Само, ако имат комплекси за малоценност.

Надявам се изречението не беше твърде дълго, за да бъде схванат смисълът му.

Говорих за самочувствие БЕЗ покритие-дано да правиш някаква разлика между самочувствието и такова без покритие....А иначе развивай си мислите ,на мен най-малко ми пречиш.Но наистина много се кефя ,че си се изразявал...как беше" с малко думи но казвам много" ,че иначе направо не знам какво щеше да е

Скорцени, не е зряло и говори за пропуски в изграждането на личността, да се дразниш за това, че някой е щастлив, нещастен, комплексиран, превъзбуден, егоцентрик, манияк, гений, темерут или просто обикновен, независимо дали си има покритие за това.

Пак ли стана дълго изречението?

Скорцени, виж един урок по смирение:

Аз пък само да кажа, че хора, които не правят НИЩО, нямат право да съдят хора, които правят НЕЩО, дори и за кауза на която на първите не им се нрави.

Съдят боговете, останалите които съдят само се мислят за богове.

Скорцени, не е зряло и говори за пропуски в изграждането на личността, да се дразниш за това, че някой е щастлив, нещастен, комплексиран, превъзбуден, егоцентрик, манияк, гений, темерут или просто обикновен, независимо дали си има покритие за това.

Пак ли стана дълго изречението?

Само ще задам въпрос и приемай оттам нататък мълчанието ми за каквото точно искаш. Предполагам ,че след като даваш оценки за това кое не е зряло и за пропуските в личността се самоопределяш като зрял индивид без пропуски в изграждането си.Та ,неангажиращия ми въпрос е:"Защо по дяволите се оплакваш постоянно от несправедливо отношение към теб,от комплексирани спамъри и т.н и т.н а не го приемеш зряло?Защо като толкова несправедливо се отнасят с теб,не си качваш 22 000-те хиляди детски песнички и да има полза от труда ти без да даваш поводи за несправедливо отношение към теб с теми от рода на последните няколко? Ха,станаха две неангажиращи въпросчета .

P.S. Аз не съм смирен ,но имам идея някога да стана.

Редактирано 11 юни 201016 г. от Скорцени (преглед на промените)

Само ще задам въпрос и приемай оттам нататък мълчанието ми за каквото точно искаш. Предполагам ,че след като даваш оценки за това кое не е зряло и за пропуските в личността се самоопределяш като зрял индивид без пропуски в изграждането си.Та ,неангажиращия ми въпрос е:"Защо по дяволите се оплакваш постоянно от несправедливо отношение към теб,от комплексирани спамъри и т.н и т.н а не го приемеш зряло?Защо като толкова несправедливо се отнасят с теб,не си качваш 22 000-те хиляди детски песнички и да има полза от труда ти без да даваш поводи за несправедливо отношение към теб с теми от рода на последните няколко? Ха,станаха две неангажиращи въпросчета .

Виж, разликата от този род диспути е, че аз се усмихвам, а насреща ми скърцат със зъби. Много е неприятно някой с неоправдано високо самочувствие да го приземиш малко и налице е елементарна, но вероятно логична реакция - агресия.

За непрестанно оплакване, нещо си се объркал. Днес стана на въпрос, защо се заяждат хора които иначе трябва да направят форума приветливо място. Аз съм част от форума и когато го резилят, това не ми е безразлично. Нарича се обществена позиция. Някой преди мен го каза - какъвто във форума, такъм и извън него.

За несправедливото отношение, пределно ясно ми е как мога да бъда любимецът на форума, но предпочитам да съм себе си. Приеми, че моето е реакция, но не в мой интерес, близко е до ума. Не го правя за себе си, мога да спечеля само пасиви и минусчета.

Ако някой пее песен на нов глас, на която случайно и ти приглася, това е, че имам високо самочувствие. Къде го видяхте, моля? В забавните постчета в Празните приказки, картинките може би? Или постовете в Кино и Изкуство? Или съм се предложил за мод или? Ткъв род нескопосано оправдание защо "стари потребители" леят злоба е незряло. Пише го в дебелите книжки, не е съчинено от мен. Ако желаеш да го обориш обърни се към някой който е създал психоанализата, не забравяй в кой раздел се намираш.

ПП: Абе аз верно съм грандоман, защо ли отричам

Аз страдам от ниско... кръвно, не самочувствие. Затова, когато моя ме ядоса, после казва, че го е направил за мое добро. Мисли за здравето ми.

