гериатриа

Това нещо свързано с Гери от Варна ли е?

Това нещо свързано с Гери от Варна ли е?

Виж ти, хора с късмет, цяла болест нарекли на тяхно име

П.П. Пардон, цяла област в медицината

Редактирано 5 май 201016 г. от capnemo (преглед на промените)

Може и да е, ама ЕГН-то на Гери трябва да е от вида 20ХХХХХХХХ

баси - добре, че са цигарите ...

Може и да е, ама ЕГН-то на Гери трябва да е от вида 20ХХХХХХХХ

баси - добре, че са цигарите ...

Е таман пасва всичко...

Гериатрия (от гръцки: geron - старец и iatreia - лечение) Наука за болестите на възрастните и старите хора: диагностициране, характерно протичане, лечение, методи за социална рехабилитация. Предмет на гериатрията са както болести, започващи в по-ранни възрастови периоди, така и специфичните геронтологични заболявания. Гериатрията се занимава с проблеми най-вече от областта на вътрешната медицина, ортопедията, неврологията и психиатрията (геронтопсихиатрия).

геронтофилия

мисля, че след като цяла нощ ших глави на побойници, пияни и/или дванадесетокласници, ми е време да си дигам трътката и да отивам да спя, а ?

Дали да отида на имен ден или да се запилея по горите и полянките

Искам пак по онези невероятни красиви малки пътчета, а наоколо зеленина, зеленина, зеленина...

Вместо това, седнала съм и си оплаквам болките във врата, много жестоко си опънах жили ли, какво е там

Редактирано 6 май 201016 г. от fedora (преглед на промените)

За двуличието и лицемерието си мисля...

"Театъра на абсурда" продължава да се пълни с мераклии за главната роля, баси.

За двуличието и лицемерието си мисля...

"Театъра на абсурда" продължава да се пълни с мераклии за главната роля, баси.

Способен народ и трудолюбив

Дали да продължа с чистенето или да си почина малко?

Почини, почини си . Така по забавно се чисти с антракти за кафенце и спамче.

Мисля си, че моя антракт тази сутрин се оказа по-дълъг от самата пиеса.

А пък това за мераклиите за главна роля, ми то някой не излизат от роля, така си вярват, че вече искат главната.

Изпратих женските членове на семейството си по селата.

Време е да се развъртя с къртача май

В тая Нова Зеландия голям вятър, бе - направо продуха актьорите. Иначе, хубаво местенце - козички, овчички, къщенца, тревички, моренца...

Редактирано 7 май 201016 г. от fedora (преглед на промените)

В тая Нова Зеландия голям вятър, бе - направо продуха актьорите. Иначе, хубаво местенце - козички, овчички, къщенца, тревички, моренца...

не е ли...хмм...малко далечко ?

не е ли...хмм...малко далечко ?

E, далечко, ама да става филма. Иначе немците хубави романтични филми правят, само да ми размътват мозъка

Иха, иху... сама съм в този подфорум - кеф!

Да бе двеста, ще ти се ...

И аз съм туканка и си пия сладкоот кафенце с 20 грама бренди

Антракт - какво да се прави - при това целудневен

и я прийдох

пък

Дали ще сполуча със сета който правя.. ;d

Колко е хубаво да си на работа и да не се налага да къртиш стени

Прекрасно, мислех си, че съм единствената прецакана, която в този ден е на работа хихих

Прекрасно, мислех си, че съм единствената прецакана, която в този ден е на работа хихих

ааа - нИ дей така - това не е прецакване, а привилегия

Я ги погледни останалите - излежават се като пренадути плондери, махмурлии, коремите ги болят от преяждане с агнешко, някои от тях дрискат и им се гади .....

А ние с теб сме си трезви като краставички, не ни болят главите, работоспособни, весели и щастливи

ааа - нИ дей така - това не е прецакване, а привилегия

Я ги погледни останалите - излежават се като пренадути плондери, махмурлии, коремите ги болят от преяждане с агнешко, някои от тях дрискат и им се гади .....

А ние с теб сме си трезви като краставички, не ни болят главите, работоспособни, весели и щастливи

Да нИ се завиди!

ааа - нИ дей така - това не е прецакване, а привилегия

Я ги погледни останалите - излежават се като пренадути плондери, махмурлии, коремите ги болят от преяждане с агнешко, някои от тях дрискат и им се гади .....

А ние с теб сме си трезви като краставички, не ни болят главите, работоспособни, весели и щастливи

че лежах до късно, лежах

че хапнах доста, хапнах

ама си в грепка, че ми е зле

Hihihihihihihihiiiii... ми не се сдържах, това по-долу направо ми проби мозъка като ви чух и забравих всичкото онова което си мислех като вас .

Не бойте се деца

Работиме много,

работим от сутрин до здрач.

Но хлеба е малко.

Но хлеба не стига, деца.

И ваште лица

са сгърчени вече от плач.

И ваште очи

са сухи и неми –

такива големи,

мъчително тъжни очи...

И в тех е стаен

ужас свиреп:

Хлеб!

Хлеб!

Послушайте, малки,

послушайте, мънички мои, –

така е днес,

наверно било е и вчера.

И аз, понеже нямам храна,

понеже нямам с какво,

ето на:

ще ви нахраня със вера. –

Ще дойдат години

и ний ще ги стигнем водите

ще впрегнем в бетонен ръкав.

Не ще ги изпуснем, нали?

Ще ги впримчиме здраво.

Ще им кажем:

"Така ще вървите!"

И те ще тръгнат така!

Ще имаме хлеб тогава.

Ще имаме хлеб!

И радост в очите ще имате,

мънички мои.

Имам ли аз,

то значи да има за теб,

имаш ли ти,

то значи да има безброя.

И толкова хубав ще бъде

тогава живота.

И днешната плесен

ще бъде безкрайно далеко.

Ще пееме всички.

Ще пеем, когато работим,

но радостни песни,

които ще славят човека.

И, ако случайно

и аз остарея, тогава

ще гледам от своя прозорец

далечния път,

ще гледам как вие се връщате,

бодри и здрави,

и тихо ще шепна:

"О, колко е хубав светът!"

Така и ще бъде!

А днеска оскъден е хлеба.

На вашите майки

гърдите са сухи сега.

Да хленчим – не ще ни помогнат

и хленч не ни трябва.

Но мен ме притиска

жестока, дълбока тъга. –

За вашто "сега"

е горест стаена във мен.

Ала

не бойте се, деца,

за утрешния

ден!