка, той я преследва – тя го реже, той иска да я закара в дъжда – тя ходи пеша, той с колата до нея и от отворения прозорец й говори, той я ревнува – тя него още повече! Изобщо любов ли бе да го опишеш! На този етап си представям много забавни и романтични моменти, като цяло и двамата ще внесат в живота си така липсващото разнообразие и веселие. И за финал – един льольо от старата фирма на Емили си присвоява голяма сума парички и бившите й шефове решават да го лепнат на нея. Повдигат й обвинение по присвояване на половин милион евро по време на построяването на сградата, която й носи популярност. Емили е съсипана, освен това ако я осъдят ще прекара много години в затвора. И тук се появява рицарят на бял мерцедес – Ричард, който не случайно е най-добрия в работата си, успява да я измъкне от огромната каша, изчиства името й, освен това й е такава опора по време на целия процес, че тя най-накрая се уверява в любовта му. И за финал една хубава сватба! Толкоз – романтично, за някой може би дори лигаво, но на мен си ми харесва

Медено-маслено...Пете,това звучи просто разкошно,направо си го представих.Страшно увлекателно разказваш.Браво,мадам,в кръвта ти е!

Много хубава и оригинална тема,браво на авторката и на всички вас,момичета!

Редактирано 11 март 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Понеже се ровя от известно време и чета този раздел искам да ви кажа - браво! За всичко, което правите, защото в похвално!

hol_back_girl мен лично историйката много ме плени и ми хареса. Никак не е лигаво. Те много хора смятат, че и любовта е лигава, ама...

Напомни ми за времето, когато изчетох почти всички любовни романчета, които имаше вкъщи и най-вече за тези на Сандра Браун

Редактирано 11 март 201016 г. от SeismiC (преглед на промените)

Пете,възхитително е Както винаги си написала нещо страхотно.Написала си това което най-много обичам да чета.История в която да има любов,смях,романтика и много забавни моменти.Моментът със спасясаването на нашата от страна на главния винаги много ми е харесал и затроглавал.Иска ми се някой ден да прочета тази история.И Пете,позволи да те поправя,но ти не си със леки писателски наклоности,ти си роден писател!

Ох, от кога се каня да пусна едно коментарче тука. Някои знаят, че и мен ме тегли да си измислям сюжети, че и да пиша. Имам някакви скромни опити, но за тях друг път.

Я по ред на номерата.

djinjir, направо не знам как си си ограничила историята в рамките на разказ /ако правилно съм схванала/. На мен сюжета ми звучи като за дебело томче, но може би защото моя милост винаги изпада в подробности и не може да си престави да събере толкова действие само на няколко листа. А по думите ти, обещава да е изпълнено с чувства.

Ине, ако знаеш как ми липсват твоите герои, че сме стари познайници. Силно се надявам да довършиш историята, а и не само нея, и други чакат на опашката.

Стас, четох и се дивях. Определено имаш въображението, звучи много динамично и обещаващо.

И накрая, но не на послено място, както казват, Пете... остави ме без думи, душата! Сюжета е разкош просто, като знам как пишеш, направо нямам търпение да го видя на бял свят. Особено след като така мъчително-сладко си разказала историята! Направо идея нямаш как ме нахъса сега, ако не те муфтя да пишеш, пък на!!!

Пете, направо ми скри шапката, мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Въпреки че съм "историкофен", с тази страхотна история си на път да ме превърнеш във фен на съвременните любовни романи. Просто разкош!!!

Момичета реакциите ви просто ме сразиха, винаги съм си мислила че съм сила в историческия аспект! Думите ви страшно много ме трогнаха, да не кажа че ме просълзихте! Благодаря ви за това, че сте толкава мили и ме накарахте да се почувствам по този фантастичен начин! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Без лоши чувства, ама преди да почнеш да пишеш, научи синтаксиса. Доста грешки имаш. Изпускаш букви, слагаш А вместо Ъ, Д вместо Т ....

Не знам каква ще да е тази книга с толкоз грешки.

Извинявам се за грешките.По принцип пиша много бавно на български и в старанието си да пиша по бързичко сам сгрешила.Не мисля обаче че тук следим кой пише правилно.Тук се забавляваме.Тук са събрани само прекрасни момичета и общите ни интереси ни откъсват от ежедневието.Откриваме нови приятели и такива дребни неща не трябва да ни вълнуват.Пък и най-добрите автори имат редактори.Не се имам за писателка просто споделям хобито си с момичета които харесвам и уважавам.

Милички всички сте прекрасни а творчеството............нямам думи

Пете, айде и ти като Стаси веднагически да сядаш да пишеш, че вече и теб ще те подгоня Уникално е, можете и двете, направо да ме преориентирате към съвременните!