Аз съм част от форума и когато го резилят, това не ми е безразлично. Нарича се обществена позиция. Някой преди мен го каза - какъвто във форума, такъм и извън него.

За несправедливото отношение, пределно ясно ми е как мога да бъда любимецът на форума, но предпочитам да съм себе си. Приеми, че моето е реакция, но не в мой интерес, близко е до ума. Не го правя за себе си, мога да спечеля само пасиви и минусчета.

Я бе, естествено, че го правиш за себе си, и за някой друг около теб, но главно - за себе си. Дори да се бориш за "общото благо", то ти си част от общото, нали!

...разликата от този род диспути е, че аз се усмихвам, а насреща ми скърцат със зъби...

А това не ти ли доставя удоволствие? Отречи.

Я бе, естествено, че го правиш за себе си, и за някой друг около теб, но главно - за себе си. Дори да се бориш за "общото благо", то ти си част от общото, нали!

А това не ти ли доставя удоволствие? Отречи.

За мене си? Задоволявам морала в който съм възпитан. А сега се припомни кои интереси обслужва моралът и за общественият договор.

Удовлетворение - да, но лъжата и тарикатството са новите норми в обществото и като път на най-лекото съпротивление, на който Уайтхарт, е върл привърженик, по-лесно е да не се работи за обществото, а против него. Какво може да каже някой който сие клатил оная работа цял ден и има много време да седи в един форум? Каква утеха му остава? Говоря по принцип. Стига съм ви в устата вече. Редуват се коментари на няколко заядливци, как не ги интересувам и как съм световен проблем. Какво форумно присъствие имам и как всъщност това няма значение. Как не им пука, но пишат по 1000 коментара с недомислици. Пука ви, болка съм ви, защото комплексите ви за малоценност ви ядат. Не ви остава нищо друго, освен "отрепка", "глупак", "заядлив" докато говоря за толерантност, "никой" докато изреждате, че съм си ползвал акъла не само за празни, но и за пълни приказки.

Аз пък само да кажа, че хора, които не правят НИЩО, нямат право да съдят хора, които правят НЕЩО, дори и за кауза на която на първите не им се нрави.

Съдят боговете, останалите които съдят само се мислят за богове.

Пак говоря малко, но нищо не казвам, защото през едното ухо минава и през другото излиза.

За хора удъртяли вече няма надежда. Приели се за последна инстанция не могат да понесат, че някой е нещо дори във виртуалното пространство, гледат от високо и се фукат със високо самочувствие, защото са връзкари, не защото имат покритие. Срамота!

Това са хора които не могат да губят.

Това са хора които винаги трябва да са отгоре.

Това са хора които не могат да се погледнат отстрани, защото са заети с величаенето си.

Това, което описваш е по-скоро суета, обвързана с много голямо его и клонящо към нарцисизъм. Няма нищо общо със самочувствието. Иначе те поздравявам за упоритата ти борба с вятърни мелници. Keep Walking, Dude.

Това, което описваш е по-скоро суета, обвързана с много голямо его и клонящо към нарцисизъм. Няма нищо общо със самочувствието. Иначе те поздравявам за упоритата ти борба с вятърни мелници. Keep Walking, Dude.

Аз съм вятърната мелница и ми харесва да ми духат, или правят вятър, ако предпочиташ. В спам обществото да имаш принципи и елементарна култура вече е суета. Поздрави за което.

Припомних си нещо което е на мястото си в тази тема. Темата не е моя, тя е наша. Някой ми каза, че имам претенции какво да се пише в нея. Не е така. Аз не слагам минуси на никого, нали? Мога да ценя едно мнение, дори когато не съм съгласен с него. Истината има много лица, дори моралът, дори смисъла на живота, дори самите ние. Много лица.

В тази тема беше занемарен спамът и заядливите себедоказвания. Или пък беше изтрит, не си водя записки. Във всеки случай, благодаря.

В християнството, седемте смъртни гряха се появяват в писанията за Содом и Гомор. Помните ли ги? Те са олицетворение на справедливостта и възмездието, на наказаните пороци и морален упадък. Ето една табличка от Уикито, наред с демоните които отговарят на тях:

Не става въпрос за религия, а за манталитет. Всеки избира сам за себе си как да живее. Едни решават според това колко са ги били, други, според това колко им се е разминавало. Понякога са неведоми пътищата на живота.

Излишно беше да си играете на съдници. Никой от вас не е отправил взор толкова дълбоко, колкото самият аз в себе си. Никой от вас не беше така критичен както аз съм. А вероятно тъкмо това подразни някого - че виждам онова което е лесно да се подмине, лесно е да му се обърне гръб, а най-лесно е просто да се отрече.

Всеки гледа от своята камбанария. Едни ще видят проповед, други християнска пропаганда, трети - конско. Нагледах се на сеир, но стана като борбата с прасето, дето на него в крайна сметка ще му хареса. С моите "съдници" се знаем отдавна, което ми дава надежда, че влага държат думите ми. Даже почвам да се възгордявам

Това не е проповед. Не е и конско. Когато ни кажат, че котлона пари, не ругаем насреща и не леем жлъч, нали? Става въпрос за елементарна толерантност, за правото и другият да живее. Става въпрос за самозабравата. Става въпрос за горделивостта. Самолюбието е най-естественият наркотик към който всеки от нас може да се пристрасти. Не отстъпвайте. Борете се. Но си изберете каузи които си заслужават.

Не знам дали някои тук помнят, но имаше един образ във форума, който обикаляше религиозния раздел. Появата му беше много кратка и много забавна, избиваше го на една изключителна интерпретация на религията. Беше се провъзгласил за пророк, а Мария Магдалена се била преродила в Дженифър Лопес. Адски забавен човечец, напоследък докато те чета все за него се сещам.

Та някой ако помни ника му, ще му бъда благодарна да сподели.

Диди, навярно имаш предвид U.Ra

Диди, навярно имаш предвид U.Ra

Да , тоз направо цепеше мрака, без него религията вече не е същата , дано да реши да намине

Самочувствието е клопка,ако не е подплатено със съответните качества.Често хората страдащи от комплекс за малоценност демонстрират високо самочувствие.

За Перник не знам, но жителите на София по принцип трябва да си седят там и на навлизат из провинцията много-много.Самочувствието на всеки един от тях ги вкарва в такива филми, че Хичкок ряпа да яде.

Само дето повечето са баш от провинцията - но нищо,не им пречи да се надуват като балони у тръни

За мене си? Задоволявам морала в който съм възпитан. А сега се припомни кои интереси обслужва моралът и за общественият договор. Удовлетворение - да, но лъжата и тарикатството са новите норми в обществото и като път на най-лекото съпротивление...

Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.

Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.

Съществува - и то е моето его .

Но няма да си го разстрелвам.Ego sum qui sum , както са казали древните.

Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля.

Спомни си дефиницията ми за любов: да поставиш някого преди себе си. Инфа ме допълни с "докато забравиш себе си". Има по-възвишена храна за Егото, но мнозина имат прости вкусове...

Спомни си дефиницията ми за любов: да поставиш някого преди себе си. Инфа ме допълни с "докато забравиш себе си". Има по-възвишена храна за Егото, но мнозина имат прости вкусове...

Имаш лека грешка в дефиницията си според мен ( Инфа тоже) .

Всичко в живота на човека е храна за неговото "Его", тъй като то е самият човек.

Имаш лека грешка в дефиницията си според мен ( Инфа тоже) .

Всичко в живота на човека е храна за неговото "Его", тъй като то е самият човек.

Няма как да се съглася с теб. Ако всичко на този свят се ядваше, тогава нямаше да засяда на подлизурковци, да предизвиква киселини и жлъч, нали? Човекът има обществено съзнание и не Егото съм аз, а аз съм този който управлява Егото. Егото е средство за оцеляването ми, то е примитив като инстинктите и дава посоки, не отговори.

ПП: Не разбрах защо не изчисти помията от темата Ми. Защото някой се храни с нея или защото искаш да нахраниш някой с нея.

Редактирано 22 юни 201016 г. от am-am (преглед на промените)

Няма как да се съглася с теб. Ако всичко на този свят се ядваше, тогава нямаше да засяда на подлизурковци, да предизвиква киселини и жлъч, нали? Човекът има обществено съзнание и не Егото съм аз, а аз съм този който управлява Егото. Егото е средство за оцеляването ми, то е примитив като инстинктите и дава посоки, не отговори.

Самата дума "Ego" означава "Аз" .