Страхотни истории, и вампирската и на Петето. Е, в нея изобщо не съм се съмнявала, вече се уверих, че пише страхотно и има невероятно въображение. Дано да ги видим някога издадени книжките или поне да ги прочетем тук.

Редактирано 12 март 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Пете,много ми хареса историята ти особенно часта където тя го реже Сега сериозно наистина е страхотно,но не разбрах това само обмислено ли е или си го написала,ще се радвам ако имам възможност да го прочета

Стаси и твоят роман ме плени,историята ми се струва много интересна и доста динамична,аз си паднах по такива романи откакто прочетох "Сара",историйте с вампири преди ми бяха доста далече

Момичета учудвам се колко таланти има тук,а не сме разбрали,поне аз http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif наистина е жалко,че за публикуване трубва толкова труд и усилия,ако не беше така то романи като този на Петето,Стаси,Инчето и другите момичета щяха да ни радват на книга,хартия,а не само като идея,мога да кажа продължавайте само така момичета аз също доста идеи,но и други дами казаха,че идея е едно,а черно на бяло друго и много по-трудно

Пете,много ми хареса историята ти особенно часта където тя го реже Сега сериозно наистина е страхотно,но не разбрах това само обмислено ли е или си го написала,ще се радвам ако имам възможност да го прочета

Благодаря ти за хубавите думи, но за съжаление на този етап може да го класифицирам само в графата "бъдещи проекти", кой знае може би някога ще взема и да го напиша

Редактирано 13 март 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Ее, Пете изби рибата с този сюжет - страшен ее много ме изненада, с това че съвременнен, мислех че предпочиташ историческите... Аз от около десетина години имам готова история, която много искам да напиша, но все не ми достига смелост. Това е историята за живота на баба ми по майчина линия, много е драматична - изпълнена с много страдания и любов. Ще ви разкажа накратко: Действието се развива в едно малко село близо до границата с Гърция. Баща й е бил много властен и силен мъж, материално добре - военен, жени се за прабаба ми и след около месец заминава за Германия - втората световна и т.н. Прабаба ми остава бременна и по време на раждането на баба - умира. Няма кой да се грижи за новороденото, освен 2 лели на 10 и 12 год. Прадядо ми се връща след войната ранен - и заварва празна къща и бебе. Жени се повторно без любов - просто жена която да се грижи за къщата и детето, тя му ражда близнаци, но след няколко години умира от туберколоза, баба ми която е на около 7 започва да се грижи за децата, ходи и на училище, върти къщата гледа животни и се моли някой да умре за да им подарят дрехи. Едното от близначчетата умира в ръцете й, не е установено от каква болест. Баща й се жени трети път за някаква вдовица с дете и положението за баба ми става неприятно - новата жена я експоатира непрекъснато и се държи ужасно с нея. Вече на възраст около 16-17 в безисходица мисли за бяство -сама някаде. И тогава се появява дядо ми който служи на границата, започват да се срещат тайно. Дядо ми й иска ръката, но прадядо ми и мащехата не позволяват, причините са много, но главната е, че искат да я използват още дълго време. След известно време двамата влюбени бягат- разира се - баба ми само с дрехите на гърба си. Много се обичат, но в новия дом - далеч далеч от нейния - отново проблеми - дядо ми има брат, чийто брак не е щастлив, другата снаха започва да завижда на любовта на баба и дядо, на любовта която получват от всички, за пари, за всичко общо взето и започва да прави мръсно, за изпълненията няма да споменавам и така нататък - мисля, че мога да вкарам и много от любовната история, всички откачени и невъзможни за онова време неща, които е правил дядо за баба. Мога да вкарам и малко комични ситуации, защотот баба ми е много своенравна, изухлива и около нея винаги много смях, а дядо все гледа да и угоди. Това е.

Непременно напиши историята за баба си. Страшно е интересна, а аз с радост бих я прочела. Много обичам истории от това време, но за съжаление повечето са все мрачни. Просто времената са били такива, тежки и трудни за оцеляване. Скоро препрочитах Димитър Талев - много обичам "Железния светилник". Дори и да не види издаване, книгата ти може да остане като един спомен за вашия род. Защото след години, ако не се запишат историите се забравят и обикновено умират с времето. И аз много обичам да разпитвам баба ми какво е било по нейно време. Странно е как помни толкова подробности.

Теди, наистина невероятно история, и баба ти и дядо ти трябва да са много силни личности! Подкрепям Кристи в мнението й, че трябва да го напишеш ако не като роман, поне като лична семейна история, която да остане за поколенията! Дерзай и успех с писането!

И аз се присъединявам в подкрепа това, че трябва да го запишеш. Ако не за нас, то поне рода ти да го пази в историята си.