Фройд е въвел понятието, за да го оддифернцира от така наречените от него "Свръх-Аз", и "То" ( за незъзнатото).

Като такова - Егото си е самият човек със цялто си възпитание, конфликти между осъзнатото, неосъзнатото и общественото си съзнание.

Инстинктите попадат под юрисдикцията на "То" - на неосъзнатото

Между другото - отново не си прав, че им "засяда" - на тях точно това им доставя същото удоволствие, което друго нещо доставя на теб самият.

ПП: Не разбрах защо не изчисти помията от темата Ми. Защото някой се храни с нея или защото искаш да нахраниш някой с нея.

И заради двете.

Да, хранят се с нея, и това е добро.

Защото е казано : "Нахранете гладните !"

Самата дума "Ego" означава "Аз" .

Фройд е въвел понятието, за да го оддифернцира от така наречените от него "Свръх-Аз", и "То" ( за незъзнатото).

Като такова - Егото си е самият човек със цялто си възпитание, конфликти между осъзнатото, неосъзнатото и общественото си съзнание.

Инстинктите попадат под юрисдикцията на "То" - на неосъзнатото

Между другото - отново не си прав, че им "засяда" - на тях точно това им доставя същото удоволствие, което друго нещо доставя на теб самият.

И заради двете.

Да, хранят се с нея, и това е добро.

Защото е казано : "Нахранете гладните !"

Раниш ги, чак плюсче вече имаш

Всеки си има дефиниция за Аз-ът, а както знаеш не съм от тези които търсят отъпканите пътеки. Не си избирам други кумири освен Себе си, смятам че хората са богове - могат да създават и отнемат живот, и би отрекло божествеността им един да казва какво да мисли друг. Което всъщносте практика. Та да се върна на темата, както сам отбелязваш и Фройд си няма еднозначно определение за Аз-ът, така както и светлината има две дефиниции във физиката за да може да обслужи всички интереси.

За мен Фройд не греши, просто не е прав. Замислих се, какво съм Аз и измислих набързо следното - аз съм онова което не може да бъде измерено. Егото може да бъде измерено...

или беше електричеството...

е ли самочувствието клопка

Е.

Е ли самочувствието клопка

Е.

Така е, но някои го разбират едва тогава, когато вече няма изход от капана, когато самосъжалението и вайкането само размазват нечии сополи по остатъци от безпочвено самочувствие. Това е подходящ момент закъсалият да се обърне за помощ към добър психиатър.

Само да допълня - клопка е всякакво самочувствие - и високото, и ниското.

Самочувствието е плод на егото, а то освен да ни вкарва в клопки, друго не може да прави...

Дори и да приемем, че Его = Аз, пак смятам, че егото е вредно.

Въобще усещането за "себе" и "аз" е разковничето.

Когато успеем поне за малко да се изолираме от личностното себевъзприятие, тогава сме истински.

Тогава изчезват и емоции като гняв, обида, ревност, тъга и т.н. Те са плод на усещането за Аз-а.

С две думи - успеем ли да забравим себе си, сме щастливи.

Будисткото просветление може да се определи и по този начин - да забравиш себе си...

Само да допълня - клопка е всякакво самочувствие - и високото, и ниското.

Самочувствието е плод на егото, а то освен да ни вкарва в клопки, друго не може да прави...

Дори и да приемем, че Его = Аз, пак смятам, че егото е вредно.

Въобще усещането за "себе" и "аз" е разковничето.

Когато успеем поне за малко да се изолираме от личностното себевъзприятие, тогава сме истински.

Тогава изчезват и емоции като гняв, обида, ревност, тъга и т.н. Те са плод на усещането за Аз-а.

С две думи - успеем ли да забравим себе си, сме щастливи.

Будисткото просветление може да се определи и по този начин - да забравиш себе си...

А аз смятам точно отричането от себе си за вредно.

Защото като премахнеш емоциите като гнева, обидата, ревността, тъгата ти премахваш и радостта , щастието, любовта...

Скопяваш се сам себе си, заблуждавайки се, че си растение.

А Човекът не е само горест и тъга.Той е и щастие, и радост.

И ти си прав, че всико това ни се подшушва от Егото, но точно в това е и хубавото му.

Истински сме само когато сме цели - с радостите и скърбите, със всичко, което ни прави хора и когато се възприемаме като такива чрез собственото си познание за Аз, за Его.